Закон за опазване на околната среда зоос (ДВ, бр. 91/2002 г., попр бр. 98/2002 г., изм бр. 86/2003 г., бр. 70/2004 г., бр. 74/2005 г., изм и доп бр. 77/2005 г.), Чл. 95 а
Изтегляне 3.35 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Район Гледка – южен бряг на язовир “Студен кладенец”
- Югозападно от действуващото хвостохранилище на “Горубсо” АД
- Обработваеми земи на с. Опълченци
- Оценка на потенциала за самоочистване и възобновяване на ландшафтите
- 3.5.3. Прогнозна оценка за въздействието върху ландшафта в района при реализация на Инвестиционното предложение
- Източни и Средни Родопи, до 500 m
- Източни Родопи (с. Чакарлово) до 500 m
- Природозащитен статус на застрашените животни в Тракийски район (по Нанкинов, 2000 г.)
- 3.6.4. Прогнозна оценка за въздействието върху флората, фауната и защитените природни територии при реализация на ИП
Таблица 3.4-2 Съдържание на тежки метали и превишения на съдържанията им в почвите спрямо ПДК (mg/kg/хПДК)
В район Гледка почвите са твърде разнообразни по отношение на киселинността си. В един изоран блок има площи със слабо кисела, слабо алкална и алкална реакция. Те са замърсени силно с олово и кадмий. Пасището, което се намира по-високо на юг от рекултивираната площ има същото замърсяване, но реакцията на почвения разтвор е слабо кисела. Част от южния бряг на язовир “Студен кладенец” се намира под въздействието на хвостохранилище на Горубсо -Кърджали АД. Хвостохранилището е разположено над тези земи и над нивото на язовира по посока на преобладаващите ветрове. Тези земи се намират под прякото отрицателно въздействие на този промишлен обект. Поради условия за залпови емисии от прах, отнасян от сухата плажна ивица при силен вятър, то е потенциален замърсител не само на прилежащите земи, но и на водите на язовира. Във връзка с това считаме, че земите, източно от хвостохранилището на южния бряг на язовира са силно замърсени най-вече от песъклив отпадък, съдържащ тежки метали – цинк, олово, мед, кадмий. За да се преустанови замърсяването поради ветрово разпрашаване от сухата плажна ивица се препоръчва биологична рекултивация (затревяване и залесяване) на стената на хвостохранилището. Земите, които се заливат най-често от язовира (т. т. 164, 189, 190, 198 и 199) в близост с хвостохранилището на “Горубсо-Кърджали” АД имат алкална реакция. Те са силно замърсени с олово, кадмий и цинк. Почвения пласт южно от рекултивираното хвостохранилище има алкална реакция и е значително по-малко замърсен с тежки метали – в по-високи концентрации са главно оловото и кадмият. Пасището, което се намира по-високо на юг от рекултивираната площ има същото замърсяване, но реакцията на почвения разтвор е слабо кисела. Непосредствено до южния край на хвостохранилището и на запад от него е отбелязана като замърсена земеделска земя от землището на с. Глухар – точките 231, 232, 234, 260 и 261. Те са замърсени главно с олово и кадмий, при което кадмият превишава допустимите норми в т. 261 повече от 18 пъти. Характерна за тази площ е и киселата до слабо кисела реакция на почвите. Земите в близост със с. Опълченци, характеризирани с точките 274 и 275 са замърсени по същия начин – с олово и кадмий, където кадмият е в граници от 8 до 31,4 пъти над ПДК при алкална реакция на почвите. Още по-отдалечена от описаните земи се намира замърсена земя на юг от ОЦК и от язовира (точките 242, 262, 263). Характеризира се общо взето с кисела почвена реакция до слабо алкална в западната й част. Тези почви нямат замърсяване с олово, цинк и кадмий над допустимите норми. Само в т. 263 се забелязва повишаване на съдържанието на кадмий. Съдържанието на тежки метали и степента на замърсяване на почвите зависи от тяхната киселинност (рН-реакция). От наличните данни (виж по-горе таблица 5.3-2) следва, че в преобладаващата си част почвите са с неутрална, слабо алкална и алкална реакция. Наблюдават се и изключения. В изследвания район почвите в преобладаващата си част са с неутрална, слабо алкална и алкална реакция. Малко са почви с кисела реакция – слабо до средно кисели. В район Гледка почвите са твърде разнообразни по отношение на киселинността си. Те са замърсени с олово и кадмий. Обработваемите земи, които са разположени северно и североизточно от г. Кърджали, не са замърсени с олово, цинк и кадмий. На отделни петна се установява повишаване количествата само на кадмий (в границите 1,2 - 2,4 пъти над ПДК). Не може да се твърди обаче, че това се дължи на замърсяване от промишлена дейност. Установената картина представя естественото състояние на района – почвите са алкални, развити върху варовикова основа, където кадмият може би е придружаващ калция елемент.
По същество ИП е с екологична насоченост, при което въздействията върху компонентите на околната среда, в т. ч. и върху почвите, ще бъде съществено намалени в сравнение със сега действащото производство. С реализацията му съществено се намаляват прахо-газовите емисии а с това и пътищата за индиректно замърсяване, така че очакваното въздействие върху почвите в района ще бъде минимално. По време на експлоатация на обекта, преди всичко в териториалния обхват на новата система ца сярна киселина № 2, всички съоръжения, при които има потенциална опасност от течове на технологични разтвори, се предвижда да бъдат снабдени с киселинно-устойчива обваловка и система (сборен зумпф с помпа) за връщане на разтворите в основната схема. С тези мерки ще се отстрани всякаква опасност от допълнително замърсяване на земи и почви на територията на Комбината. На този етап може да се даде следната обобщена оценка за въздействие върху земи и почви в района:
Съгласно ландшафтното райониране (П. Петров, 1997 г.) площадката на ОЦК АД попада Южно-българската планинска област – Източна- родопска подобласт. Строителните дейности извършени в района на същата я определят в тип "техногенни ландшафти", група “котлованни” и вид “склонови”. Ландшафтът в района на ОЦК АД се разглежда като едно хармонично цяло между съществуващите природни дадености и вместените в тях с трайно оформление стопански и граждански обекти. ОЦК АД се намира в промишлената част на г. Кърджали, разположена в юго-източния край на града, на северния бряг на язовир “Студен кладенец”. Според климатичната класификация, районът на Кърджали попада в Континентално-средиземноморската климатична област, Южно-българската климатична подобласт, Климатичният район на Източно-родопските речни долини (до 400 m н. в.) и Източно-родопския нископланински климатичен район (400 – 1000 m н. в.). Местността в югоизточните Родопи и поречието на р. Арда е планинска с наличие на значителни открити водни площи, включително и изградените два язовира – Кърджали и Студен кладенец. Като се има предвид значителната степен на индустриално развитие, в района е изградена добра пътна инфраструктура. ОЦК АД има осигурен достъп както до общинската и републиканска пътна мрежа, така и директна връзка с националната железопътна система. Съществена ландшафтна характеристика са особеностите на релефа и надморската височина, наклон и изложението на предпланинските и планински скатове. В геоморфоложко отношение районът на въздействие е много разнообразен и се отличава със силно изразена разчлененост, с неголеми възвишения, които обуславят хълмисто-планинския му релеф. Билата са заоблени с полегати до стръмни склонове, които в района на язовирите “Кърджали “ и “Студен кладенец” са много стъмни, на места до урвести. Теренът е силно пресечен с относително гъсто развита хидрографска мрежа.Разнообразието на релефа се активизира от ерозивни процеси при реките, която формира допълнително съвременния лабиринт от ридове и сложна долинна мрежа. Литоложкият строеж в района е представен от интрузивни, ефузивни и метаморфни скали с геоложка възраст от Докамбрий до Палеоген. За този строеж са характерни глини и пясъци с геоложка възраст Кватернер, Алувий и Пролувий. Основните скали оказват съществено влияние за формирането на различни почвени типове, с различна дълбочина, киселинност, механичен състав. Почвените типове са представени от алувиална, алувиално-ливадна, алувиално-делувиална, излужена канелена горска и рендзина. Установените почвени различия в района на гр. Кърджали се обуславят преди всичко от разнообразието на релефа, растителността и почвообработващите основни скали. От посочените като основни ландшафти в Хартата за устойчиво развитие на българските ландшафти (приета през 1995 г.), понастоящем в териториалния обхват на потенциално въздействие на ОЦК АД могат да бъдат включени: земеделски, горски, ливадни и пасищни, водни и крайводни, селищни, промишлени, комуникационни и антропогенни ландшафти. Земеделски културни ландшафти. Агроландшафтите са относително слабо застъпени. Условията за земеделие са твърде неблагоприятни и носят типичните белези на планинското земеделие – примитивно, с отглеждане на ограничен брой култури, преди всичко тютюн. Поради отдалеченост и наличието на горски масиви, тези ландшафти са сравнително защитени от въздействието на Комбината. Горски ландшафти. Тяхното присъствие в близките до ОЦК райони е сравнително ограничено. Представляват незначителни площи от променени първични гори в хълмистата част и като отделни ивици край реките, като първите са заети от сухоустойчива дървесно-храстова растителност, а вторите от влаголюбиви видове. Горските ландшафти са добре застъпени на юго-запад от Кърджали (района на Ардино) където са запазени в естествените им форми. Горите в нископланинския пояс (до 700-900 m) са почти изключително смесени широколистни - представени от дъбове, келяв габър, клен, явор, полски бряст, глог и др. В средно-планинския пояс (над 700-900 m н. в.) дървесните видове са иглолистни (бял бор, черен бор, смърч, ела) и бук. Ливадни и пасищни ландшафти. Почти липсват в поречието на р. Арда и язовирите “Кърджали” и “Студен кладенец” и нямат екологично или стопанско значение за района. Пасищните ландшафти заемат неголеми площи по ридовете в нископланинския пояс и подножието му и също нямат особено значение. По-същественото е, че и в тези ландшафти са съхранени някои от растителните видове, характерни за района. Водни и крайводни ландшафти. От водните ландшафти от значение е р. Арда и язовирите “Кърджали” и “Студен кладенец”, които имат определено хидроложко, хидрогеоложко и стопанско значение за района. Към тези ландшафти се включват и многобройните долове и рекички с постоянни или временни води. Естествените водни и крайводни ландшафти са обект на сериозни нарушения в поречието на Арда в обхвата на града. Селищни ландшафти. Към тях ще отнесем преди всичко град Кърджали, като най-близко до ОЦК голямо селище със значително разширени през последните десетилетия регулационни граници. Дейността на ОЦК АД от една страна е от значение за социално-битовото и културно състояние на населението и развитието на града и околните му селища, но от друга – населението им е подложено в една или друга степен на отрицателното му въздействие. Промишлени (техногенни) ландшафти. Обхващат на първо място, площадката на ОЦК АД, площадката на “Бентонит” АД, разположена в съседство западно от него и промишлената зона в района на ж.п. гарата. Комуникационни ландшафти. В тях се включват участъците от първокласния път Кърджали – Хасково, второкласения път Кърджали – Асеновград и третокласните пътища свързващи Кърджали с Момчилград, Крумовград, Ардино, Мадан, Рудозем, Златоград и др. Мрежата от четвъртокласни пътища е сравнително добре развита, но недобре поддържана. Съществено значение за икономиката на района продължава да има и ж. п. линията Момчилград – Кърджали – Хасково – Димитровград – Стара Загора. Наличните електропроводи в извества степен са в конфликтна ситуация най-вече с някои от горските ландшафти в района. Антропогенни ландшафти. Районът е антропогенизиран в значителна степен, като към антропогенните ландшафти се отнасят прилежащите земи към промишлените предприятия и промишлени зони, свободни площи около селищата, бивши селскостопански дворове, нерегламентирани открити складове, в т. ч. и изоставените и полуразрушени промишлени сгради, малки предприятия и други изоставени терени.
За самоочистването и възобновяването на ланшафтите съществена роля има качеството на отделните компоненти на околната среда в района на ОЦК АД. За да се постигне необходимия резултат, решаващо условие е свеждането до допустимия минимум, или преустановяването на емитирани замърсители, главно емисиите от серен диоксид и съдържащ тежки метали прах. В тази връзка, от особено значение за подобряване на екологичната обстановка в района, и конкретно за описаните типове ландшафти, е предвижданата с ИП модернизация на оловното производство на Комбината чрез въвеждане на Ausmelt-технологията. Наред с директното топене на сулфидните оловни концентрати (без агломерация), Ausmelt-технологията позволява преработване и на съдържащите олово и цинк твърди отпадъци (оловна шлака, цинкови кекове и утайки от ПСОВ), разположени на временни площадки за съхранение на територията на Комбината. Сярата в суровините ще бъде утилизирана чрез изграждане на втора ДКДА-система за сярна киселина. За да се ускорят процесите на очистване и самоочистване специално в агроландшафтите от близкото обкръжение на ОЦК АД, наред с намаляването на емисиите, от значение е и изпълнението на програмата за отстраняване на стари екологични щети за ликвидиране на временните депа за опасни отпадъци на площадката на Комбината, както и Програмата за ремедиация на замърсените почви в района и препоръките за начина на земеползването им.
Реконструкцията и модернизацията на оловното производство с въвеждане на Ausmelt-технологията съгласно ИП ще се осъществи на площадката на ОЦК АД, т. е. във вече създадени ландшафни условия. Съществуващата площадка на ОЦК дава всички необходими предпоставки за осъществяване целите на проекта без допълнително нарушаване на ландшафта. Напротив, изпълнението на по-модерно ново промишлено строителство ще подобри промишления ландшафт на площадката. По време на строителството и изграждането на обекта, поради това че всички строителни работи ще се извършват само на площадката на ОЦК АД, не може да се очаква каквото и да е въздействие върху ландшафта в района. Не се налага и изграждане на допълнителна инфраструктура за бъдещото функциониране на обекта. На този етап може да се даде следната обобщена оценка за въздействие върху ландшафта в района: По начина на въздействие – пряко, положително (подобрява се промишления ландшафт на площадката). По териториален обхват на въздействието – локално; Кумулативни и комбинирани въздействия върху околната среда – не се очакват. 3.6. Биологично разнообразие – растителен и жоивотински свят, защитени природни територии 3.6.1. Характеристика на състоянието и оценка на въздействието върху растителността в района Развитието на флората и растителността в района на Кърджалийския басейн от геоложко минало спада към неозойския етап, палеогенски подетап. Етапът се характеризира със сравнително по-богата флора от предходните – палеозойски и мезозойски. По типа растителност в различните части тя бива бореално-планинска и неморална (мезофитна, ксеромезофитна и ксеротермна). Районът на реализация на Инвестиционното предложение на ОЦК АД, по геоботаническо райониране (География на България, 2002 г.) попада в Европейска широколистна горска област, Македоно-тракийска провинция, Източнородопски окръг, Кърджалийски район. В този район преобладават ксеромезофитните горски формации от горун (Qercus pedunculiflora Ehrh.), габър (Carpinus betulus L.) и смесени гори, както и мезофитни гори от мизийски бук (Fagus moesiaca Czеcz.). По-слабо са разпространени ксеротермни гори от черен бор (Pinus nigrikans Host.), а в Жълти дял са разпространени и брезови гори (Betulus verrucosa Ehrh.). Обектът на ИП е в непосредствена близост с язовир ”Студен кладенец”, част от Корине сайт “ и долината на река Арда” (20000 ha, като с национален природозащитен статус е резервата “Вълчи Дол (777.4 ha) и обединява територии от: ДДС “Дженда”, ДЛ “Крумовград”, ДЛ ”Момчилград”, ДЛ ”Кърджали” и ДЛ ”Хасково” (П.Янков и кол.,1997 г.). Разположен е между северна и южна граница на специална защитена зона BG0002013 “Студен кладенец”. Планинските терени около язовир “Студен кладенец”, които съставляват около 2/3 от територията на планинските склонове около същия, обединяват: - Вторични широколистни смесени гори от келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus), благун (Quercus frainetto) или горун (Quercus daleshampii) със средиземноморски елементи; - На места гори и храсталаци от келяв габър (Carpinus betulus)q драка (Paliurus spina-christi), които са примесени със смин (Jasminum fruticans), червена хвойна (Juniperus oxicedrus) в съчетание с ксеротревни формации със средиземноморски елементи – например памуклийка (Cistus incanus); - Скални комплекси от единични скали и каменисти сипеи, бедни на растителност; - Разпръснати в целия район открити пространства, заети от селско-стопански земи и ливади, обрасли с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване белизма (Dichantium ishaetum), луковична ливадина (Poa bulbosa) и други (Бондев, 1991 г.; Гюлева, Петрова, 1996 г.). В района се развива традиционно земеделие. В исторически аспект има изменения в състава на флората. По данни от Червена книга на НРБ" (том 1, 1984 г.), застрашената флора в Кърджалийски район е категоризирана като “застрешен вид”и “рядък вид” в таблица 3.6-1. В непосредствена близост до площадката на ОЦК АД не са констатирани растителни видове, описани в „Червена книга”.Площадкатя на новата инсталация съгласно ИП е част от територията на завода и се разполага върху промишлено замърсен терен. Таблица 3.6-1 Застрашена фауна в Кърджалийски район
(*) Според Гюлева , Петрова, 1996 г. – в ОВМ ”Студен кладенец” се среща и редкия растителен вид родопски силивряк, Haberlea rhodopensis. 3.6.2. Характтеристика на състоянието и оценка на въздействието върху фауната в района По зоогеографско райониране, районът на Инвестиционното предложение попада в южен регион, Тракийски район. Долините на реките Марица, Тунджа и Арда са естествени коридори за навлизане от юг на средиземноморска фауна. Това е и причината около 50 % от ципокрилите насекоми (Apoidae) и 54 % от полутвърдокрилите насекоми (Heteroptera) да са средиземноморски видове, докато при правокрилите насекоми (Orthoptera) те достигат 64 %. При гнездящите птици средиземноморският комплекс обхваща 24 %, което поставя района на второ място след Струмско-Местенския район. При насекомоядните бозайници и при гризачите тази категория видове достига 22 %, което не се наблюдава в съседните райони. Ендемитите са концентрирани предимно в Източните Родопи. Евросибирските и европейските видове тук са се заселили предимно от запад и то през планините в Югозападна България. По този път са се разселвали в миналото и някои видове, чийто център на произход е някъде в областта на Алпите или Централна Европа. На територията на орнитологично важното място (ОВМ) “Студен кладенец” са установени 205 вида птици, (П. Янков, 1997 г.), от които, от които 52 вида са включени в Червена книга на България (1985 г.), а 117 са видове от европейско природозащитно значение – SPEC по Tucker, Heath, 1994 г. (от които SPEC 1 – 6 вида, SPEC 2 – 18 вида, SPEC 3 – 55 вида и SPEC 4 – 38 вида). Мястото е от световно значение като представителен биом за Средиземно-морската зона:
По анкетни данни, включващи ДЛ "Златоград", ДЛ "Лъки", ДЛ "Хасково" и ДЛ "Момчилград", в по-високите части на планината ловните бозайници са представени с ограничени количества от: сърни (Carpelus carpeolus L.), диви свине (Sus scrofa L.). В по-ниските части се срещат още див заек (Lepus europaeus L.), белогръдия таралеж (Erinaceus euracus concolor Martin), невестулка (Mustela nivalis L.), язовец (Meles meles L.), лисица (Vulpes vulpes L.). Има сведения за чакали (Canis aureus L.), преминаващи вълци (Canis lupus L.), видри (Lutra lutra L.), които създават потомства в района. От влечугите се съобщава за сухоземна костенурка, водни змии, смок-мишкар, усойница, пепелянка, степен и голям зелен гущер. Представителите на птичия свят включват сем. Дроздови (Turdidae). След почистването на р. Арда и увеличение на рибното богатство се завръщат черните щъркели (Ciconia nigra L.), появяват се чапли, корморани и чайки. От грабливите птици се срещат малък креслив орел (Aquila pomarina Brehm), белоопашат мишелов (Buteo rufinus L.). Река Арда е и прелетен път на водоплаващи (Anseres) и блатни (Limicolae) птици. В географска близост се намират Понтийския и Балкански прелетни европейски пътища (магистрални) на прелетните птици. В исторически аспект има изменения в състава на фауната. По данни от "Червена книга на НРБ" (том 2, 1985 г.) по-долу в таблица 3.6-2 са дадени категориите природозащитен статус на застрашените животни. Според Янков и колектив (1997 г.) , в ОВМ ”Студен кладенец” освен птиците и описаните в таблица 3.6-2 се среща и дългопръст нощник. Таблица 3.6-2 Природозащитен статус на застрашените животни в Тракийски район (по Нанкинов, 2000 г.)
3.6.3. Характеристика на състоянието на защитените територии (ЗТ) и националната екологична мрежа (НЕМ) В съгласие с ДВ. 133/98 г. (Изм. и доп. ДВ. 98/1999 г.; ДВ. 28/2000 г.; Георгиев Т., 2004; Ст.Василева и кол., 1994) в радиус 5 km от площадката на ОЦК АД, на която ще се реализира Инвестационото предложение, е част от Корине сайт “Долината на река Арда” (язовир”Студен кладенец” с площ от 20 000 ha, където попада и резерват “Вълчи дол” с 774,7 ha) – място от световно значение като представителен биом за Средиземноморската зона. В географска близост са разположени:
- “Кърджалийски земни пирамиди (5 ha), обявена със Заповед № 1427 на КОПС, ДВ. 44/1974 г.. Представляват скални образувания от вулкански туфи в землището на с. Зимзелен; - “Калето” (22,4 ha), обявена със Заповед № 1799 на МГГП (ДВ. 59/72 г.). Представлява скални образувания в землището на с. Устрен; - “Хвойната” (0,8 ha), обявена със Заповед № 4051 на МГОПС (ДВ. 29/1974 г.). Естествено находище на синя хвойна в землището на с. Нане; - “Елата” (0,5 ha), обявена със Заповед № 282 на КОПС (ДВ. 45/1979 г.). Естествено находище от ела в землището на гр. Кърджали (м. “Келявия дренак”) - Защитена зона “Студен кладенец”.
В резултат на изпълнение на инвестиционния проект, с които ще се отраничат прахогазовите емисии, и преди всичко емисиите от серен диоксид, се очаква подобряване състоянието както на флората и фауната, така и на ЗТ и Защитената зона “Студен кладенец”. На този етап може да се даде следната обобщена оценка за въздействие върху флората, фауната и защитените територии от реализацията на ИП. По време на строителството на обекта:
След влизане в експлоатация на обекта: По начина на въздействие – пряко с незначителен интензитет; По продължителност на въздействието – продължително, дълготрайно; По териториален обхват на въздействието – локално; Кумулативни и комбинирани въздействия върху околната среда – не се очакват. 3.7. Състояние на културното наследство – исторически, археологически и архитектурни паметници в района 3.7.1. Наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници В района на евентуално техногенно въздействие от емисии на серен двуокис от ОЦК – Кърджали се намират редица паметници на културата от ранни епохи – праисторически селища, антични и средновековни паметници, църкви. В представената по-долу таблица 3.7-1 са дадени известните към момента археологически обекти, попадащи в землищата на селищата, разположени в близост до обекта на инвестиционното предложение – площадката на ОЦК АД. Таблица 3.7-1
*/ Село Доброволец днес не съществува, но параклисът “Свети Дух” е възстановен и е действащ. Отстоянията на селищата, в които има регистрирани обекти до работната площадка на ОЦК АД са съответно: до с. Вишеград – 2 km, до с. Глухар – 4 km, до квартал “Веселчане” манастира – 2,8 km и надгробна могила – 3 km, до с. Лисиците – 3,8 km, до с. Островица – 1,8 km и до с. С. Широко поле – 4,8 km. Най-старите следи от живот, открити на територията на днешния град Кърджали датират от VІ-хилядолетие преди новата ера. Неолитното селището е открито случайно през 1962 г. при извършване на изкопни работи в централната градска част. Проведени са бързи, спасителни разкопки, при които обектът е датиран по намерените предмети. През 1972 г. отново при изкопни работи за ново строителство се попада на древни материали и се налага временно спиране на строителството за установяване на точния стратиграфски профил на културния пласт. При проведените от Атанас Пейков спасителни разкопки са открити множество предмети, сред които правят впечатление свастиката от нефрит, три обсидианови пластинки, мраморни и ахатови фигурки с култово предназначение, пластинка от планински кристал и др. От този период (VІ хилядолетие пр.н. е. до днес) с някои незначителни прекъсвания в тази част от долината на река Арда е кипял интензивен живот, за което свидетелстват множеството археологически обекти, регистрирани тук. До днес могат да се видят руините на редица крепости, останки от древни пътища и мостове, култови съоръжения, надгробни могили, некрополи и др. На територията на община Кърджали (с площ от 642 км2) са регистрирани около 50 недвижими паметника на културата с различна датировка. Една част от тях са били предмет на организирани разкопки, но по-голяма част са само регистрирани, като там, където е било възможно и датирани. По-важните от тях, в т. ч. и разположените на по-големи отстояния от площадката ОЦК АД (извън 5-километровия обхват) са разгледани по долу. Перперикон – свещеният град на траките с открити следи от живот още от шестото хилядолетие преди Христа. Древните избрали Перперикон за каменен дом на своя бог. Построили светилища, изсекли в скалите цял култов комплекс. Появил се и царският дворец на траките. Това е най-ранната известна досега столица на траките. Мощна крепост е пазела града.В него археолозите откриха най-ранната църква в Родопите с уникален каменен амвон. Строена в края на четвърти век вероятно от Никета Ремесиански, кръстителят на Родопите.Перперикон се счита за най-големият мегалитен паметник на Балканите. Тук е бил северният преден пост на първата европейска цивилизация – критско-микенската. Повече от три хиляди години тук е кипял живот. Вишеград и Моняк (Мнеакос)– най-добре запазеният средновековен замък в Родопите. Намира се съвсем близо до Кърджали. Крепостта Вишеград е разположена на висок връх, на десния бряг на река Арда. Предполага се , че там е била резиденцията на управителя на средновековната област Ахридос. По времето на Калоят областта е пазена от непестъпна крепост – Мнеакос. Тя се е издигала на планинско плато, на височина няколкостотин метра, добре укрепена и със силен гарнизон. През 1343 година обаче непрестъпното укрепление пада под мечовете на наемническата орда на Омур бей. Татул – загадъчен връх. Намира се на 15 километра от Момчилград, до село Татул. Върху каменната канара е издълбана гробница. Под каменното ложе е открит най-големият надземен храм на траките. Изсечени са два гроба. Долният е бил покрит с плоча, а горният е бил отворен към небето. Археолозите откриха над 30 огнища.Между останките от съдове за съхраняване на храна и счупени глинени чаши археолозите откриват злато. Намерени са глинени идоли, монети, керамика.Счита се, че на Татул се е изповядвал слънчевия култ и че тук е била една от най-ранните обсерватории в Европа. Преданието твърди, че тук е гробът на Орфей – легендарният певец и цар. Човекът, победил смъртта, владетелят на свещената планина. Манастир “Св. Йоан Предтеча” – укрепен манастир, изграден в началото на девети век на южния бряг на река Арда, на естествено защитено място. На изток от голямата триабсидна конхална църква се е намирал дворецът на игумена – епископ на епископията Ахридос. В началото на 13-ти век притворът от запад е превърнат в крипта. Животът в манастира затихва в края на 14-ти век, но паметта за него се запазва до началото на новото столетие. Каталог: ovos Изтегляне 3.35 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||