Закон за съдене на людете (зсл) обща х-ка и предметно съдържание на закона. Обосноваване старобългарския произход на зсл
Изтегляне 2.16 Mb.
|
| Глава първа: наследяване по закон - наследяването по закон предполага липса на волеизявление в завещателен акт.
Глава втора: наследяване по завещание Глава трета: общи правила за наследяване по закон и по завещание Книга втора: Глава първа: лицата, които могат да даряват и да приемат дарения Глава втора: форма на действие на дарението Глава трета: отмяна на дарението Глава четвърта: намаляване на дарението. чл. 306 ЗН - "Дарението е договор, чрез който дарителят отстъпва веднага и безвъзвратно даденото нещо за в полза на надарения, който го приема". За да даряват и получават дарения, лицата трябва да са дееспособни. 4) Принципи в ЗН >> свобода на наследяване - всяко лице е свободно да наследява, освен ако по закон не е способно или достойно. >> равенство на наследниците, независимо от техния пол - израз на идеята на законодателя за справедливост при наследяването. >> две форми на наследяване - по закон и по завещание. >> наследството е съвкупност от имуществени права и задължения. 5) Групи наследници по право Първа група: Низходящите законни наследници - деца, внуци, правнуци, както и узаконените незаконородени и осиновени деца. Осиновените деца от низходящ на наследодателя не го наследяват. Законните деца или техните наследници "наследяват по равни части и на глава, когато са всички в първа степен родство и са повикани да наследяват самостоятелно; те наследяват по коляно, когато всичките или някои от тях наследват по право на представление". С това се разбира, че наследяват по равно и мъже и жени. Това обаче се сблъсква с консервативните традиции в българското общество и през 1896 г. се нанася поправка на ЗН на чл. 240: "При делба на непокрити недвижими имоти, ако не надминават всичките петдесет хектара, наследниците от мъжки пол, всички или само някои от тях, имат правото да задържат за себе си дяловете, които се падат на наследниците от женски пол, като заплатят стойността на тия дялове". Така законодателят изключва раздробяването на имотите и възможността те да излязат извън собствеността на фамилията. Второ допълнение на закона има през 1906 г. - без да се установява абсолютно равенство между наследниците, независимо от техния пол, законодателят въвежда относителна справедливост. Създава се нов правен режим за наследяване за низходящите наследници: >> когато низходящите са от един и същи пол, те наследяват поравно; >> когато са от двата пола, те наследяват съобразно естеството на наследственото имущество, като: покритите недвижими имоти и движимите вещи се делят поравно; непокритите полски имоти и движимите вещи към тях се делят така, че низходящите от мъжки пол получават два пъти по-голям дял от тези от женски пол. Незаконнородените деца не наследяват по право. Втора група: Кръвните родителите на наследодателя. Трета група: Останалите възходящи роднини и братята и сестрите на наследодателя. Когато едновременно има и възходящи и братя и сестри, първите взимат 1/3, братята и сестрите - 2/3. Когато едновременно има пълнокръвни, еднокръвни и едноутробни братя и сестри, пълнокръвните взимат два пъти по-голям дял от другите. Четвърта група: Останалите роднини по съребрена линия до 10-та степен вкл. Съпруг/Съпруга: Преживелият съпруг се конкурира с всички групи наследници, като частта която ще наследи зависи от това от коя група са останалите живи насленици, с които се конкурира. Когато съпругът се конкурира с деца (първа група), взима два пъти по-малко от тях. Когато наследява с наследници от четвърта група, се изключват напълно роднини от 7-ма до 10-та степен и наследява цялото имущество.  Когато няма наследници от четирите групи, наследството остава в полза на държавата.
6) Завещание Завещанието е едностранен формален отменим акт, който едно лице се разпорежда с имуществото си за след своята смърт в полза на едно или повече лица както намери за добре (чл. 44, ЗН). Завещателните разпоредби се наричат общи (универсални) и придават на получаващия качеството на наследник. Всички останали разпоредби се наричат частни и придават на лицето, което получава част от имуществото качеството на заветник. За да може едно лице да изготви завещание, е необходимо: >> да е навършило 18 години; >> да е психически здраво в момента на съставянето на завещанието. Формите на завещанието са: обикновено и специално (особено) завещание. Обикновените завещания са саморъчни (написано от ръката на завещателя, с посочена дата и подписано от него; то не се ползва с особено доверие) и нотариални (те са публични или тайни; публичните се изготвят от нотариуса под диктовката на завещателя в присъствието на четирима свидетели; пази се при нотариус). Особените завещания се съставят при изключителни обстоятелства - има военни (приемат се от главния лекар в присъствието на двама свидетели) и морски завещания. 7) Запазена част Законната запазена част в полза на низходящите наследници е: 1/2, когато е едно дете; 2/3 при две; 3/4 - при три или повече деца. ЗН не се прилага, когато страните са мюсюлмани и делото се гледа в кадийски съдилища - в такива случаи се прилага Шериата.
____________________ * мирие - земи извън населени места; владеят се от селяните чрез тапия, държавна собственост. Въпрос 47: Създаване на новобългарското семейно право 1) Обща х-ка До 1945 г., когато се приема Наредба-закон за брака и семейството, брачното ни право е каноническо и стои извън светсткото цивилно право. През целия период източник на норми за годежа, брака и развода е Екзархийският устав на Българската православна църква. Сферата на семейно-брачните отношения се нормира десетилетия от архаичния правен режим, установен от каноническото право. Източниците на семейното право са (1) законите, приети по предвидения в Конституцията ред и (2) актовете, създадени по каноническите правила. Държавата признава и придава гражданскоправно значение на всеки брак, сключен под компетенцията на църковните власти. Българската православна църква и духовните учреждения на другите религии са компетентни по въпросите за брака и развода, а държавата чрез своите съдебни органи решава имуществените отношения между съпрузите. Изключение прави мюфтийският съд, който има права да се разпорежда с имуществените въпроси. 2) Устави, закони и наредби, уреждащи семейно-брачните отношения 2.1) Канонически >> 1871 г. >> Устав за управлението на Българската Екзархия - освен канонически разпореждания от духовен х-р, съдържа и норми, отнасящи се пряко до семейното право; Българската Екзархия има правото да разрешава всички спорове, които произлизат от годежа, брака и развода; при решаването на спорове тя прилага разпоредбите на общоканоническото право, нормите от Кормчая книга и Арменопуло, както и тези от обичайното ни семейно право. >> 1883 г. >> Екзархийски устав (ЕУ) - изработен от Държавния съвет, подписан от Светия Синод, приет от НС и утвърден от княз Батенберг; функционира до 1895 г. >> 1895 г. >> Нов Екзархийски устав - не съдържа специални правила, които да уреждат развалянето на годежа и развода. >> 1897 г. >> Допълнение към Екзархийския устав - включва се Част шеста "Бракове"; в шест глави се уреждат условията за сключване на брак, причините за разтрогване, правила за производство на бракоразводни дела, незаконните бракове и унищожаването им. >>> Годежът според ЕУ - уреден е пестеливо, според чл. 185 от ЕУ, има сила пред църковната власт, когато е извършен от енорийски свещеник в присъствието на свидетели; църквата придава религиозна форма на годежа, наречена обручание; разваляне се извършва само от църковната власт. >>> Условия за встъпване в брак - лицата трябва да са (1) дееспособни - младежи - 19 г./девойки - 17 г. (до 1985 г.: младежи - 20 г./девойки - 18 г.), не поставя горна граница за бракосъчетание, също така не поставя и условия за разликата в годините на младоженците; (2) съгласие на родителите; (3) да няма никакво родство; (4) да не се намират в брачна връзка с другиго; (5) да са душевно здрави; (6) да не са осъдени на безбрачие; (7) да имат кръщелни свидетелства; (  да изкажат взаимно съгласие.
Сключването на брак става чрез религиозния обред - венчание, изключва сключване на такъв между християнин и нехристиянин. Гражданският брак не получава подкрепата на Българската църква до 1945 г. >>> Основания за развод >>>> четиригодишно отсъствие на мъжа, който не осигурява прехрана за семейството си; >>>> тригодишно отсъствие на съпругата; жените на войници са длъжни да чакат мъжете си докато са на служба; >>>> прелюбодеяние на някой от съпрузите; >>>> когато единият от двамата се отдаде на пиянство и разпилява средствата и имотите; >>>> когато единият буйства и изтезава другия; >>>> когато единият е осъден за тежко престъпление; >>>> когато единият обвини другия в прелюбодеяние, което не е доказано и др. ! Развод по взаимно съгласие не се допуска. Когато съпругата е виновна - няма право да търси зестрата си. Когато съпругът е виновен - жената има право по съдебен ред да вземе зестрата, подаръците й и издръжка. Рождените деца се дават на невиновната страна; деца до 5 години се дават на майката, ако не е "опорочена в нечестен живот". Размерът на издръжките се определя от гражданските съдилища. 2.2) Светски >>>> Първият светски закон в областта на семейното право е Законът за настойничеството (1890). С Временните съдебни правила настойничеството се учредява от местните стрейски съвети. Непълното нормиране е причината за изготвянето на законодателния акт. Държавният съвет приема Закон за настойничеството през 1881 г., но през 1886 г. Държавният съвет при ВКС постановява, че той не отменя Временните съдебни правила. Той не може да има силата на закон. Така Министерството на правосъдието възлага на д-р Атанас Петров да изготви проектозакон. Приет е 1889 г. и влиза в сила през 1890 г. По право настойничеството преминава на преживелия съпруг/а - майката може да откаже настойничеството. Настойничество се учредява при: >> смърт на двамата родители и наличието на низходящи; >> при отнемане на родителската власт на бащата, когато децата не са оставени на майката; >> при смърт на единия родител и безивестно отсъствие на другия; >> при поставяне на пълнолетно лице под запрещение. Свиква се Роднински съвет - мировия съдия и 6 членове. При свикването му мирояият съдия обявява настойника, ако няма такъв, съветът избира. Предвижда се избор на поднастойник. Той се намесва когато интересите на малолетния са в разрез с тези на настойника. Освобождаването от настойничество става по право, когато поставеният под настойничество сключи брак, или е станал на 18 г. - това става с постановление на роднинския съвет, назначава му се попечител. Когато навърши пълнолетие (21 г.), се изготвя акт за пълнолетие от мировия съдия в присъствието на настойника/попечителя. >>>> Закон за припознаване на незаконородените деца, за узаконяване и осиновяване (1890) - частта за незаконородените деца минава без дискусия и остава с изключително незадоволително съдържание. Забранява се търсенето на бащата - тъй като не може безусловно да се установи произхождението на детето от един мъж, това предпазва обществото от скандали и злоупотреби. Както жената не може да търси бащинство и издръжка, така и детето не може да търси наследствени права. >>>> Закон за лицата (1907) - той разглежда въпросите, свързани с: - гражданското местожителство и местопребиваване; - отсъствието на физически лица; - родство и сватовство между лицата; - произход на лицата; - родителска власт; - пълнолетие, пълно и ограничено запрещение; - актове за гражданско състояние. С този закон се отменя глава втора от Закона за настойничеството и Законът за забележване ражданията, женитбите и умиранията от 1892 г. Въпрос 48: Създаване на новобългарското търговско право 1) Развитие на търговските правила във времето Още в Средните векове търговското право се обособява като отделен отрасъл на частното право. Първоначално то се формира като право на търговците (ius mercaturae), на чиито норми се подчиняват само лицата, част от търговското съсловие. С развитието на търговията се формират и специални правила, постепенно превръщат в търговски обичаи, а споровете се решават от консули (consules mercatorum). Създават се сборници с търговски обичаи и решения на търговски спорове. Постепенно правото на търговците се обособява като отделно право, трансформира се в търговско право, част от гражданското. Основното му съдържание се състои от видовете сделки, които се извършват от търговците в тяхната професия. По-късно се нормират и последиците от несъстоятелността на търговците. Съдържанието се обогатява, като в него се включват и различни видове търговски дружества, банковите сделки, морските превози и т.н. >> Търговски закон (ТЗ) - 1898 г. Автори на проектозакона на търговците са д-р Милан Шишманов (член на Софийския апелативен съд) и Георги Сгурев (главен секретар на Министерството на правосъдието). Използвани са разпоредбите на Унгарския търговски закон (1875) и Унгарския закон за менителниците (1876). По-голямата част от съдържанието на глава първа "За търговците", глава четвърта "За търговските книги" и глава единадесета "За чека", както и частта за несъстоятелността са заимствани от Румънския търговски закон (1887), който от своя страна е възпроизвеждане на Италианския ТЗ (1883). С влизането на ТЗ на 1 яну 1898 г., се отменя действащото дотогава турско търговско право. 2) Принципи на новобългарското търговското право >> засилена отговорност - неограничена и солидарна отговорност; търговецът нови повишена отговорност за своите действия и да внимава за чуждите интереси, които са му поверени; в търговското право се отговаря и за случайно причиняване на вреда (като повреда на товар, причинена от трети лица и т.н.). >> възмездност на сделките - следва от римската максима, че парите на търговеца струват по-скъпо (Plus valet pecunia mercatoris, quam non mercatoris); няма търговска сделка, която да е безвъзмездна; за разлика от гражданските отношения, търговският капитал винаги носи лихва, дори ако не е уговорена; начисляването й става от момента на просрочието; при просрочие се начисляват лихви върху лихви (анатоцизъм). >> опростени формалности - формите на сделките са предварително определени и еднообразни. >> право на задържане - прилага се без да е необходимо предварително съгласие. 3) Съдържание на ТЗ > общи правила > книга първа: за търговците, видовете търговски дружества, сделките > книга втора: правила за несъстоятелността на търговците 3.1) Видове търговски дружества >> събирателно дружество - образува се от две или повече лица, обединили се да извършват търговска дейност под обща фирма и неограничена и солидарна отговорност; правилата се определят от съдружнически договор, а ако няма такъв - от ТЗ; ако няма определен лидер, всички съдружници имат еднакви права и задължения. >> командитно дружество - в него един или няколко съдружници са неограничено и солидарно отговорни само до размера на предварително установен влог. >> акционерно дружество - обединението тук е с помощта на капитал, разпределен на равни по размер части (акции); съдружниците са отговорни до размера на притежаваните акции; те дават възможност за събирането на най-голям капитал от търговските дружества. Сдружаване - всяко дружество, което се учредява с цел да се даде тласък за развитието на индустрията и занаятите в страната. 3.2) Видове търговски сделки >> Основни: (чл. 279) - купуване или придобиване по друг начин на стоки и движими вещи с цел да се продадат сурови, преработени или обработени; - доставка на движими вещи с цел препродажба; - купуване или придобиване по друг начин на ценни книжа и акции; - застраховки; - превоз на пътници или стоки по море; - менителниците, записите на заповед и др. (чл. 280) - по занаят - изработване или преработване на движими вещи за сметка на други лица; - банкови и сарафски сделки; - комисионни, спедиционни и транспортни сделки; - сделките на публичните складове; - издателски договори. Основните сделки са абсолютни (търговски сделки при всички случаи, независимо от това дали лицето има качеството на търговец) и относителни (в едни случаи се третират като търговски, а в други могат и да са граждански). 3.3) Несъстоятелност Несъстоятелен е този търговец, който спре плащанията си. Това се обявява със съдебно решение по заявление на несъстоятелния търговец/по молба на негови кредитори/служебно. Назначава се синдик, запечатва се имуществото му и се определя срок, в който кредиторите трябва да уредят вземанията си. Успоредно се назачава и производство по Наказателния закон за "Банкрутство в щета на кредиторите". Имуществото се разпродава и се погасяват дълговете. Морската търговия остава до голяма степен неуредена, продължава да се прилага Турският закон за морската търговия. През 1908 г. НС приема специален Закон за морската търговия, с което се доразвива българското търговско право.
Въпрос 50 Създаване на новобългарско вещно право В системата на гражданското право основно място заема правото на собственост.Първият проект за Закон за собствеността и нейните ограничения е изработен още през 1893г, внасян многократно в Народното събрание,но по различни причини не се приема. Вещното право се урежда със Закона за имуществата, собствеността и сервитутите (ЗИСС)приет 1903,в сила от 1904г Разпоредбите са заимствани от романската правна система/ГК на Италия,ГК на Испания;ГК на Франция;Германски граждански закон/. Вещното право е клон от правната система ,който урежда имуществените отношения на гражданите,изразяващи се в непосредствено господство над вещите.
ЗИСС нормира следните материи : -- различаване на имуществата(класификация на вещите), общи разпореждания за собствеността, собствеността на водите, съсобственост, завладяването,приращенията, ограниченията на собствеността; сервитутите* и владението. Класификация на вещите: недвижими и движими  Недвижими вещи:
а) по природа: - земята, заровено имане обаче е движима вещ - сградите, с изключение на временни постройки /павелиони и др./ - мелници, когато са привързани към брега на река - дървета на корен и плодовете преди да се оберат - водопроводите б) по назначение: - вещи, които собственика на земя притежава за да я обработва: работен добитък, инвентар и др. в) до предмета, за който се отнасят: - плодоползване на недвижими имущества - поземлените сервитути - исковете за недвижими вещи Движими вещи : всичко извън посоченото - такива са всички материални предмети, акциите, дяловете в търговски или промишлени дружества, пожизнените или вечните ренти и др.
Класификация на вещите с оглед на лицата, на които принадлежат: - държавата - окръзите - общините - физически лица - юридически лица Различия между недвижими и движими вещи : - недвижимите вещи могат да се ипотекират, а движимите се дават в залог - различна е давността за вещните и облигационни искове - за отчуждаване на недвижими вещи се изисква частен писмен договор или нотариален акт, а при отчуждаване на движими вещи не са предвидени формални изисквания - исковете по спорове за недвижими вещи се разглеждат по местонахождението на имота, а искове за движими вещи по местоживеенето на ответника Закон за давността (ЗД) - 1898г Условия за придобиване на давност : - вещите, които се придобиват по давност да са в гражданско обръщение - юридическо основание /то се доказва/ - добросъвестност /тя се предполага/ - законно владеене - изтичане на определено от закона време *Сервитути - вещни права върху чужди вещи. Въпрос 51: Създаване на новобългарско наказателно право 1) Турският наказателен закон (1858) След Освобождението у нас продължава да се прилага ТНЗ. Неговият първоизточник е Френският наказателен кодекс (1810), но въпреки това се различава от модерните западноевропейски наказателни разпоредби. Възпрозведени са тези разпоредби, които укрепят абсолютизма на империята и са пропуснати тези, които се отнасят до правата на човека. Религиозният характер на османската правна система не съответства на християнските норми. ТНЗ съдържа предварителни разпоредби (подобно на Обща част) и три раздела (специална част), в които се нормират престъпленията против: > държавата; > личността и > здравето, чистотата и полицейските наредби. Принципи: > законоустановеност на престъплението и наказанието; > личната наказателна отговорност; > отговорни могат да бъдат лица със здрав разум. Деление на престъпните деяния: > злодеяния (crimes); > престъпления (delits); > нарушения (contraventivis). Видове престъпни деяния: > Джинаят (престъпление на кръвта) - престъпления против личността; > Худуд (предели на божието дълготърпение) - престъпления против султана, против половия морал, употреба на алкохол и др.; > Тазир (усмотрение) - всички тези, които не са посочени в Корана. Санкции: Определят се в голяма степен от религиозното право, известни са кръвната мъст и талионът, допустими при престъпления против личността и прелюбодеяние. След санкционирането на ТНЗ от руската администрация, той остава непроменен по форма, но преди всичко се премахва религиозният му характер. 2) Търновската конституция (1879) Принципи: > законност; > равенство на гражданите пред закона; > забрана за конфискация на имуществото. Те изграждат "общата част" на наказателното право. Правата на гражданите изискват да бъдат защитавани, което пък води до усъвършенстване на "специалната част". 3) Развитие на българското наказателно право - от една страна това става с поредицата от закони, които допълват ТНЗ, а от друга с успоредните опити на Министерството на правосъдието да създаде Наказателен закон. .......................................................................................................................................... >> Второто ОНС приема Устав за наказанията, които мировите съдии могат да прилагат (УНМС), който е първият материалноправен акт с наказателно съдържание от българския законодател. Когато едно престъпление се разглежда и по актове на ТНЗ и УНМС, се прилага преди всичко специалния закон. >>> Съдържание: "Общи положения" (първа глава) - основните въпроси от общата част на наказателното право; той е компилативен акт, целящ да осигури правилното и еднаквото тълкуване на специалните текстове от мировите съдии. >> Закон за допълнение на ТНЗ за престъпленията от частен характер (1884) - определена група престъпления започват да се преследват и наказват само по тъжба на пострадалия. >> Закон за добавка към чл. 58 на ТНЗ (1886) - той се издава след безредиците в парламента в следствие на бурните политически страсти. С него се въвежда наказателна отговорност за всеки, който "в съгласие с друг или сам направи някои насилствени действия или употреби опасно заканване с цел да възпрепиятства било цялото Народно събрание, било само някоя от неговите комисии, или на някого от неоговите членове свободно отправление на техните обязаности, или по друг начин наруши тяхната неприкосновеност". >> Закон за допълнителен отдел към ТНЗ - злодеяния и престъпления срещу безопасността на железопътните съобщения (1889) - тъй като ТНЗ не урежда този проблем, под влияние на европейските законодателства, и в България се въвежда наказателна отговорност за лица, които умишлено или по непредпазливост причиняват щети на железопътния транспорт. >> Закон за допълнителен отдел III (За взятката) (1894) - по изключение това предложение е внесено от народния представител А. Воденичаров и е подписано то 56 депутати. С него се установяват законови предпоставки, при чиято наличност субектите на престъплението "активен подкуп" - лицата, които са дали или посредничели в даването на подкуп се освобождават от наказателна отговорност. >> Закон за престъпните деяния против особата на Негово Височество Княза (1883) - ТНЗ не осигурява наказателноправна защита на княза като държавен глава и личност, заради което министърът на правосъдието Порфирий Стаматов изработва този закон. Той съдържа престъпни състави, групирани в две подсистеми: >>> престъпления, които пряко засягат живота, здравето и личната неприкосновеност на княза и >>> престъпления, които засягат неговото чувство за чест и лично достойнство. >> Новият Закон за престъпните деяния против особата на Негово Височество Княза и членовете на неговото семейство (1894) - предишният закон се оказва в много отношения непълен и за да няма лоши последствия за състоянието на Княжеството министърът на правосъдието Петър Пешев обосновава необходимостта от нов закон. Тук престъпните състави са формулирани по-разгърнато, но противоречията с основните принципи и класическото наказателно право в отменения закон се повтарят и в новия. ................................................................................................................................................... 4) Българският наказателен закон (1896) Недостатъците на ТНЗ подтикват законодателя не само с отделни закони да го приспособява към българските условия, но и да пристъпи към изработване на цялостен и завършен български наказателен закон. 3.1) Изготвяне на Наказателния закон През 1883 г. се съставя юридическа комисия, на която се възлага "да прегледа, допълни и измена сега десйтващия наказателен закон или да състави съвършено нов съобразно началата на наказателноправната наука, действащите наказателни закони и живота, нравите и обичаите на нашия народ". Комисията не успява да се справи със задачата заради бедния си нормотворчески опит. Проектът за изготвянето на наказателния закон се дава на французина Бастиян - съветник на Министерството на правосъдието. Той използва текстове от Френския и Белгийския наказателен кодекс; състои се от пет части, като първата съдържа общи положения, а останалите - отделни групи престъпления. Този проект е отхвърлен, защото налага промени в съдебната система и не отговаря на народните обичаи и нрави. През 1886 г. д-р Константин Стоилов възлага изготвянето на проекта на прокурора в Русенския окръжен съд Александър Дякович. Той използва Унгарския наказателен закон и проекта за Руския наказателен закон. Две години по-късно се сформира специална комисия при Министерството на правосъдието, която да обсъди проекта. Проектът се изпраща до съдии и адвокати в страната и в чужбина, за да вземат отношение и да предложат подобрения, но поради късия срок за това, не се разглежда задълбочено и не се стига до подобрение. Той е внесен за осбъждане в Петото ОНС и започват задълбочени разисквания. На второто четене проектът е оттеглен, тъй като депутатите го обявяват за противоконституционен. През 1895 г. изготвянето на наказателен закон отново минава на дневен ред. Съставя се нова комисия за изработването му, която използва стария проект от 1888 г. Проектът се изпраща за одобрение, Светият Синод на Българската екзархия и Софийското медицинско дружество, както и съдии и прокурори от страната внасят поправки и предложения по него. След първото четене, юридическата комисия при Министерството на правосъдието внася съществени допълнения. В "Общата част" се включва девета глава под заглавие "За възстановление в правата (реабилитация)". Наказателният закон влиза в сила от 1 май 1896 г. и се прилага у нас до 13 фев 1951 г.
3.2) Съдържание на Наказателния закон >> обща част - Книга Първа "Общи постановления" Уводни разпоредби, системата на наказанията, тяхната замяна и смекчаване, вменяемост, опит и съучастие, съвкупност и повторност на престъпните деяния, реабилитация и др. >> специална част - Книга Втора "За престъпните деяния", с два дяла: "За престъпленията и техните наказания" и "За нарушенията и техните наказания" Разпоредби, които дават конкретизация на общото понятие на престъплението и нарушението. 3.3) Принципи в Наказателния закон >> Законоустановеност на престъплението и нарушението (Nullum crimen sine lege) - "Престъпление или нарушение се счита само онова деяние, което е обявено от закона за такова". То се характеризира с два признака: законоустановеност и наказуемост, с това се гарантират правата и свободите на гражданите. >> Законоустановеност на наказанието (Nulla poena sine lege) - "Всяко престъпление или нарушение се наказава с онова наказание, което е определено от закона, преди то да е извършено". Този принцип изключва възможността за обратното действия на наказателния закон. >> Личната отговорност, основана винаги на вината - престъплението е само умишлено извършено деяние, непредпазливите такива се наказват само ако е изрично посочено в закона. >> Съответствие на наказанието - умишленото наказание се наказва по-сурово от непредпазливото, а опитът се наказва по-леко от довършеното престъпление. Съучастието се наказва чрез диференциация на приноса на съучастниците. Подбудителят се наказва по-тежко от помагача. >> Двупартидно деление на престъпните деяния - престъпления и нарушения. Разграничението е формално, според д-р Стоилов престъпленията имат общодържавно значение и засягат правата на хората, а нарушенията засягат временни интереси или имат полицейски характер. >>> Наказват се всички български граждани, извършили престъпления у нас и в чужбина, а извършването на нарушения извън страната не се наказва. >>> Опитът за извършване на престъпление е наказуем, докато опитът за извършване на нарушение не е. >>> При съучастие в престъпление подбудителят и помагачите носят наказателна отговорност, докато при нарушение не носят. >>> При извършването на престъпление вината като основание за наказание трябва да се докаже (презумция за невинност), а при нарушения - тя се предполага (презумция за виновност). >>> Погасителната давност при престъпленията варира от 5 до 20 години, докато при нарушенията е 1 година. >>> Наказанието "глоба" в случаите, когато не е изплатена , се заменя с "тъмничен затвор" за престъпления и с "запиране" при нарушения. >>> Престъпленията са подсъдни на мировия съдия или на окръжния съд като първа инстанция; нарушенията - на мировия съдия. >>> По делата за престъпление се извършва предварително следствие, а по делата за нарушение - дознание от полицейските органи. 3.4) Субект на престъплението Може да бъде всяко физическо лице, което е навършило определена възраст и е вменяемо. Отговорен е субектът, който с противоправното си поведение е причинил съответен престъпен резултат, който е наказуем. Малолетните лица до 10-годишна възраст са наказателно неотговорни. Непълнолетните лица между 10 и 17 години носят предвидената в закона наказателна отговорност само ако са действали с "разумение". Субект на престъпление е всяко лице, което е навършило 17 години, разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. Това трябва да се доказва от обвинителя при непълнолетните лица, докато при пълнолетните се предполага, че е налице. 3.5) Система на престъпленията Групирани на основата на различни критерии и подредени в определен ред престъпни състави, те се съдържат в специалната част на НЗ. Те са групирани в 33 глави: измяна, предателство, насилствени действия и оскърбления против държавния глава и неговото семейство, престъпления против избирателното право, против властта, против държавните военни сили, против обществения ред, поправка на паричните знаци, лъжесвидетелство, набедяване, богохулство, против гражданското състояние, богохулство, многобрачие, разврат, докачение на честта, лишаване от живот, телесна повреда, двубой, злепоставяне, против чужди тайни, кражба, обсебване, грабеж, изнудване, присвояване, укриване, измама, злоупотреба и т.н. Най-тежки са престъпленията срещу държавата - измяна и предателство - т.нар. политически престъпления. След тях се нареждат престъпленията против личността, отличаващи се с голямо разнообразие по отношение на обекта на посегателството, като най-тежко наказуемото от тях е лишаването от живот. Предумишленото убийство се наказва със смърт, а обикновеното - с лишаване от свобода най-малко за 10 години. В наказателноправната наука съществуват няколко вида умисъл: > обикновен или внезапен > предумисъл > афектен. Имуществените престъпления са поставени в последната една трета от специалната част. Деянието е "отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без неговото съгласие и с намерението противозаконно да се присвои". Най-тежко се наказва грабежът (отнемането се извършва с употребата на сила или заплаха) - с временен или доживотен затвор, а ако е придружен с убийство - със смърт. 3.6) Система на наказанията Съвкупността от отделните видове санкции, които се съдържат в НЗ. Състои се от главни (смърт - непублично, с обесване; може да бъде заменено с 15 г. затвор, ако смекчаващите вината обстоятелства определят наказанието по закон като извънредно строго, строг тъмничен затвор, тъмничен затвор, запиране и глоба) и допълнителни (тяхната цел е да утежнят главните: лишаване от права, конфискация, обнародване на присъдата; те се определят комулативно и факултативно с главното) наказания. Мъмренето е специфична санкция с обичайноправен произход, прилага се на лица, извършили нарушение и са непълнолетни. 3.7) Изменения и поправки >> Закон за условното осъждане (1903/4) - отсрочване изпълнението на присъдата, което може да се отмени напълно, ако извършителят не извърши престъпление в определен срок или засилване на наказанието, ако той извърши ново престъпление. Ако в указания срок виновното лице не извърши престъпление, то се счита за неосъждано. Въпрос 52: Създаване на новобългарското гражданско съдопроизводство Въпрос 53: Създаване на новобългарското наказателно съдопроизводство (бел. Assasiyah) Причините да разгледаме двата вида съдопроизводство заедно са две. На първо място това е фактът, че разглеждани успоредно и сравнявани в своите характеристики, се запомнят и разбират по-лесно. Най-лесно би било да се разделят на два отделни въпроса както е по конспект и да се проследят по точки. Но (втората причина) и в учебника се разглеждат заедно - по лесно е да се разграничат отколкото да се сравняват устно наново. ...
1) Гражданското и наказателното съдопроизводство до Освобождението - незадоволително уредено; - османското право не познава делене на двата процеса; - ищецът и обвинителят се ознавават по един начин; - прокурорският институт и професионалната защита са непознати; - разпоредите на Търговския закон (1862) започват да се прилагат и по гражданските дела; - османският наказателен процес се х-ризира със съдебен произвол и инквизационен характер; - българското население прибягва до своите обичайни съдебни органи; - българското обичайно съдопроизводство е състезателно и публично. 2) Временни правила за устройство на съдебната част в България (1878) - приети от Съвета на руския императорски комисар. Изтегляне 2.16 Mb. Сподели с приятели:
|