Закон за съдене на людете (зсл) обща х-ка и предметно съдържание на закона. Обосноваване старобългарския произход на зсл
Изтегляне 2.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4) Отношения родители-деца
- 5) Отношения деца-втори съпруг/а
- Права линия майка/баща дете I степен баба/дядо внук II степен прабаба/прадядо правнук III степен Съребрена линия
- Въпрос 28.Обичайно наследствено право
- Пасивът на наследството – задълженията и данъците – се делели поравно м/у всички
- Българско обичайно наказателно право в периода XV-XIX в.
- 1) Субект на престъплението
- Съдоустройство и съдопроизводство по българското обичайно право в периода XV-XIX в.
- Държавно-правни идеи в българското общество след Априлското въстание до Освобождението (1876-1878) 1) Обща х-ка
- 2) Политически документи
- Мемоар "България" (La Bulgarie)
- Политическа програма на Общото събрание (Български народен събор) на БЦБО в Румъния
- (1) Желанията на българите
- Молба до руското правителство
- Политическа програма на Централния комитет в Русе
- 3) Основни въпроси в програмните документи
- 4) Проекти за политическото устройство на България
- Възстановяване на българската държавност след Руско-турската война от 1877-1878 г. и Временното руско управление
- Съдебна система в периода на ВРУ След установяване на гражданското управление се изграждат следните съдилища: 1) Старейски съдебни съвети - помирителни
- 2) Окръжни съдебни съвети
- Прокламацията на Главнокомандващия руската армия от 1 юли 1877 г.
- Временни съдебни правила
1) Сключване на брак В своя архаичен вид то се запазва до началото на XX в. Бракът е църковен, предхожда се от годеж, като той може да бъде малък (пред най-близките) и голям (широк кръг). Разменят се дарове, в някои райони свекърът подарява недвижим имот. За да се сключи брак не трябва да има родство до десета степен по права и съребрена линия*. Няма фиксирана минимална възраст, в повечето случаи булката е по-възрастна. Задължително е първо да се оженят по-големите братя/сестри, а ако момчето е калфа, се искасъгласието и на майстора. При несъгласие на родителите се прилагат методи като: момата пристава, момъкът става заврян зет... При такива обстоятелства чеизът се изгаря, а момъкът се лишава от наследство. 2) Задруга Обичаен семейно-правен институт. Тя се запазва заради чуждия гнет, икономическата експлоатация и правната и религиозна дискриминация. Изследванията на проф. Бобчев и проф. Маринов през XIX . показват, че тя все още съществува и само в Северозападна България има близо 1000 такива. С ферман от 1766 г. се легитимира съществуването на задругата като обединение от индивиди, свързани с кръвна връзка. Според проф. Бобчев тя е юридическо лице, което има пълна правоспособност, представлява се от домакина, упълномощен от обичайното право. Проф. Маринов я дефинира като домакинство от 10, 20 и повече индивидуални семейства, които се хранят заедно и се управляват от един човек. Според проф. Иван Сакъзов, задругата е голямо общежитие, включващо потомците на общ родоначалник, които общо стопанисват земите си. Задругата има едно лице с представителни и управленски функции - старей. Обединява само кръвните роднини и за нея е характерно колективно владеене и ползване на земите. Не се създава по инициатива на едно лице, тя е традиция за обединение за по-добри условия за живот и защита. Не е дружество, а съществува по силата на създаденото фактическо състояние. 3) Развод Както бракът, така и той се извършва в църквата. Той е рядкост, случва се по вина на мъжа, ако е гурбетчия, сключва друг брак, пиянства, бие, отсъства 5-7 години от дома, не се грижи за прехраната; или по вина на жената, ако тя прелюбодейства. 4) Отношения родители-деца Бащата осигурява прехраната, майката въпитава децата. Бащата учи синовете на занаят, селскостопанска работа или ги дава на майстор. Майката подготвя дъщерите за бъдещи съпруги. 5) Отношения деца-втори съпруг/а Наблюдава се лошо отношение към доведените и заварените деца. Те често се дават за отглеждане при родителите на починалия съпруг/а. 6) Осиновяване Обикновено се осиновяват невръстни деца на бедни родители. То става пред свещеник и роднини, в някои райони се изготвя и писмен акт като гаранция срещу разваляне на осиновяването. Има пълни (осиновените скъсват връзки с кръвните родители и наследяват своите осиновители) и непълни (не скъсват връзките, осиновени са отмилосърдие и не наследяват осиновителите) осиновявания. 7) Настойничество В случай на смърт на родителите, общинските власти назначават настойник - достоен роднина. То се прекратява с встъпването в брак на детето. __________________ * Ето ги и тях: Права линия майка/баща <> дете I степен баба/дядо <> внук II степен прабаба/прадядо <> правнук III степен Съребрена линия брат <> сестра II степен чичо/леля <> племенник III степен първи пратовчеди IV степен Въпрос 28.Обичайно наследствено право БГ обичайно право познавало два вида наследяване – по завещание и според обичайноправните разпореждания. По завещание - с развитие на капиталистическите отношения се развива и писмената форма на завещание. Съставя се както тайно така и със свидетели и задължително с присътствие на свещеника и учителя – в зависимост от област в която се осъществявало наследяването. Наследниците са били длъжни да изпълнят наставленията на завещателя. Чрез завещание завещателят могъл да лиши някой от насредниците от наследството. - мъж от бездетно семейство не е имал право да завещава целия си имот на жената си По нормите на обичайното право – голямо разнообразие в различните краища на държавата - общ обичаен принцип бил дъщерите да получават майчиното имущество, а синовете – бащиното. - осиновените – наследявали на общо основание. - трети лица – при спазване на определена процедура. - деца от няколко брака – всички наследявали еднакво. - при бездетен брак – в различни краища на д-ва е било различно – някъде съпрузите не се наследявали взаимно, на др.места мъжът наследявал съпругата си, другаде – преживелият взимал 1/8 отнаследството, а останолото се поделяло между роднините. - Родителите – наследявали починалите си деца, ако те не оставяли преки наследници. Наследството се поделяло чрез делба – пред свидетели, кмета, свещенике, учителя, видни старейшини. При решаване на спорове за наследство, активно участие взимала общината. Съставяли се писмени документи – разделителни записи. Делбата:  недвижими имоти, добитъкът, земеделски сечива и хронота се разделяли на равните дялове и се тегляло жребие.
гумното /дворът/, стопанските сгради и храната за добитъкът не се делели.
покъщнината и чувалите оставали в старата къща.
къщата оставала на най-малкия син.
дюкянте и водениците или се продавали, или се ползували чрез редуване.
 Пасивът на наследството – задълженията и данъците – се делели поравно м/у всички
Съгласието на майката за делба нямало никакво значение.Ако при делба тя неполучавала дял – всеки от наследниците е бил длъжен да я гледа. Братята са били длъжни да отгледат и оженят невръстните и неомъжените си сестри. При несправедливо завещание, наследниците имали право да го развалят. Отказ от наследството – по замогнал се наследник не е искал да натъжава и ощетява братята си или пасивът на наследството е бил по голям от актива. Делба при живе: Извършвала се пред първенците на селото и други свидетели, понякога се правели писмени записки. Бящата оставял и нещо за себе си, което е давал на този който ще го гледа. Понякога бащата е живеел при всеки подред. Имал и право да даде повече на някого от наследници. Но стремежът е бил дяловете да се изравнят. С развитието на капиталистическите отношения и разпада на задругата расте броя на делбите при живе. В случаи на раздор и несъгласие освен българското обичайното право, те се разрешавали и чрез шериатския съд – тогава разпределението на наследството ставало съгласно османско светско и шериатско право. Според нормите на законодалеството на Танзимата жените са имали право на равен дял от наследството. Въпрос 29: Българско обичайно наказателно право в периода XV-XIX в. " Има престъпления тежки, има и леки. Тежките и леките престъпления различаваме: а/ според самото престъпление, б/ според лицето, което е извършвало и върху което е извършено престъплението и в/ според щетата, която е направена от едно престъпление... ...Тежък грях, тежко престъпление или много грозна работа е: ако убиеш човека, ако го запалиш; ако го нападаш; ако се закълнеш криво и лъжовно сведочиш, та човека убият, затворят или му продадат стоката; ако правиш магии... - всичко това е грозно и заслужава смърт." 1) Субект на престъплението Той може да бъде само човешко същество. Няма колективна наказателна отговорност. Няма изрично посочена минимална възраст, но невръстните и лицат анад 60 г. не носят наказателна отговорност. Ако престъплението е извършено от невръстен, в следствие на подбуда, отговорност носи подбудителят. Деянията се делят на умишлени и неумишлени, като наказауеми са само първите. Неизбежната отбрана освобождава от наказателна отговорност. 2) Престъпление Престъпление е убийството, нанасянето на телесни повреди, посегателството върху чуждо имущество, прелюбодействието, нанасянето на обида (да се изкашляш на минаваща жена, да дърпаш кон на другоселец за опашката или гривата, да пуснеш умряло куче в нечий комин, да откачиш и занесеш нечия порта на мегдана...). Еснафските престъпления са: непослушание на чирак или калфа пред майстора, такова на майстора пред устабашията, отваряне на работилница в празничен ден, нелоялна конкуренция и др. 3) Наказания Вида на санкцията се определя от вида на престъплението, от извършителя и от потърпевшия. Наказанията се решават от турците. >> бой >> конфискация на имущество >> окичване на крадеца с краденото и изкарване на показ >> прелюбодейците ги качвали на магаре голи, с лице към опашката >> за еснафските престъпления: бой/глоба или затваряне на дюкяна. Въпрос 30: Съдоустройство и съдопроизводство по българското обичайно право в периода XV-XIX в. Известно е, че през разглеждания период няма много случаи на престъпления между българи и съдебни процеси. Изглежда чуждата власт е сплотила българския народ и резултатът е налице. Въпреки че османската власт запазва съдилищата за себе си, българите избягват да стигат до тях. Правосъдието между тях се раздава от съветът на старейшините и местните първенци и църковния съд. В някои селища дори старейшините забраняват на българите да ходят в конака. Църковният съд се състои от митрополитски съдилища и патриаршески съд. Правомощията на църковния съд са ограничени в правораздавателен план. Третират се предимно наследствени и семейно-правни спорове. Подобно на практиката на общинския съд, делото се предшества от помирителен съд . Митрополититският съд регистрира актове за осиновяване, договори за съдружие, брачни и разводни актове. Процесите са устни, в присъствието на много свидетели. През 1871 г. се приема Екзархийският устав, според който се формират епахийски съвети и Светият синод - редовни църковно-съдебни органи. Епархийският съвет се състои от духовни лица и миряни, начело на който стои митрополитът. Съществува и т.нар. еснафски съд. Устабашията е едноличен съдебен орган, а лоджата - колективен. При нужда се свиква еснафски съд с членове на лоджата - 6-8 души. Юрисдикцията на този съд се простира единствено върху членове на еснафското съсловие. В повечето случаи се разглеждат незначително спорове. Общинският съд е общ обичен съдебен орган, компетентен по всички граждански спорове и наказателни конфликти, страни са лицата, които живеят в общината. Ако някоя от страните не е доволна от решенията на българските съдилища, има право да се обърне към турски. Обичайният процес е елементарен - има състезателен характер; делото се започва по инициатива на пострадалия; познато е съдебното представителство; самопризнанието все още е от основните доказателства по делото, но вече не можем да кажем, че процесът е инквизиционен; свидетелските показания са допустими, както и писмените такива; известен е рабошът - пръчка, 1.20 метра, състояща се от две неравни части - по-голяма майка, по-малката щерка, майката е при кредитора и при всяко плащане се правят резки по нея - така трябва резките по двете части да съвпадат; понеже българите са изключително суеверни, често се прилагат методи като баене, магии и др. Въпрос: 31 Държавно-правни идеи в българското общество след Априлското въстание до Освобождението (1876-1878) 1) Обща х-ка .................................................................................................... Тъй като българският народ се намира в условията на политическа власт от страна на Турция, той няма възможността да излъчва свои политици. Но процесът на формиране на политически идеи сред българските първенци е неизбежен в следствие на националноосвободителните борби. Такива са: 1) Идеята за премахване на съсловните учреждения и на феодалните привилегии; 2) Идеята за създаване на конституционен строй и правов ред - законност, справедливост и равенство. Предоставяне на лични и политически права на българите; 3) Идеята за създаване на самостоятелна българска държава. 2) Политически документи ......................................................................................... След края на Априлското въстание (1876), отделни политически групировки формират различни проекти за държавното устройство на България: Мемоар "България" (La Bulgarie)
Марко Балабанов и Драган Цанков август 1876 г. Връчен е на правителствата на Великите сили, пред император Александър, княз Черкаски, Горчаков, Милютин - декларация, че ако подобрение на положението не може да бъде постигнато по мирен път, то "Русия е готова да изпълни своя дълг"). >> описва тежкото положение на българския народ; >> беззаконията и зверствата по време на Априлското въстание; >> неуспеха на реформите от 1839 г.; >> призовава ВС да помогнат; >> "пълна автономия с нардоно представителство, гарантирано от ВС". Политическа програма на Общото събрание (Български народен събор) на БЦБО в Румъния
Кирияк Цанков, Антон Теохаров, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Олимпий Панов, Сава Мънзов и др. 22 ное 1876 г. (  в изворите е 19 ное - стр 214)>> кратка програма с общи формулировки.
(1) Желанията на българите > 27 ное/9 дек 1876 г. - стр 217 в книгата с извори на Токушев
(2) Желанията на българската нация > 4/16 дек 1876 г.
(1) е изработена от цариградските българи, намерена в архива на лорд Солсбъри (Англия). "Bulgarie"
открит в архива на външното руско министерство, верятно изработен от Тодор Бурмов като първи вариант на "План за организация на България", съставен от г.г. Скайлер и княз Церетелев (стр 221) - "автономна провинция на Османската империя, състояща се от Дунавския и Софийския вилаети, Филипополския и Сливенския санджаци и българските райони в Македония..." Тя урежда и проблемите за управлението, правосъдието, религията, образованието, финансите и въоръжените сили. Молба до руското правителство > ное 1876 г., граждани от гр. Русе
>> пълна автономия в земите, в които се чува българска реч >> народно правителство, гарантирано от ВС Политическа програма на Централния комитет в Русе
в. Нова България > дек 1876 г. Програма на българските искания
в. Стара планина > дек 1876 г. >> влияние на европейски правни и философски доктрини. Съдържанието на някои от тези програми можете да откриете в "Извори за историята на българската държава и право" от Димитър Токушев (стр 214-224) - книжката има доста бройки в Юридическата библиотека на СУ. 3) Основни въпроси в програмните документи .............................................................................................. Съдържанието на тези програми ни подсказва, че техните автори са познавали държавно-правните идеи на XIX в. Въпреки, че са изработени от различни автори, всички те съдържат една единствена цел - освобождението на българския народ и създаване на самостоятелна българска държава. Те разглеждат няколко съществени въпроса, засягащи българския народ и нация: >1< Националният въпрос Обединение на трите изконни български области - Тракия, Мизия и Македония; обосновава се още с фермана за формиране на Българската Екзархия през 1870 г. >2< Статутът на българската държава Автономна област - еволюционна теория или пълна политическа независимост - радикална теория. >3< Държавното устройство и държавното управление Монархия - княжество с конституция; монархическите идеи в Европа са популярни, а и съществува приемственост между Втората и Третата българска държава. >4< Конституцията Издига закона като единствен източник на правото; нова национална правна система; всеобщи избори за административни органи; официален е българският език, но и другите етноси запазват равенство и права; пълна политическа амнистия за българите в турските затвори ("Желанията на българите"); равенство, независимо от вяра и народност ("Програма на българските искания"); "Желанията на българите": опростяване на данъци, промени в данъчната система; задължително просвещение и военна служба, триинстанционна съдебна система и др. 4) Проекти за политическото устройство на България........................................................................................... <1> Проект за политическо устройство на България - проект-максимум - стр 221 Алексей Николаевич Церетелев и Юджийн Скайлър > обединение на всички земи, населени с българи в единна държава; > широко местно самоуправление; > автономна провинция България; > разделение на кантони и губернии; > чиновниците да се назначават според преобладаващото население; > национална гвардия, начело с генерал-губернатор. Той утвърждава националната (етническа) автономия. <2> Проект-минимум граф Николай Игнатиев > две автономни провинции - западна с център София и източна - Русе/Търново; > народно събрание; > местна мюсюлманска и християнска милиция; > съдоустройство на изборен принцип. Той урежда административната автономия, дели населението по меридиана, без изобщо да се съобразява със състава му. Въпрос 32: Възстановяване на българската държавност след Руско-турската война от 1877-1878 г. и Временното руско управление Българският въпрос заема централно място в руската политика през лятото на 1876 г. Тогава кръгът около граф Николай Игнатиев налага да се предприеме военно решение на бъларския въпрос. Правните принципи, на които се основава руската политика, са формализирани в записка на княз Владимир Черкаски до военния министър Димитрий Милютин (1 ное 1876 г.). Княз Черкаски е либерален помешчик, участник в аграрнат ареформа в Русия и Полша. В записката той формулира главните принципи в политиката на Русия: необходимост от незабавно сериозно проучване на живота на българите
На основата на тази записка главнокомадващия генералния щаб на руската армия изпраща доклад до император Александър II (15 ное 1876 г.), в който се обосновава необходимостта от създаване на специален орган, който да се ръководи от висше гражданско лице и да извърши тези проучвания. Русия не трябва да се задоволи само с временно поддържане на реда в освободените земи, ами и да създаде здрава организационна структура, при която е възможна намеса на правото в материалния бит и разцвет на местното самоуправление. На 16 ное 1876 г. е създадена Канцелария за гражданско управление (КГУ), подчинена на Генералния щаб и начело с княз Черкаски. Нейните задачи са: >> събиране на статистически и исторически материал до войната; >> постепенно въвеждане в българските земи на местно гражданско управление; >> осигуряване охраната на населението; >> създаване на национална съдебна система; >> осигуряване на религиозна свобода на другите вероизповедания; >> подпомагане на църквата и училищата; >> подобряване на данъчната система; >> намиране на лица с български произход, влияние сред местното население и проруска ориентация за административните постове: Найден Геров, Тодор Бурмов, Марин Дринов. Резолюция на Александър II върху доклада: Да, искам точно това. турските чиновници да бъдат сменени с български
Желанието е бързо да се привлекат българи в управлението - изразено пряко в манифеста на руския император от 10 юни 1877 г. 4 юли 1877 г. - освобождават Свищов 7 юли 1877 г. - възлага се на княз Черкаски въвеждането на гражданско управление в българските земи - с рескрипт на Генералния щаб на Дунавската руска армия: >> Найден Геров - пръв губернатор, помощник - Марко Балабанов >> създадени са окръжен и градски съвет, съдебен съвет, финансово ведомство; >> 8 губернии (Свищовска, Русенска, Тулчанска, Оряховска, Търновска, Софийска, Пловдивска, Сливенска), 56 окръга; помощници на окръжните началници са българи >> създадена е система на административни, съдебни и полицейски органи; >> устроени са полицейска стража и въоръжени местни караули. Въпрос 33 Съдебна система в периода на ВРУ След установяване на гражданското управление се изграждат следните съдилища: 1) Старейски съдебни съвети - помирителни >> конституират се във всяко населено място >> избират се от местното население: активно избирателно право имат лицата над 18 г., владеещи недвижимо имущество на някакво основание; и пасивно избирателно право - навършилите 30 г., владеещи недвижимо имущество на някакво основание; духовните лица влизат по право. >> разполагат с 1 година мандат; >> ако страните са християнин и мюсюлманин - смесени съвети, като трябва да има еднакъв брой представители на двете вероизповедания, председател е най-възрастният; >> всички граждански и наказателни дела, които могат да приключат с помирение; >> НЕ са компетентни по: >>> граждански дела - спорове за право на собственост върху недвижими имоти и имащи отношение по интересите на малолетни лица; >>> наказателни дела - всички дела за престъпления са гледани от държавата. 2) Окръжни съдебни съвети >> състоят се от председател и двама член-съдии >> предвижда се да са изборни длъжности, но по стечение на обстоятелствата започват да се назначават от окръжния военен началник >> всички граждански дела, които не са подсъдни на старейските съвети >> всички наказателни дела, извън посочените в Прокламацията на Главнокомандващия руската армия от 1 юли 1877 г. Старейските и окръжните съдебни съвети правораздават по елементарна процедура, по обичайното право. Наблюдава се стремеж да се привлекат по-образовани хора в съдилищата чрез високи заплати - 18 000 гроша годишно за председател и 12 000 гроша годишно за съдия. ~
Създават се временни правила за устройство на съдебната власт в България (Временни съдебни правила): >> 1 раздел: съкратен буквален превод от Руския устав за съдебните учреждения от 1864 г. >> запазване на старите съдебни органи >> равноправие на всички жители да заемат съдийска длъжност по назначение или по избор, като предимство имат по-образованите >> определяне на юрисдикцията на всеки съдебен орган >> независимост на съдилищата от административните власти >> публичност, гласност, непосредственост на съдопроизводството >> право на защита на подсъдимия в наказателния процес >> съхраняване на мюфтийските съдилища. Изтегляне 2.16 Mb. Сподели с приятели:
|