Сравнение между господстващо положение и значителна пазарна сила

Приликите между двете явления се коренят в това, че и господстващото положение и значителната пазарна сила, могат да възникнат и да се осъществяватт единствено в условията на липсата на ефективен конкуретнен натиск, който може да се справи с изкривяванията на пазара и да отстрани или игнорира проявата на нелоялните търговски практики.

Самото понятие пазарна сила е основна величина за измерването на господството или господстващото положение на едно предприятие. Тази величина, обаче не е абсолютна, а има стадии и степени. Когато пазарната сила на едно предприятие, в рамките на определен пазар, стане значителна това е първият индикатор за възможната поява на господстващо положение. Пазарната сила е значителна (наричана още съществена) тогава когато поведението на предприятието, което я притежава може да навреди на нормалния конкурентен процес.

Наличието на значителна пазарна сила на едно предприятие в определен икономически сектор е необходимо условие за установяване на господстващо положение. То е необходимо, но всъщото време недостатъчно условие за това. Господстващо положение е налице, когато обемът (значителността) на пазарната сила е толкова голям, че позволява на икономическия оператор който я притежава да има едностранно поведение, с което да влияе върху пазара и най-вече върху цените на пазара без да е необходимо да се съобразява с позициите на другите участници на него. Реализирането на това поведение представлява възползване или злоупотреба с господстващо положение. Когато обемът (значителността) на пазарната сила не е толкова голям, както при господстващото положение, но въпреки това икономическият оператор, който я притежава може да си позволи да влияе върху пазара като едностранно налага неизгодни търговски условия на другите участници на него е налице поведение, което представлява възползване или злоупотреба със значителна пазарна сила. Във всички случаи и злоупотребата и с господстващо положение и със значителна пазарна сила водят до негативно засягане на конкурентния процес. Поначало и двете явления не могат да бъдат преодоляни по пътя на саморегулирането, т.е. да бъдат оставени на конкуренцията да се справи с тях по естествен път, поради факта, че тяхната поява е следствие на неефективната конкуретнтна среда. С други думи, невъзможно е да очакваме причината за появата на дадено следствие да се справи сама с това следствие.

Злоупотребата със значителна пазарна сила е антиконкурентно поведение с по-нисък интензитет от злоупотребата с господстващо положение, което обаче има близки или същите последици като тези при злоупотребата с господстващо положение. Когато конкурентното законодателство не забранява злоупотребата със значителна пазарна сила и конкурентната среда позволява това, едно предприятие притежаващо такава сила, възползайки се или злоупотребявайки с нея може да извлича същите или близки като при господстващото положение положителни последици за себе си. В такава ситуация, то би могло включително да избере стратегия на забавяне (задържане) на своя растеж на съответния пазар като продължително запазване на един и същ пазарен дял, обем на търговска площ или размер на приходите от продажби, за да се ползва от тези последици в максимално продължителен период от време без да попада под ударите на закона. Такова поведение може да се определя и като противоправното деяние заобикаляне на закона. То представлява постигане на забранени от закона цели с позволени от закона средства. В конкретния случая заобикалянето на закона се изразява в реализиране на последиците на забранената от закона злоупотреба с господстващо положение чрез незабранената злоупотреба със значителна пазарна сила.
4.1.3.4. Дефиниции за значителна пазарна сила

Едно от широкоъзприетите определения за заначителна пазарна сила е че тя представлява двустранно асиметрично отношение между търговец и доставчик, което произхожда от способността на водещите търговци на дребно да получат от своите доставчици, по-благоприятни условия, отколкото тези, които са на разположение на други купувачи или каквито може да се очаква да съществуват при нормални конкурентни условия¹⁴. Примерите за по-благоприятни условия са:

- ниски цени и по-високи отстъпки;

- допълнителни отстъпки и регистрационни такси;

- изместване на риска към доставчиците, чрез налагане например на условието продажба-или-връщане;

- забавяния на плащания;

- налагане на ограничения върху предлагана гама от продукти и други. Двустранните асиметрични отношения между търговец и доставчик възникват, когато търговецът на дребно има контрол на съответна част от пазара за продукти на доставчика, което води до състояние на икономическа зависимост на доставчика от купувача. Проучванията в сектора на търговията на дребно често имат за цел да разследват специфични сегменти например търговия на дребно с храни, както и да анализират причините за покачването на цените. Пазарната сила на купувача се изследва като се анализира съществуването на икономическа зависимост на слабите субекти и наличието на условия, водещи до антиконкурентни ефекти. Съгласно определението на ЕК, пазарната сила на купувача представлява способността на купувачите да преминат към алтернативен източник за доставка, реагирайки на промяна в относителните цени, както и потенциала им да упражняват балансираща мощ за договаряне на условията. Пазарната сила на купувача може да има негативни и положителни последици за благосъстоянието на потребителите. Купувачите често използват пазарната си сила, за да договорят по-ниски цени и изгодни условия на доставка. Упражняването на сила на купувача не се счита за антиконкурентно поведение във всички случаи, тъй като е възможно постигнатите ползи да се прехвърлят на потребителите. Проблем за конкуренцията може да възникне, когато купувачът притежава значителна пазарна сила на пазара нагоре по веригата (доставчик – търговец на дребно), съчетана със значителна сила на пазара надолу по веригата (търговец на дребно – крайни потребители) и той не прехвърли на крайните потребители значителна част от ползите, получени в резултат на налагане на цени и условия на доставчиците. Упражняването на силата на купувача може да доведе до по-ниски печалби за доставчиците (включително и продажба на цена под себестойност) и като резултат да ограничи стимулите за инвестиции в нови продукти, което, от своя страна, може да доведе до намалено продуктово разнообразие и качество. Възможността на доставчиците и/или купувачите да упражняват пазарната си сила по начин, който нарушава конкуренцията и вреди на потребителите, зависи главно от характеристиките на веригата и условията на местните пазари. Злоупотребите със сила на купувача противоречат на правото на конкуренция, когато имат доказано вреден ефект върху благосъстоянието на потребителите. Следователно, единствено търговски практики, свързани с упражняване на пазарната сила на купувача в ущърб на доставчиците и потребителите следва да бъдат предмет на правото на конкуренция.

Нулевият вариант означава да не се предприемат никави действия. При него се изхожда от позицията, че когато проблемът възниква на ниво пазарни отношения, в условията на действаща пазарна икономика и ефективна конкуренция би било най-добре тези отношения да се оставят да се регулират сами – от самия пазар, т.е. да се предположи, че проблемът би се саморазрешил без каквато и да е регулативна намеса.

Този вариант, наричан още „Не прави нищо”¹⁵ може да бъде предпочетен и в случаите когато има достатъчно доказателства, че проблемът не е свързан с липсата на регулаторен механизъм, а по-скоро с лошо прилагане на наличния такъв механизъм. Ако в конкретния случай беше налице норма, съдържаща уредба на изследваните обществени отношения този вариант би бил водещият, предвид основните тенденции за намаляване и оптимизиране на нормативната среда, новите европейски подходи на смарт регулирането и по-доброто законодателство, принципът „Колкото по-малко, толкова повече”¹⁶, който предполага приемането на ново законодателство само в краен случай, опростяване и усъвършенстване на законодателството чрез изчерпване на целия инструментариум, който ни предлага действащата уредба и т.н.

Вариантът „Без действие”, както изборът да не се прави нищо се нарича в ЕС би бил най-подходящ и в случай, че са налице факти и фактори от обективната действителност, като например високо ниво на правосъзнание, които правят достатъчно реалистична вероятността набелязаните проблеми да се разрешат от самосебе си.

Бързата динамика на пазарните условия изисква и бърза реакция от страна на големите търговци на дребно, под страх от случването на многото вече добри примери за лоши практики. Това често изисква промяна в концепцията в крачка. Така например, през миналата година една търговска верига сменя собствеността си и почти веднага започва реализацията на нова стратегия, включваща агресивни кампании за намаление на цените и цялостна оптимизация на дейността,  включително чрез затваряне на шест слабо работещи обекта в страната и концентриране на развитието си в София и Варна, където за 2012 г. планира откриването на 15 нови обекта, предимно малки. Друга по-стара на пазара у нас голям търговец на дребно с 11 големи обекта в страната, от миналата година залага на ръст чрез франчайзинга на малки магазини, които са задължени да зареждат определен минимален процент на стоки от от него и каквито понастоящем са около 500 на брой, а плановете са за удвояването им в рамките на 1-годишен период. По-новите представители на големи търговци на дребно на пазара все още залагат на по-голям растеж, включващ бързо но балансирано разрастване, при наличието на работещи стратегии, например такива доказали своята успешност при идентични на настоящите условия у нас в други страни. Без да бъдат изоставяни плановете за изграждането на големи търговски обекти, при тях също има ориентация към създаването на по-малки магазини.

В сегмента, в който оперират по-малки търговци на дребно очакванията са да има нови обекти само ако се появят атрактивни локации. Като цяло, българският пазар на дребно е толкова малък, че шансът да се запазят позиции на него означава да полагаш постоянни усилия да си в неговите челни позиции и да не предприемаш почти никакви рискове, защото най-малката грешка може да доведе до изхвърлянето ти от него и примерите за това са многобройни.

Спазвайки принципа на ежегодния растеж по подразбиране, всички големи търговци на дребно предвижат растеж и за 2012 г. и са решени да го постигнат на всяка цена, заради натиска на конкуренцията и спада на пазара. Разликата от предишни периоди е тази, че днес надпреварата между тях вече не е съсредоточена в масовото откриване на нови обекти, а е въпрос на по-адекватно отговаряне на динамиката на средата. В битката за запазване и завоюване на позиции всеки от тях ще решава сам за себе си как да отговори на тази среда, като отваря по-малки магазини, затваря или реновира старите си обекти, намалява мрежата си или тотално сменя своята концепция за достигане до крайния потребител. Като едно е сигурно, че конкуренцията в този сегмент и натискът върху цените ще бъдат толкова интезивни, колкото не са били никога досега.

Бързите промени, рязката смяна в плановете и концепциите влияят пряко на бизнеса на доставчиците/производителите. Ключовата дума в отношенията между големите търговци на дребно и доставчици и през 2012 г. ще продължава да бъде цени. След масово разпространената практика, повечето търговци да изискват от доставчиците си маркетингова подкрепа за техния предстоящ бюджет, тази година традицията продължава, но по нов начин. Отстъпките се искат от доставчиците за лятна кампания, която ще е специалното мероприятие на годината. Разликата е че този нов подход за определяне и изчиславяне на отстъпката е с потенциала да стане ежегоден, за разлика от рожденния ден, който е поне на 5 или на 10 години.

И двете страни в правоотношението са наясно, че един от малкото начини, който им е останал за привличане клиенти е предлагането на постоянни намаления в цените. Това обаче изяжда печалбата на доставчиците, на които все по-често им се налага да продължават да участват на пазара без печалба само за да останат на пазара. От друга страна, обаче, те самите имат своите вътрешни проблеми, като междуфирмена задлъжнялост, липса на оборотен капитал, дългове към банки, спадащо потребление. Според мнението и на доставчиците и на големите търговци на дребно, като се говори за спад в продажбите, най-оптимистичната прогноза би била запазването на нивата от миналата година. Затова специално при доставчиците почти няма случай, в който някой да залага ръст в оборотите.

Анализът на ситуацията сочи, че липсват субективни и обективни данни, от които би могло да се направи извода, че проблемът може да се разреши от самосебе си. Силната страна в разглежданите отношения почти в 100% от случаите залага и предвижда ежегоден растеж. За слабата страна в отношенията запазването на спада в продажбите на нивата от предходната година представлява оптимистична прогноза.

Този вариант предвижда регулативна намеса от страна на държавата в разглежданите отношения чрез приемането на нови или изменения и допълнения към действащи правни норми на ниво закон. Основният въпрос, който стои пред този вариант е доколко интензивна следва да бъде регулативната намеса. Следва ли тя да бъде ограничена териториално, секторно и/или времево. Трябва ли да се избере вариант на специализирано секторно законодателство или по-скоро да се извърши промяна в общата правна уредба, регулираща конкурентния процес у нас.

Според трайната практика на Конституционния съд свободата на стопанска инициатива, като принцип на който се основава българската икономика, не изключва възможността тя да бъде ограничавана със закон при наличието на по-висша ценност като държавен, обществен или друг публичен интерес, каквито са например предотвратяването на злоупотребата с монопола, нелоялната конкуренция и защитата на потребителя.

От тази гледна точка, ако се счете, че евентуалното приемане на нови законодателни мерки, забраняващи злоупотребата със значителна пазарна сила ограничава свободната стопанска инициатива и свободата на договаряне между търговци, не съществува конституционна пречка за това, предвид търсената защита на интереси от по-висок ред - ефективната конкуренция и правата на потребителите.

Извод: Въвеждането на забрана за злоупотреба съд значителна пазарна сила не би противоречало на Конституцията на Република България.


Закон за електронните съобщения

Когато се оценява евентуалното въздействие от въвеждането на ново законодателство, реализирано чрез изменението и допълнението на действащ нормативен, ключов елемент е анализирането на начина, по който предлаганите инструменти на регулиране биха се интегрирали и биха кореспондирали с действащата правна уредба. След установяването на липса на протиоворечие с действащия наднационален правен комплекс, къкъвто за България е правото на ЕС и неналичието на пречки от конституционноправен порядък, фокусът на изследването тук следва да попадне върху това, доколко същите или близки на разглежданите явления и понятия са познати на действащия правов ред. Има ли легални дефиниции на понятия като „пазарна сила”, „значителна пазарна сила”, уредена ли е забрана за възползване или злоупотреба с такава, съществуват ли термини и определения от действащото ни законодателство, които са близки, аналогични или идентични с изследваните понятия и ако да как те биха се съотнасяли при тълкуването и правоприлагане след евентуалното приемане и приеждане в действие на оценяваните нови правни норми. Нормативният акт, който съдържа най-много подобни термини и дефиниции, доближаващи се до разглежданите в ОВ явления и понятия е Законът за електронните съобщения, с последните му изменения и допълнения, в сила от 29.12.2011 г., с които в българското право се въведат изискванията на поредица от актове на ЕС като Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на директиви 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността, Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите и други.

Основните нормативни находки от действащото ни законодателство са следните:

1. Легална дефиниция за предприятие със значително въздействие върху пазара.

Законът за електронните съобщения (ЗЕС) вместо понятието предприятие със значителна пазарна сила дефинира понятието предприятие със значително въздействие на пазара. Според пар. 51 от Допълнителните разпоредби на ЗЕС "Предприятие със значително въздействие върху пазара" е предприятие, което самостоятелно или съвместно с други се ползва от позиция, равностойна на господстваща, т.е. позиция на икономическа сила, позволяваща му да следва поведение до съществена степен независимо от конкуренти, потребители и крайни потребители.

2. Легална дефиниция за ефективна конкуренция на съответния пазар.

Според ЗЕС, ефективна конкуренция на съответния пазар е налице, когато нито едно предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги самостоятелно или съвместно с други предприятия, няма значително въздействие върху този пазар.

3. Методика за анализ и оценка на съответните пазари.

Условията и реда за анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху пазара се определят с методика, която се изготвя от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията в съответствие с общите принципи на конкурентното право и съобразно правото на Европейския съюз.

4. Компетентен орган, прилагащ предвидената регулация

Органът, който отговаря за регулирането на отношенията, попадащи в обхвата на действие на ЗЕС е КРС, която определя, анализира и оценява съответните пазари на електронни съобщителни мрежи и/или услуги относно наличието на ефективна конкуренция в съответствие с общите принципи на конкурентното право и специфичните национални условия, определя предприятия със значително въздействие върху пазара и след преценка на необходимостта от това налага, продължава, изменя и/или отменя специфични задължения на предприятията, предоставящи на съответните пазари обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за постигане целите на този закон.

5. Процедурни правила за анализ и оценка на пазарите.

КРС периодично анализира, определя и оценява пазарите на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и установява наличието или липсата на ефективна конкуренция. Проектът на решение на комисията, с което се определя съответния пазар, анализа и оценката дали е налице ефективна конкуренция, включително определянето на предприятие или предприятия със значително въздействие върху съответния пазар и специфичните задължения, които трябва да им бъдат наложени, продължени, изменени и/или отменени, се предоставя при необходимост на Комисията за защита на конкуренцията за становище и се публикува за обществено обсъждане на страницата на комисията в интернет за срок не по-кратък от 30 дни. Комисията за защита на конкуренцията се произнася в 30-дневен срок от получаване на проекта. В срок до 30 дни след изтичане на предходния срок КРС разглежда постъпилите становища и предложения и ги публикува на страницата си в интернет, с изключение на частите, представляващи търговска тайна, приетите предложения и тяхното отразяване в проекта, както и мотивите за неприетите предложения.

6. Критерии за определяне на съответните пазари.

КРС определя съответните пазари в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и националните условия. Продуктовият и географски обхват на съответните пазари се определя съгласно методиката. При определяне на съответен пазар, освен в случаите на акт на ЕК, КРС се ръководи от принципите на конкурентното право и изследва дали следните критерии са изпълнени кумулативно:

- наличие на високи и непреходни структурни, правни или регулаторни бариери за навлизане на пазара, и

- липса на възможност за стимулиране и развитие на конкуренцията на пазара за период до две години напред, и

- недостатъчна ефективност на конкурентното право за преодоляване на бариерите по т. 1 и за възстановяване на конкуренцията на съответния пазар.

7. Определения за регулаторни и структурни бариари за навлизане на пазара.

Правните или регулаторни бариери за навлизане на пазара, според ЗЕС са тези, които не се основават на икономически условия, а са резултат от законодателни, административни или други държавни мерки, които в някаква степен ограничават достъпа до пазара на потенциалните конкуренти или тяхното бъдещо поведение.

Структурните бариери за навлизане на пазара са тези, които се явяват като бариера в резултат от необходимите първоначални разходи или условията на търсенето и създават неравноправни условия между предприятията със значително въздействие върху пазара и навлизащите предприятия на пазара, затрудняващи или препятстващи навлизането на пазара на последните.

8. Дефиниция за съвместно значително въздействие върху пазара.

9. Задължения за предприятията, работещи в регулирания сектор.

Предприятията, работещи в регулирания от ЗЕС сектор, са длъжни да предоставят на КРС документи и информация за извършване на анализа, като не могат да се позовават на търговска тайна, за да откажат предоставяне на документи и информация. Членовете на комисията и нейната администрация са длъжни да не разпространяват получената информация, в случай че тя е търговска тайна, за което подписват декларации по образец, приет с решение на комисията.

10. Определяне на предприятие със значително въздействие върху съответен пазар.

Комисията анализира ефективността на конкуренцията на съответния пазар в съответствие с методите и принципите на конкурентното право. Ефективна конкуренция на съответния пазар е налице, когато нито едно предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги самостоятелно или съвместно с други предприятия, няма значително въздействие върху този пазар. В случаите, когато въз основа на анализ на съответния пазар се установи, че не е налице ефективна конкуренция, комисията определя предприятия, които самостоятелно или съвместно имат значително въздействие върху съответен пазар и налага на това предприятие или предприятия специфични задължения. В случай, че са били наложени специфични задължения на предприятието или предприятията със значително въздействие върху пазара, комисията продължава действието им и при необходимост ги изменя. Комисията може да определи, че две или повече предприятия имат съвместно значително въздействие върху пазара, ако дори при отсъствието на структурни или други връзки между тях те осъществяват дейност на пазар, който се характеризира с липса на ефективна конкуренция и в който никое отделно предприятие не притежава значително въздействие върху пазара.

Извод: Българското законодателство познава понятия като „предприятие със значително въздействие върху пазара”, „икономическа сила”, „съвместно значително въздействие върху пазара”, „ефективна конкуренция на съответния пазар”, „правни или регулаторни бариери за навлизане на пазара”, „структурни бариери за навлизане на пазара”, които са регулирани в специален закон, различен от общия Закон за защита на конкуренцията без да влизат в противоречие с него.
Закон за защита на конкуренцията

Законът за защита на конкуренцията има за главна цел осигуряването на защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. За постигането на тази цел той урежда защита срещу споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара и всякакви други актове и действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в страната и/или да засегнат търговията между държавите - членки на Европейския съюз, както и срещу нелоялна конкуренция. Законът урежда и контрола върху концентрациите между предприятия.

Въпреки, тази широка формуировка „всякакви други актове и действия”, с които ЗЗК очертава обхвата на дейностите и способите, с които той постига своята главна цел, анализът на правоприлагането и практиките показва, че поведението на предприятия, които без да имат господстващо положение, притежават определена независимост на пазара и имат възможността едностранно да налагат условия по отношение на зависими от тях контрагенти - доставчици, както най-общо може да се определи злоупотребата със значителна пазарна сила, не попадат в приложното поле на закона понастоящем и няма случаи в които такова поведение, при използването на наличния комплекс от правни норми и инструментариум в закона, да е било предотвратено, ограничено или санкционирано.
Оценка за съответствие с правилата на конкуренция

В своите нови Насоки за оценка за съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция¹⁸ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), споделяйки принципите на доброто управление изразява позицията, че държавната намеса в един свободно функциониращ пазар е безспорно необходима при проявяване на т. нар. пазарни дефекти и оправдана, когато цели да защити обществените интереси. В същото време има опасност регулирането да наложи прекомерни или ненужни ограничения върху конкуренцията в даден сектор на икономиката, което да доведе до завишени цени на стоките или услугите и намаляване на продуктовото разнообразие.

Според ЗЗК, Комисията за защита на конкуреницята е държавният орган, оправомощен по закон да извършва оценката за съответствие с правилата на конкуренция. Експертите, изготвящи настоящата оценка на въздействието нямат правомощия за извършването на оценка на съответствието на предлаганите със ЗИД на ЗЗК промени с действащите правила на конкуренция. Поради това вместо такава оценка, ще бъде извършена експериментална оценка за съответствието на фактическото състояние, поведенията и прилаганите практики в отношенията по веригата производство на суровини – преработване – дистрибуция – търговия на дребно и по-специано в отношенията между големите търговци на дребно и доставчиците/производителите в България с правилата на конкуренция.

Насоките за оценка за съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция на КЗК съдържат изключително ясен механизъм за извършването на оценката, представен във формата на контролен лист, описващ няколко последователни аналитични стъпки, преминаването на които изисква отговор на четири основни въпроса:

1. Ограничава ли се броят или кръгът от участници на пазара?

2. Ограничават ли се възможностите на доставчиците да се конкурират?

3. Намаляват ли се стимулите на доставчиците да се конкурират активно?

4. Ограничава ли се изборът и информацията на потребителите?

При извършването на настоящата експериментална оценка вместо анализ на съответствието с правилата на конкуренцията на предлагани разпоредби от нормативни или общи административни актове ще бъдат изследвани фактически отношения и практики с презумпцията че същите са установени и действат като своеобразни фактически регулации. Оценката се извършва при стриктно спазване на възприетите от от КЗК критерии и принципи.

1. Ограничава ли се броят или кръгът от участници на пазара?

Наличието на фактори, които ограничават броя или кръга от участници на пазара е много вероятно да доведе до намаляване на конкуренцията. Създава се възможност за сключване на забранено споразумение между предприятията, ограничаване на иновациите и стимулите да се задоволят ефективно потребностите на потребителя. Появяват се ситуации, при които се ограничава възможността на някои участници на пазара да предоставят дадена стока или услуга, значително се увеличават разходите за навлизане или излизане от пазара, създава географски бариери за свободното движение на стоки или услуги, ограничават се възможностите на доставчиците да се конкурират.

Доставчиците могат да се конкурират чрез различни средства – цена, качество, канали за дистрибуция, обслужване, реклама. Механизми, които ограничават някоя от тези възможности, биха могли да доведат до ограничаване на конкуренцията между участниците на пазара. Дори една установена политика за определяне на цени да има за цел защитата на потребителите, тя може да доведе до значителни неблагоприятни последици за конкуренцията.

Същността на ефективната конкуренция се състои във възможността на доставчиците да се състезават, като предлагат по-ниски цени, по-добро обслужване, по-добро качество на стоката или услугата, с цел да спечелят повече клиенти или да извоюват по-голям пазарен дял. В някои случаи предприятията могат да престанат да се конкурират, като съгласуват поведението си, за да си поделят даден пазар и колективно да увеличат печалбите си за сметка на потребителите. Това, от друга страна, създава правна несигурност за новонавлизащите на съответния пазар предприятия.

Ограниченията на избора на потребителите могат да доведат до намаляване на конкуренцията по отношение на цена и качество, дължащо се на намалените стимули на доставчиците останали на пазара да отговорят на нуждите на потребителите като предлагат стоки или услуги с по-добри качествени характеристики на по-изгодни цени. Това може да е съпроводено с увеличаване на разходите на потребителите за смяна на доставчиците. Налагането на такива разходи, обаче, би могло да има неблагоприятен ефект върху конкуренцията, тъй като създава бариери за навлизане на пазара на нови участници и ограничава конкуренцията между опериращите на този пазар предприятия. Това важи в още по-голяма степен за наскоро преструктурирани отрасли, в които съществува исторически оператор, които има значителен пазарен дял.