Закон за опазване на околната среда зоос (ДВ, бр. 91/2002 г., попр бр. 98/2002 г., изм бр. 86/2003 г., бр. 70/2004 г., бр. 74/2005 г., изм и доп бр. 77/2005 г.), Чл. 95 а

Дяволският мост – Намира се на 38 km от Кърджали и на 6 km от Ардино. Той е построен през Османския период в удивително красива местност. Каменното съоръжение е било част от основната пътна връзка между Тракия и Беломорието. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан “печатът на Соломон”.

Пещерата е с иделна ориентация север- юг. Оформена е така, че да създава специфичен акустичен ефект. За нея със сигурност се знае, че досега на друго място не е намирано подобно човешко творение.

Изтъкнатите по-горе съображения относно новата технология на Ausmelt (виж т. 1.2.1 и т. 1.3.1), дават основание да считаме, че при реализирането на ИП не може да се очаква негативно въздействие върху културното наследство в района – исторически, археологически и архитектурни паметници. ИП е с подчертана екологична насоченост и ще има за резултат намаляване на емисиите от серен диоксид и съдържащ тежки метали (олово, кадмий, цинк) прах, така че реализацията му ще доведе до ограничаване на неблагоприятните въздействия върху компонентите на околната среда, в т. ч. и въздействията върху състоянието на историческите, археологическите и архитектурните паметници в района.

Строително-монтажните работи ще се извършват на територията на действащото производство на Комбината. Независимо от това трябва да се напомни, че ако при извършване на изкопните работи се забележат следи от керамичен или друг археологически материал, незабавно да се преустанови работа и се уведомят служителите от Регионалния исторически музей в гр. Кърджали.

8. 
   Засегнато население, здравно-хигиенни аспекти при съществуващото положение и след реализация на инвестиционното предложение
   

Целта на инвестиционното предложение е модернизация и разширение на оловното производство на “Оловно цинков комплекс” АД – Кърджали чрез трансфер на технология от австралийската фирма AUSMELT Ltd. Най-общо, инвестиционното предложение не включва промяна във видовете дейности, а ще се реализира модернизация на съществуващата материална база за преработване на оловни концентрати и други олово- и цинк съдържащи собствени отпадъци.

От комунално-хигиенни позиции, с оглед определяне на потенциално засегнатото население и територии особено значение има разположението на съществуващата дейност и Инвестиционното предложение.

“ОЦК” АД, Кърджали е изграден и въведен в експлоатация през 1955 г. на настоящата собствена площадка, с държавен преоритет, като с ПМС № 1392 от 26.05.1950 г. е одобрен този терен край гр. Кърджали за изграждане на завода.

През последните десетилетия с развитието и разрастването на гр.Кърджали отстоянието на площадката на ОЦК от крайните зони на града е намаляло и сега е по-малко от 3000 m.

Съществуват и други населени места, които са разположени значително по-близо до ОЦК, за които здравния риск е значително повишен. Такива са селата Вишеград и Островица, разположени на юг от ОЦК през язовир “Студен кладенец” на около 1500 m всяко от тях, съответно с 277 и 273 жител

1. 
   Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората – характеристика на отделните фактори по отношение влиянието им върху човешкото здраве
   

Съгласно Инвестиционното предложение, потенциално засегнатото население ще бъде основно работещото, експонирано по време на експлоатацията на обекта. При аварийни ситуации, в ограничена степен е възможно да се засегне и населението, живеещо в най-голяма близост до площадката на ОЦК.

От химичните рискови фактори, представени като веществен състав основно значение имат тежките метали (олово, кадмий), серни оксиди (съотвeтно сярна киселина), прах, въглероден и азотни оксиди и др.

Град Кърджали е проблемно населено място по отношение замърсяването с прах, серен диоксид и аерозоли на тежки метали – олово и кадмий. В детския контингент от града преди десетилетия са открити най-високите регистрирани стойности на олово в кръвта на деца от страната. Всичко това определя града като гореща точка в редица национални стратегии и го обособява като обект на непрекъснат мониторинг. В този смисъл и на фона на сегашното състояние на околната среда, инициативата за модернизиране на ОЦК АД с въвеждане на нови и екологосъобразни технологии, макар и с повишен капацитет на производство, но без промяна в изходните суровини и крайния продукт, е по-вероятно да доведе до понижаване на вредните емисии и съответно до по-нисък здравен риск за бъдещи периоди, отколкото до допълнително обременяване със замърсители на околната среда.
Вредни физични фактори

По време на изграждането и експлоатацията на новите и модернизирани производства ще се извършват дейности, при които е възможно увеличение на емисиите на определени вредни елементи на работната среда. Работниците ще бъдат изложени на следните неблагоприятни физични фактори:

Най-вероятно през зимния сезон възможности за преохлаждащ микр-оклимат ще съществуват при строежа на новия електролитен цех, а през летните месеци – по време на експлоатацията в близост до работните места при пърженето на цинковия концентрат и при претопяването на катодния цинк ще има условия за прегряващ микроклимат. В електролизния цех, поради използването на мокри процеси ще се създава висока относителна влажност на въздуха, достигаща 80-98%. Последната лятно време, въпреки допълнителното охлаждане на електролита, способства за създаването на прегряващ микроклимат, а зимно време водните пари в работните помещения кондензират и условията на труд на някои работни места са близки до охлаждащи.

Относно нивата на шума в околната среда, допустимото ниво на шум за промишлена територия е 70 dB/A/ за дневен и нощен период (Наредба № 6 на МЗ и МОСВ за показателите за шум в околната среда, ДВ бр. 58/2006 г.). Нивото на шум извън производствената площадка на обекта от реализираната дейност не се очаква да превишава посочената норма, като съществуващите фонови нива в най-близките населени места ще са значимо по-ниски и се очаква да не превишават изискванията на Наредбата за „жилищни зони”.

Металургичните предприятията за добив на цинк и олово спадат към относително „прашните” производства. Прахът е един от основните неблагоприятни за здравето фактори и се отделя предимно при натрошаване на изходните материали и при пресипване на надробения материал на транспортни ленти. Наднормените прахови нива са рисков фактор както за развитието на белодробни заболявания от общ характер, свързвани с дразнещия ефект на праха, такива като ринит, хронични бронхити и техните усложнения, така и за развитието на професионална прахова патология. Вземането на всички технически и медико- профилактични мерки е от първостепенна важност за съхраняване здравето на работниците по модернизацията и тези при експлоатацията на цехове.

Не се очаква вредно физично въздействие спрямо населението на гр. Кърджали и други близки населени места, подлежащи на здравна защита.

Отделянето на химични вещества в почвите, водата и въздуха по време на изграждането и експлоатацията на ИП за реконструкция и модернизация на оловното производство ще се дължи основно на изпусканите в атмосферата отпадъчни газове и аерозоли от технологичното оборудване, както и на потенциалното отделяне на специфични професионални химични нокси чрез отпадните води. Основните замърсители, които биха могли да се отделят в околната среда са тежки метали, SO₂ , NО_x , СО, , въглеводороди, прах, опасни твърди отпадъци от производството. Тези емисии ще зависят от броя и вида на използваните при строителството машини, режима им на работа, както и от функционалната натовареност на производствената линия при експлоатацията на цеховете. Химическите вещества,които се очаква да се отделят при реализирането и експлоатацията на ИП, са следните:

При орални интоксикации се проявява гастро-интестиналния синдром с гадене, повръщане, болки в епигастриума и диария.

При външен контакт, сухият цинков хлорид предизвиква дерматити, а цинковия сулфат – разязвяване на кожата с характерна форма – „птичи очи”.
Олово, кадмий, цинк и съединенията им. Оловото попаднало във въздушната среда не се променя, но неговите съединения се променят под действието на слънчевата светлина, водата и въздуха. Оловни аерозили във въздушната среда може да бъдат пренасяни на големи разстояния преди да се утаят върху повърхността на земята. Веднъж попаднали върху почвата, те обикновено се слепва с почвените частици. Придвижването на оловото от почвата в подпочвените води зависи от вида на оловното съединение и характеристиките на почвата.

По отношение на кадмия, дихателният път на постъпване в организма е водещ при професионална експозиция. Прахът е по-малко токсичен от дима. Около 5 % от постъпилия перорално кадмий се абсорбира от стомашно-чревния тракт.

Цинкът е метал с голяма химична активност – лесно се окислява, разтваря се в киселини и основи. Всички соли на цинка са добре разтворими във вода. Инхалаторното въздействие на пари от цинков оксид в концентрации, превишаващи 100 mg/m³ предизвиква „леярска треска” („цинкова треска”). Тя започва с отпадналост, суха кашлица, опресия в гърдите. След 1-5 часа може да се появи треперене и втрисане, продължаващи 1-2 часа. Паралелно се покачва температурата до 38-40 º С. След няколко часа започва обилно потене и температурата спада. Относно патогенезата на „леярската треска” се приема, че инхалираните метални пари и високодисперсни аерозоли на цинков оксид поради голямата си химична активност причиняват микронекрози в алвеолите. Получените модифицирани протеини се резорбират в кръвта и предизвикват реакция, подобна на тази при въвеждането на чужд белтък.
Може да се обобщи, че евентуален отрицателен ефект върху здравето на хората се очаква единствено в работната среда, като с реконструкцията и модернизацията на производствените дейности и при стриктно спазване на технологичния процес, вредното влияние върху живеещото в близост население се очаква да намалее в сравнение с настоящия момент. От здравни позиции следва да се отбележат следните неблагоприятни въздействия, които следва да се имат предвид от службата по трудова медицина – раздразнение на слизестите повърхности и дихателните пътища, остри и хронични контактни дерматити, влияние върху централната нервна система - главоболие, главозамайване, уморяемост, сънливост, локално и общо алергизиращо действие, а също така и евентуални отдалечени ефекти на тежки метали върху организма, до момента доказани единствено в експериментални условия. Това разнообразие на вредни за здравето въздействия се обяснява с това, че преработвания концентрат и допълнително използваните в технологичния процес спомагателни материали и реагенти съдържат множество химични елементи – цинк, мед, олово, кадмий, манган, серни съединения и др.

Научни съобщения свързват професионалната заболяемост в условията на цинково производство с повишена честота на заболяванията на дихателната, храносмилателна (гастрити и язвена болест), сърдечно-съдовата и нервната система. Въздействието на производствения прах, серните съединения и киселинните пари причинява заболявания на носоглътката (хиперемия на лигавицата, ринит, до перфорация на носната преграда). При работници от електролизни цехове често се наблюдава хроничен фарингит – субатрофична форма. При работници в цинкови пържилни цехове са забелязвани признаци на дифузна пневмосклероза.

Трудът в модернизираните цехове, за разлика от сегашното производство, ще е в голяма степен механизиран и автоматизиран. Едновременно с това, има и работни операции, които изискват ръчна работа и извършването на специализирани физически действия. От гледна точка на физическите усилия той може да се категоризира като умерена до тежка физическа работа. Като много положително се оценява бъдещото премахване на тежкия ръчен труд по отделяне на листата от катодния цинк (сдирка на катодния цинк) и замяната му с автоматизиран процес.

В много случаи работата се осъществява с голям брой еднотипни работни движения на горните крайници, често се изисква постоянно внимание, непрекъснато участие на зрението, свързана е със значителна отговорност за качеството и предполага добра квалификация. Всичко това обуславя средно изразено нервно-сензорно напрежение.

2. 
   Преценка на възможностите за комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено действие на установените фактори
   

Продължителното комбинирано въздействие на прах и добиваните в производството странични продукти, като например серни оксиди, дразни лигавиците и може да доведе до развитието на заболявания на дихателната система при работещите в производството – хронични възпаления на горните дихателни пътища (ринити, бронхити) и заболявания на белите дробове (пневмонии, пневмосклерози, бронхиектазии).

Освен комбинираното действие на химически агенти, няма данни за осъществяване на комплексно действие на токсични вещества по време на строителството или експлоатацията на инвестиционното предложение на принципа на адитивното действие. По принцип, при хора не са установени хронични интоксикации с цинк, като най-често се наблюдават остри интоксикации поради тяхната манифестна клинична картина.