Закон за съдене на людете (зсл) обща х-ка и предметно съдържание на закона. Обосноваване старобългарския произход на зсл
) Помирителни (полюбовни) съдилища
Изтегляне 2.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2) Общи съдилища - окръжни и областни (губернски)
- 3) Особени (специални) съдилища
- Изработване на проекта за Органически устав на Княжество България
- 1) Проектът на Сергей Лукиянов и Евгений Янковски
- 2) Обсъждане на проекта в Русия - Петербургски проект
- Особеното съвещание под председателството на княз Урусов заседава от 11 до 22 дек 1878 г.
- Конституиране и дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция 1) Конституиране на УС
- 2.1) Общобългарският въпрос
- 2.2) Прочит на проекта за Органически устав
1) Помирителни (полюбовни) съдилища >> действащите старейски съдебни съвети запазват правомощията си - руската администрация иска да осигури бързо и евтино правораздаване, необвързано с процедурни форми и правила. >> 3-12 изборни члена - според броя на жителите на селото, най-старият член е председател, учителят - писар; >> двустепенни избори; >> активно избирателно право: лижа над 18 г., владеещи недвижимо имущество на някакво основание; >> пасивно избирателно право: лица над 30 г.; неосъждани с недвижимо имущество по някакво основание, занаят или средно или по-високо образование; >> 1 година мандат; >> компетенции: граждански спорове; дела за настойничество; наказателни дела от частен характер. Двете страни трябва да заявят писмено съгласието си да се подчинят на съдебното решение, тъй като по същество помирителните съдилища са арбитражни. >> в селата със смесено население мюсюлманите имат право на свой съд; >> ако спорът е между християнин и мюсюлманин се избират смесени съдилища; >> жителите на различни села - по споразумение на страните; >> надзор от окръжните началници и губернаторите - ако констатират нарушение, разпореждат гражданските и наказателните дела да се прехвърлят на общите съдилища, които от своя страна отменят съдебните актове, постановени в нарушение и разглеждат отново делата. 2) Общи съдилища - окръжни и областни (губернски) >> 2 категории съдии - назначени (от императорския комисар) и избирани от населението >> окръжните съдилища се състоят от председател и трима назначени, постоянни съдии, заедно с още 12 изборни такива - общо 16 души >> изборите са двустепенни - по един съгласен на 50 къщи; в окръжния град, под ръководството на окръжния началник "гласните" избират съдиите >> губернските съдилища се състоят от председател, двама назначени постоянни съдии и 6 изборни - общо 9 души; >> избират се от колегия, състояща се от председатели и членове на окръжните съдилища, както и от членове на управителните съвети на губернията >> окръжният съд - първа инстанция; компетенции: >>> всички граждански дела (независимо от предмета на спора и от цената на иска) >>> дела с цена на иска до 1000 пиастри (30 златни рубли) - окончателни съдебни решения, неподлежащи на обжалване >>> дела, с по-висока цена на иска - решения, подлежащи на обжалване >>> решенията се взимат според Руския устав за гражданското съдопроизводство >>> разглеждат делата по същество >>> всички наказателни дела - използва се Руския устав за гражданското съдопроизводство - 3 раздел за Временните съдебни правила: няма прокурори; няма внасяне на обвинителни актове в съда; дознанието се извършва от полицията; предварителното следствие се извършва от член на съдебния състав; първоначалният разпит на подсъдимия - до 1 денонощие след задържането му (без заплахи); право на обжалване; публичност; устност >>> наказателни дела: наказуеми по Турския наказателен закон със затвор до 3 месеца или глоба до 500 пиастри (100 франка) - окончателни; по-тежки присъди - подлежат на обжалване >> губернският съд - втора инстанция (апелативна) >>> жалби против решенията на окръжните и търговските съдилища по всички търговски, граждански и наказателни дела >>> губернски съдилища има в София, Видин, Русе, Търново и Варна. 3) Особени (специални) съдилища >> търговски съдилища Създават се, за да удовлетворят нуждите на търговци и предприемачи - в Пловдив (авг 1878 г.), а после и в Русе, Бургас и др. Състоят се от председател, двама постоянни назначени съдии и четирима изборни - общо 7 души; прилагат Турския закон от 1850 г. и Турския морски закон >> църковни (духовни) и мюсюлмански кадийски съдилища Правомощията на духовните съдилища се ограничават само в семейно-брачните и някои наследствени спорове. По принцип след учредяване на съдебната система сред българите намалява търсенето на църковните съдилища. Мюсюлманските такива на практика действат, но повечето кадии са избягали. >> административни съдилища >>> окръжни - първа инстанция, ръководят се от окръжния управител; >>> областни - втора инстанция - от губернатора; >>> окръжен административен съд: окръжен началник, председателя на окръжния съвет и двама членове от него; >>> областен административен съд: губернатор, вицегубернатор, председателя на областния съд, двама негови членове и двама членове на областния административен съвет - общо 7 души; >>> компетенции: пререкания между административни, полицейски, духовни и съдебни учреждения; нарушения на длъжностни лица от гражданското управление на служебни задължения; жалби на граждани срещу длъжностни лица; искове на хазната и против нея др. Административните съдилища просъществуват кратко време. >> военнополеви съдилища Учредяват се по предложение на княз Черкаски във връзка със зачестилите своеволия по селата в началото на войната. Съдят според руските наказателни и процесуални закони. Делата им се предават на българските съдилища през пролетта на 1879 г. >>> престъпления, указани от Прокламацията на Главнокомандващия руската армия (1 юни 1878 г.) - против безопасността на армията, обществения ред и спокойствие: шпионство, бунт, заговор, неподчинение, унищожаване на средства за съобщения, на военни снаряди и предмети, убийство или нападение на караул/часови, грабеж, убийство, изнасилване по време на война и др. >>> съкратена процедура на правораздаване; >>> учредяват се по заповед на Главнокомандващия руската армия в Търново и Свищов (авг 1877 г.) и София и Пловдив (март 1878 г.); >>> състоят се от председател (военен съдия), помощник, военен следовател (предварително следствие), секретар, кандидат за военно-съдебна длъжност (защитата), временни запасни съдии, писари и преводачи; >>> дознанието се извършва от военния началник, военната и местната полиция; >>> предварителното следствие се извършва от военния следовател; >>> присъдите се изпълняват от военните власти (по отношение на военни) и от гражданските власти (спрямо цивилни местни жители). Според Временните съдебни правила не се предвижда висша, касационна съдебна инстанция. Такава се създава с Наредба за Учреждението на Върховния съд (ВС) - 25 ное 1878 г., утвърдена от княз Дондуков-Корсаков >> състои се от 3 съдии: председател и двама членове, назначени от императорския комисар; първоначално председател е Сергей Лукиянов, а членове-съдии са Димитър Греков и Марко Балабанов; >> разглежда жалби срещу окончателни, влезли в сила решения по граждански и търговски дела, постановени от окръжните и апелативните съдилища; жалби срещу присъди по углавни дела; >> основания за жалби: нарушен е законът, решението е взето при непълен състав на съда; съдът е некомпетентен по въпроса; издадената присъда е по-тежка от исканата и др. С учредяването на Върховния съд в България трайно се установява 3-инстанционната съдебна система. Правораздавателната система се характеризира с демократични принципи: 3-инстанционна съдебна система, колегиално начало, отделяне на съда от администрацията, въвеждане на административно правораздаване, запазване на религиозните съдилища, осигуряване право на защита. Решава се и за мярката задържане под стража и осъществяването на съдебен контрол върху нея. Формира се съдебен език - българският, макар че ако лицата са от друга народност, може да се говори и на друг език. Въпрос 34: Изработване на проекта за Органически устав на Княжество България "Основи на бъдещия мир" (19/31 януари 1878 г.) е първият международен акт, с който се признава освобождението на българския народ от турско робство. 10 апр 1878 г. >> първа инструкция до княз Дондуков-Корсаков да работи за утвърждаване на националната самостоятелност на България
чл. 4 на Берлинския договор: в Търново да се изработи Органически устав на Княжество България, като се съобрази с интересите на другите етночески групи. 24 юли 1878 г. >> трета инструкция до княз Дондуков-Корсаков за по-енергично изработване на проекто-закона; подчертава се, че постановленията в устава трябва да защитават правата и интересите на българското население, но също така и равноправието на всички други народности. Нотабили - представители на административните, управителните и съдебните съвети и на духовенството на всички вероизповедания. Окончателното изработване на Органическия устав, изборът на първия български княз и назначаването на правителство се извършват под егидата на императорския комисар. Според историко-правната наука има три етапа на изработване и приемане на Българската Конституция:
>> Органически устав на Сърбия (известен като Наместнически устав) Висши органи на управлението са: княз (има висши правомощия в трите власти, заедно с НС има законодателна власт, изцяло съдебна и изпълнителна; личността му е неприкосновена, не носи отговорност пред никого; назначава и уволнява министрите и другите държавни служители, само той може да сключва международни договори); ; голямо и малко Народно събрание (НС има законодателна функция); държавен съвет (подпомага княза и МС в тяхната дейност). Наместническият устав узаконява гражданските права и свободи - равенството пред закона, свободата на личността и правото на частна собственост. >> Румънска Конституция (1866) Заимства принципи и постановления от Белгийската конституция (1831). Висши органи на управлението са: княз (по-късно крал; наследствена власт; назначава и уволнява министрите; утвърждава законите; има право на абсолютно вето; разпуска парламента; командва армията); правителството провежда избори за НС, законодателната власт е подчинена на изпълнителната; двукамерен парламент - Национално събрание и Сенат - изборни; Декларация за правата и свободите на гражданите: >>> статут на гражданин се придобива със заявление или след 10 години живот и работа в населено място; >>> лична свобода; >>> неприкосновеност на жилището; >>> свобода на словото; >>> свобода на съвестта и вероизповеданията; >>> неприкосновеност на частната собственост, но може принудително да бъде отчуждена по военни или санитарно-епидемиологични събражения или за изграждане на съобщителни пътища.  Върху съдържанието на проектоустава влияние оказват и някои текстове на Берлинския договор, с които императорския комисар трябва да се съобразява, също и действащото руско законодателство.
 Според княз Дондуков-Корсаков Органическият устав на Сърбия е най-подходящ за българското население и предоставя значителни правомощия на княза. Използва се в най-голяма степен, но някои постановления са значително преработени - по-систематизирани, избягват се абстрактните формулировки и се раздробяват обемните текстове на първоизточника.
 Заемки от Органическия устав на Сърбия:
>> ВНС и ОНС >> Държавен съвет >> Държавен съд за търсене на отговорност от министри >> Колективно изборно регентство >> Законодателна инициатива на княза >> Реда за обсъждане и приемане на законите >> Издаването на наредби със сила на закони от МС >> Правото на княза да свиква и разпуска НС >> Неприкосновеността на народните представители >> Правомощията на парламента да обсъжда и приема държавния бюджет, да разрешава заеми и др. Заемки от Румънската конституция
>> невъзможността на княза да бъде управител на друга държава без съгласието на ВНС >> определянето на източното православие за официална религия >> независимостта на Българската църква >> правомощието на МС да управлява ако владетелят загине до полагане на клетва на новия монарх >> въвеждане на задължително първоначално образование за всички. Влияние на руското законодателство
>> наименования на глави и отделни текствове - изцяло 1-4 глава; 5 и 8 глава почти съвпадат; 9 текста в глава "За престолонаследието" и "За вярата". Проектът на Сергей Лукиянов дава широки правомощия на монарха (в изпълнителната и законодателната власт) и ограничени финкции на НС. Княжеската власт е наследствена, ВНС включва: представители на висшето духовенство, губернатори, вицегубернатори, председателя и членове на Върховния съд, председателите на градските, окръжните и губернските управителни съвети, избрани депутати. Свиква се при изменение на Органическия устав, при избор на нов княз, регенти и др. ОНС включва половината членове на ВНС (без губернатори и вицегубернатори), депутати, назначени от княза (на двама избрани се пада един назначен). ОНС се превръща в съвещателен орган на княза, а не в действащо представително учреждение. Обсъжда законопроекти, предложения за държавни заеми и държавния бюджет и др.
Държавният съвет и Министерският съвет са висши органи на изпълнителната власт, осъществяват връзката между княза и НС. Държавният съвет има 7-11 членове, назначени от княза и по двама депутати от всяка губерния, избрани от НС за две години. Князът избира от членовете председател и негов заместник. Министерският съвет не допуска съсловно делене. Министрите се назначават от княза и са отговорни пред парламента. Гарантират равенство на българските граждани, неприкосновеността на личнпстта и частната собственост, задължително първоначално образование, свобода на печата и др. В инструкцията от 24 юли 1878 г. руското правителство възлага на императорския комисар и помощниците му сами да изработят проектоустав, за да не се губи време и да се избегнат упреци и недоволство. Княз Дондуков-Корсаков все пак решава, че е уместно да се запознае с мнението на видни български общественици и духовници.
В началото на октомври 1878 г. се изготвя покана до 40 българи да изразят мнение (екзарх Йосиф, митрополити Антим, Натанаил, Милетий; проф. Марин Дринов, Тодор Бурмов, Марко Балабанов, Драган Цанков, Николай Геров, Никола Палаузов, Тодор Икономов и др.). Всички те се изказват "за" ограничена монархия, като цяло техните предложения са по-консервативни от проекта на Лукиянов. 2) Обсъждане на проекта в Русия - Петербургски проект 6 ное 1878 г. - проектът на Лукиянов и 16 мнения са изпратени в Русия и са прегледани лично от император Александър II, впоследствие и от управляващия Министерството на външните работи (Н.К. Гирс) и от княз Лобанов-Ростовски. Няколко дни по-късно проектът е изпратен в Петербург. Предложения на княз Лобанов-Ростовски:
>> отчуждаването на територии да става от ВНС; >> неприкосновеност и свещеност на монарха; >> против чл. 66 - църквата да се управлява от Министерството на вътрешните работи и вероизповеданията; >> в Държавния съвет да влизат само лица, назначени от княза. Предложенията на Дмитрий Милютин:
>> съгласява се с направените допълнения; >> чл. 1 - за избора на княза - еднократен акт и не е необходимо да се включва в Органическия устав; >> не смята за удачно в Устава да се фиксира размерът на цивилната листа на държавния глава; >> не смята за удачни чл. 55 и 57 - НС да изменя размера на средствата, отпускани на княза; >> чл. 113 - да остане само една фиксирана двойка имена на двата вида НС; >> не е съгласен с княз Лобанов-Ростовски по въпроса за Държавния съвет - трябва да има и изборни членове. Същинското обсъждане на проекта става през декември 1878 г. във Второ отделение на императорската канцелария. Създадена е специална комисия - Особено съвещание (княз Урусов, Мягков, Брун, Мелников, Александър Градовски - професор по конституционно право и история на правото в Петербургския университет, славянофил, умерен либерал). Записка на Ал. Д. Градовски от 15 дек 1878 г.
>> за избора на княза и княжеските правомощия - възражения: >>> държавното устройство не бива да дава поводи за вътрешни разпри; >>> необходимо е демократично устройство, за да може Княжеството да се превърне в център за нравствено единение на всички българи; >> намира неприемливо ОНС да се излъчва от ВНС чрез двустепенни избори - преки избори; >> князът - избран от народа - да се избира от духовенството и мнозинството народни представители, Органическият устав да определя само прерогативите му; >> против е двукамарен парламент; >> законодателната инициатива да е на ОНС, а не на княза; >> против разпоредбата за бюджета. Трябва да се създаде правителство, ползващо се с доверието на народа, а не на "замаскирана диктатура".
Особеното съвещание под председателството на княз Урусов заседава от 11 до 22 дек 1878 г. >> предпазливост в допълненията и измененията; >> сравнява само с Органическия устав на Сърбия и с Румънската конституция; >> приемат се без възражения препоръките на военния министър Милютин и МВнР; >> по-демократичен от проекта на Лукиянов; >> важна задача: да не е по-консервативен от Органическия устав на Източна Румелия. Подобрен е чл. 7 - става чл. 3 в Петербургския проект - Княжество България е монархия наследствена и конституционна с народно представителство;
Стремеж към точно спазване на международните договори - васално княжество;
Изменения в текстовете за конструирането и свикването на ОНС и ВНС: ОНС се състои от депутатите по право, но се увеличава броя на депутатите по озбор; избира се пряко от народа (на 20 000 души - 1 депутат), а не чрез двустепенни избори; няма такива по назначение.
11 яну 1879 г. - проектът се връща на княз Дондуков-Корсаков, който има право също да коригира. Препоръки на Н.К. Гирс:
>> чл. 1 - допълнителен текст за съществуващото административно-териториално делене; >> допълнително постановление, напомнящо васалното положение на Княжеството; >> изменение на чл. 16 - нкязът да няма повече правомощия от предвидените в Берлинския договор; >> да бъде облекчен режимът за получаване на поданство от българите, живеещи в Източна Румелия. Последни корекции на княз Дондуков-Корсаков:
>> изключва от състава на НС председателите на губернски, окръжни и градски съвети; >> добавя чл. 170 - Органическият устав да се прилага 5 години и след това да се преразгледа. Проектът е преведен, отпечатан на български език и представен на Учредителното събрание от 1879 г. Въпрос 35: Конституиране и дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция 1) Конституиране на УС Съгласно Временните правила за изборни съдии през декември 1878 г. се провеждат избори за народни представители. Общо са 231 народни представители: >> 118 по право: >>> 11 висши православни духовници >>> софийския равин >>> мюфтията на Видинска губерния >>> 2 членове на Върховния съд >>> председателите на губернските, окръжните и градските съвети >>> председателите на губернските и кръжните съдилища >> 89 по избор - 1 депутат на 10 000 души >> 21 по назначение на княз Дондуков-Корсаков: >>> 11 християни >>> 11 мюсюлмани >> 1 представител на Рилския манастир >> 1 представител на ОБН >> 1 представител на Виенското благотворително дружество "Напредък" Няколко депутати влизат в УС на две основания. Не пристигат депутатите от Брезник и Трън (окупирани от сърбите земи). Не са допуснати представителите на Източна Румелия. Недемократичен начин на конституиране.
2) Дейност на УС УС се открива на 10 фев 1879 г. в сградата на бившия турски конак в Търново. Освен 231 депутати, присъстват и представители на султана и на Великите сили. Събранието се открива със слово на княз Дондуков-Корсаков. Берлинският договор определя правомощията на УС - изработване на ОУ и избор на княз. Но УС не започва веднага своята дейност. 2.1) Общобългарският въпрос >> някои депутати са на мнение, че с участието си в УС се съгласяват с решенията на Берлинския договор; >> други - дали УС е върховен орган на Княжеството, щом повечето българи са под чужда политическа власт. Училището при църквата "Св. Никола" се превръща в своеобразен политически клуб. 14 фев 1879 г. Избрано е временно бюро - председател: бившият екзарх Антим I; подпредседател: митрополит Симеон; секретари: архимандрит Константин и Тодор Икономов. Те обсъждат и приемат Вътрешен правилник. 22 и 23 фев 1879 г. Реч на Марко Балабанов - поставя националния въпрос, после се изказват д-р Константин Стоилов, Димитър Греков - първи сблъсъци между фракциите на либерали и консерватори. >> писмо на карловските вдовици >> писмо на представителите на Източна Румелия >> писмо на охридския митрополит Натанаил. 2.2) Прочит на проекта за Органически устав Д-р Константин Стоилов предлага да бъде избрана комисия, която да обобщи идеите на проектоустава. П.Р.Славейков възразява. Следват две поредни заседания, на които е избрана 15-членна комисия в състав: д-р К. Стоилов, М. Балабанов, Т. Икономов, Илия Цанов, митрополит Симеон, епископ Климент, Никола Даскалов, д-р Константин Помянов, Григор Начович, Андрей Стоянов, Димитър Греков, Драган Цанков, Христо Стоянов, Петко Горбанов, д-р Георги Вълкович. Петко Каравелов също е избран, но отказва да участва. 21 мар 1879 г. Рапорт на комисията върху основните начала на конституцията на Българското княжество - разделен условно на две части: 1 част: обосновани са основните конституционни принципи: свобода, равенство, самоопределение, обезпечение на личната неприкосновеност. Това са принципите на всяка свободолюбива и напредничава конституция. 2 част: конкретни предложения за допълнения в духа на "разумния консерватизъм" - противоречат на декларираните принципи на демократичен дух: активно и пасивно избирателно право; двустепенни избори за НС; учредяване на Сенат (20-25 души, над 40 години), който да тълкува Конституцията; ревизия на Конституцията след 5 години. Критика на П.Р.Славейков и П.Каравелов - докладът е отхвърлен, засилва се политическата поляризация. Изтегляне 2.16 Mb. Сподели с приятели:
|