Законите здравната система ще рухне Лични лекари ще дежурят в общински болници в районите с дефицит на специалисти Анна Ботинова
Изтегляне 1.03 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Нов конкурс за длъжността директор на РЗОК в Кюстендил Земя стр. 2
- Младеж заплашвал и обиждал лекар в Шумен Новинар стр. 24
- 14.05.2014 Национални телевизии
- Д-р Цветан Райчинов
- Красимир Крумов
- Иван Христов
- Репортер
- Водещ
- Утре лекарите излизат на символичен протест пред болниците за час БНТ Новини в 16.00, 18.00 часа
- Ще има ли повече ваксини за недоносените деца БНТ Новини в 18.00 часа
Лекарите ще протестират днес Земя стр. 2 
Недоволството им е част от общоевропейска акция на медиците за по-добри условия" на работа и повече средства за здравеопазване. Българските лекари ще закичат лентички на реверите си, съобщи пред БНТ председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов. Основни причини за протеста са недостигът на средства в системата и липсата на ясен ангажимент от страна на Здравното министерство и Здравната каса кога ще бъдат осигурени. Нов конкурс за длъжността директор на РЗОК в Кюстендил Земя стр. 2
обяви управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова. Мандатът е 4 години. Документи за участие в конкурса се приемат до 30 май. Припомняме, че предишният конкурс за директор, обявен през юни миналата година, завърши, без да бъде избран победител. Кандидатите бяха трима - досегашният директор д-р Матей Попниколов" първият директор на Касата в Кюстендил д-р Сашо Котев и д-р Андрей Стоянов, който ръководи отдел в РЗОК. 
Младеж заплашвал и обиждал лекар в Шумен Новинар стр. 24
20-годишен шуменец е задържан, след като обиждал и заплашвал дежурния лекар в Центъра за спешна медицинска помощ, съобщиха от полицията в Шумен. Инцидентът станал около 11 часа във вторник. Причините за арогантното му поведение са в процес на изясняване. Ченгетата заловили младежа, а по случая е образувано досъдебно производство. 14.05.2014 Национални телевизии 
Разговор с д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС БНТ “Денят започва”
Водещ: В следващите минути ще си говорим за здраве. Дали лекарите ще излязат на протест - една заявка, която чухме по време на извънредния събор миналата седмица, в края на миналата седмица от страна на лекарите. Казвам добро утро на д-р Цветан Райчинов. Д-р Цветан Райчинов: Добро утро. Водещ: Преди да ни отговорите обаче, ви предлагам да видим един сюжет с адрес Русе. Преди седмица ви показахме как в Благоевград пациенти се оплакаха, че са били върнати от служители на Спешната помощ в града. Дали наистина се повтаря този случай, сега ще разберем от колегите в Русе, които вече са на пряката ни линия. Добро утро казвам на Кремена Николова. Репортер: Добро утро, Ася. В понеделник следобед възрастен мъж на 75 години не е приет в Спешното отделение и се е получил абсурдът Бърза помощ да го преглежда буквално пред вратите на отделението, за да може човекът да влезе в болницата. Подробностите за този случай сега ще видите в едно видео. А след това ще ви разкажем какво се случва нататък. По обяд 75-годишният Христо Данчев се почувствал зле. Синът му Иван го намерил да лежи облян в пот, с главоболие, с високо кръвно налягане. След като звъннал по телефона и разбрал, че личният му лекар вече не практикува, решил да закара баща си направо в болницата, с личния си автомобил, да не ангажира линейка. Пред вратите на приемното отделение обаче им се наложило да чакат повече от час. Иван Христов: Излезе една госпожа и каза – няма да го приемем, вървете си намерете личния лекар, той да ви даде направление. С луд скандал пред входа на Спешното бяхме натирени да си ходим, да се спасяваме. Там е работата обаче, че няма как да се спасяваме. И аз не знам какво да правя. Притеснен – синът се обадил на телефон 112 и се стигнало до абсурдната ситуация – пред болницата дошла линейка и мъжът бил прегледа пред затворените врати на приемното отделение. Красимир Крумов: Някой все пак трябва да отреагира, нали. Не може така, как да кажа, да се отнасяме. Все пак това са живи хора. Репортер: Случвало ли се е и друг път? Красимир Крумов: Да. Репортер: В крайна сметка ще влезе ли в болницата? Красимир Крумов: Влиза в болницата. Началникът на Приемното отделение оправда лекарите са това, че били много натоварени. От ръководството на болницата обясниха, че спешните отделения обирали негативите от липсата на организация в здравеопазването. Д-р Владимир Петров: Радикално решение, според мен, може да се търси не в реформа на сегашната система, а в създаване на един изцяло нов модел на здравеопазване в България. Реалността е такава, че спешните отделения на болниците поемат цялата несвършена работа на извънболничната помощ. 32 хил. души са лекувани през миналата година в русенската болница. Освен тях, повече от 14 хил. пациенти са били прегледани в приемното отделение, без да бъдат хоспитализирани. Водещ: Кремена, връщаме се отново при теб. Ако не греша, при теб трябва да е синът на въпросния пациент. Да довършим историята с малко повече детайли – дали те ще търсят правата си по друг начин. Репортер: Точно така. При мен е синът на възрастния господин. Само да кажа, че в крайна сметка се оказва, че този мъж е с инфаркт и спешно са му поставени два стента. Добро утро казвам на неговия син. Иван Христов: Добро утро. Репортер: Разбрахме, че баща ви в крайна сметка има инфаркт. По-добре ли е сега? Иван Христов: Да. И се възстановява в момента в клиника. Репортер: Какво ще направите оттук-нататък – ще търсите ли вашите права по съдебен път и ще обвинявате ли, всъщност ще отправите ли обвинения към болницата? Иван Христов: Ами, мисля да го направя, защото гледах и отговора на директора на русенската болница, който обясни, че е говорил с колегите му и те са преценили, че пациентът може да почака. Което абсолютно не е вярно, тъй като с него никой не е говорил и никой не го поглеждал дори. Те не знаеха кой е човекът, а камо ли да преценят дали може да почака или не. А пък пациент, който с инфаркт може да почака, след като е стоял час и половина пред Спешното, не знам къде е спешният случай. Репортер: Тоест баща ви абсолютно никой не го е преглеждал, така ли да разбирам? Иван Христов: Абсолютно никой не го е поглеждал дори как изглежда. Репортер: Вие от какво сте недоволен – от това, че Спешната помощ всъщност не е ефективна, от това, че има лошо отношение. Разбрах, че имало скандали пред кабинета. Иван Христов: Пред кабинета не е имало скандали. Има скандали на входа на Спешното. Там има една госпожа, която не бих казал, че е медицинско лице. Тя по-скоро е някакъв пъдар, който казва – на единия вън, на другия вътре. Аз съм недоволен от това, че го заведох там, той беше много зле, да потърся помощ и никой не ми обърна внимание. И просто ни изгониха от там. Репортер: Смятате ли, че това е нормална ситуация? Водещ: Благодаря ви, Кремена. Благодаря ти. Надявам се, че наистина този сюжет няма да се повтаря и на други места. Прекъсвам те, защото ми се иска да чуем и какво е мнението на д-р Цветан Райчинов. Видяхте ли целия сюжет. Ще се повтарят ли подобни сюжети и виждам кой крив, кой прав – истината е различна за лекари и за пациенти. Д-р Цветан Райчинов: За съжаление, д-р Петров, шефът на русенската болница наистина е прав, че персоналът в спешните приемни отделения е малък като брой, малко е и като ниво на подготовка. Там работят предимно млади лекари. Още по-малко е персоналът за грижи за пациента, имам предвид медицински сестри и друг медицински персонал. Наистина трябва системата да се реформира в тази част. Знам, че са започнали, стартирали са промени, които очакваме да настъпят за спешните отделения – и като организация, и като структура. Просто е задължително. Случаят няма и какво толкова да се коментира. Ясно е, че така небрежно отношение към пациентите. За съжаление, е така. Водещ: Надяваме се обаче, тези сюжети да не се повтарят, докато системата се реформира и докато не си отиде някой друг човек. Д-р Цветан Райчинов: И аз се надявам, че човек, отишъл до лечебно заведение няма да бъде така върнат, дори без да са го попитали какво му има. Така разбирам, че се оказва. Все пак няма как да знам цялата истина. Водещ: Разбира се. Все пак се надявам, ние показахме всички гледни точки. Да погледнем обаче сега към вашата заявка, че лекарите излизат на протест. Ще протестирате ли на 15-ти май и как? Д-р Цветан Райчинов: Да, със сигурност. Протестът засега е с лентички и ... излизане пред лечебните заведения. Това е общоевропейски протест, той не е български само. Общоевропейски, във всички европейски страни, по решение на европейски лекарски структури ще се проведе такъв протест за защита на здравето. В България този протест стана и национален. Водещ: Това обаче просто знак за солидарност към европейските ви колеги ли е или сериозно недоволство, което вече не търпи отлагане и друг вид реакция? Д-р Цветан Райчинов: Първоначално трябваше да е солидарност и присъединяване към исканията на нашите колеги от ЕС. Но в момента вече е израз на недоволството на българските медици от ситуацията в страната, от това, което се случва, от риска системата просто да се срине към края на годината. Водещ: Един от аргументите ви – недостиг на средства в системата и липсата на ясен ангажимент от страна на МЗ и на Касата за това кога и как ще се осигуряват нужните средства. Д-р Цветан Райчинов: Не дори и липса на ангажимент, а буквално бездействие. Това, което трябваше да се стартира още в началото на годината, тъй като ние предупредихме за този дефицит, предупредихме, че е повече от рисковано да се дават месечни бюджети на болниците, да няма гаранции за изплащане на средствата, всичко това, което в момента е в хода. Касата трябваше да предприеме своите действия още след първо тримесечие на годината, тъй като нещата са очевидни. И да чакаме повече, нищо по-добро няма да се случи или по-различно. Водещ: Една от идеите, която се появи напоследък е тези бюджети, за които говорите, месечните, те да бъдат твърдо фиксирани за болниците. Възможно ли е това и какво ще се случи, ако действително се въведе такава практика? Д-р Цветан Райчинов: Просто е абсурд. Това означава, че болницата примерно на 15-то число да свършва този твърд лимит и спира да работи. И къде отива пациентът. Някоя болница, която все още не е разходвала лимита или чака другия месец, или по-другия, тогава, когато се появят някакви пари. страшното е за пациентите. Да не говорим и за какъв рекет ще се отвори място, ако нещо такова се въведе. Това просто са абсурдни идеи, не знам дори и на кого. Водещ: В сегашната ситуация обаче болниците са обвинявани, че не използват целесъобразно средства. Видяхме и проверките в празничните дни, които вие ще коментирате – как ви изглеждаха и доведоха ли до затягане на мерките? Ще променят ли нещо в системата? Д-р Цветан Райчинов: Ние вече коментирахме тези проверки. Резултатите от тях са нищо общо. Сумите, които бяха споменати – 1,5 млн. на фона на половин милиард плащания е по-малко от 0,3%. Така че явно българските болници се оказва, че едва ли не работят и значително по-добре от европейските, където тези загуби, тоест дейности, които не са били задължително необходими за пациента се движат между 5 и 15%. 0,3% - явно сме доста добре. Единични случаи, които споменаваше Касата, и тук съм длъжен да вметна, Касата по закон няма право да коментира изобщо и да проверява медицинската дейност. Особено пък в нейното качество, защото чухме и такива изявления. Не е работа на Касата, да не кажа, че е и забранено от закона. Водещ: Вие обаче също видяхте, че има пациенти, които са изписани, но които се водят... Д-р Цветан Райчинов: Има много неща. Ние не се сърдим за проверките. Дори настояваме за много по-сериозен контрол и го искаме от години – да има електронна карта на пациента. Защото тогава нямаше да бъде този великденски цирк, който се разигра, да се проверяват болниците едва ли не като акции и от преди няколко години, а просто с картата ще се знае този пациент къде е, какво се прави с него в момента – в кое заведение е, кой лекар, какви лекарства и какви манипулации му се правят. Това трябваше да се въведе. А не да се правят показни акции, от които не печели никой – нито лекари, нито пациенти, още по-малко Касата. Водещ: Дайте да направим една актуална текуща картина на състоянието на болниците в момента и ако няма актуализация на бюджета, ако няма преразглеждане на това как се харчат средства, какво можем да очакваме в идните месеци? Д-р Цветан Райчинов: Болниците в момента с над 400 млн. задължения. Повечето от болниците с дългове. Те продължават да растат от тези неритмични и недостатъчни плащания. В здравеопазването като цяло надали има някой, който вече да не знае, имам предвид здравеопазването в страната е недофинансирано и то тежко недофинансирано. Тази недофинансираност сега се задълбочава. Растат дълговете. Затова казвам – към края на годината, ако сега не се вземат мерки да се осигурят необходимите средства и да се изработи адекватна регулация, защото без регулация не може да се работи, системата просто към края на годината, и то последните 3-4 месеца ще се срине. Водещ: Настоявате ли за актуализация на бюджета? Д-р Цветан Райчинов: Не точно актуализация. Така е използван термина дори и в декларацията. Ние по-скоро настояваме държавата да поеме своите ангажименти, да плаща наравно с вас, с мен, колкото и ние, толкова да плаща държавата за тези групи, които тя осигурява – деца и т.н. 9 групи са. И в такъв случай това ще реши проблема не само за тази година, а и за следващите. И ще има достатъчно средства. Но държавата се възползва от привилегированото си положение – и правителство, и парламент и си ги е гласувала да плаща половин вноска. Тя със същия успех може да реши въобще да не плаща вноски. Водещ: Има ли, според вас, риск от това до края на годината да затворят болнични заведения, заради дългове, заради това, че не могат да се справят с разходите? Д-р Цветан Райчинов: Рискът е сериозен. Рискът да не плащат заплати на персонала поради невъзможност, защото трябва да избират – или да плащат лекарства, издръжка на болниците, или заплати. Така че рискът да затворят по много причини вече е реален – и поради невъзможност да осигурят заплащане на кадри, невъзможност за издръжка, нови задължения, които се трупат. И тези доставчици сигурно няма да са безкрайни търпеливи и те. Водещ: Като казвате за неплащането на заплати, ще поговорим след секунда само и за това как да задържим кадрите в България. Но ми се иска да коментирате едно изказване на д-р Румяна Тодорова, която казва, че масово се назначават лекари в отдели за борба с касата в кавички в болниците. Става въпрос за това, че лекари напускат системата, защото болниците ги приемат с добро заплащане, за да правят отчетите преди Касата, или както ги наричат, назначават ги в отделите за борба с Касата. Има ли такова нещо? Д-р Цветан Райчинов: Има, разбира се. И за това нямат вина лечебните заведения. Касата и хората, които тя назначава, въобще служителите в Националната каса са доста ниско платено. Това са опитни кадри в съставяне наистина на отчети, изготвяне на документите, така както Касата ги иска – с всяка запетайчица и точица, заради които иначе смъква пари. И тези хора са ценени в лечебните заведения. Водещ: Тревогата обаче на шефката на Касата е, че всъщност така хората, които познават грешките в системата могат да прикриват злоупотреби в болницата? Д-р Цветан Райчинов: Да създадат стимули и достатъчно възнаграждения да си задържат кадрите. Аз не мисля, че за това са виновни лечебните заведения. И не знам защо непрекъснато са подозиране в някакъв умишлен грабеж болниците и лекарите в България. И това, което изключително много ме дразни в изказванията напоследък от страна не само на д-р Тодорова, а и други служители на Касата. Лекарите в България нито са крадци, нито са разбойници, още по-малко са убийци. И е крайно време с това да се престане просто. Обидно и унизително е лекарите да се чудят как да угодят на Касата с нейните точки и запетайки, заради които им се смъкват пари. Защото аз също мога да ви донеса 1 000 случаи, в които болния лекуван – всичко е направено, ето дори и този човек е спасен, ще живее, а не е платено, защото някаква дреболия е намерил някой от Касата, че не е записана някъде в някое документче. Водещ: До кога обаче ще продължи това надцакване между лекари и между Касата? Защото си играете малко на котка и мишка – правят се изненадващи проверки, лекарите обясняват, че не се извършват злоупотреби в болниците, от друга страна ... Д-р Цветан Райчинов: Ама нито са виновни лекарите, че в България се плаща примерно по клинични пътеки, а не по диагностично-свързани групи, нито са виновни лекарите в България, че държавата отделя по-малко от 4% от БВП за здравеопазване, че 60% вече наближават частни плащания към обществени. Лекарите ли са виновни? Те ли управляват държавата? Просто много по-лесно е цялата вина да се хвърли върху лекарите, още по-добре да ги изгоним от страната. Водещ: Има ли обаче склонност да се съгласите на тази схема – бюджет месец за месец? Д-р Цветан Райчинов: Не. Тя не работи. Ние казахме още в началото, когато я въведоха, че тя ще доведе това, което се случи последните месеци на миналата година. Просто застраховане на болниците, търсене на по-голям оборот, за да се осигурят повече средства с надеждата, че ще получат някъде 70-80% от тях. До това води една такава система и до действително някакъв стремеж към повече хоспитализации, отколкото са необходими. Водещ: Какво е решението за вас? Знаем, че в системата няма пари, от Касата казват непрекъснато – няма пари. Недофинансирана. Проблеми, които искат сериозна и задълбочена реформа. В момента в рамките на тази година къде могат да се търсят решенията, според вас? Д-р Цветан Райчинов: Възможности са много. БЛС предлага и от години, и сега реалните месеци реални решения и възможности. Казах ви за вноските, казах ви за регулацията, където ние имаме виждане как тя да стане и да е в рамките на годината. Защото няма как да се планират месец за месец средства. Особено в здравеопазването. Колкото и исторически назад да е едно и също, при нас винаги е възможно да се случи нещо, което да изисква повече средства. Затова трябва да са поне в рамките на година, затова трябва да има и резерв в държавата, който да се използва в екстремни ситуации. Нищо от това няма в България. И затова естествено са виновни единствено и само лекарите. Пак казвам – не ние управляваме в тази държава. Водещ: Понеже заговорихте одеве за риск от неплащане на заплати. Не казахте конкретни места. Но имате ли конкретни болници, за които мислите, че това наистина може да се случи, ако ... Д-р Цветан Райчинов: Не, не искам и да плаша хората. За разлика от Касата, не искам да говоря непрекъснато – няма да се платят заплати. Сега ще платим 60%, вие работете 100 и такива неща. Но ще има. Ще има. Болниците просто няма как да се издържат с такъв начин и с такава система на плащане, издръжката на болницата е почти невъзможна или трябва да трупат нови задължения. Но тези задължения нямат давност. Рано или късно ще бъдат поискани. Водещ: Непрекъснато правим репортажи за текучеството на млади специалисти и на лекари в чужбина. Кога, според вас, мерките, които се взимат или поне така се твърди, че се взимат ще дадат реален резултат, кога това текучество и това изнасяме към други европейски държави ще спре? Д-р Цветан Райчинов: Когато спрат да действат най-различни частни, дори и лични интереси, а започнат да действат наистина държавните интереси и интересите на обществото и се направят простички три мерки – осигури се на младите хора лесен и достъпен път за специализация, за кариерно развитие, за добри условия на работа, така че всичко ново в медицината те да имат достъп и да могат да усвоят и разбира се, добро заплащане. Нищо обаче от тези три мерки не се задава. Водещ: Понеже вие имате поглед цялостен върху системата, в коя сфера, къде липсват най-много специалисти и къде ще усетим на първо място този недостиг на кадри? Д-р Цветан Райчинов: Вижте, това е, така, прекалено често задаван въпрос. Надали някой вече в България не знае къде и какви специалисти липсват. Липсват вече всякакви. Ще ви дам пример. Когато започнах работа в Русе, исках да специализирам и да работя като акушер-гинеколог, две години чаках, просто защото нямаше никакви вакантни места и възможност да се започне работа. В момента мисля, че са поне шест свободните места и няма кандидати. От 500 места, обявени в Пловдивския университет, са се явили 200 души да специализират. 8 места за хирургия – нито един кандидат. Това се случва. Водещ: Тенденция, която наистина очертаваме всеки ден. Но се надяваме, че скоро ще се и някакъв позитивен момент в тази ситуация. Благодаря ви за този разговор. Д-р Цветан Райчинов. Както разбрахте, лекарите ще протестират. Първоначално, с лентички и с прекъсване на работния ден за един час, нали така? Д-р Цветан Райчинов: Точно така. Водещ: От 15 май в знак на солидарност с европейските си колеги и като знак за недоволство, така, по отношение на проблемите в здравеопазването. Утре лекарите излизат на символичен протест пред болниците за час БНТ Новини в 16.00, 18.00 часа
Утре лекарите излизат на символичен протест пред болниците за час. Акцията е свързана с общоевропейския протест на медиците, който трябва да обърне внимание на политиците в общността, че са необходими повече средства за здравеопазване. Преди дни на извънреден събор лекарите решиха, че ако до края на месеца не бъдат изпълнени исканията им, ще организират друг национален протест. Д-р Стоян Сопотенски: Протестираме, както всички лекари в Европа. Ако средствата в Европа не стигат, условията на работа в Европа не са добри, какво остава за нас? Значи ако ние не протестираме заедно с европейските лекари, това означава, че ние сме свръх развита държава, уникално здравеопазване и затова седим настрани. Ще има ли повече ваксини за недоносените деца? БНТ Новини в 18.00 часа
Ще има ли повече ваксини за недоносените деца? Квотата от 350 новородени, определена от държавата, не стига за всички. А само така тези деца могат да бъдат предпазени от респираторни усложнения. Според статистиката едно от всеки 10 деца се ражда недоносено. Заради крехкото си тегло те са изключително уязвими на увреждания на слуха, зрението и двигателните способности. 60 на сто от тях влизат в болница заради проблеми с белите дробове. Ще може ли здравното министерство да осигури средства повече деца да се възползват от ваксините и какви още проблеми срещат родителите? Репортаж на Илина Бисерова. Репортер: Никой не знае какво го чака, когато малкият човек се появи. А ако се роди и по-рано,шокът и страховете дори се засилват. Това разказва и Василка, която ражда близнаци преди 2 години. Катя е едва 1 килограм, а Ирина – 980 грама. Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|