Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията

Едностранността при определянето на допълнителните отстъпки се изразява в изначалната зададеност на допълнителните отстъпки, най-често наричани такси.

1. Първоначални такси за достъп на доставчик до търговските обекти. Всички големи търговци на дребно прилагат първоначални такси, които доставчиците заплащат при стартиране на отношенията си с тях за осигурения достъп до техните търговски обекти. Обикновено се договаря определена фиксирана сума, но е възможно таксата да се определи и като процент от оборота.

2. Такси и бонуси за стартиране на доставките на нов продукт - при стартиране на доставките на нов продукт се заплаща отделна такса и/или бонус. Размерът на таксата най-често е фиксиран, но е възможно да се определи и като процент.

3. Такси за други услуги, предоставяни от търговеца на дребно, извън предоставянето на достъп на доставчиците до търговските площи. Някои от големите търговци на дребно начисляват такси за различни предоставяни от тях услуги на доставчиците, като най-често срещани са таксите за логистични услуги, когато доставчиците доставят до централен склад, а търговецът поема транспорта и дистрибуцията на стоката до обектите си. Плащанията са под формата на отстъпка от цената или като такса.

4. Определяне на отстъпки и бонуси, свързани с реализацията на стоки от търговеца. Всички големи търговци на дребно прилагат в отношенията си с доставчиците различни отстъпки и бонуси, които в крайна сметка намаляват значително доставните цени на стоките.

5. Отстъпки и бонуси за реализиран оборот. Всички големи търговци на дребно прилагат и допълнителни отстъпки за реализиран оборот, които се определят в процент от стойността на доставката по фактура. Този вид отстъпки се договаря и начисляват допълнително върху нетната цена на всеки артикул, след начисляването на основните отстъпки, като за някои от тях условие за начисляването им е постигането на определен оборот на доставяните артикули.

6. Отстъпки, свързани с осъществяването на промоции. Някои търговци прилагат отстъпка от цената на артикули в промоция, като по правило отстъпките се предоставят не само за времето на промоция, но и в определен период преди и след нея.

Основният резултат от всичко посочено дотук е увеличаването на финансовата тежест за доставчиците/производителите, което се постига чрез паралелното прилагане на два механизма:

- увеличаване на размера на установените между страните плащания и

- добавяне на нови видове отстъпки, определяни и наричани с всякакви имена - бонуси, премии, такси, санкции, глоби, неустойки и други.

Крайната цена и начина на нейното образуване остават неясни. Неясен е и общият процент на надценка, който големите търговци на дребно слагат върху доставната цена.

Допълнителните отстъпки, които са с извънреден характер, които се прилагат инцидентно (например при необявено предварително откриване нов обект на търговеца или при стартиране на непланирана промоционална кампания), както и някои от т.нар. санкции са непредвидими за доставчиците, което означава непредвидимост на техните бизнес очаквания в краткосрочен и дългосрочен аспект, невъзможност за устойчиво бизнес планиране и прогнозиране, лишаване от перспективата за залагане на инвестиционни проекти или най-общо правна и стопанска несигурност.

Голяма част от допълнителните/добавените отстъпки представляват неподлежащи на договаряне условия, които не присъстват нито в типови договори, нито в индивидуални договори, нито в общи условия, нито в някакви други актове на търговците. Тяхното реализиране в отношенията им с доставчиците се отличава с императивност, която означава неравнопоставеност, неуреденост, изразяваща се в неяснота в правния режим по отношение на техните вид, основание и размер и с принудителност при тяхното събиране.

Независимо от начина, по който биват регулирани търговските отношения между големите търговци на дребно и доставчиците – чрез договор или по устна уговорка, когато от търговците са предвидени допълнителни/добавени отстъпки, тези отстъпки са задължителни за производителтие и спадат към онази част от типовите или рамковите споразумения, която не подлежи на уговаряне или преуговаряне, т.е. те се поставят императивно.

Императивността е още по-силно застъпена при отстъпките с извънреден, непланиран, нефиксиран или непредвидим характер, като например неочаквано за доставчиците откриване на нов обект на търговеца на дребно, в който ще се предлага тяхна продукция, неочаквана за доставчиците промоционална активност, необявено празнуване на юбилей на веригата, или непредвидени санкции при засичане на продукти, продавани от конкурентен голям търговец на дребно търговска на по-ниска крайна цена.
Неравнопоставеност

Една значителна част от тези т.нар. допълнителни/добавени отстъпки по начин на определяне, название и привеждане в изпълнение приличат повече на имуществени санкции, налагани от административно-наказващи органи или на упражняване на властнически правомощия от страна на публично-правни субекти. Самите наименования такса, санкция, глоба са типични за публично-правните отношения и представляват най-често законово уредени санкции за определени видове нарушения, например административни, които по правна природа са несъвместими с равнопоставеността при частноправните отношения в една пазарна икономика. Самият факт, че изискваните от големте търговци на дребно допълнителни отстъпки веднъж определени и назовани от тях по този начин са се утвърдили в практиката с имена типични за отношенията на власт и подчинение говори за наличието на неравнопоставеност в отношенията между тях и доставчиците/производителите.

Липсата на договорна уредба води до неястнота на видовете, основанията и размерите на т.нар. добавени или допълнителни отстъпки, които доставчиците трябва да правят. Това води до риск от дублиране на едни и същи отстъпки, събирани под различни наименования и по различни поводи, до липса на яснота относно основанието – дали се дължат като възнаграждение за извършена услуга или като бонус и до невъзможност за изчисляване на техния точен размер, единично – като отделни видове допълнителни отстъпки от доставчици и съвкупно като краен сбор на всички отстъпки, формиращи тотала на разходите за реализация на продукцията им. Така например отстъпката наричана "премия реклама" се начислява от някои големи търговци на дребно независимо, че отделно се дължат плащания за конкретни маркетингови подкрепи. Някои отстъпки се събират под наименованието такси срещу логистични или рекламни услуги, като не би могло да се разбере какви точно са извършените от търговците на дребно услуги. Т.нар. "мастър бонус" не е описан при първоначалния договор, но след първата година на търговски отношения между доставчика и големия търговец н адребно той става задължителен ежегоден бонус, свързан с маркетингова подкрепа, за който не се знае какъв ще бъде неговия размер през всяка следваща година.

Анализът на проблемите в една оценка на въздействието задължително изисква разглеждане на фактите през призмата на най-малките, най-слабите и най-уязвимите заинтересовани, респективно засегнати страни, като основанията за избор на този подход се коренят в общоприетия в Европейски съюз (ЕС) принцип „Мисли първо за малките”. Този принцип изисква при оценката на въздействието на всяка една нова инициатива, предложение или действие по реулиране на ниво национално законодатлество на държава-членка на ЕС или на ниво право на ЕС да се отделя особено внимание на това какво е положението на малките и слабите, т.е. малките и средните предприятия. В отношенията, анализирани в настоящата оценка на въздействието по-малките и слаби участници безспорно са доставчиците/производителите. В този контекст е направен горният паралелен SWOT анализ, като водеща при него е гледната точка на малките и слабите икономически оператори. Позицията на големите търговци на дребно е разгледана и представена през погледа на доставчиците, т.е. силните, слабите страни, възможностите и заплахите са анализирани от позицията на доставчиците.

Паралелният SWOT анализ е представен по този начин за да не се изкривят възприятията предвид приложения особен ракурс на изследване на отношенията. Освен това неговата цел е да се провери дали факторите и практиките, водещи до твърдяните неравнопоставеност и неравномерност на икономическите сили между страните не са по-скоро с разпределителен ефект и не се компенсират помежду си. Например, прави се опит да се види дали факта, че доставчиците са принудени да предлагат най-ниските цени на големите търговци на дребно не се компенсира от големия оборот на продажби и покритие на пазара, което те получават и тази своеобразна „принуда” не е по-скоро резултат от чисто пазарни механизми, които играят ролята на естествен регулатор, т.е. налице е саморегулиране.

Затова, при табличното представяне, срещу силните страни на доставчиците, за които сме сигурни че са по-слабите субекти са поставени слабите страни на големите търговци на дребно, както и срещу бъдещите възможности за развитие на доставчиците са поставени заплахите пред търговците. Оттук могат да се направят няколко извода чрез кръстосан анализ на всеки от критериите от SWOT анализа:

- силните страни на слабите икономически оператори (доставчиците) са по-скоро стремежи и възможности за реализация, т.е. те са в бъдещето;

- слабите страни на силните икономически оператори (големите търговци на дребно) са част от реалната действителност, т.е. те са от настоящето;

Извод: Силните страни на слабите икономически оператори не се компенсират от слабите страни на силните икономически оператори. Силните страни на силните оператори не се намират в обвързаност, която да подпомогне преодоляването на слабите страни на слабите оператори.

Липсва съвпадение и дори относителна свързаност между силните страни на слабите икономически оператори и силните страни на силните икономически оператори.

- възможностите на слабите икономически оператори са свързани със случването на външни за тяхната воля фактори, които са от бъдещото;

- заплахите за силните икономически оператори са свързани с въпроса доколко реализацията на определени външни фактори ще повлияе на показателите от тяхната дейност.

Извод: Реализацията на възможностите на слабите икономически оператори е ключова за тяхното бъдеще и за нереализирането на заплахата за изчезването им.

Липсва връзка между възможностите за развитие пред всяка от двете страни – доставчици и големите търговци на дребно, следователно не би могло да се каже, че възможностите на едните биха могли да играят подсилваща роля спрямо възможностите на другите и обратно.

Предлагане на промяна в националната регулаторна рамка, реализирана със или без намеса на държавата, целяща гарантиране на справедливи условия на конкуренция между всички участници по веригата производители на суровини – преработватели –дистрибутори – търговци. Промяната следва да доведе до премахване или ограничаване на възможността икономически оператори със значително по-силни пазарни позиции да могат да налагат търговски условия, които са преимуществено или изключително благоприятни за тях на своите контрагенти – участници на пазара със значително по-слаби позиции.

Идентифициране на вариант на регулиране (законодателно или незаконодателно), чрез който да бъде преодоляна възможността за появата на нелоялни търговски практики, първопричините за които се коренят в огромните разлики в пазарната сила на икономическите оператори по веригата производители на суровини – преработватели – дистрибутори – търговци, при които съществува риск от негативно повлияване на конкуренцията и застрашаване на правилното функциониране на цялата верига, което е в ущърб на всички участници, включително и на потребителите.

Избраният вариант на регулиране следва да допринася за премахване или ограничаване на характеристиките Краткосрочност, Едностранност, Непредвидимост, Императивност, Неравнопоставеност, Неуреденост и Принудителност, които понастоящем са присъщи на договарянето, определянето на цените, основните отстъпки, допълнителните отстъпки и общите търговски условия в отношенията между участниците във веригата производители на суровини – преработватели – дистрибутори – търговци и като такива играят ролята на двигатели на основния проблем.