Закон за съдене на людете (зсл) обща х-ка и предметно съдържание на закона. Обосноваване старобългарския произход на зсл
) Същинско обсъждане на проектоустава
Изтегляне 2.16 Mb.
|
2.3) Същинско обсъждане на проектоустава "Органически устав" като държавноустройствен акт е с по-нисък ранг от "Конституция". ОУ имат страни, които нямат пълен суверенитет и са подчинени на друга страна. Установеното международно положение на България е неприемливо за търновските учредители. Всички единодушно приемат наименованието са Устава да се промени на "Конституция на Българското княжество". Отхвърлен е и фрагмента от чл. 3 на проекта за "васално отношение към Блистателната порта". Обсъждания на проекта: На глава I: "За земята (територията) на Княжеството" >> чл. 3 - за административно-териториалното делене, дебати, алинея, че ще се създаде специален закон за това; >> чл. 23 - за българския трибагреник - нов; за наследяване на княжеското достойнство (променен) - в мъжка низходяща права линия; членове на регентството да бъдат най-близките роднини на княза (отхвърлен); >> чл. 29 - регенти могат да бъдат министри, председатели и членове на Върховния съд (нов) >> чл. 35 - князът може да бъде даряван с държавни имоти (отхвърлен) >> чл. 47 - князът може да издава наредби със силата на закони (нов) >> чл. 58 - в княжеството няма титили за благородство и ордени (нов) >> чл. 59 - князът може да отреди един знак за действащо отличие във време на война (нов) >> чл. 61 - свобода на личността - да няма роби, всеки роб, стъпил на българска земя става свободен човек (нов) - по предложение на Марко Балабанов >> чл. 75 - наказателноправни принципи - престъпленията не се наказват по други начини, освен предвидените в закона (нов). Главите "За свободата на печата" (VIII) и "За свободата на събранията" (IX) предизвикват бурни дебати. >> чл. 79 - за свободата на печата, няма цензура - изказвания на Георги Странски и Драган Цанков (нов); гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие да обсъждат всякакви въпроси без да искат позволение; позволява им се да се обединяват в дружества (допълнен) - писмен протест на висшите православни духовници и някои умерени и консерватори. >> Сблъсъкът между либерали и консерватори достига своята кулмибация на 27 март 1879 г. при обсъждането на чл. 78 от проекта. "Представителството на България се заключава в Народно събрание, което бива 1. Обикновено и 2. Велико" - консерваторите искат Сенат - следват речи на Тодор Икономов и П.Р.Славейков - консерваторите напускат събранието и предложението им се отхвърля. Изборът на депутати става чрез всеобщо равно и пряко избирателно право, тайно гласоподаване и никакъв ценз (променен). Законодателната инициатива се предоставя на ОНС. >> чл. 148 - за Държавния съвет (отхвърлен) - задълженията му се разпределят между МС, НС и ВКС. >> чл. 170 - за ревизия на ОУ след 5 години (отхвърлен). 2.4) Второ четене на конституционния текст Под влиянието на Сергей Лукиянов са направени две промени: >> чл. 80 - Светият синод и БПЦ получават правото да цензурират религиозната литература (нов); >> чл. 83 - условие - целта и средствата на дружествата да не вредят на обществения ред, религията и добрите нрави (допълнен). 2.5) Трето четене и приемане на окончателния текст 14 април 1879 г. - трето четене 16 април 1879 г. - окончателно приемане на първата българска конституция - подписва се от присъстващите народни представители. Със специален протокол, подписан от императорския комисар, дипломатическите представители на Великите сили и членовте на Бюрото, се закрива Учредителното събрание. Въпрос 36: Политически и икономически идеи в Търновската конституция 1) Политически идеи >> от теорията на Жан Жак Русо за "Обществения договор" - учението за народния суверенитет, т.е. властта в демократичната държава произлиза от народа. Това е един от аргументите срещу Сената - че той ще утвърди привилегировано съсловие и ще наруши народния суверенитет ("Власт от народа и за народа"). >> равни политически права на гражданите, за да участват в управлението - чл. 57 - всички български поданици са равни пред закона. >> разделение на властите - основен конституционен принцип в демократичната държава о гаранция за политическата свобода на гражданите. >> правото на свобода на индивида - прокарано в редица разпореждания (чл. 40, 73, 74, 77 и др.). 2) Икономически идеи >> чл. 67 - правото на собственост е неприкосновено - конституционна основа на новобългарското гражданско право. Практическият смисъл на правото на собственост се свежда до правото на притежаване на собственост - най-солидната гаранция за политическа свобода на гражданите: абсолютно право на собственост и свобода на разпореждане със собствения труд.  Прогласените в Търновската конституция свободи на гражданите отразяват същността на извършените радикални промени в българското общество след войната от 1877-1878 г. За пръв път в историята на българите по законодателен ред се прокламират универсалните лични свободи на индивида, свободата на печата, на събранията и дружествата, определящи най-важните особености в правното положение на личността.
3) Обществено-политически принципи Наличие на приемственост на юридически принципи във френската Декларация за правата на човека и гражданина (1789). Конституционните принципи за свободата на личността се приемат от търновските учредители като необходимо условие, за да не става гражданинът жертва на произвола на чиновниците; както и като средство, гарантиращо неприкосновеността на индивида. >> глава XII, дял VI - текстове, гарантиращи личната неприкосновеност, неприкосновеност на жилището и тайната и неприкосновена лична кореспонденция (чл. 77) >> чл. 73 - никой не може да бъде наказван без присъда >> чл. 74 - арестуването и обискирането на гражданина става само по установен от закона ред - израз на принципа за законоустановеност на наказанието. >> свобода на печата, събрания на дружествата >>> чл. 74 от законопроекта е отхвърлен - наказателната отговорност за злоупотреба със свободата на печата; >>> чл. 79 - свободата на печата не допуска цензура >>> чл. 82 - свобода на събранията - не се отнася на тези на открито >>> чл. 84 - "право за подаване на прошения" - гражданите могат да оказват известно влияние върху законодателството и управлението на страната. Търновската конституция ограничава правото на колективни петиции на учрежденията - само законоустановените им представители (подобно на други европейски институции). Въпрос 37: Проект на д-р Константин Стоилов за промяна на Търновската конституция* 1) Причини за изготвянето на проекта Първият български княз - Александър Батенберг, остава недоволен от съдържанието и характера на Търновската конституция. Той застава на страната на консерваторите и нарежда на политическия си секретар д-р К. Стоилов да изготви проект за промяна на приетата на УС Търновска конституция. След като се разпуска първото ОНС и съставянето на правителството на митрополит Климент, започва да се обсъжда идеята за промени в текста на Конституцията. Според княз Александър Батенберг, установената политическа система е довела до кризата в Княжеството. Като цяло той цели да се увеличат неговите правомощия за сметка на тези на НС. 2) Изработване на нова Конституция Според К. Стоилов приетата от УС Конституция трябва да се изостави и да се изработи нова. На своя страна той печели Александър Давидов (руски дипломатически агент) и генерал-майор Александър Шепелев (съветник на българския княз). >> НС да се състои от по-малко депутати: 45 избирани чрез двустепенни избори, 15 назначени от княза и няколко народни представители по право; >> за източници да се използват Органическия устав на Източна Румелия, Саксонската и Баварската конституция и някои подходящи текстове от Търновската конституция; >> Ал. Давидов предлага новата Конституция да бъде по-ограничена от Органическия устав на И. Румелия. За две седмици д-р Стоилов изработва новия проект (дек 1879 г.) Съдържание: 169 члена (колкото и ТК): >> гл. първа: Общи начала (1-10) >> гл. втора: За княза (11-38) >> гл. трета: За вярата (39-44) >> гл. четвърта: Гражданите (45-71) >> гл. пета: Народното представителство (72-140) >> гл. шеста: Върховни правителствени уредби и власти: >>>> Министерски съвет (141-152) >>>> Държавният съвет (153-157) >>>> Съдебна власт (158-162) >>>> Длъжностни лица (163-169) 3) Основни положения >> Народното представителство се изразява в Обикновено и Велико събрание - депутатите трябва да се назначават: >>>> по право (Българският екзарх/който го замества и трима архиепископи; председателите на Върховния съд, Държавния съвет и Върховната сметна палата; главният прокурор); >>>> по избор (40 - чрез двустепенни избори с тайно гласуване; активно избирателно право има всеки български гражданин над 21 г., който сам или чиито родители владеят недвижимо имущество или търговско предприятие. От избирателно право са лишени военизираните лица, а с пасивно избирателно право разполагат всички грамотни граждано над 25-годишна възраст.) >>>> по назначаване (князът назначава до 15 депутати, от Румелийския устав - ротационен принцип - половината от тях се сменят на две години) >> ВНС - българския екзарх/негов заместник, архиепископи, епископи, председателя и членовете на Върховния съд, председателите на апелативните съдилища, на Държавния съвет и Върховната сметна палата, главния прокурор, 80 народни представители, избрани от населението. >> МС Върховните правителствени уредби. Изпълнителната власт минава под ръководството на княза, предвидени са 6 министерства (както по ТК, разлика - вероизповеданията минават под юрисдикцията на Министерството на народното просвещение). >> ДС - максимум 12 членове, които се назначават и уволняват от княза; избират се председател и подпредседател; уредбата на правомощията му следват проекта на Сергей Лукиянов, но се изключва изборния елемент при конституирането му. >> съдебна власт Съдебните актове се издават от княза, забранява се учредяването на извънредни наказателни съдилища в гражданското и наказателното производство. Триинстанционна съдебна система, законодателната власт тълкува законите. >> княжеска администрация Всяко лице, постъпвайки на държавна длъжност, полага клетва за вярност на княза. Имат право на пенсия, техните права и задължения се определят в отделен закон. За пръв път се предлага държавата да носи отговорност за "всички загуби и щети, причинени на частни лица покрай намерението или погрешките на длъжностните лица". >> граждански права и свободи Значително по-ограничени отколкото в ТК. Дават се частни и естествени права на индивидите, докато политическите такива според д-р Стоилов са "един вид разкош". Такива права се дават само на изпълнителната власт. Оставена е свободата на печата, като злоупотребата с нея се наказва. Липсват текстовете за правата на събрания и дружества. 4) Обобщение Проекто-конституцията на д-р К.Стоилов е в консервативен дух, засилва княжеската власт и осигурява неконтролируема държавна власт. Княз Александър Батенберг обаче не намира подкрепата на руския император и проектът не се реализира. Духът на консерватизъм и недемократични принципи на практика се реализира през 1881 г. със суспендирането на ТК. Въпрос 38: Правомощия на монарха в изпълнителната, законодателната и съдебната власт Първата българска конституция установява теорията за разделение на властите на Монтескьо, които биват законодателна, изпълнителна и съдебна, оглавявани от различен титуляр. В чл. 9 от ТК се регламентира законодателната власт, в чл. 12 - изпълнителната, а в чл. 13 - съдебната. По силата на международните договори, България е монархия. Тази форма на управление не се е успорила на Учредителното събрание - "монархия наследствена и конституционна с народно представителство", а именно върховенството на монарха над другите органи на държавна власт.
И четирите избора за регентство са неконституционни - не са избирани от ВНС, министри, има случаи на роднини и т.н. Настойниците се грижат за възпитанието на младия княз и управлението на неговото имущество. Назначават се МС със съгласието на овдовялата княгиня. Регентите не могат да бъдат едновременно и настойници.
Наместник на княза - според първоначалния текст на чл. 19, князът е длъжен винаги да е в княжеството. Когато напуска държавната територия, трябва да назначи наместник и да съобщи в прокламация тези две неща. В първата редакция на ТК не се регламентира кои лица могат да бъдат наместници и какви са техните правомощия. През 1911 г. чл. 19 е променен - царят назначава МС за наместник, правата и задълженията му се определят със закон. Този закон така и не се приема, в конкретните случаи царят определя правомощията на МС преди да напусне страната. 2) Почетни права и лични прерогативи на монарха >> право да носи определена титла на почит и лично достойнство "Светлост" - титлата му според ТК, но консерваторите още от начало го титулуват Александър Батенберг "Царско височество" "Царско височество" - тази титла става официална едва след промяната на чл. 6 през 1893 г. "Негово величество Цар на българите" - 1911 г. >> право на възнаграждение от държавата 600 000 франка годишно (ТК) - намалява се със съгласието на монарха и се увеличава със съгласието на НС. >> особата на княза е свещена и неприкосновена - чл. 8 свещена - израз на теологическата и патримониална концепция за монархическата власт от Средновековието; божествен произход на владетелската власт; патримониалният елемент е изоставен, защото князът не е собственик на държавата; неприкосновена - освободен е от всякаква гражданска и наказателна отговорност ("The king can do no wrong"). 3) Монархът и изпълнителната власт чл. 12 - изпълнителната власт принадлежи на монарха; той е неин едноличен, пълновластен носител; >> начело на държавното управление; >> определя правомощията на всички органи на изпълнителната власт; >> назначава и утвърждава съответните длъжностни лица; >> цялата система от органи на изпълнителната власт действа от негово име и под неговия върховен надзор - той е единственият пълновластен титуляр на изпълнителната власт - има най-широки правомощия и не се отчита на никого. 3.1) Представлява Княжеството/Царството пред други държави  чл. 17 - князът по предварително пълномощие от НС може да сключва "особени сговори" само със съседни държави, и то за работи във връзка с управлението на Княжеството, за които се изисква участие и съдействие на тези държави. По силата на Берлинския договор България все пак е васална държава.
Независимостта и отхвърлянето на капитулацията водят до редакция на чл. 17 през 1911 г. - царят представлява страната в международните отношения. Международните договори се сключват от негово име, без той да се нуждае от предварително пълномощие от НС, и то с всички държави и всички видове договори. Уведомява НС за сключения договор, ако го позволяват "интересите и сигурността на страната" - начало на тайната дипломация. 3.2) Има право да назначава лица на всички представителни длъжности, както и да ги уволнява - чл. 150 и 152 3.3) Върховен началник е на въоръжените сили >> извършва служебните назначения в армията; >> дава военни звания; >> дава военни и граждански ордени и отличия по установен ред. 1/13 януари 1880 г. - указ - I военен орден "За храброст" > граждански лица, назначени на висша правителствена длъжност, полагат клетва за вярност към княза и Конституцията; военни лица - полагат клетва за вярност само към княза. 3.4) Издава различни актове, за които обаче ТК не дава определения >> укази (най-често) - този термин се включва в ТК през 1911 г.; според конституционната теория: укази са всички актове, издадени на основание на чл. 18 > институт на контрасигнатурата - мин-председателят или ресорния министър не само удостоверяват истинността на княжеския акт, но и поемат отговорност за неговата законност. >> царски (тронни) слова - личен акт на монарха, с който открива редовните сесии на НС. В него обикновено владетелят очертава вътрешното и външното положение на страната и посочва законопроектите, които ще се обсъждат. НС задължителнто дава отговор на словото. >> височайши заповеди - монархът ги издава в качеството си на върховен началник на въоръжените сили. >> прокламации и манифести - издават се при оповестяване на важни събития (Съединението, Независимостта, обявяване на война). >> рескрипти - частни писма на монарха, които не са свързани с управлението на държавата. 4) Монархът и законодателната власт чл. 9 - законодателната власт принадлежи съвместно на княза и народните представители - противоречи на учението за разделение на властите; ТК дава на монарха правомощия, позволяващи му да има господстващо положение над парламента - не многобройни, но важни - близост с конституционализма на Джон Лок. >> монархът насрочва парламентарните избори; >> единствено той свиква НС на сесии; има право и да разпуска НС; >> неограничено право на законодателна инициатива - с княжески указ мин-председателят или министрите внасят в НС законопроекти, законодателната власт налага политиката си в дейността на НС. чл. 47 - определя случаи, в които монархът под общата отговорност на министрите има право да издава наредби със силата на закон, които в последствие да бъдат одобрени от първото свикано след това НС (извънредни случаи, при които монархът може да изземва законодателните функции на ОНС на обща отговорност на всички министри): >>> наличие на вътрешна или външна опасност за страната; >>> невъзможност да се свика сесия на НС. Това правомощие създава условия за длегирано законодателство, при което изпълнителната власт изеемва функциите на народното представителство. >> чл. 10 - приетите закони от НС задължително се обнародват от княза; чл. 45 и 46 - утвърждаването от княза е условие за влизане на закона в сила; >> право на абсолютно вето - монарха може да не утвърди приетия закон; ТК не разпознава отлагателното (суспензивно) вето - когато законът влиза в сила след изпълнението на определени, предварително установени в Конституцията условия; >> обнародване (промулгация) на утвърдения закон в държавния официоз също е прерогатив на монарха. 5) Монархът и съдебната власт >> той назначава съдиите и прокурорите по ред, определен в Закона за устройство на съдилищата - те правораздават от негово име (коронни съдии); >> той има право да помилва (помилването е отделен акт с конкретен адресат), да смекчава и дори да отменя наложени присъди (изключение е ако е осъден министър за нарушения на ТК - чл. 15); >> той има право на амнистия, съвместно с НС (тя важи за неопределен кръг лица, осъдени по конкретен случай, тя е акт с по-голямо значение от помилването - средство за умиротворяване на страната). Въпрос 39: Министерски съвет. Видове министерства. Правомощия на министерския съвет. Видове министерска отговорност. 1) Министерски съвет Министерският съвет (МС) е колективен орган на изпълнителната власт, състоящ се от министър-председател и ресорни министри. Прототип на МС в България е Съветът на императорския комисар, включващ 7 министерства. При обсъжданията в Учредителното събрание (УС) отпада идеята за Министерство на обществените работи и земеделието. 2) Видове министерства Съгласно чл. 161 на ТК се създават общо 6 министерства: >> Министерство на външните работи и изповеданията; >> Министерство на вътрешните работи; >> Министерство на народното просвещение; >> Министерство на финансите; >> Министерство на правосъдието; >> Военно министерство. 5 юли 1879 г. - Първо българско правителство в състав: >> Тодор Бурмов - мин-председател, упр. Министерство на вътрешните работи и временно упр. Министерство на народното просвещение; >> Марко Балабанов - упр. Министерство на външните работи и вероизповеданията; >> Григор Начович - упр. Министерство на финансите; >> Димитър Греков - упр. Министерство на правосъдието; >> ген-майор Паренсов - упр. Военното министерство. Установява се практиката в МС да влизат и лица, непринадлежащи към мнозинството. 11 фев 1882 г. - Държавният съвет създава Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията 15 яну 1885 г. - решение на НС - с княжески указ се закрива Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и преминава към Министерството на финансите като Дирекция на обществените сгради 1892 г. - ОНС приема Закон за именение на конституцията, според който: >> 2/3 от депутатите на ОНС могат да утвърдят създаването на нови министерства (неконституционна разпоредба); >> се създават Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. През 1893 г. IV ВНС потвърждава създаването на тези две министерства. 1911 г. - V ВНС: >> отхвърля създаването на девето министерство и на длъжностите "Министър без портфейл и "Държавен подсекретар"; >> министерствата се преобразуват: Министерство на търговията, промишлеността и труда;
Министерство на земеделието и държавните имоти;
Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството;
Министерство на железниците, пощите и телеграфите;
Министерство на вътрешните работи и народното здраве;
Министерство на войната.
Така до 1934 г. министерствата са 10 на брой. чл. 148 и 160 - Министерският съвет и министерствата са "върховни правителствени уредби" под върховния надзор и ръководство на княза. чл. 164 - министрите полагат клетва за вярност към монарха и конституцията. Стремежът на княз Батенберг да доминира в изпълнителната власт води до някои прецеденти: >> от 17 апр до 1 юли 1881 г. правителството се оглавява не от български, а от руски гражданин - ген. Казимир Ернрот; >> от 1 юли 1881 г. до 23 юни 1882 г. държавата няма премиер, МС функционира без мин-председател; >> от 23 юни 1882 г. до 7 сеп 1883 г. правителството отново се оглавява от руснак - ген. Леонид Соболев. ТК не регламентира организационната структура и дейността на МС - заседава тайно, дейността му се определя от премиера, тясно свързана с княза. ТК не урежда и организацията на министерствата. Структурата им е нормирана с княжески указ 23 от 17 юли 1897 г. > предвижда се изработване на устройствени актове за всяко министерство, но това отнема години; във всяко министерство се назначава главен секретар, създават се едно или повече отделения с началници и подначалници; структурите на министерствата се определят в Закона за бюджета, приеман ежегодно от НС. Първият правилник за отделно министерство - 31 дек 1897 г. - за Министерство на външните работи и изповеданията. Едва през 1907 г. - първият закон за устройството и службите, също за Министерството на външните работи и изповеданията. 3) Правомощия на МС Като цяло ТК твърде пестеливо регламентира правомощията на МС, само някои извънредни такива. Князът осъществява изпълнителната власт чрез МС и министерствата - правомощията им са свързани с княжеските - трябва винаги да действат съобразно неговата воля. >> право на законодателна инициатива - премиерът или ресорният министър внася с княжески указ законопроекти в НС; >> сключва международни договори (чл. 17); >> подписва указите на княза (институт на контрасигнатурата); >> издава наредби със силата на закон: - 1881 г. > черезвичайни комисари; 1906 г. - преустановява се действието на Закона за държавните служители, въпреки че НС заседава; 1907 г. - закрит е Софийският университет; 1934 г. - най-трайно издаване на наредби-закони. >> обявява военно положение; >> ако НС не може да се свика на сесия извършва разходи съобразно бюджета от предходната година, разрешава заеми и извършва разходи между две сесии; >> управлява държавата временно при смърт на монарха. Актове, издавани от МС: >> постановления (въпроси, отнасящи се до отделни клонове на централното управление); >> правилници (във връзка с приложението на някой закон); >> наредби (урежда приложението на отделни текстове от законите. 4) Видове министерска отговорност Всеки министър носи индивидуална отговорност за ръководството на неговото министерство и колективна отговорност за цялостната политическа и практическа дейност на кабинета. Министерският съвет като колективен орган или отделният ресорен министър носят отговорност: >> служебно-политическа пред княза - този вид отговорност съчетава неотговорността на държавния глава и отговорността на всеки друг служител. Министрите трябва точно да изпълняват нарежданията на монарха, дейността им не бива да противоречи на неговата дейност, предподписват всеки княжески акт. Служебно-политическата отговорност се осъществява чрез акта на уволнение от страна на монарха. >> парламентарно-политическа и конституционно-наказателна пред НС - отговорността пред НС е израз на възможността законодателната власт да упражнява контрол мад правителството и министрите като изразява одобрение или неодобрение. Парламентарно-политическата отговорност се състои в това, че министрите са длъжни да дават лични обяснения в пленарната зала на питания и запитвания от страна на други депутати (чл. 92, 106 и 107). Всеки депутат има правото да отправи питане, на което министърът е длъжен да отговори. Ако първият е недоволен от отговора, може да декларира, че разбива питането си на запитвания - интерполация. По отговора на министъра се развива дискусия. НС гласува вот на доверие или на недоверия, ако е на второто следва оставка на министъра (ако е мин-председател - оставка на цялото правителство). Октомври 1879 г. I ОНС гласува недоверие на правителството (заради "неконституционно управление") и следва бламиране на кабинета на Тодор Бурмов и първо служебно правителство - на митрополит Климент. >> конституционно-наказателна отговорност - определя се съгласно чл. 155 от ТК. Според него министрите са отговорни, ако извършили някое от следните престъпления: измяна на Отечеството или княза; нарушение на Конституцията; предателство; причиняване на вреда на държавата с цел лично облагодетелстване. При наличие на горна камара, конституционно-наказателната отговорност при министрите се нарича impeachment - долната камара повдига обвинение, горната е правораздавателен орган - политически учреждения, водени от страсти и симпатии. Търсенето на конституционно-наказателна отговорност от министрите е доразвито с два закона, приети от II ОНС 1880 г.: > Закон за наказанията, които се носят за престъпления по чл. 155 от Конституцията Измяната и предателството се санкционират и от общия наказателен закон, но за министрите се създава специален закон, предвиждащ по-тежки наказания. > Закон за съденето на министрите Подробни правила за: >> разглеждането и приемането на направено предложение за съдене на министър - писмено, да е разписано от 1/4 от народните представители, решение се взима с квалифицирано мнозинство, НС избира обвинител от своя състав; >> начин на водене на предварителното следствие - от "особена следствена комисия" (1 чл. на ВКС и подпредседателите на апелативните и окръжни съдилища), ръководи се от Временните съдебни правила, а от 1897 г. - от Закона за углавно съдопроизводство; >> състав на държавния съд и процедура при съдебно разглеждане на делата - конституира се държавен съд (целия състав на ВКС, още толкова съдии, избрани с жребий. Първият Държавен съд 1901 г. - министри от каб. на Тодор Иванчев - осъдени са Тодор Иванчев, Васил Радославов и Димитър Тончев на 8 г. строг тъмничен затвор и лишаване от политически и глаждански права, но са амнистирани. Вторият Държавен съд 1913 г. - за министрите, управлявали 1903-1908 г. - закрит. Третият Държавен съд 1919 г. - Закон за съдене на министрите 1923 г. - министрите от кабинета на Васил Радославов (1913-1918) са осъдени. >> обикновена отговорност - пред общите граждански съдилища за престъпления от Наказателния кодекс (НК). Ако министърът е бивш - съди се като всеки друг гражданин. Ако е действащ - производството се извършва от член на ВКС (прокурор), обвинителният акт се изпраща в гражданското отделение на ВКС, който може да го препрати към наказателното. Въпрос 40: Народно събрание. Видове народно събрание. Конституиране и правомощия. Според чл. 85 на ТК народното представителство на България е Народното събрание. То бива обикновено (ОНС) и велико (ВНС). Те се различават по численост и правомощия, които не се дублират. 1) Конституиране ТК урежда твърде демократично начина на конституиране на НС - чрез всеобщи тайни избори. За времето си това е изключително демократично и не съществува другаде. Активно избирателно право имат всички български граждани над 21 г., които не са лишени от граждански и политически права. Пасивно избирателно право имат всички български граждани над 30 г., които не са лишени от граждански и политически права и са грамотни (чл. 86). Въпреки, че няма полова или имуществена диференциация, на практика жените не получават избирателни права, макар да са им гарантирани в ТК. Това нарушение не е толкова фрапиращо предвид факта, че по това време никоя друга конституция не дава на жените да гласуват. Най-рано това прави Нова Зеландия (1893), следват я Англия (1919), Франция (1924), САЩ (1944). В България омъжените жени получават активно избирателно право през 1937 г., а пасивно - 1945 г.
Нормата за представителност е 1 депутат на 20 000 души за ОНС и 2 депутати на 20 000 души за ВНС. След 9 сеп 1945 г. броят на депутатите е твърдо установен на 240. 2) Дейност на НС 2.1) Свикване В двумесечен срок след изборите князът свиква НС на първа сесия, председателствана от най-възрастния депутат. По-късно се избира ръководството на НС чрез тайно гласуване. То включва: постоянно бюро, председател, подпредседател, секретари и квестори. Депутатите подават клетва, ако откажат - губят мандата. От клетва се освобождават само депутатите-духовни лица, които се обричат да работят за благото на народа. Мандатът на ОНС първоначално е три години, през 1893 г. е увеличен на пет, а през 1911 г. е намален на четири. Повечето НС, действали по времето на ТК, са прекратявали предсрочно своя мандат. От 1878 до 1944 г. се сменят 25 кабинета. 2.2) Дейност на ОНС ОНС работи на сесии. ТК предвижда НС да се свиква само на една редовна сесия в годината. През 1911 г. е нанесена поправка - втора редовна сесия 15 яну - 15 мар. Това са само редовните сесии, при необходимост могат да се свикват извънредни сесии. Сесията се открива с тронно слово на монарха или изпратен от него. Словото представлява програмата и задачите, които парламента. Депутатите са длъжни да отговорят на словото, но не са обвързани със съдържанието му. Когато НС се свика, само решава колко точно да работи. Заседанията на НС са публични - обществото може да осъществява контрол. При определени обстоятелства (само ако въпросите за разискване го налагат) и по предложение на 1 министър или 3 депутати, заседанията могат да са тайни. Депутатите имат свобода на мнението и не носят отговорност за казаното в парламента. Имат и имунитет, който започва 5 дни преди сесия и продължава до края й. Депутат може да се задържа при тежко престъпление със съгласието на НС. НС е титуляр на законодателната власт. Право на законодателна инициатива има всеки депутат, ако е събрал подписите на 1/4 от колегите си, както и всеки министър. ОНС гласува и приема държавния бюджет, сключва държавни заеми, решава фискалната политика и данъчните въпроси, сформира бюджетни изпитателни (анкетни) комисии, търси отговорност от министрите. 2.3) ВНС ВНС се свиква не само от княза, може да се свика и от други органи на изпълнителната власт, като МС или регентския съвет. Правомощията му са точно определени: >> въпроси за отстъпване или размяна на държавна територия (това не се реализира); >> изменяне на Конституцията - IV (променя се "княз" на "цар") и V ВНС правят несъществени промени; >> избор на регенти или княз; >> дали монархът има право да съуправлява друга страна. Дейността на ВНС е с неопределена продължителност - заседава докато изпълни задачата, която е конкретен повод на свикването му. Така например I ВНС заседава само един ден, а III ВНС заседава близо година. Въпрос 42: Организация на съдебната власт в Княжество България ТК отстоява принципа за разделение на властите. В чл. 13 се определя, че съдебната власт принадлежи на съдебните лица и места, действащи от името на княза. Техните правомощия се определят от специални закони. В УС този текст се приема без дискусии. Независимо от следващите промени в Конституцията, в нея не се включват и променят текстове, засягащи съдебната власт. Безпроблемното приемане на конституционната уредба на съдебната власт не ни позволява да разкрием точно възгледите на учредителите. Известно е само единодушието им в принципа, съдебната власт да е независима, неподчинена на никого. В ТК са включени няколко общи постановки - правата на човека и гражданина, същността на съдебната власт и осъществяването на правосъдието. Принцип на законност - източник на право са законите; Принцип на равенство пред законите - забрана за разделяне на съсловия и осигуряване на всички граждани на достъп до едни и същи съдебни органи. Никой не може да се наказва без съд и присъда (чл. 73); Принцип за законоустановеност на наказанието (чл. 75, ал. 1) - регламентира наказанията; жилището и кореспондецията са неприкосновени. Основите на организацията на съдебната власт в Княжество България се полагат с приетия през 1880 г. Закон за устройство на съдилищата. С него се отменя раздел първи от Временните съдебни правила. В основата на закона стои руският Устав за съдебните учреждения (1864). Има приемственост и от ВРУ. Законът за устройство на съдилищата не предвижда съществуване на административни съдилища, но регламентира някои новости - създаване на мировия съд и прокурорския институт. >> Мировият съд
>> Окръжен съд Колективен орган, състоящ се от: > председател, > подпредседател, > член-съдии, > следователи. В зависимост от числеността на съдиите Законът за устройство на съдилищата дели окръжните съдилища на първостепенни и второстепенни. В първите (с по-голям брой съдии) съдиите биват разпределени в гражданска и наказателна секция, позволяващи известна специализация. Във всяка секция всеки съдия стои по 2 години. Второстепенните съдилища нямат такова разделение. При определени условия окръжните съдилища разглеждат дела с участието на съдебни заседатели. Това е отклонение от общия начин на правораздаване. Съдът правораздава със съдебни заседатели само наказателни дела за престъпления, за които турският Наказателен закон предвижда затваряне в крепост, оковаване или смърт. На 1 май 1896 г. е приет Български наказателен закон, според който тези съставки разглеждат дела, предвиждащи наказания по-тежки от 5 години тъмничен затвор. Отсъпвайки от този принцип, понякога разглеждат и по-леки престъпления. >> Апелативен съд
>> Върховен касационен съд Колективен орган, състоящ се от > председател, > подпредседател, > член-съдии, > главен прокурор, > помощник-прокурор. Той е висша, последна съдебна инстанция. Първоначално ВКС действа в една секция, по-късно в две. Този орган на съдебната власт притежава няколко положителни характеристики, определящи демократичния характер на съдебната система. Едната е колективността - колективното начало е трайно застъпено; счита се, че колектив ще реши делото по-точно. Друга положителна черта е инстанционността. В това отношение се следват другите европейски държави с 3-инстанционно съдопроизводство. Когато мировият съд е първа инстанция, окръжният е втора, а ВКС е трета. Когато окръжният съд е първа, съответният апелативен е втора, а ВКС е трета. В първа и втора делата се разглеждат по същество - провежда се процес със свидетели, подсъдим и т.н. Във ВКС се извършва само проверка дали са спазени материалните и процесуалните закони и не решава делото по същество. През 1899 г. излиза нов Закон за устройство на съдилищата: >> запазват се споменатите съдебни органи; >> въвежда се института на стажант-съдиите, предназначен да даде на дипломиралия се юрист възможност да натрупа опит. Първоначално стажът е 2 години, после става година и половина, днес е 3 месеца. >> формулират се общи и специални условия за назначаване на съдебна длъжност: >>> лицето да е навършилопълнолетие; >>> да има българско поданство и да владее български език; >>> да не е лишавано от политически и граждански права; >>> да не е подсъдим; >>> назначаването на съдиите е по представяне от министъра на правосъдието с указ на княза. >> въвежда се частична несменяемост на съдийския състав - за да стане несменяем, съдията трябва да има стаж 3 години, в последствие - 15, а днес е 5. >> Специални съдилища >>> Военни съдилища Съдиите са винаги офицери; по-младши не може да съди по-старши; командирът може да оказва влияние върху военния съд; подсъдността не е според местопрестъплението, а според местонахождението на военната чатс; винаги двуинстанционно съдопроизводство; съдилищата са дружинни, от 1885 г. - полкови (Княжеството се дели на два полка с центрове София и Русе, има и главен военен съд); не се предвижда съставът на военния съд, но не трябва да е по-малък от 3-ма души; мандатът на председателя е 1 година, на другите двама - 6 месеца, те са избираеми. Допълнително се създават военно-полеви съдилища, които правораздават по време на война. >>> Религиозни съдилища За тях не се създава специален закон. Още от времето на ВРУ съществуват църковни епархийски съвети и Свети Синод. Епархийските съвети се състоят от председател (владиката или негов заместник) и четирима свещеници. В компетенциите им влизат спорове между духовни лица, бракоразводни дела. За мюсюлманите съществуват мюфтийски съдилища. Те притежават по-широки правомощия от църковните - могат да разглеждат дела за собственост върху вещи, за наследство и др. Съдебната система в Княжество България се развива значително по-добре с организацията на изпълнителната и законодателната власт. Главната трудност в продължение на десетилетия е липсата на юристи. В продължение на 30 години, до 1912 г. липсва административно правораздаване.
Въпрос 43: Устройство и съдебна система на Източна Румелия 1) Органически устав на Източна Румелия За разлика от Княжество България, приемането на Органически устав в Източна Румелия не става така бързо. Разискванията в Международната европейска комисия по изработването му продължават около половин година. Първоначално заседава в Цариград, след което се премества в Пловдив. Представителите на Англия и Австро-Унгария защитават правата на султана, а представителите на Русия се стремят да запазят българския характер на областта и да разширят нейното самоуправление. Уставът е приет на 14 април 1879 г. (два дни преди приемането на ТК). Той нормира сложно и несъобразено с желанието на българското население управление. Съдържание - 15 глави:
>> Публично право на областта; >> Право на гражданите; >> За Главния управител; >> За централното управление на областта; >> За Областното събрание; >> За подразделенията на областта и управляването им; >> Финанси; >> Земеделие, търговия и общи строежи; >> За съдебните власти; >> Верослужение; >> Народно просвещение; >> Местна милиция; >> Жандармерия; >> Устройство на поземлената собственост; >> Законни условия за публичните чиновници. 2) Областно събрание Колективен представителен орган. Състои от 56 народни представители и се конституира от три категории депутати: > по право - 10 души (мюфтията на областта, петима християнски духовници, главният равин, председателят на Върховния съд, председателят на Върховния съд за административни разпри и главният контрольор на финансите); > назначени от Главния управител - 10 души (те се избират от съсловието на най-видните земевладелци, търговци и стриалци; измежду чиновниците и съдиите, а третата част - от гражданите със свободни професии, които имат диплома за доктор или лисансие от някой университет); > избирани от населението (чрез пряко тайно гласуване). Активно избирателно право имат жителите на областта над 21-годишна възраст, отговарящи на имуществен ценз (той или негов родител да притежава недвижимо имущество или търговско предприятие), то не се изисква за духовници, професори, учители и съдии, както и за лицата с висше образование. Военизирани лица, осъдените за криминални престъпления, за кражба, грабеж или измама, намиращите се под съдебно запрещение, фалирали търговци и лица на чуждестранна служба нямат избирателни права. Пасивно избирателно право имат всички избиратели над 25 години. Не могат да бъдат избирани за депутати окръжните и околийските административни чиновници, които се назначават от правителството, както и военизираните лица. Мандатът на народните представители е 4 години. Осъществява се ротационният принцип - на две години се заменят половината от тях. Първите избори за ОС - сеп 1879 г. (31 българи, 3 гърци и 2 турци). Правомощията на ОС са:
Дейността му е на сесии по два месеца годишно. Разпускането се извършва от султана по предложение на областния управител. Извънредни сесии се свикват от титуляра на изпълнителната власт. Ръководи се от председател, двама подпредседатели и двама секретари. Първият се избира от генерал-губернатора измежду двама, посочени от депутатите, кандидати. Постоянен комитет се избира от 10 народни представители и 3 заместници ежегодно. Той служи като Административен съвет на генерал-губернатора. Постоянният комитет приема публичноадминистративни правилници, които имат силата на закон между сесиите на ОС. Те се обнародват от генерал-губернатора. 3) Гавен управител (Областен управител/Генерал-губернатор) Това е представителят на султана в Източна Румелия. Той се назначава от султана с одобрението на Великите сили за срок от 5 години. Той назначава съдиите и другите административни служители; областната полиция и войската са под негово ръководство. Той издава актове, които се обнародват под формата на заповеди, декрети. Трябва да се съвещава с Постоянния комитет по всички въпроси извън кръга на обикновеното изпълнение на законите. 3.1) Отговорност на главният управител: >> наказателна Той отговаря за предателство, нарушаване на ОУ и за причиняване на щети на Турция. Наказателно производство започва служебно от Високата порта или по "оплакване" от ОС (такава жалба трябва да е разписана от 4/7 от депутатите). Разглежда се от специален съд, в 11-членен състав - за да бъде осъден, трябват 7 гласа от състава. 3.2) Помощници на главния управител >> Директорат (частен или таен съвет): >>> главен секретар и директор на вътрешните работи (за разлика от останалите, които се назначават от генерал-губернатора, той се назначава от султана) - отговаря за религиозните общини, общата полиция, състава на Върховния съд и др.; >>> директор на правосъдието - управлява личния състав на съдилищата в областта, надзирава прокуратурата, привежда в изпълнение влезлите в сила присъди и др.; >>> директор на финансите - изработва проекта за бюджета на областта, проекти за данъчни закони и правилници на финансовите служби и др.; >>> директор на просвещението - упражнява надзор върху областните възпитателни и учебни заведения и др.; >>> директор на земеделието, търговията и обществените строежи - той подпомага обществени строежи, земеделието и търговията, отговаря за лова и риболова и т.н.; >>> началник на местната милиция и жандармерия - отговаря за въоръжените сили, снабдяването им с оръжие и т.н. 4) Съдебна система ОС урежда подробно съдебната система на Източна Румелия. На нея е посветена девета глава: "За съдебните власти". Тя е двуинстанционна. 4.1) Видове съдилища >> кметски съдилища в общини без околийски съдии - кмет + двама съдебни заседатели > за движими вещи до 300 гроша и други "дребни" наказания; >> околийски съдилища - наказателни дела за престъпления, наказвани с лишаване от свобода до един месец или глоба до 1000 лв.; >> окръжни съдилища - имат граждански и наказателен отдел, председател + подпредседател + отдел на член-съдии + има прокурор с помощници и следователи; първа инстанция
>> Върховен съд - седалище Пловдив; два отдела - граждански и наказателен; председател + подпредседател + отдел на четирима член-съдии; апелативна инстанция. втора инстанция
>> Особени съдилища: >>> Админидтративни съдилища Във всеки окръг; публично-правни спорове; вреди, нанесени от администрацията; >>> Военни съдилища Престъпления, свързани с военната служба или от военизирани лица. Висшата му инстанция е Върховният военен съд, учреден през 1882 г.; >>> Духовни съдилища Семейно-брачни дела; създават се във всяка епархия. Освен каноническият съд на християнската религия, в областта функционират съдилища и на другите вероизповедания. 4.2) Видове съдии >> постоянни Околийските съдии, председателите и съдиите на окръжните съдилища и Върховния съд. >> временни Кметовете, които правораздават, съдебните заседатели в кметски и околийски съдилища. Тази съдебна система се запазва до Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. От 1 яну 1886 г. законите на Княжеството влизат в сила и в Южна България съгласно указ на княз Батенберг.
Въпрос 44: Възникване и формиране на българската правна система след Освобождението 1) Възникване на българската правна система Началото на новобългарското право следва да се търси в момента на началото на радикалното пресустройство на българското общество след Освобождението. Правната система възниква и се развива с възстановяването на националната държавност, с утвърждаването на новите обществени отношения и настъпилите промени в социалната структура на обществото. Както върху формите, така и върху съдържанието на новата правна система оказват влияние специфичният начин на установяване на българската държавност и конкретните исторически национални особености. Създаването на новата правна система се дели на два етапа: 1.1) Първи етап - правната система от този етап има временен характер; х-ризира се с многообразие на източниците на право; състои се от писано и неписано право, от феодални и буржоазни по форма и съдържание източници. От началото на Руско-турската война до приемането на Конституцията. Х-ризира се с редица особености: > с оглед източниците на правото; > с оглед приложението на правото; > с оглед действието по време. 1.2) Втори етап От приемането на ТК до началото на XX в. Развитието върви по две линии: > приемането на отделни, малки по обем закони, които допълват запазените източници на правото и > изработването и приемането на основните закони по отделните отрасли на частното и публичното право. 2) Формиране на българската правна система 2.1) Процес на отмяна на завареното турско феодално законодателство > мълчаливо се отменя частта от османската правна система, която противоречи на новия правов ред; > допуска се приложението на някои турски закони (Наказателния закон, Търговския закон, Закона за земите); > санкционира се приложението на българското обичайно право; > изработват се нормативни актове от руската гражданска и военна администрация. 2.2) Форма и съдържание на новобългарското право - право от буржоазен тип; право на юридическото равенство или формално право; премахват се феодалните ограничения. 2.3) Юридическа приемственост На нейната основа се осъществява създаването на новото право. > Приемственост във "вертикално" направление - проявява се в запазването на част от турското светско законодателство и българското обичайно право. > Приемственост в "хоризонтално" направление - проявява се по пътя на създаването на актове от руснаците в периода на гражданското управление или на прякото прилагане на руски закони. Това е, защото турското право и обичайното право не са достатъчни да уредят всички обществени отношения и за създаването на органи на изпълнителната власт. Съдебната практика също има значение за развитието на новото право. В своята дейност съдилищата внасят корективи и дори създават нови правила, допълвайки и коригирайки действащите. Замяната на завареното законодателство е обективна необходимост и неминуемо пред законодателя задачата да създаде национална правна система. Формирането и развитието на правната система е продължителен процес, който обхваща последните две десетилетия, през които се формират основните отрасли на законодателството.
Конституцията Тя има решаващо значение за формирането и развитието на новобългарското право. Тя е юридическата основа, върху която се изгражда националната правна система. > Принципът за законност (чл. 43) - "Българското княжество се управлява точно според законите, които се издават и обнародват по начина, който е показан" в нея. > Принципът на равенство на гражданина (чл. 57) - се съчетава с конституционната забрана за разделение на населението на съсловия - израз на демокрацията. > Правото на собственост - в основата на цялата система на обществените отношения. 2.4) Рецепция Новобългарската правна система се формира на основата на чужди юридически идеи, теории, законодателство и съдебна практика, а не е резултат от самостоятелно творчество. Националното ни законодателство се основава на утвърдените в Европа правни системи, а нашият законодател плътно следва най-модерните за онова време правни доктрини. Всички български юристи по това време получават своето образование в най-реномираните университети в Европа. Те познават съответното национално право. При създаването на новобългарската правна система, те се насочват към тази, която им е най-добре позната. Новобългарското гражданско право се заимства от романската правна система чрез ГК на Франция и Италия. Търговският закон съчетава принципи и институти на германската правна система, в основата на наказателното право стоят унгарски и руски разпоредби. 2.5) Разделение на правото Разделението на правото на частно и публично е утвърдено в правната доктрина. Към публичното право се отнасят държавното, административното и наказателно право, наказателнопроцесуалното, гражданскопроцесуалното и др. а към частното - облигационното, търговското, семейното, наследственото и вещното право. 2.6) Законотворчество Политически процес. Израз на законодателната инициатива на изпълнителната власт (МС и министрите). Основните актове, които изпълняват съдържанието на правната система, са дело на Министерството на правосъдието, което на практика провежда законодателната политика на правителството. Въпрос 45: Създаване на новобългарското облигационно право Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) - 1892 г. ЗЗД е един от първите и най-важни актове в областта на гражданското право. С него се уреждат облигационните отношения, съдържа норми, регулиращи стокообмена и стимулиращи развитието на стопанските отношения.
1) Изработване на ЗЗД Проектът за ЗЗД е изработен от законодателната комисия при Министерството на правосъдието в състав > Христо Стоянов, > д-р Петър Данчев и > д-р Атанас Петров. Използват Италианския граждански кодекс (Codice civile) от 1865 г., който от своя страна се основава на Френския граждански кодекс (Наполеонов кодекс). Изборът на тези граждански кодекси е мотивиран от факта, че те съдържат всичко, което теорията и практиката прилагат най-справедливо, както и от факта, че за разлика от Германцкия граждански законник, който отразява интересите на търговския човек, романският отразява тези на селския. ЗЗД представлява буквален превод на текстовете от Италианския граждански кодекс. 2) Съдържание на ЗЗД > Първи отдел: съдържа постановления за източниците на задължения като обръща най-голямо внимание на договорите (предмет, причина, действие и тълкуване), различните видове задължения, способите за погасяване на задълженията. > Втори отдел: урежда видовете договори. >> договори, с които се прехвърля собственост - покупко-продажба (нормиран най-широко защото е най-често прилаган) и замяна; не е нормиран договор за дарение, това става със Закона за наследството 1890 г. >> договори за възмездно ползване на вещи и работна сила: >>>> наем на вещи: наем на покрити и непокрити недвижими имоти; >>>> наем на работна ръка: наемане на работа (отразен изключително пестеливо), на преносвачи по суша и вода, на предприемачи, на изполица; >>>> наем на добитък: обикновен наем на добитък, на добитък и половина, на добитък заедно с имението; >>>> заем на вещи и заем за послужване. >> договори за дружество: общи (дружествата на всички настоящи имоти и дружество на всички печалби) и частни дружества (тези, които имат за предмет няколко определени вещи или тяхното ползване или плодовете, които могат да се добият от тях; също и когато няколко души се обединят за определено предприятие или занятие); >> договори за: пълномощие, спогодба, рента, застраховка, игра и обзалог, влог, секвестър, антихреза и поръчителство. 3) Принципи на облигационното право >> Равенство на гражданите (чл. 9 на ЗЗД) "Всяко лице може да сключва договори, ако то по закона е способно..." Неспособни са: непълнолетните; запретените; тези под ограничено запрещение; лица, на които законът забранява да сключват определени договори. Равенството на гражданите е юридическо (формално) - отрицание на средновековните ограничения и привилегии в областта на стокообмена. Нормира се дееспособността на субектите на облигационните отношения.
>> свобода на договаряне - следствие от свободата на личността - човек сам може да договаря собствеността си. Всяко дееспособно лице е свободно да договаря: - всяко физическо лице може да сключва договори; - свободно е да избере своя съдоговорител; - свободни са да включат в договора материално съдържание каквото искат; - избират формата на договора сами. Основно условие е сключеният договор да не противоречи на закона. Не са предписани съответни форми при отделните видове договори. При прехвърлянето на недвижима собственост се иска сключване на нотариален акт. >> принцип на безусловно изпълнение на договорите Законно сключените договори имат силата на закон за тези, които са ги сключили - по подобие на закона, договорът има силата на източник на права и задължения. Договорите могат да се развалят само по (1) взаимно съгласие или по (2) съдебен ред (чл. 28, ал. 2 от ЗЗД). >> облигационно-вещен ефект ЗЗД по модела на Френския и Италианския граждански кодекс усвоява т.нар. облигационно-вещен ефект - той се проявява при договорите за обмяна на вещи. Договорът за покупко-продажба и замяна влиза в сила когато стане съглашението, независимо дали вещта реално е преминала в ръцете на купувача (чл. 218 ЗЗД). Така риска преминава в ръцете на придобиващия я в момента на съглашение (чл. 30 ЗЗД). ЗЗД е изменян и допълван, като влияние е оказвало немското гражданско право. Той действа до 1951 г., когато се заменя с едноименния закон, създаден на основата на принципите на социалистическото право и плановата икономика.
Въпрос 46: Създаване на новобългарското наследствено право 1) Причини за създаването на наследтсвеното право у нас Турският гражданско законник не удовлетворява обществените потребности, защото съдържа норми, които уреждат наследяването само на земите мирие*. Наследяването на останалото недвижимо и движимо имущество на починал мюсюлманин се урежда по Шериата. Непълнотата на законника - Меджелето и несъответствието между мюсюлманското и християнското правосъзнание обяснява защо съдебната практика е твърде противоречива: в някои съдилища се прилагат постановленията на мюмюлманското шериатско право, в други светските разпоредби на Турския закон за земите от 1858 г.; понякога се използват разпоредбите на средновековната Кормчая книга или Шестокнижието на Арменопуло, както и 118 новела на Юстиниан; понякога подготвените съдии прилагат разпоредби от френското законодателство, а голяма част - обичайното наследствено право. 2) Изготвяне на Закона за наследството (1890) През 1885 г. Министерството на правосъдието изработва проект за закон на наследството, който е внесен в IV ОНС за разглеждане. Тъй като е непълен и нормира само наследяването по закон, парламента не го разглежда. През 1889 г. министърът на правосъдието Димитър Тончев възлага на главния секретар да изработи законопроект за наследството, който използва съответните разпоредби от Италианския граждански кодекс. Законът за наследството (ЗН) влиза в сила през 1890 г.
3) Съдържание на ЗН Законът се състои от две книги - за наследяването и за дарението. Книга първа: Изтегляне 2.16 Mb. Сподели с приятели:
|