Закон за съдене на людете (зсл) обща х-ка и предметно съдържание на закона. Обосноваване старобългарския произход на зсл
Изтегляне 2.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2) Административни системи
- 2) Административно-териториално деление
- Османската правна система през периода XV-XIX в. - компоненти и източници на правото. 1) Обща х-ка
- 2) Компоненти на османското право 2.1) Мюсюлманско религиозно (шериатско) право
- Източници: Коран Свещената книга на исляма - божествени откровения на Аллах. Съдържа 114 сури (глави), които се делят на аяти (фрагменти). Сунна
- 2.2) Турско светско право
- 2.3) Капитулационното право
- 2.4) Каноническо (църковно) право на немюсюлманските общности
- 2.5) Обичайно право на турското население и покорените народи
- Въпрос 23: "Съдебната система и османското светско право след Танзимата" ЛИПСВА
- 2) Форми на поземлена собственост
- 3) Закон за земите (1858)
- Ролята на българските общини, църква и еснафски организации за запазването на българското обичайно право в периода XV-XIX в.
- 2) Българските институции - видове
- Българското обичайно облигационно право в периода XV-XIX в.
- 1) Договор за покупко-продажба
- 2) Договор за замяна Той е по-широко разпространен от този за покупко-продажба, като се появява и по-рано. 3) Договор за наем на вещи
- 4) Договор за наем на работна ръка
- 5) Договор за заем за ползване или послужване
- 6) Договор за заемане на работна ръка
- 7) Договор за съдружия (за обща работа) Жътварски задруги
- Коларски (арабаджийски) сдружения
- Българско обичайно семейно право в периода XV-XIX в.
Държавно устройство на Османската държава през периода XV-XIX в. Органи на централното управление. Административно-териториално деление. Социална структура на обществото. 1) Държавно устройство Устройството на Османската империя се формира XIV-XV в. в Анадола и на Балканите. Оформя се като централизирана, военно-теократична средновековна държава, като неограничена монархия. 1.1) Държавни длъжности  Владетел
Нарича се султан, разполага с абсолютна власт, с неограничени правомощия и във външната политика, носител на духовната власт, формата на управление е автократична (не се ограничава от никакви съсловни или държавни организации), върховен военачалник, законодател и съдия. Помощници на султана:
Велик везир (садразам) - пръв помощник на султана, носи туграта (държавния печат), всички министри са му подчинени. Високата порта - обединените министри, решава текущите държавни въпроси. Министри: кехая бей (вътрешните работи), реис ефенди (външните работи), баш дефтердар (финансите; няколко души, един от които е главен), нишанджия (пазител на туграта). Диван хумаюн (султански съвет) - колективен орган на управление, състои се от председател (султана или великия везир), 7 по-малки по ранг везири, кадията на Истанбул, баш-дефтердаря, нишанджията, двама кадъ-аскери, еничар ага (началник на еничарския корпус) и капудан паша (началник флота). Шейх-юл-ислям - главният мюфтия, главата на мюсюлманската църква, върховен тълкувател на ислямския закон и съветник на султана, на практика равен на великия везир. След около 1566 г. титлата му не е пожизнена.
Кадъ-аскер - висш военен съдия, подчинен на шейх-юл-исляма, назначава кадиите, първоначално са двама - за Анадола и Румелия.
1.2) Административни системи Военно-териториална администрация
Държавните й служители имат административни, стопански и полицейски функции. Управлява се от великия везир >> бейлербейовете >> санджакбейовете и спахиите. Съдебно-религиозна администрация
Оглавява се от шейх-юл-исляма, съдебните актове се оформят под формата на сиджиди (регистри). Начело на съдебната система е султанът >> велик везир и диван >> кадъ-аскери >> велики молли >> малки молли >> наиби и кадии. Данъчна система
Данъци: юшур (натурален десятък), беглик (данък върху овцете), серчим (данък върху свинете), джизие (данък за немюсюлманите), девшурме (кръвният данък). 2) Административно-териториално деление Състои се от: 1) Бейлербейство (губерния) - Анадолско и Румелийско, начело с бейлербей (притежава административни и правораздавателни правомощия), подчинени са му тимарския дефтердар, кехаята на регистрите и алай-бейовете; 2) Вилает (област)- начело с валия. 3)Санджак (окръг) - начело със санджакбей, подчинени са му военните ленници - заими и тимариоти. 4)Кааза (околия) - начело с каймакам. 5)Нахия (община) - начело с коджабаша (кмет на няколко селища). 3) Социална структура Османска феодална класа (не плащат данъци):
>> едра аристокрация (бейове-завоеватели); феодали-християни, приели исляма; дребна аристокрация (военните ленници - спахиите) - тимари (носят на тимариота годишен доход до 19 999 акчета, в българските земи - до 8 000), зиамети (носят на заима от 20 000 до 99 9999 акчета) и хасове (над 100 000, като се причисляват към едрата аристокрация и са малко на брой). Поземлен участък се дава посредством берати (в тях се посочва какви данъци да взимат от населението, в замяна спахията е длъжен да се явява с определен брой конници, ако ли не се наказва и му се отнема линът) и не се предава по наследство. Средновековно селячество (плащат данъци) - не само раята, но и бедното мюсюлманско население, христоянското население се нарича рум-милет. Земята е собственост на държавата и се дава на крепостното селячество с тапии. Селяните имат ограничено право на ползване (нямат право произволно да изменят предназначението на земята) и разпореждане (нямат право да сключват правни сделки без разрешението на спахията), плащат натурална, парична и обработвана рента.
Рая със специални задължения
Отделни групи от покореното население, които нямат статут на войници, но изпълняват определени задължения към османската армия: войнуци (обоз в походите, в мир се грижат за конницата); дервенджии (пазачи на проходите); маданджии (работят в мините); доганджии (соколари); кюпрюджии (строят и поддържат мостовете); чалтъкджии (произвеждат ориз). Чифликчии
Тази прослойа се заражда едва след разпадането на военно-ленната система. Гулями (роби)
Въпрос 22: Османската правна система през периода XV-XIX в. - компоненти и източници на правото. 1) Обща х-ка След като османските турци покоряват завареното българско население на Балканите, те налагат и своята правна система. Тя е изградена от множество и различни компоненти, които не действат едновременно през целия разглеждан пеериод. Те се различават по обхвата си на действие, по основанието си за съществуване и по органите, които ги прилагат. 2) Компоненти на османското право 2.1) Мюсюлманско религиозно (шериатско) право Именно то е съставната част на османската правна система през целия разглеждан период. Той представлява съвкупност от канонически норми. Според тази правно-политическа идеология, нормите на Шериата произхождат директно от Аллах, който ги е изпратил на Мохамед на земята. Шериатското право регулира нормите за поведение както към Аллах, така и между мюсюлманите и определя санкциите при нарушаването им. Източници: Коран Свещената книга на исляма - божествени откровения на Аллах. Съдържа 114 сури (глави), които се делят на аяти (фрагменти). Сунна Означава "път", "пример". Съдържа предания за живота на Мохамед, негови беседи, мисли, записани през IX-X в. в шест сборника, наречени общо Сунна. Те са пример за подражание, те са написани, за да отговорят на проблемите в мюсюлманското общество след смъртта на големия пророк. Сунната е допълнение към Корана. Иджма Сборник със съгласуваното мнение на най-авторитетните улеми (богослови) и органите на държавната власт по различни религиозни и правни проблеми. Иджмата се използва за взимане на единни решения по въпроси, засягащи цялото общество, на които Корана и Сунната не дават отговори. Киасе Киасето е способ за тълкуване и приложение на религиозните норми. Неговото създаване се налага в следствие на това, че въпреки своята изчерпателност, Корана, Сунната и Иджмата не успяват да уредят абсолютно всички житейски ситуации. Фетви Фетвите са отговори на шейх-юл-исляма по религиозни, политически или юридически проблеми. Базират се на основните религиозни норми и прецедентите в османското право. Кадиите ги използват за решаване на правни спорове. 2.2) Турско светско право Османската империя е единствената мюсюлманска държава през Средновековието, в която наред с Шериата, съществува и светско право. Източници на светското право са кануните (закони) и канунамета (законодателни сборници). Кануните се прилагат докато е жив султанът, който ги е издал. Отношенията между светското и религиозното право са неравнопоставени. Кануните са с по-нисък ранг от Шериата. Най-много кануни се издават по времето на султан Мехмед II, Сюлейман I Каноник и Баязид II. Обособяват се три вида кануни: >> на отделните санджаци; >> декрети на правителството по отделни въпроси; >> обобщаващи канунамета. Законодателната дейност на султаните продължава до смъртта на Сюлейман I Каноник - след конфликт между него и шейх-юл-исляма спират да се издават кануни. През XIX в. се издават Закон за земите, Наказателен закон, Търговски закон, Търговски процесуален закон, Търговски морски закон, Меджеле (1869 г. - турския граждански кодекс). 2.3) Капитулационното право То регулира отношенията между поданиците на Османската империя и чужденците, предимно в търговски аспект. Създава се на принципа на рецепцията - от Франция, по-късно и от Англия, Австро-Унгария, Германия и Русия. 2.4) Каноническо (църковно) право на немюсюлманските общности Тъй като в пределите на Османската империя съществуват различни религиозни общности, това прави възможно съществуването на едно или друго религиозно право. 2.5) Обичайно право на турското население и покорените народи Системата на правните обичаи заема значимо място в правната система на Османската държава Въпрос 23: "Съдебната система и османското светско право след Танзимата" ЛИПСВА Въпрос 24: Правото на поземлена собственост в българските земи в периода XV-XIX в. 1) Характеристика Рентата съвпада с данъците, които населението изплаща;
Селяните са зависими, което се обяснява с поданството им към държавата-собственик;
Спахиите притежават само правото на ползване, а не право на собственост върху земята.
В Османската империя социално-икономическите отношения са от феодален тип - земята се използва като основен източник на богатства, което управляващата прослойка осъществява чрез отнемане на част от продукцията на селячеството. При нахлуването си в българските земи, османските турци се сблъскват с едни по-развити феодални отношения. Този сблъсък неминуемо оказва влияние върху османското общество и правния му режим на поземлена собственост. Той претърпява развитие в периода XV-XIX в., така в края на периода вече съществуват форми, непознати в началото на владичеството. Успешните войни до XIV в. осигуряват централизацията на империята и осъществяват безпроблемно аспирациите на феодалната прослойка. Така се създава военно-ленната поземлена система. По инициатива на кадъ-аскера се създава държавна хазна (бейт-юл-мал) през 1368 г. Включвайки в нея завладените земи, султанът ги превръща в държавна собственост*. Според Шериата Османската империя е върховен суверен (като такъв, тя създава юридическите правила на земята, а чрез органите си, тя следи за спазването на този юридически режим) и върховен собственик на земите в нейните предели (като такъв тя притежава правото на собственост, разпореждане, ползване и плодосъбиране. 2) Форми на поземлена собственост Военно-ленна
Това е основната форма на собственост през XV-XVI в. - съчетание на право на собственост на държавата и право на владение на спахиите и селяните. Така земята се разпределя, а продукцията се събира като поземлена рента. Формира се под влияние на византийската прония, тя е икономическа основа на военизираната османска държава. В края на XVI - началото на XVII в. тя започва да клони към упадък, в следствие на което феодалите започват да отделят по-голямо внимание на спахилъците. Производството нараства, излишъкът се използва за търговски цели и военно-ленната форма на собственост се изменя. Възниква борба между отделните фракции, в която доминират т.нар. нови феодали (те не са пряко свързани с военната служба и се опитват да отстранят спахиите). Тя обаче е трудна и продължителна заради консервативния характер на Шериата - продължава близо 250 години. През 30-те години на XIX в., след ликвидирането на еничарския корпус, се осъществява и окончателната промяна в поземления правен ред. Махмуд II отменя военно-ленната система, с което се създава 1) чифликчийството, а другите останали земи се включват в 2) държавен поземлен фонд. Тези земи, за които имат тапия селяните запазват, като вече плащат данък само директно на държавата. 3) Закон за земите (1858) >>> Той нормира три вида собственост: Пряка държавна собственост
Състои се от няколко категории земи: 1) мирие (обработваеми земи извън населени места; владеят се от селяните чрез тапия), меват (пустеещи земи; не могат да се ползват от никого, предназначението им е за увеличаване при нужда на земите на чифликчиите) и метруке (земи за общо ползване, в зависимост от това кой ги ползва се делят на такива, които се ползват от неограничен кръг ползватели - пътища, пазари, площади; и на такива, които се ползват от ограничен кръг ползватели - от определени селища или група от селища - такива са гори, пасища и др. Вакъфска собственост
Това е черковната собственост върху земята, както и върху имоти. Вакъфирането е акт (в писмен вид), с който мюсюлманските духовници (едни лице съответно) посвещава имуществото си общополезни цели. Това трябва да се извърши пред кадията, а за да вакъфира едно лице трябва да е пълнолетно, душевно-здраво и платежоспособно. Ако то е пълен собственик на земята, то вакъфската собственост е пълна (мюлк), а ако не е пълен, то тя е разделна (мирие) - те се вакъфират съ ссъгласието на султана. Частна поземлена собственост
Това са земите мюлк. В българските земи е познат поземленият мюлк - земи в населено място, допълнение към жилищни сгради и не по-големи от 1/2 дюмюн. ____________ * Одържавяването на земите е характерно за всички средновековни държави, в които господства Шериатът. Според него земята е собственост на Аллах и неговия представител на земята – султана Въпрос 25: Ролята на българските общини, църква и еснафски организации за запазването на българското обичайно право в периода XV-XIX в. 1) Х-ка на българските институции след падането под османско робство След нахлуването на османците на Балканите българската държава е разрушена, българите губят своята държавност. Въпреки това те успяват да запазят някои нейни елементи. Съществуват български общини, християнски църкви и еснафски организации, благодарение на които се запазва българското обичайно право. Същевременно Османската империя се стреми да ислямизира местното население като насилствено ги помохамеданчва или ги привлича в своята военна организация. Успоредно с централизираната система на османската държава, е разгърнат и децентрализиран държавен апарат. Разрешено е на занаятчийските и религиозните организации да решават въпроси, незасягащи сигурността на държавата сами. Държавните органи не са успели да обхванат еднакво цялото население, като същевременно това запазване на българските институции всъщност е друго средство за осъществяване на политическа власт над райони с немюсюлманско население. 2) Българските институции - видове Органи на местно самоуправление
Те притежават съвсем ограничени права - относно облагането с данъци и разпределението на земите. Ръководителите на тези общности са лоялни на османската власт лица, също така тя има задължително свои представители във всички селища с немюсюлманско население. Османската власт има различна сила в големите и по-малките селища - съответно по-голяма и по-малка. Най-слаба е в селищата с рая със специални правомощия, а е известно, че е имало и такива, в които не замръква турски крак. Възникващите спорове между българи са се уреждали посредством обичайно-правните норми известни в Средновековна България. Църквата
Запазването на обособени социално-религиозни общности, обединени в източноправославната църква, се обосновава с политически съображения. Въпреки, че позициите на християнската църква се променят, запазването й е от изключителна важност за утвърждаването на новата власт. Съответно през вековете на османско иго тя се превръща в главната опора за запазване на българското, което довежда до ранното й санкциониране - през 1453 г. султан Махмуд II издава ферман, с който християнската църква става част от структурата на османската държава, запазвайки нейното съществуване от съображения за сигурност и стабилност на османската власт. Църковните общини се запазват на базата на религиозната принадлежност на членовете, а не на тяхната народност, така всички те минават под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Като институт християнската църква запазва компетенциите си спрямо духовните служители, както и спрямо гражданско-правните спорове сред христоянското население. Еснафски организации
Тези организации са покровителствани от султана, защото той има интерес от тяхното развитие. Те са производствено-териториални самоуправляващи се общности - тайфи. Те са корпоративни общности, които се развиват под чуждо влияние. Има няколко хипотези за произхода на еснафите: >> византийско-западноевропейски произход; >> византийско-арабско-турски произход; >> старите манастирски братства; >> само арабско-турско влияние. Над българските еснафски организации оказват влияние както западноевропейските цехови организации, така и източните арабско-турски руфети. Думата "еснаф" е с арабски произход, а "лоджа", майстор", кондика" идват от латиснкия език. Структурата на еснафите е следната: >>> чирак - момче на 10-13 години, преминава обичение 3 години - през първата е домашен прислужник на майстора, подлага се на сурова подготовка. >>> калфа - след чиракуването и провеждането на определен ритуал момчето става калфа; един от калфите става баш-калфа; калфите вече работят срещу определено възнаграждение (хак). >>> майстор - веднъж годишно някои от калфите стават майстори; те имат собствена работилница; >>> уастабашия (първомайстор) - началник на еснафската организация, излъчва се от лонджата; >>> чаушбашия - пръв личен помощник на устабашията; >>> лонджа - общото събрание, колективен орган, който определя отношенията между еснафите; изработва кондиката (устава) на организацията, като когато е нужно играе ролята на еснафски съд; с фермана на султан Мустафа III от 1773 г. се подчертава еснафите да се ръководят от старите традиционни удостоверения, т.е. от обичайното право на българите. Така българите са можели да уреждат частно-правните си спорове според обичайно-правните норми. Въпрос 26: Българското обичайно облигационно право в периода XV-XIX в. Според обичайното договорно право през разглеждания период, за да сключва някакъв договор лицето трябва да бъде "на най-долни години 16-17", в присъствието на по-възрастен и опитен човек. За да се сключват сделките с имущество, то трябва да бъде негов собственик. Договорите се сключват на обществени места като пазари, площади, в присъствието на много хора. 1) Договор за покупко-продажба Двете страни се ръкостискат, между тях застава трето лице като посредник, той се намесва с цел страните да договорят една цена. Щом се постигне споразумение, той разделя ръцете им и се изричат различни фрази, които в повечето случаи няма стойност, а са символични. Следва пиене в кръчмата (оттам идва изразът: "изпихме му кръчмата"), след което вече сделката не може да бъде разваляна. По този начин се изповядва продажбата предимно на животни. Обичаите около сключването на сделката показват, че вещта е преминала в ръцете на купувача. Например ако се продава земя, нива или лозе, то се обикаля от страните, продавачът взима бучка пръст и я предава на купувача. Изисква се да има свидетели, договорите се сключват предимно в устна форма, като за недвижими имоти понякога се сключват и в писмена (например в Казанлъшко и Западна България). Познат е додатъкът (капарото), в някои случаи и т.нар. "изпитване на стоката" - при покупко-продажба на животни. 2) Договор за замяна Той е по-широко разпространен от този за покупко-продажба, като се появява и по-рано. 3) Договор за наем на вещи Предмет на този вид договор може да бъде както имот, така и движими вещи. Той има определен срок, като нито той, нито цената са универсално определени. Евентуално повреди на вещта са за сметка на наемателя. 4) Договор за наем на работна ръка Едната страна отдава своята работна сила срещу скромно възнаграждение (овчари, говедари - при вторите възнаграждението се определя на база глава на добитък). Най-типичен е договорът за наем на ратаите - 6 месеца или 1 година. 5) Договор за заем за ползване или послужване Договорът за заем е на селскостопански вещи или хранителни продукти. Няма указан изричен срок - когато има възможност заемателят връща заетото, договорът е безплатен, като страните се уговарят заетото да се върне в същия вид и количество, познат е залогът като гаранция. 6) Договор за заемане на работна ръка Той е честа практика при подпомагане на близки, познат е под две форми: зареда (или меджия - домакинът се обръща към близки да го подпомогнат с един работник, осигурявайки му храна и задължавайки се да стори същото, когато другата страна го помоли; в някои случаи тази съвместна работа се нарича меджия) и спрега (обединяване на работната сила на животните на няколко стопанина, всеки участва с не по-малко от 5 чивта впрегатни животни, разпространена е в Северозападна България при превръщане на земи меват в обработваема земя). 7) Договор за съдружия (за обща работа) Жътварски задруги - най-ранни; в Тракия, Добруджа се събират младежи и девойки по жътва от драгоманите, след като получат възнагражденията си, те дават част на драгоманина;
Градинарски сдружения - събират се за някаква обща работа, като всички участват с труда си, а един или повече с паричен капитал - практикувани са в Търново, Горна Оряховица, Павликени.
Коларски (арабаджийски) сдружения - за пренос на стока.
Строителни (дюлгерски) сдружения - участват с работна сила и инвентар, известни са в Трънско.
Въпрос 27: Българско обичайно семейно право в периода XV-XIX в. "Сгледването става във всякой празник и неделните дни, а най-много в светлата седмица. Местата за сгледване на моми са: седенките, меджиите и хората. Когато момъкът хареса момата, той вече не се оставя от да я гледа и пита околните за нея, за качествата й, за хубостта й и прочие. Местата за най-добро свиждане на двамата са: 1) седянката; 2) връщането вечер от водата с котлите от чушмата или кладенецът... Момъкът обикновено не се задоволява с ходене на хоро и седенки само в едно село: напротив: той обидва най-малко десет села, па тогава избира своята невеста..."  
Изтегляне 2.16 Mb. Сподели с приятели:
|