Закон за съдене на людете (зсл) обща х-ка и предметно съдържание на закона. Обосноваване старобългарския произход на зсл

> Закон за гражданското съдопроизводство (ЗГС) - 1892 г.

До XX в. областта на частното право се урежда от Закона за задълженията и договорите, Търговския закон и Закона за имуществата, собствеността и сервитутите, но е уредено твърде незадоволително. Така в началото на XX в. се приемат три закона от голямо значение за развитието на българското частно право.

ЗПИ урежда материи на гражданското право: вписването на сделки с недвижими имоти; привилегиите, които са предпочитания при наличието на няколко вземания; ипотеките - осигурява се стабилност на сделките с недвижима собственост и се стимулира развитието на поземления кредит.

ЗПИ доразвива до голяма степен Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който урежда формата на сделки с недвижимо имущество. Той втвежда писмената форма на сделките, но тя не е достатъчна да гарантира интересите на приобретателя на вещни права. Със ЗПИ се установява задължително вписване на всички актове, с които се прехвърлят или признават вещни права върху недвижими имоти, без значение дали е възмездно или не, в ипотечните книги на окръжния съд по местонахождение на имота. Наред с тях подлежат на вписване също:
> съдебните решения, които заместват договорите или актовете за прехвърляне на вещни права;
> актовете за отказ от такива права;
> вземанията на кредиторите от наследството;
> решения за ограничаване правото на разпореждане и др.
През 1910 г. се внася изменение в закона - на вписване в ипотечните книги подлежат не само нотариалните актове, но и актовете, които само са заверени нотариално. Процедурата по вписване се урежда с "Правилник за делопроизводството у пазителя на ипотечните книги" от 1910 г.

Привилегията е право на предпочитание, което законът дава на едно вземане по причина на неговото произхождение. Установяват се привилегии върху движими (общи и особени привилегии) и недвижими вещи.

До приемането на Закона за привилегиите и ипотеките, ипотечното ни право е уредено незадоволително със Закона за ипотеките (ЗИ) от 1885 г. Непълнотите в ЗИ мотивират законодателя да нормира едно модерно ипотечно право, гарантиращо интересите на кредиторите със ЗПИ. Ипотеката е вещно право, което се установява върху недвижими имущества на длъжника или трето лице в полза на кредитора, за да се обезпечи с тези имущества изпълнението на едно задължение. Уреждат се два вида ипотеки - законни (такава имат продавачът или всеки друг отчуждител на недвижими имущества; сънаследници, съдружници върху недвижими имущества, които влизат в наследството, дружеството или друго общо владение и др.) и договорни (тя се установява с нотариален акт). Всички ипотеки са публични, подлежат на вписване в окръжния съд по местонахождение на имуществото.

В основата на ЗМТ са възпроизведени разпоредбите втора книга на Италианския търговски закон от 1882 г. Съдържанието му се състои от 11 глави: За корабите и техните собственици; За корабоначалника; За наемането и заплатите на лицата от екипажа; За договора за наемане на кораби; Морски заем; Застраховане против опасностите на корабоплаването; За авариите и тяхното разхвърляне; За вредите, причинени от сблъскване на кораби; За привилегированите вземания; За секвестирането и за публичната продажба на корабите и Давност и преходни правила.

В закона се постановява, че корабите са движими вещи, но тъй като с голяма стойност, към тях се прилага правен режим, подобен на този за недвижимите имущества. Сделките с тях се извършват писмено (с нотариален акт или частен писмен договор). Текстът се изменя през 1930 г., с което остава само варианта чрез нотариален акт. Актовете задължително се вписват в регистрите на пристанището, където е записан корабът, а самото отчуждаване се отбелязва в патента за народност на кораба. Договорът за залог също се сключва чрез нотариален акт и се вписва в регистрите.

Корабособственикът отговаря за действията на корабоначалника (капитана) и членовете на екипажа. Освобождаване - когато корабът се изостави в открито море. Капитанът набира екипажа, определя техните заплати, отговаря за натоварените стоки, длъжен е да води "морски журнал" (общ дневник, дневник за пътуването, дневник за товаренето и инвентарна книга), при смърт, отговаря за съставянето на акт на смъртта и опис на имуществото на починалото лице. Участниците в екипажа се вписват в специална книга: корабоначалник, негови помощници, матроси, машинисти, охняри и т.н.

Кооперативно сдружаване е всяко дружество, съставено от неопределен брой членове с цел, чрез задружно извършване на дейности или на основата на взаимността да развива икономически интереси на съкоопрераторите и даде тласък за развитието на кредита, земеделието, индустрията и занаятите (чл. ЗКС).

Дружествени форми:
> сдружавания за аванси и откриване на кредити;
> сдружавания за задружно закупуване на сурови материали, на инструменти за работа и необходими за домакинството или селското стопанство предмети;
> сдружавания за задружно ползване на земеделски и индустриални произведения;
> сдружавания за взаимни застраховки и др.

Образуване:

Прекратяване на дейността:

Трудовото право е отрасъл на правната система, който регулира отношенията между работодателите и наемните работници. Исторически възниква по времето, когато се утвърждава капиталистическият начин на производство. Първоначално се нарича социално законодателство, после се преименува на промишлено законодателство, а накрая достига в своето развитие до наименованието трудово право.

> През икономическия либерализъм - трудовите отношения се регулират от облигационното право;
> След буржоазните революции - трудовите отношения се основават на следните принципи:
- свобода на наемнотрудовия договор;
- невмешателство на държавата в отношенията между работодатели и работници;
- забрана на работническите сдружавания като несъвместими със свободата на личността;
- правото на стачка се третира като престъпление.


2) Уредба на трудовото законодателство

2.1) Закон за женския и детския труд в индустриалните заведения (1905) * - неговото приемане се налага в следствие на бързо развиващото се производство и нуждата от работна ръка - женският и детският труд са по-нискоквалифицирани и следователно - по-ниско платени; условията, в които работят те са изключително тежки, а отсъствието на закон не позволява на работници да предявят каквито и да било претенции.

Законът за женския и детския труд е ограничен както по приложното си поле, така и по отношение на субектите, които попадат под защитните му разпоредби - отнася се само за труда в фабричните заведения, занаятчийските работилници, мините и кариерите и каквото и да било друго индустриално предприятие; не регулира трудовите отношения в търговията, земеделието, транспорта, домашния труд и др.

Разпоредби:
>> продължителност на работното време: макс 10-часов работен ден за жените, 8 за децата от 12 до 15 г. и 6 часа за 10-12 години;
>> минимална възраст - 12 години; има изключения - заведения със специален указ - 10 г.*; за работа в мините - минимум 15 г., а в други опасни производства - 18 г.; за жени е забранено да работят в мини и кариери;
>> нощен труд - от 20.00 до 5.00 часа (1 апр - 1 окт) и 18.00 до 6.00 часа (1 окт - 1 апр); забранява се на жени и деца под 15 години;
>> задължителни почивки - за 8-часов работен ден - 1 час; 10-часов - 2 часа; еднодневна междуседмична почивка за жените и децата до 15 г.; родилки - един месец почивка след раждане;

2.2) Закон за инспектората по труда (1907) - нормира общ контрол върху цялостната стопанска дейност в страната, контролира дали законите се прилагат и изпълняват в предприятията; инспекторите трябва да са български поданици, над 30 години, с висше образование или обществената дейност на които е достатъчна гаранция (назначават се предимно по втория вариант, в следствие на което се назначават хора с незавършено средно образование, а правителството остава пасивно по въпроса);

2.3) Закон за хигиената и безопасността на труда (1917) - с неговото влизане се отменят Законът за женския и десткия труд и Законът за инспектората по труда.
> работодателите се задължават да строят и поддържат предприятията си в състояние, което дава възможност животът и здравето на работещите да са опазени;
> минимална възраст: 12 г. при условие, че децата са завършили първоначалното си образование; 16 г. при някои промишлени отрасли (кожарски предприятия, тютюневи складове, строителството и др.); 18 г. в заведения, кръчми, хотели и т.н.
> работно време: 8 часа до 16 г.; 10 часа за жените и момчета до 18 г.; 11 часа за мъже над 18 г.; налага се повсеместно 8-часов нормален работен ден.
> нощен труд: забранява се за жени и младежи до 18 г.;
> контрол: инспекторите по труда.

__________________________________