"Законодателна уредба на доброволния труд в ес и страни извън него"

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Правна уредба:

• 
  Доклад за законовия статус на доброволците в Ирландия на Европейския център за доброволен труд (European Volunteer Center) и Асоциацията на организациите за доброволен труд (Association of Voluntary Service Organisations)
  
• 
  Стратегия за инфраструктурата на доброволния труд в Англия 2004 – 2014 г. (Strategy for Volunteering Infrastructure in England 2004 –2014)
  

• 
  www.cev.be
  
• 
  www.volunteeringengland.com
  

Определение за доброволен труд

Доброволният труд в законодателството

Отношения между организациите за доброволен труд и доброволците

Закрила на доброволците

Възстановяване на разходите

Безработни и нетрудоспособни като доброволци

Полагане на доброволен труд в чужбина


Чужденци, полагащи доброволен труд във Великобритания

По договореност между правителството, доброволния и обществен сектор и Националния център за доброволен труд (National Centre for Volunteering - NCV) във Великобритания, доброволният труд е определен като “неплатена дейност за определено време, която е от полза за околната среда, за отделен индивид или група от индивиди”.

В закона за националната минимална работна заплата (National Minimum Wage Act 1998) е постановено, че доброволният труд (предоставяне на време и усилия напълно безплатно) не се заплаща, защото няма уговорка за това и следователно доброволците не са работници по трудово правоотношение. Доброволците могат да получават някакви минимални финансови средства, но не и минимална работна заплата.

При възникване на отношение между организация за доброволен труд и доброволец трябва да се избягват думи като „договор”, „възнаграждение”, „почивка”, тъй като границата между доброволен труд и сключването на трудов или друг възмезден договор лесно би могла да се премине. Съществено при доброволния труд е и това, че доброволецът може да се откаже от полагането на труд, когато поиска. Той не може да бъде задължен да полага този труд.
Доброволците нямат защита срещу расова, полова и дискриминация на инвалиди, тъй като уредбата на тези въпроси в съответните закони се отнася само за лицата, работещи по трудов договор. Приетият през 1998 г. и съобразен с Европейската конвенция за човешките права Закон за човешките права (Human Rights Act) също не регламентира отделни права и задължения относно отношенията между доброволците и организациите за доброволен труд.
Здравните услуги и грижи са безплатни за всички граждани на ЕС, притежаващи Европейска карта за здравно осигуряване (European Health Insurance Card). В законодателство няма изрична уредба относно осигуряването на доброволците. Но са закрепени общи правила за организациите, предоставящи труд за доброволци, които могат да се отнесат и за доброволците. Това са:

• 
  задължението за грижа,
  
• 
  предоставяне на безопасно работно място,
  
• 
  задължението за защита на здравето и безопасността на обществото,
  
• 
  задължението за откриване и оценяване на опасностите за работещите.
  

С цел да предпази себе си и доброволно трудещите се към нея от различни рискове, организацията за доброволен труд се застрахова. Видът застраховане

зависи от дейността, с която се занимават организацията и доброволно трудещите се. Всяка застраховка трябва да покрива три различни рискови области:

• 
  риска от предявяване на иск от доброволеца се срещу организацията за доброволен труд,
  
• 
  риска от предявяване на иск от всеки гражданин или ползващ услугите на организацията за доброволен труд срещу доброволец,
  
• 
  риска от предявяване на иск от всеки гражданин или ползващ услугите на организацията за доброволен труд срещу самата организация.
  

Всички работодатели са задължени да осигуряват своите служители срещу злополуки, болести, телесни повреди във връзка с тяхната работа. Няма законова пречка доброволците да бъдат застраховани, но няма и задължение да бъдат застраховани от организациите за доброволен труд. Задължителна обаче е застраховката срещу публична отговорност (Public Liability Insurance), която покрива отговорността срещу увреждания, болести, повреждане на имущество на трети лица. Няма пречка организацията за доброволен труд да сключи и лична застраховка за доброволеца, застраховка срещу загуба и други. Застраховката на моторно превозно средство е задължителна и ако доброволецът извършва дейност със своя автомобил, организацията за доброволен труд е длъжна да следи за редовността на тази застраховка.

Във Великобритания няма законово изискване за възстановяване на разходите на доброволците, но в повечето случаи организациите за доброволен труд ги възстановяват. На доброволците се изплащат само направените от тях разходи, но не и фиксирана сума или повече от това, което изразходват, тъй като това би могло да се счете за приход и те да се превърнат в данъчни субекти и/или да се оспори тяхното качество на доброволци. Получаването на малки подаръци без съответно задължение и в умерен размер не се счита за получено възнаграждение.
Доброволците могат да получават финансови средства за прехрана от организациите за доброволен труд, но в съответствие с националното законодателството за минималната работна заплата. Средствата за прехрана се определят според извършваната работа. Те обаче не

включват средства за нощуване. Такива средства могат да бъдат давани на доброволеца само в случаите, когато разходите за пренощуване са пряко свързани с извършваната от него дейност.

Безработните също могат да полагат доброволен труд, стига това да не се отрази на качеството им на „активно търсещи работа”. Такъв случай е, ако се полага доброволен труд 5 дни в седмицата при пълен работен ден. В случай, че Бюрото за безработни им намери работа, те са длъжни да се явят на интервю в срок от 48 часа, иначе губят правото да получават помощи за безработица. Лицата с дълготрайни заболявания и нетрудоспособност могат да полагат доброволен труд, като преди това трябва да убедят Бюрото за социална сигурност (Social Security Office), че дейността, която ще извършват, не е същата, за която са признати за нетрудоспособни. За тях няма ограничение във времето, през което могат да полагат доброволен труд.

Напускането на Великобритания за полагане на доброволен труд в чужбина има следните последствия за напускащите:

• 
  за престой в чужбина по-дълъг от 6 седмици се губи правото на жилищни помощи (Housing Benefits);
  
• 
  безработните губят правото на помощи за безработица (след като се завърнат, пак могат да кандидатстват за тях);
  
• 
  семейство, чието дете полага доброволен труд в чужбина за повече от 8-10 седмици, губи правото на семейни добавки.
  

В закона за бежанците и имиграцията (Asylum and Immigration Act 1996) е постановено, че наемането на работник, който няма право да работи във Великобритания, е криминално деяние. Това не се отнася за доброволците, тъй като те не са законово определени като работници. Лица със статус на бежанец, както и техните семейства имат право да полагат доброволен труд.

да декларират минимално необходими средства, с които да посрещат непосредствените си нужди и да докажат, че нямат нужда от съдействието на британската система за социална сигурност. Лицата от страни-нечленки на ЕС трябва да получат виза за доброволен труд или разрешително за работа. Такива визи се издават само в случаите, когато има незаети места за доброволци от граждани на страни-членки на ЕС и ЕИО и когато се изискват специални умения или квалификация. Студенти, обучаващи се във Великобритания, които са граждани на страни извън ЕС и ЕИО имат право да полагат доброволен труд, без да е необходимо разрешение. Лицата, желаещи да полагат доброволен труд трябва да докажат, че: трудът им е напълно доброволен и че няма да получават пари срещу него; трудът, който ще полагат е свързан с дейността на организацията, организираща престоя им; условията за престой са задоволително уредени; чужденецът възнамерява да напусне страната, след като приключи доброволната дейност.