Показатели, използвани в България по оценяване постиженията и ефективността на ГИТ

Показателите, чрез които се изразява оценката за постиженията и ефективността на ИА “ГИТ” са:

• 
  дял на посетените предприятия спрямо общия брой работещи предприятия;
  
• 
  дял на предприятията, посетени за първи път, спрямо общия брой посетени предприятия (въведен от 2001 г.);
  
• 
  дял на посетените малки и средни предприятия, спрямо общия брой посетени предприятия;
  
• 
  дял на заетите в посетените предприятия, спрямо заетите във всички предприятия;
  
• 
  ръст на извършените проверки – общо и по видове проверки;
  
• 
  ръст на извършените проверки от един инспектор по труда;
  
• 
  ръст на констатираните нарушения - общо и по отделни групи;
  
• 
  среден брой ннарушения, констатирани при една проверка;
  
• 
  ръст на приложените принудителни административни мерки -общо и по видове (предписания, спирания и т.н.).За по-голямата част от мерките, отчитането започва от 2001 г.;
  
• 
  ръст на съставените актове за установяване нарушение – общо и по групи нарушители (работодатели, длъжностни лица и работещи);
  
• 
  брой на актовете, съставени от един инспектор по труда;
  
• 
  среден брой нарушения, за които е съставен един акт;
  
• 
  дял на отменените наказателни постановления, спрямо общия брой наказателни постановления;
  
• 
  брой на трудовите злополуки, в т.ч. на смъртните и на предизвикалите инвалидност;
  
• 
  ниво на професионалната заболяемост.
  

В годишните планове на дирекции “ОИТ” се конкретизират критериите за оценка на дейността на инспекторите по труда. В тях са включени количествени и качествени критерии.

Бихме искали да проведем консултации с компетентните звена на ЕК или страна- членка на ЕС относно обхвата на анализа, методите и критериите, по които да бъде правен. Изясняването на принципите за подготовка на този анализ е необходимо за създаване на единство при паралелната работа на различните групи.

Предлагаме да ни бъде изпратен писмен материал /ръководство, методология/ за извършване на такива оценки. След запознаване с тях ще съгласуваме с компетентните звена на ЕК период за обучение и консултации на членовете на работните групи с външен консултант.
Що се отнася до премахване на компенсационната система за лоши условия на труд, българските власти трябва ясно да отбележат, че няма текущо законодателство или практики, допускащи тези компенсации, ако ли не – да прецизират срокове за нейната отмяна

Проблемът за премахването на компенсационната система за вредни за здравето условия на специфичен труд е в процес на решаване. Началото на социалния диалог за търсене на съвременни форми за промяна на тази доказала своята неефективност система, която е в противоречие с принципите на превантивност и на оценката на риска при трудовата дейност, бе поставено още през 1995 г. Тази задача е включена и в програмата на новото правителство. Създадена е работна група, която ще търси поетапно решение на проблема на основата на приетата рамка:

1. Обединяване на усилията на социалните партньори и поемане на общо задължение за започване на съвместна целенасочена работа за разработване на решения, свързани с премахването на т.нар. “Система на компенсации”.

2. Намиране и реализиране на решения, които да не водят до намаляване доходите на работещия.

3. Предлаганите решения да имат мотивиращо въздействие за работа и за осигуряване на безопасен и здравословен труд.

4. Да бъде запазен и активизиран социалният диалог в предприятията.

5. Пътищата за решаване на проблемите да са в съгласие с новия подход, целящ интегриране на дейността за безопасността и здравето на хората при работа в общия мениджмънт на предприятието.
Необходимо е да се изясни каква е връзката на Наредбата за трудоустрояване приета с ПМС № 72 от 1986 г., със здравето и безопасността при работа и по-конкретно коя директива ще транспонира?

Наредбата за трудоустрояване е неточно посочена в подсектор “Безопасност и здраве при работа” на NPAA. Мястото би трябвало да е в подсектор “Равно третиране”, защото е свързана с директива 92/85/ЕИО от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване на подобрения в областта на безопасните и здравослловни условия на труд на бременни работнички, на работнички-родилки или кърмачки, независимо че въпросната директива е издадена като десета индивидуална директива по силата на чл. 16 (1) от рамковата директива 89/391/ЕЕС за въвеждане на мерки за стимулиране подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа.