Закон за съдене на людете (зсл) обща х-ка и предметно съдържание на закона. Обосноваване старобългарския произход на зсл
Изтегляне 2.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Византийската Еклога – предметно съдържание. Съотношение между Византийската и Славянската Еклога 1) Характеристика
- 2) Съдържание Византийската Еклога се състои от 18 титула: 1, 2, 3, 7
- 4, 9, 10, 11, 12 и 13
- 3) Съпоставка на Византийската и Славянската Еклога
- Земеделски закон 1) Характеристика
- Чл. 3 >
- Чл. 9, 10, 11 >
- Български царски грамоти от XIII-XIV в. 1) Характеристика
- 2) Съдържание: До днес са известни 8 царски грамоти: Ватопедска
- Дубровнишка
- Рилска
- Синтагма на Матей Властар от 1335 г. Основни разпоредби от областта на гражданското и наказателното право. Международни договори. 1) Характеристика на Синтагмата
- Възникване, развитие и устройство на Първата българска държава (681-1018). Езически и християнски период
- 2) Българската средновековна държава след Покръстването до падането под византийско робство
- Обществено-политическо устройство на Втората българска държава 1185-1396 г. Органи на централното и провинциалното управление. Фискална система - данъци, такси и глоби.
3) Съдържание По-голямата част от текстовете в ЗСЛ са заимствани от титул 17 на Византийската Еклога, озаглавен “За престъпленията и техните наказания”. Редица от неговите норми обаче не присъстват в ЗСЛ (титул 17 съдържа 52 текста, а ЗСЛ – едва 32). В ЗСЛ не са регламентирани тежки престъпления като кражба и убийство, както и по-леки като сводничество, хомосексуализъм и др. Всички санкции са смекчени, с изключение на тази за нарушаване на азилното право. Чл. 1 В този пасаж от ЗСЛ се предвижда санкция за село, в което се извършват езически обреди и заклинания. Наказанието за неговите господари (да се продадат заедно с всичките им имоти) е значително по-тежко от предвиденото за селяните (селото да се отдаде на божия храм). За Средните векове е характерно по-бедните да получават по-тежки наказания от своите господари. Санкцията “продаване в робство” засяга именно имуществения, социалния и юридическия статус както на извършителя, така и на неговите наследници. Между този пасаж и разправата на княз Борис I с разбунтувалите се болярски родове съществува известна аналогия. Това е още едно доказателство, че ЗСЛ е създаден в държава, в която е имало известна съпротива срещу приемането на християнството. В тази статия също така намира отражение институтът на колективната наказателна отговорност, характерен за славянското обичайно право. Чл. 2 и чл. 7а Разкриват нов съдебен процес, различен от съществуващия в езическа България и доближаващ се до указанията на папа Николай I. Предвижда се установяване на фактите по процеса чрез използване на свидетелски показания, като изискванията към свидетелите са свързани с техния морал и поведение, а не както титул 14 на Византийската Еклога със заемането на обществено положение, държавна служба или притежаването на богатство. ЗСЛ регламентира и голям брой престъпления срещу половия морал, които са в разрез с християнските норми. Такива са наказанията за блудство с робиня (чл. 4 и 5), блудство на калугер (чл. 6) и др. Семейно-брачните отношения се регламентират от чл. 32, а в чл. 30 са опоменати основанията за развод. Въпрос 6: Византийската Еклога – предметно съдържание. Съотношение между Византийската и Славянската Еклога 1) Характеристика Византийската Еклога е създадена от император Лъв III и е обнародвана през 726 г. от негово име и от името на сина му Константин V. С нейната поява се поставя началото на реформирането на добре познатото дотогава Римско право. След нея се изготвят още Земеделския, Военния и Морския закон. Целта на Византийската Еклога е била законите да станат достъпни за всички и да бъдат полезни за съдиите. Чрез нея е трябвало да се заместят големите сборници на Юстиниан (Corpus iuris civilis). В превод “еклога” означава “избрани закони”. Византийската Еклога е чужд юридически извор. 2) Съдържание Византийската Еклога се състои от 18 титула: 1, 2, 3, 7: отнасят се за семейното право, като годежи, бракове, настойничество и др.; 5 и 6: в тях става въпрос за наследственото право и процеса по наследяване; 8: за освобождаване на робите и повторното им поробяване; 4, 9, 10, 11, 12 и 13: става въпрос за облигационно-правните отношения – различните видове договори; 14 и 15: съдържат процесуално съдържание – информация за съдебния процес; 16: тук се регламентират разпоредбите за военното имущество; 17: съдържа наказателно-правни норми; 18: информация за подялбата на военната плячка. Промени в сравнение с Юстиниановото законодателство: Семейно право: 1) съпругът не може да разполага със зестрата на своята съпруга както намери за добре – няма право да го залага, отдава под наем и т.н.; 2) разширен е кръгът от роднини, които имат право да сключват брак. Наследствено право: 1) кодифицира се формата на завещанието; 2) правата на вдовицата са защитени; 3) кръгът от наследници на починалия се разширява. Наказателно право: Появяват се нови членовредителни наказания в титул 17, които се прилагат при извършването на престъпления, чиито наказания при Юстиниан са били наказвани със смърт; въвеждат се и имуществени санкции. 3) Съпоставка на Византийската и Славянската Еклога Славянската Еклога е създадена след Покръстването в България и по своя произход е домашен извор. Тя също е юридически извор, който се отклонява от Византийската Еклога, въпреки че по всичко личи е заимствана от нея. Различия има и в съдържанието и в структурата на текстовете. Докато Славянската се състои от 16 титула, то Византийската Еклога съдържа 18 такива. Тази разлика е обяснена с небрежност от страна на автора на Славянската Еклога, защото той слива последните два текста. Разлики в съдържанието:  Според Славянската Еклога лудостта на единия от съпрузите не е основание за прекратяване на брака от страна на другия, докато според Византийската е.
В Славянската Еклога е пропуснат умишлено титул 12, отнасящ се за емфитезви (дългосрочният наем на недвижимо имущество), тъй като в България не е имало условия за прилагане на този титул. Той предполага страната да разполага с по-големи феодални владения, но на този етап България не е била развита достатъчно.
Пропуснат е закона за наказание за фалшифициране на монети, защото по това време в България не е имало такива.
Славяните са давали възможност на робите да се освободят и откупят чрез труда си след 5 години, докато византийците не са го позволявали.
Славянската Еклога не е правила разграничение между граждански и наказателен процес, докато Византийската е уреждала това разграничение.
Според Византийската Еклога, когато някой почине и няма законни наследници, имуществото му се разделя между църквата и държавата, докато при славяните това се извършва между църквата, държавата и бедните.
При славяните за детеубийство се счита убийството на новородено едва след проплакването му, докато при византийците съществува т. нар. криминален аборт.
Славянската Еклога се явява рецепция на Византийската, като преводачът се е постарал да я пригоди към социално-обществените условия в България по това време Въпрос 7: Земеделски закон 1) Характеристика Повечето изследователи приемат, че Земеделският закон е създаден от император Лъв III в средата на VIII в. Той е чужд (византийски) юридически извор. Бил е разпространен и в съседните на Византия славянски страни. Въпреки че не е достигнал до нас в оригинал, Земеделският закон ни е добре познат заради множеството преписи, които са направени в периода X-XVIII в. Не е известен български препис на закона, но по неговото съдържание съдим, че е бил приложим и за българските условия, ето защо в науката се приема за ценен източник на информация за българското средновековно право. Земеделският закон представлява синтез между обичайно-правните норми, прилагани в свободната селска община и византийските разрешения. 2) Съдържание В Земеделския закон се съдържат и гражданско-правни и наказателно-правни норми, което определя смесения му характер. Съдържанието е разделено в 85 члена, като по-голямата част от тях уреждат наказателно-правните разпоредби. Чл. 3 > размяна на поземлени участъци, изискват се 2-3 свидетеля, допуска се срок Чл. 4 и 5 > в кои случаи замяната може да се отмени Чл. 6 > подобна на чл. 17 от ЗСЛ – за самоуправството Чл. 9, 10, 11 > уреждат се наемните отношения при наемане на земя; според размера на наема са мортитство – 1/10 от продукцията и изполичарство – 1/2. Чл. 45 > урежда ноксалната отговорност – робът е обект на правото, ако извърши престъпление отговорност носи господарят му. Чл. 46 и 49 > в някои случаи субект на престъпление може да бъде и роб и животно Земеделският закон регламентира преди всичко наказания за престъпления срещу земеделската собственост, като кражба, убийство на работен добитък, палеж, разрушаване на чужд имот, отсичане на чужди дървета и др. Ето защо по своя характер той не е общ законодателен акт. Въпрос 8: Български царски грамоти от XIII-XIV в. 1) Характеристика: Царските грамоти се издават от владетеля и по своя характер са официален домашен юридически извор, представляват оригинално и автентично доказателство. Тези актове на владетелската канцелария са с голямо и първостепенно значение. Българските царски грамоти са създадени по византийски модел, не са написани в еднакъв размер (най-малка е Брашовската, а най-голяма е Рилската). Съгласно изписването, те се делят на два вида:  Тези, които дават права и привилегии на чуждестранни търговци (Брашовска и Дубровнишка) са царска заповед (оризмо). Те са по-скоро бедни откъм съдържание.
Тези, които са оформени като дарствени актове и с които се дава собственост и привилегии на феодалите. От своя страна те са три вида:
- хрисовул или хрисовулис (златопечатническо слово) - те са подпечатани със златния печат на царя; - аргировул - със сребърен печат; - моливдовул - подпечатани с оловен печат. Запазените от този вид български царски грамоти са със златен печат. Всички те се отнасят за манастири, а имената идват от името на съответния манастир. Но това не е причина да смятаме, че практиката е била да се надаряват само манастири. Хрисовулите от своя страна се състоят от три части: уводна част (аренга) - описва се колко е важно царете да даряват манастирите, като обаче не всички запазени хрисовули имат уводна част; същинска част (диспозитив) - посочва адресата и дарението; заключителна част - съдържа санкция за този, който наруши царствената грамота, като тя има духовен характер (най-често "Който нещо им напакости, велик гняв ще понесе от царството ми"). Накрая се поставя името на владетеля заедно с датата на грамотата. Царските грамоти от XIII в. са написани върху специална хартия, а тези от XIV в. - върху пергамент. В повечето случаи мастилото е черно, като името на владетеля се изписва с червено. Въпреки, че следват византийския модел на изработка, между българските и византийските владетелски грамоти има и разлики - докато първите могат да се издадат и извън столицата, то вторите не могат. Също така византийските се подписват собственоръчно от владетеля, а в българските името на владетеля се изписва от писаря.
Синтагмата на Матей Властар представлява сборник от канонично-правни разпоредби, както и такива от светското право. Още в началото на Синтагмата авторът посочва, че към църковните закони е прибавил и такива от светски характер. По своя характер, тя е чужд - византийски юридически извор. Създадена от Матей Властар (именно затова носи и неговото име) през 1335 г. У нас е преминала като превод на сръбски, вероятно към 1345 г. Неин препис се пази в библиотеката на Рилския манастир. Тя не е оригинален сборник, защото са известни заемки от Прохирон ("Закон градски") и от Византийската Еклога. Освен като Синтагмата на Матей Властар, тя е известна и като Азбучна синтагма. 2) Съдържание Сборникът се състои от 303 глави, обединени в 24 раздела. Наричан е още Азбучна синтагма, защото всеки един от разделите е обозначен с буква от гръцката азбука. 80 от главите са обозначени с църковни разпоредби, 31 - със светски, а 81 имат смесен характер. Останалите са препращащи към други глави. Раздел 01: гл. 4 регламентира договора за покупко-продажба - консесуален (необходимо е постигането на договорка от двете страни); тук се изяснява ролята на задатъка (капарото) - парична сума, която купувачът трябва да даде като гаранция, че договорът ще бъде изпълнен; при проваляне на сделката ако е по негова вина, губи задатъка, а ако е по вина на продавача, виновният връща капарото в двоен размер. Раздел 02: Регламентира каква е санкцията за спекулативна покупко-продажба - ако търговец закупи стока, която след това не изнася на пазара, се наказва с отнемане на правото да търгува или със заточение. Раздел 03: Регламентира семейното право: гл. 13 определя основанията за развод (значително различаващи се от тези в Еклогата и каноническото право) - съпругът може да поиска развод ако съпругата гуляе с други мъже, нощува извън дома и др, а обратното - ако съпругът "злоупотребява с целомъдрието й" или прелюбодейства. Раздел 04: гл. 2 - регламентира договора за наем на вещи и свързания залог. Създава се привилегия в полза на съпругата и нейната зестра. Раздел 14: Съдържа светски разпоредби: гл. 1 - във връзка с наследственото право, нормира запазената част (фалкидиева четвърт) от имуществото на низходящите наследници - размерът й зависи от броя на децата (1-4 деца - 1/3 от имуществото; над 5 - 1/2); гл. 5 - с наказателно-правно съдържание - нормира се убийството като престъпление, дели се на волно и неволно (ако някой нанесе другиму вреда чрез причиняване на рана, убийството е волно; ако е с камшик, жезъл - неволно, ръка или дърво - неволно, но се приближава до волно). Умишлените убийства се наказват сурово, като санкциите са със социално-класова определеност (ако убиецът е почтен човек - конфискация на имуществото му; ако е селянин - наказва се с убийство - посичане с меч, хвърляне на диви зверове и т.н.). Ако убийството е неволно, се наказва с 5-годишно заточение. Наказанието за убийство на роднина е смърт чрез изгаряне на клада. Накрая на раздела Матей Властар съветва болярите да посещават затворите и да носят храна на затворниците. В Синтагмата на Матей Властар за пръв път се изисква определена възраст за носене на наказателна отговорност - според нея, лицата под 7-годишна възраст не носят такава. Предвидени са и разпоредби, които освобождават от наказателна отговорност (напр. убийството на крадец през нощта). Въпрос 10: Възникване, развитие и устройство на Първата българска държава (681-1018). Езически и християнски период Социалната структура, административно-териториалното деление и обществено-политическото устройство на България 681-1018 г. се разглеждат, като нейното съществуване през този интервал се разделя на два периода - (1) 681 г. до Покръстването и (2) от Покръстването до падането под византийска власт. Тези два периода се наричат още езически и християнски. 1) Българската средновековна държава от 681 г. до Покръстването на българите Сключеният през 681 г. мирен договор на Византия с хан Аспарух в науката е приет за начало на българската държава. Създаването на държавното образувание обаче е един дълъг процес и до средата на IX в. България е държава от варварски тип. Като прототип на българската държава стои тази на прабългарите - възприет е прабългарския модел на държавно устройство, както и терминология, като образуванието е дуалистично, състоящо се от прабългарски и славянски племена. Българската държава възниква на територията на Византия и се превръща в защитник и обединител на славянските племена от земите на Балканския полуостров. Социална структура
Българското общество в началото се състои от две прослойки - многобройно свободно българско селячество и малобройна благородна прабългарска и славянска знат. Свободните селяни живеят в териториални общини, като в началото преобладава колективната общинска собственост. В последствие се започва процесът на разделяне на селяните от земята (обезземляване), който се нарична феодализация. Тя се задълбочава през IX в., като в следствие на това броят на просяците се увеличава. Постепенно селячеството започва да губи личната си свобода и попада в крепостна зависимост. Прабългарската и славянската аристокрация е по-малобройната прослойка. Прабългарската й част е състои от боили и багаини. Първите са по-имотните и имат по-голяма сила в политическо отношение. Багаините съставляват ханската гвардия. С намаляването на войните, аристокрацията се ориентира към земята се превръща в земеделска такава. Славянската аристокрация (славянски князе и родови старейшини) е преди всичко земеделска аристокрация, собственик на значително по-големи владения от обикновените селяни. Болярското съсловие се разделя на вътрешни (живеят в столицата) и външни (живеят в провинцията) боляри, като и едните, и другите притежават административни и военни правомощия. От IX в. има сведения за 6 Велики боляри. Съществува и прослойката на робите-военнопленници, но тя не се превръща в значима за българското общество. Робството в България не е развито - робите са могли да се откупуват с труд или да бъдат откупувани. Административно-териториално деление:
След създаването на българската държава през 681 г. славянските племена населват предимно южните земи, а прабългарите се заселват в Североизточна България. Между тях съществуват федеративни отношения. В началото на IX в. при хан Крум страната се разделя на лява част (начело с кавхан и двама стратези), дясна част (начело с ичиргу-боила и двама стартези) и център. При хан Омуртаг делението е на комитати (начело с комити) > жупи (начело с жупани) > общини. Обществено-политическо устройство:
По своята форма на управление българската държава е феодална монархия. Владетел: титлата на владетеля е кан ювиги или ханас ювигий; според византийските извори, българският владетел е архант, според латинските - рекс, принцепс, славяните го наричат княз; ханът трябва да изрази интересите на прабългарската аристокрация; властта се наследява от първородния син - канартикин; следващите синове се наричат вулиа-таркан; той разполага с неограничена власт, която има божествен произход - форма, заимствана от Византия; той е и върховен военачалник; притежава върховна власт - законодателна, съдебна, представлява държавата при международни преговори и подписва международните договори. Кавхан: първи помощник на хана; един от великите боили; пожизнена власт; ръководи вътрешните дела в държавата; държавните служители са му пряко подчинени; при малолетие на хана, той съуправлява с него; понякога замества хана в предвождането на войската, както и в дипломатическите отношения. Висши длъжности и институти: Ичиргубоил - управител на вътрешните области и ръководител на военна дружина; Кана боил колобър - има военни и религиозни правомощия; Голиат-таркан - доверен човек на хана; Болярски съвет - колективен орган със съвещателни функции; Народен събор - запазва се като приемник на славянското вече, има ограничени правомощия. Военни длъжности: Зера таркан; Жепан таркан; Бори таркан; Оглу таркан и др. 2) Българската средновековна държава след Покръстването до падането под византийско робство Административно-териториално деление:
След Покръстването то не се променя. Обществено-политическо устройство:
Титлата на владетеля се променя от хан на княз. Титлата цар се признава от Византия едва при цар Петър, въпреки че Симеон се провъзгласява за такъв; Запазва се предаването на властта и пожизнената власт; Християнската религия значително укрепва светската власт, тя дава обяснение на неограничената власт на владетеля чрез теологичната концепция за поставения от Бога владетел, както и неговите довереници, а поданиците получават отплата за верността си към владетеля в отвъдното; Така владетелят е отново върховен военачалник, съдия и законодател и представя страната в международните отношения. Властта на кавхана и ичиргубоила се запазва. Висшето духовенство се приобщава към болярството. Източниците на богатството се делят на външни и вътрешни.
Външните се военната плячка, годишните данъци от други държави и търговията, Вътрешните са ангариите (селяните дават част от продукцията си на болярите), натуралните данъци и косвените налози (епивии). Въпрос 11: Обществено-политическо устройство на Втората българска държава 1185-1396 г. Органи на централното и провинциалното управление. Фискална система - данъци, такси и глоби. 1) Социална структура По това време българското население се дели на крепостно селячество и болярско съсловие. Феодалните отношения са в своя разцвет през XI-XII в. По-голямата част от населението са крепостните селяни. Тяхното закрепостяване започва още по времето на Първата българска държава, но през XIII-XIV в. вече селячеството е в крепостна зависимост от царя и неговите боляри. Сред крепостните селяни съществува известна диференциация: парици и клирици - това са зависими селяни с еднакъв социален статус; първите са закрепостени към светски феодали, а вторите - към духовни; и двата вида са трайни владелци и обработват земи със собствен добитък, като феодалите получава т.нар. феодална рента (част от произведеното от селяните им се дава), която е натурална.
отроци - трайно закрепостени съм болярина, нямат право да търсят защита дори от царския съд; нямат собственост и не обработват земя;
Сред градското съсловие също има разделение: боляри и висше православно духовенство - това са привилегированите прослойки, които притежават имения и материални ресурси, имунитети и независимост; делят се на велики и малки боляри*; не всички боляри са държавни служители, както и не всички държавни служители са задължително боляри.
градска аристокрация
занаятчии и дребни търговци
богати търговци
Изтегляне 2.16 Mb. Сподели с приятели:
|