Здравно състояние на потенциално засегнатото население

3.8.3. Здравно състояние на потенциално засегнатото население

С оглед обхващане на потенциално засегнато население в района, представяме резултати от проведени изследвания, които се отнасят до проучване на здравното състояние на населението от община Кърджали и град Кърджали за ретроспективен период, с оглед оценка на наличие или отсъствие на детерминиращи фактори от околната среда.

• 
  Проучване на здравното състояние на населението на община Кърджали чрез демографски показатели за три годишен ретроспективен период и сравнителна характеристика с показателите за цялата страна.
  
• 
  Проучване на здравното състояние на населението на община Кърджали чрез показателите на онкологичната заболяемост по ниво и структура за три годишен ретроспективен период.
  
• 
  Обобщена характеристика на здравното състояние на населението от община Кърджали. Препоръки за здравно-екологичен мониторинг.
  

Проучени са основните демографски показатели за тригодишен период отделно за населението на община Кърджали и общо за цялото население на страната. Обобщени са показателите детска смъртност, обща смъртност, раждаемост и естествен прираст за община Кърджали и за цялата страна.

Показателите на общата смъртност се различават съществено между населението на община Кърджали и това на цялата страна, като значимо по-ниска е общата смъртност за населението на община Кърджали (виж по-долу таблица 3.8-1). Раждаемостта е с различни показатели за 2003 г. и 2004 г. Тя е със съществена разлика, като по принцип е по-ниска за цялото население на Република България.

Естественият прираст като резултативен показател между двата основни демографски индикатора раждаемостта и общата смъртност е с по-малки отрицателни стойности за населението на община Кърджали. Много ниска е при сравнение с данните за страната детската смъртност – 7,9 за 2004 г. Като цяло, резултатите показват балансирано движение на демографските индикатори в община Кърджали.

I клас – Инфекциозни болести и паразитози;

II клас – Новообразувания;

III клас – Болести на ендокринните жлези, на храненето, обмяната и разстройства на имунитета;

IV клас – Болести на кръвта и кръвотворните органи;

V клас – Психични разстройства;

VI клас – Болести на нервната система и сетивните органи;

VII клас – Болести на органите на кръвообращението;

VIII клас – Болести на дихателната система;

IX клас – Болести на храносмилателната система;

X клас – Болести на пикочно-половата система;

XI клас – Усложнения на бременността, раждането и после родовия период;

XII клас – Болести на кожата и подкожната тъкан;

XIII клас – Болести на костно-мускулна система и на съединителната тъкан;

XIV клас – Вродени аномалии;

XV клас – Някои състояния, възникващи през перинаталния период;

XVI клас – Симптоми, признаци и недобре определени състояния;

XVII клас – Травми и отравяния.

Таблица 3.8-3

Таблица 3.8-4

За област Кърджали, водещата триада болести по онкологична заболяемост е както следва:

- Болести на храносмилателната система;

- Болести на опорно-двигателната система, кожата и млечните жлези;

- Болести на пикочо-половите органи.

Същите класове болести са характерни и за цялото население на страната.

Нозологичната структура на регистрираната онкологична заболяемост за анализираните област Кърджали и страната през разглеждания 3 годишен период не е претърпяла съществени изменения, като се забелязва незначимо покачване на заболяемостта.
Относно гореспоменатите три водещи нозологични групи, стойностите за област Кърджали са многократно по-ниски от тези за населението на страната. В библиографски източници, за област Кърджали отсъстват данни за повишена онкологична заболяемост в резултат на вредно въздействие на фактори на околната среда, като най-често се анализира обременеността с тежки метали за населението с липса на достоверни данни за свързана с нея онкогенеза.

През целия период 2002-2004 г. в показателите за област Кърджали и за страната се наблюдава покачване на онокологичната заболяемост, което има аналогичен характер с показателите за други области и по-скоро не се дължи на фактори от околната среда, а има социална причинност.

Таблица 3.8-6

Анализът на демографските и здравни индикатори ни дава основание за прогнозна оценка на степента на възможно влияние на дейностите на ИП на ОЦК АД върху здравното състояние на населението в района. Може да се направи извода, че с въвеждането на предлаганата моделна технология на оловно производство рязко ще се подобри имисионната ситуация по отношение на серен диоксид и съдържащ вредни вещества прах, независимо от повишения годишен капацитет на производството, не се очаква негативно влияние върху здравето на населението и значими негативни отклонения в представените по-горе показатели за заболяемост и демографски дадености.

• 
  Преди започване на работата в новото производство, да бъдат изпълнени препоръките за поднормено ограничаване на праховите и токсикохимични (газови и течни) емисии в работните помещения наред с тези, отделяни в околната среда.
  
• 
  Да се спазват стриктно указанията за работа с вредни химически вещества – реагенти и препарати, използвани в производството.
  
• 
  Работниците да използват лични предпазни средства, по указание за съответното работно място (защитни каски, прахови маски, работен комбинизон, ръкавици, престилки, обувки и топло работно зимно облекло).
  
• 
  На работещите в контакт със серни газове е необходимо да се поддържат активни пунктове за изплакване на устата с 1% разтвор на натриев бикарбонат и инхалации на алкалии с цел неутрализация на попадналите върху лигавиците серни аерозоли.
  
• 
  Осигуряване на подходяща професионална хранителна диета.
  
• 
  Да се провеждат редовни профилактични прегледи насочени към разкриване на свързаните с труда заболявания.
  

Във връзка с потенциалните здравни рискове по отношение на хигиенните норми над пределно допустимите нива е необходимо спазването на всички изисквания на здравната профилактика, а именно:

• 
  Съобразяване на техническите характеристики на използваното технологично оборудване;
  
• 
  Спазване на физиологичните режими на труд и почивка (Наредба 15/1999 г. на МЗ);
  
• 
  Сменния цикъл на работа предполага определена здравна промоция и физиологични режими на труд и почивка за работещите на обекта (Наредба № 16/1999 г. на МЗ).
  

Необходимо е вземането на всички мерки за обезопасяване труда на работещите посредством информиране чрез:

• 
  Инструкции за боравене с необходимите машини и съоръжения;
  
• 
  Инструкции при противопожарна охрана;
  
• 
  Инструкции за действия при аварийни ситуации;
  
• 
  Инструкции за организация на работата в новия и модернизираните цехове;
  
• 
  Инструкции за организация на работата в условията на производството.
  

• 
  Регулярна оценка на основните параметри, характеризиращи здравното състояние;
  
• 
  Периодичен анализ на детерминиращите фактори на средата и с оглед на тяхната качествена и количествена характеристика търсене на причинно-следствена зависимост;
  
• 
  Периодична съпоставка със здравните индикатори на населението на страната с цел търсене на промяна в здравния статус;
  
• 
  Създаване на адекватна на здравно-екологичната оценка профилактика и промоция на здравето на населението.
  

• 
  С оглед осигуряване по време на експлоатацията на обекта на поднормени концентрации на серен диоксид и фини прахови частици според изискванията на „Наредба № 9 за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (ДВ. бр. 46/1999г.)” в атмосферния въздух на близките населени места, е необходим стриктен текущ контрол на тези параметри.
  
• 
  Стриктен химичен контрол на качеството на отделяните от предприятието отпадъчни води.
  

С оглед на настоящата ситуация с качеството на околната среда в района на ОЦК АД - Кърджали, бъдещият здравен риск за населението не се очаква да се повиши в сравнение със сегашните си нива, като този риск е по-вероятно допълнително да се минимизира чрез въвеждането на новата технолотия на оловно производство и по-добра работна организация, а също поддържане на техническо изправно оборудване и провеждането на профилактични мероприятия от службата по трудова медицина към предприятието и личните лекари в района.

4. 
   Значимост на въздействията върху околната среда с определяне на неизбежните и трайните въздействия върху околната среда от строителството и експлоатацията на обекта на инвестиционнато предложение
   

Съгласно Постановление № 302/30.12.2005 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, приета с Постановление № 59/07.03.2003 г., ДВ бр. 25/2003 г. описанието и оценката на значимостта на въздействието от преки и непреки, кратко-, средно- и дълготрайни, постоянни и временни, положителни и отрицателни въздействия от инвестиционното предложение са критерии за следващата оценка на качеството на ДОВОС от компетентния орган.

- Утилизиране на серния диоксид от топенето на сулфидната оловна шихта до сярна киселина, което ще се реализира посредством изграждане на нова втора ДКДА-система;

- Намаляване обема на отпадъчните потоци и съществено редуциране на прахогазовите емисии;

- Разкриване на възможност за преработване на натрупаните на депо стари оловни шлаки в стадия на фюминг-процеса в Аusmelt-пещ № 2.

По отношение на неизбежните и трайните въздействия върху околната среда от строителството и експлоатацията на обекта на ИП, представената до тук информация в Заданието за ДОВОС позволява да се направи изводът, че не се очакват значими, трайни и неизбежни въздействия върху околната среда, предпоставки за което са:

• 
  Намаляване на емисиите от серен диоксид в оловния завод под границите на допустимите норми, което се обуславя от:
  

- Директно намаляване на емисиите в топилната Ausmelt-пещ № 1 на оловния завод, посредством въвеждане на ДКДА-система за производство на сярна киселина с обща степен на извличане на серния диоксид до сярна киселина над 99,5 %, която осигурява остатъчно съдържание под 0,01 об. % SO₂, респективно под 300 mg/Nm³ SO₂, което ще съставлява не повече от 30 % от допустимата емисионна норма (Чл. 54,т.1 на Наредба №1/2005 г.);

• 
  Въвеждане на ефективна система на сухо прахоулавяне (под 150 mg/Nm³ след сухите електрофилтри – СЕФ) и противоточна мокра очистка на газовия поток от Ausmelt-пещ № 1 (промивни кули и мокри електрофилтри – МЕФ) преди ДКДА-системата за сярна киселина, така че да се осигури намалено количество на извежданата промивна киселина (до 5 m³/h с концентрация около 50 g/l H₂SO₄), с което няма да се затрудни работата на ПСОВ в сравнение със сега действащото производство.
  

• 
  С реализацията на ИП се създават предпоставки за повторна преработка и намаляване на натрупаните количества стари оловни шлаки и феритни кекове, както и за преработката на цинксъдържащи отпадъци от стомано-добивната индустрия на страната.
  

• 
  Получаваната отпадъчна шлака след обезцинковане (фюминг-процес) в Ausmelt-пещ № 2 по състав и гранулометрични характеристики трябва да се третира като търговски продукт за използване от външни потребители.
  

№	Компоненти	Въздействие
		пряко	непряко	вторично	кумулативно	краткотрайно	среднотрайно	дълготрайно	постоянно	временно
1	Здравето на хората
	а/ Обслужващ персонал
	б/ Население
2	Атмосферен въздух
3.	Хидрология, повърхностни води
4.	Подземните води
5	Земни недра – геоложка основа
6	Земи и почви
7.	Ландшафт
8	Биологично разнообразие (флора и фауна)
9	Природни обекти (защитени територии)
10	Шум
11	Културно наследство

Въздействието върху повърхностните води при реализация на ИП може да се оцени като пряко и дълготрайно в допустимите емисионни норми за заустване на отпадъчните води след пречистване в язовир “Студен кладенец”. Предпоставките за облекчена работа на комбинатската ПСОВ, както и подновяването на значителна част от канализационната система за отпадъчни промишлени води при изграждане на новите инсталации, несъмнено ще имат положително въздействие в сравнение със сега действащите производства, както върху повърхностните води, така и върху подземните води в обхвата на промишлената площадка на ОЦК АД.

Въздействието върху геоложката основа може да се оцени като пряко, краткотрайно и временно – само за времето на изпълнение на изкопно-насипните работи при строителството.

Не се предвижда извозването на земна маса извън Комбината по време на строителството, с което да бъдат засегнати пътни връзки и терени извън територията на ОЦК АД. Инсталациите съгласно ИП ще осигуряват значително по-малък интензитет и ограничен териториален обхват на вредни емисии в атмосферния въздух (в сравнение с действащата технология), както и затворен воден цикъл на технологичните схеми, поради което не се очаква негативно въздействие върху състоянието на земите и почвите, както и индиректно въздействие върху растителния и животински свят в района.

Поради силно редуцираните вредни емисии в отпадъчните газове, в сравнение със сега действащото производство, реализацията на ИП практически няма да окаже въздействие на различните типове ландшафти (земеделски, ливадни и горски, водни и крайводни, селищни и комуникационни ландшафти) по пътя на въздуха. Изграждането на новите инсталации с модерен интериор и екстериор ще се отрази положително върху промишления ландшафт на площадката на ОЦК АД.

Поради силно редуцираните вредни емисии в отпадъчните газове, техния намален интензитет и ограничен териториален обхват, не се очаква негативно въздействие и върху природни обекти (защитени територии), разположени в географска близост до обекта на ИП.

Физични фактори (шум, вибрации, лъчения) не могат да окажат значимо неблагоприятно въздействие върху околната среда поради оразмерената им мощност и инсталиране на източниците в затворени помещения. Тези фактори не са рискови за здравето на околните населени места, които са на значително отстояние, както и за обслужващия персонал.

Не може да се очаква негативно въздействие върху културното наследство в района – исторически, археологически и архитектурни паметници. Строително-монтажните работи ще се извършват на територията на действащото оловно производство на Комбината. Формираните отпадъчни прахо-газови емисии след пускане на инсталациите в експлоатация ще бъдат с намален интензитет и ограничен териториален обхват, независимо от това, че продължителността на въздействие остава постоянна (365 дни в годината).

4. 
   Разглеждане на алтернатива с използване на най-добри налични техники
   

• 
  Инсталация за подготовка (шихтоване и дозиране) на оловните суровини и зареждане на топилната пещ;
  
• 
  Нова пещ за топене на оловната шихта (Ausmelt-пещ № 1) с инсталация за охлаждане и очистване на газовете (котел утилизатор и сух електрофилтър);
  
• 
  Нова инсталация за производство на сярна киселина от газовете на топилната пещ (нова ДКДА-система № 2);
  
• 
  Нова втора пещ (Ausmelt-пещ № 2) за редукция на оловната шлака и извличане на цинка от нея (фюминг-процес) със съответната инсталация за охлаждане и очистване на газовете (котел утилизатор и сух електрофилтър);
  

НДНТ за посочените в Инвестиционното предложение инсталации се представят и анализират в основния специализиран справочен документ (т. нар. “вертикален ВАТ”) - материал на Европейската комисия, Институт за перспективни технологични проучвания (Севиля, Испания) – “Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването” (IPPC), включващ и НДНТ за отрасъла Цветна металургия – Reference Document on Best Аvailable Techniques in the Non Ferrous Metals Industries, December 2001 (BREF Сode NFM), съгласно които е направена оценката за съответствие.

При разглежданите алтернативи с използване на НДНТ са използвани още следните справочните документи:

• 
  Reference Document on Best Available Techniques on Emission from Storage. January 2005 (BREF код ЕSB);
  
• 
  “Draft Reference Document on Best Available Techniques in the Large Volume Inorganic Chemicals, Ammonia, Acids and Fertilises Industries, March 2004 (BREF Code LVIC AAF),
  
• 
  Reference Document on Best Available Techniques to Industrial Cooling Systems December 2001 (BREF код CV);
  
• 
  Reference Document on Best Available Techniques in Common Waste Water and Waste Gas Treatment/Management Systems in the Chemical Sector. October 2003 (BREF код CWW).
  

В ИП се предвижда реконструкция на склада за оловни концентрати, който ще е в съответствие с документите за НДНТ – BREF Code NFM, т. 2.17.1, таблица 2.28 и т. 5.3.1, таблица 5.31, както и BREF Code ESB т. 3.3.3 – препоръчват се бункери и силози в покрит склад.

Складиране на оловните концентрати и други оловни суровини ще бъде в съответствие с BREF Code NFM т. 2.4.1.1 и т. 2.17.1.

2. По отношение на шихтоването и захранването на топилната пещ (Ausmelt-пещ № 1) с шихта:

• 
  Системата за шихтоване ще бъде в съответствие с изискванията на BREF Code NFM т. 2.5.1.5 и т. 5.3.1 (таблица 5.31);
  
• 
  Транспортни системи и системи за зареждане – ще бъдат съответни на BREF Code NFM, т. 2.5.1.13, както и BREF Code ESB 3.4.2;
  

• 
  Лентови и шнекови транспортьори – BREF Code NFM, т. 5.3.1, таблица 5.31 и т. 2.17.1, таблица 2.28, както и BREF Code ESB т. 3.4.214 (за лентови тронспортни ленти) и 3.4.2.17 (за шникови транспортьори)
  
• 
  Лентови и дискови питатели – BREF Code ESB, т. 3.4.2.19 и фиг. 3.54.
  

В настоящия момент, съгласно КР № 124/2006 г. в ОЦК АД се експлоатира инсталация за получаване на олово от комплексни сулфидни концентрати (т. нар. “рудничен цикъл”), която включва агломерационно пържене, редукционно топене в шахтова пещ до сурово олово, рафинация на суровото олово, както и оползотворяване на олово от амортизирани акумулатори посредством сепарация и последващо топене. Използваният технологичен вариант и оборудване са морално и физически остарели (BREF Сode NFM , т. 5.3.2., таблица 5.32), нуждаят се от модернизиране на контрола и управлението на процеса, тъй като не удовлетворяват изискванията за опазване на околната и работна среда.

В ИП се предвижда проектиране и изграждане на топилен комплекс по технологията на ванна пещ (Ausmelt-пещ № 1) с горна потопяема фурма (TSL-процес – Top Submerged Lancе ), в която при непрекъснат режим на работа се извършва топене на шихтата с получаване на сурово олово за рафинация и първична оловна шлака. Оловната шлака от Ausmelt-пещ № 1, заедно с олово и цинк съдържащи оборотни материали (стари оловни шлаки от депо и феритни цинкови кекове) се подлага на втори стадий обработка – редукция и обезцинковане (фюминг-процес) в Ausmelt-пещ № 2.

Съответствието на ИП с изискванията на документите за НДНТ е отразено в BREF Сode NFM , т. 2.6 – “Производство на метали и контрол на процесите” и т. 2.6.2.6, таблица 2.4, където е представена информация за използваните пещи за производство на олово.

В най-новото поколение топилни процеси в цветната металургия, т. нар. “ванни процеси”, се включва технологията “ISA Smelt/Ausmelt” (т. 2.6.2.6 на BREF Сode NFM), Kaldo-процес (т.2.6.2.7 на BREF Сode NFM), QSL-процес (т.2.6.2.10 на BREF Сode NFM), както и Kivcet-процеса (т.2.6.2.14 на BREF Сode NFM), за директно топене както на концентрати и на вторични оловни суровини. Агрегатите с горна потопяема фурма представляват пещи с цилиндрично работно пространство, в което се разполага вертикална тръба (фурма), потопена в течната вана. През фурма се инжектира гориво (газ, мазут или въглищeн прах) и обогатен на кислород въздух. Газовата струя изтичаща от фурмата барботира във ваната, като се получава течна шлака, метал или щейн. Преработваните материали се подават през отвор в свода на пещта. Стопилката в пещта се разслоява по плътност и получените продукти (течен метал и шлака) се изпускат разделно. Схема на агрегат с горна потопяема фурма (ISA Smelt/ Ausmelt-пещ) с основните му детайли е представена в т. 2.6.2.6, фигура 2.9 на BREF Code NFM.

Пещните газове преминават през газоход и система за прахоулавяне и утилизиране на серния диоксид. Когато се преработват сулфидни концентрати, утилизацията на сярата в газовете се осъществява в система за сярна киселина.

Разработени са редица варианти на пещи от “поколението Ausmelt” (BREF Сode NFM, т. 2.6.2.6), които са намерили промишлена реализация за:

• 
  Производство на олово чрез директна преработка на оловни концентрати;
  
• 
  Преработване на вторични оловосъдържащи суровини (продукти от сепарация на оловни акумулатори);
  
• 
  Производство на мед от концентрати;
  
• 
  Преработка на износена огнеупорна зидария и фюминг-окиси от цинково производство;
  
• 
  Производство на мед и олово от “смесени” (първични и вторични) суровини.
  
• 
  Преработка на кекове от цинковата хидрометалургия.
  

Фюминг-процесът се прилага главно за обезцинковане на първични оловни шлаки. Инсталациите са предназначени и за преработка на прахове от електропещи, голяма част от шлаките получавани при топенето на оловосъдържащи материали и утайки (кекове) от цинково производство, съдържащи олово и цинк, след провеждане на редукционен цикъл. Целта на операцията е да се повиши степента на извличане на тежките цветни метали (олово и цинк) и се оползотвори топлината на изходящите газове. Като редуциращ агент може да се използва въглищен прах, природен газ или течно гориво. Газовете преминават през топлообменник (котел-утилизатор), където се генерира пара с високо налягане.

В BREF Code NFM, т. 2.6таблица 2.4 са представени използваните агрегати за преработка на олово- и цинк-съдържащи материали, включително и пещите за фюминговане на оловни шлаки.

3. Третиране на газовете след топилния агрегат

Съгласно ИП, в системата за третиране на богатите на серен диоксид пещни газове след топилния агрегат се предвиждат следните съоръжения, съответствието на които с документите за НДНТ е както следва:

• 
  Котел-утилизатор ( BREF Сode NFM , т. 2.11.1 и т. 2.7.1.1) – газовете след топилната пещ носят значителни количества топлина, за използване на която се прилагат топлообменници (котел-утилизатори), в които чрез оползотворяване на топлината на изходящите газове може да се произвежда пара, електроенергия, или да се подгряват вкарваните в пещта въздух или гориво. Препоръчва се горещите газове получени при топенето на сулфидни суровини да преминават през котел-утилизатор (КУ), като се посочват предимствата от включване на КУ към пирометалургични агрегатие.
  
• 
  Сухи електрофилтри (BREF Code NFM, т. 2.8.1.1.1 и BREF Code CWW, т. 3.5.3.3) – за фина суха очистка на газовете след котел-утилизатор.
  
• 
  Ръкавни филтри (BREF Code NFM, т. 2.8.1.14 и таблица 2.9 за основните характеристики на филтрите), както и BREF Code CWW, т. 3.5.3.5. Препоръчва се модерното изпълнение тип “Pulse Jet” филтри (ръкавни филтри с обратно продухване) за фино сухо прахоулавяне от газове с ниско съдържание на серен диоксид (например, при режим на редукция или фюминг-процес).
  

Съгласно ИП се предвижда изграждане на нова инсталация за производство на сярна киселина от газовете на топилната оловна пещ (ДКДА-система № 2).

Съгласно ИП, за утилизиране на серния диоксид от пещните газове (с около и над 10 % SO₂) се предвижда модерна ДКДА-система за производство на сярна киселина, при която общата степен на извличане на сярата надхвърля 99,5 %. Предвижда се високо качество на доставеното основно оборудване, което е гаранция за сигурна експлоатация, лесна поддръжка и ниски емисии на серен диоксид в отпадъчните газовете в комин (под 0,01 об. % SO₂, респективно под 300 mg/Nm³). Системата е с двойна катализа и двойна абсорбция, която удовлетворява най-високите изисквания на документите за НДНТ (BREF Code NFM т. 2.8.1.4 и BREF Code LVIC AAF т. 1.3.1.2.3 и т. 2.3.1). Монокаталитичните системи за сярна киселина са “стари”, имат ниска степен на конверсия и абсорбция, не удовлетворяват нормите за емисии на серни оксиди (BREF Code NFM т. 4 и т. 5, както и BREF Code LVIC AAF т. 1.3.1.2.3 и т. 2.3.1).

Направеният анализ показва, че системите с двойна катализа и двойна абсорбция (ДКДА-системи за сярна киселина) удовлетворява най-високите изисквания на документите за НДНТ по отношение степен на конверсия на серния диоксид и степен на абсорбция на серния триоксид, а с това и най-строгите изисквания за ниски емисии в отпадъчните газове. Монокоталитичните системи за сярна киселина не се препоръчват в документите за НДНТ, поради което трябва да се изключат като алтернатива на ДКДА-системите.

2. По отношение на съоръжения към системата за сярна киселина: Съответствията с документите за НДНТ са както следва:

• 
  Промивни кули (скрубери): BREF Code NFM, т. 2.8.1.4 (фиг. 2.3.6), т. 2.8.1.1.6 (фиг. 2.35), както и BREF Code CWW, т. 3.5.1.4, фиг. 3.57 и фиг. 3.58 – за различните кострукции скрубери;
  
• 
  Мокри електрофилтри: BREF Code NFM, т. 2.8.1.1.2, фигура 2.1, и т. 2.8.1.4, фигура 2.36;
  
• 
  Сушилна кула: BREF Code NFM, т. 2.8.1.4, фиг. 2.36;
  
• 
  Контактен апарат: BREF Code NFM, т. 2.8.1.14, фиг. 2.3.7 (към дубъл-каталитична система);
  
• 
  Абсорбер: BREF Code NFM, т. 2.8.1.7, фиг. 2.36 и фиг. 2.37 (към дубъл-каталитична система);
  
• 
  Топлообменници: BREF Code NFM, т. 2.8.1.4, фиг. 2.37 (към дубъл-каталитична система).