"Законодателна уредба на доброволния труд в ес и страни извън него"



страница9/11
Дата28.10.2018
Размер0.66 Mb.
#103875
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11



ПОЛША



Правна уредба:





  • Закон за общополезните дейности и доброволците от 29ти юни 2003 г.



Източници:





  • www.cev.be

  • http://www.circle-network.org/activity/newcastle2001/poland.htm






Легални определения



Законът и доброволният труд



Възстановяване на разходите



Осигуряване и застраховане на доброволните работници

Чуждестранни доброволци в Полша

Полски доброволци в чужбина




Доброволен труд

Съществуват различни определения на доброволния труд в Полша. Една широко приета дефиниция гласи: “Неплатен труд, даден доброволно и за благото на други лица, различни от приятели и семейство”. Въпреки че няма едно единствено определение, прието е, че доброволният труд трябва да съдържа четири елемента:




  • Липса на интерес – не трябва да има някаква лична или финансова печалба;

  • Доброволност – дейността трябва да се извършва по волята на лицето;

  • Безпристрастност – качеството да бъдеш правдив и честен;

  • Неизменност и последователност – да се извършва нееднократно и често.


Доброволец
Приетият през 2003 г. Закон за общополезните дейности и доброволците определя понятието доброволец като “лице, което доброволно и без никакво възнаграждение предоставя услуги, основани на предписанията на този закон” (член 2, ал. 3).
През 2001 и 2002 година от група Полски фондации и асоциации е предложен проект на Закон за неправителствените организации и доброволците. След редица промени и добавки този закон е подписан от Министерството на труда и социалните дейности и представен в парламента през 2003 г. Законът е приет от парламента през април 2003 г., подписан от

Президента и публикуван през май 2003 г. Той влиза в сила на 29 юни 2003 г.


Този закон, озаглавен Закон за общополезните дейности и доброволците, предоставя точна правно-регулаторна рамка на доброволците и доброволните организации в Раздел III.
В рамките на закона доброволните дейности могат да бъдат изпълнявани от името на следните благотворителни организации:


  • Неправителствени организации, чиито цели са установени със закон и включват осъществяване на публични общополезни дейности. Те трябва да бъдат регистрирани в регистъра на градския съд;

  • Публични власти (без тези, които осъществяват икономически дейности);

  • Организации, които държавата управлява или осъществява надзор над тях.

Законът включва също така и правила за чуждестранни доброволци, които извършват доброволен труд на международни разменни начала.

Законът за общополезните дейности и доброволците постановява нуждата от писмено споразумение с доброволеца, ако продължителността на дейностите, осъществявани от него, надвишава тридесет дни. За период по-кратък от тридесет дни доброволецът може да изисква писмено потвърждение за предоставените услуги. Законът урежда отношенията между ползвателите на услугите и доброволците, като изрично изрежда някои от правата и задълженията им. Според тези правила организациите, които извличат ползи от доброволните дейности трябва:


  • Да осигурят безопасни и хигиенни условия на труд и разбираема информация за всички потенциални рискове и предпазването от тях;

  • Да покрият всички пътни и други разходи, които доброволците са изразходвали във връзка с предоставените услуги;

  • Да предоставят ежедневно “джобни пари” на доброволците за тяхното препитаване;

  • Да покрият всички разходи, свързани с обучението на доброволеца, ако такова е включено в рамките на споразумението.

Законът позволява на доброволеца напълно да освободи организациите от тези задължения.

По силата на този закон доброволец, който извършва доброволни дейности получава по право национална здравна осигуровка от държавата. В случай на инцидент по време на извършването им доброволецът има право на обезщетение. В случай, че доброволецът предоставя своите услуги за по-кратък период от 30 дни, организацията е тази, която трябва да осигури застраховка за щети.

В закона за общополезните дейности и доброволците са уредени също така и правила за доброволците, изпратени от полска организация да извършват доброволен труд в чужбина. В тези случаи доброволецът има право да получи възстановяване на всички разходи “общо признати за конкретната ситуация” (например храна и настаняване), освен ако международното споразумение постановява друго.

Приложното поле на този закон е много широко и включва доброволни дейности във всякакви сфери общополезни дейности. Всъщност законът изброява 24 полета на действие, простиращи се от социалните грижи до защита правата на потребителя, а също така дава възможност и за разширяване на тези полета.

Въпреки широкото приложно поле на закона доброволен труд все още може да се извършва извън неговите разпоредби- в организации, които не отговарят на критериите да бъдат благотворителни организации. За тези организации ще важат общите правни правила.


Oрганизациите, които извличат ползи от доброволните дейности трябва:


  • Да покрият всички пътни и други разходи, които доброволците са направили във връзка с предоставените услуги;

  • Да предоставят ежедневно “джобни пари” на доброволците за тяхното препитание;

  • Да покрият всички разходи, свързани с обучението на доброволеца, ако такова е включено в споразумението.

В случаите извън приложното поле на този закон обаче

възстановяването на разходите, свързани с дейността на доброволеца става изцяло по усмотрение на организацията-домакин. Няма ясни законови разпоредби, свързани с данъчното облагане на платените на доброволеца парични средства.Това означава, че полското Министерство на финансите има пълната свобода на преценка. Досега обичайната практика е “джобните пари” да не са обект на данъчно облагане, но този проблем се разрешава поотделно за всеки случай.
От друга страна, организациите не са задължени да плащат социални осигуровки на доброволците.
Доброволци, които извършват доброволен труд в рамките на “Европейските доброволни услуги” получават джобни пари и пари за храна и настаняване, които са осигурени от Европейската комисия. Те обикновено не са обект на облагане с данъци.
Застраховки за доброволеца
Извън уредбата по този закон осигуряването на доброволците срещу рисковете злополука, болест и др. зависи от организацията. Ако тя не предложи осигуряване, доброволецът трябва да си осигури сам такова за своята и сигурността на трети лица. Програмата на “Европейските доброволни услуги” осигурява на всеки доброволец личен застрахователен план и чрез изпращащата го организация. В съответствие с Гражданския кодекс (чл. 430), доброволците и организациите са отговорни за всякакви щети, които нанесат на трети лица. Доброволецът е също така отговорен и за всякакви щети, които нанесе на организацията. В случай на злополука по време на работа не е ясно кой е отговорен и кой трябва да поеме разноските за лечение и/или рехабилитация на доброволеца.
Право на доброволеца на здравни и социални осигуровки
Здравната система в Полша е така устроена, че здравна помощ е възможна за граждани на Полша, които се намират в страната, както и за чужди граждани, които пребивават в Полша с дългосрочна виза, с разрешение за извършване на труд и разрешително за временно или постоянно пребиваване. Те трябва да заплащат своите

осигурителни вноски. Чужди студенти и духовни лица могат да бъдат осигурени безплатно. Членове 6 и 7 от нормативния акт, регулиращ общото здравно осигуряване постановяват, че децата, ненавършили 18 години и студентите - редовно обучение, ненавършили 26 год., се осигуряват от държавата. Доброволци, идващи от чужбина не се осигуряват по право. Те трябва да заплащат за всякакви медикаменти и медицинско обслужване. Полша има споразумения, свързани със спешната медицинска помощ с редица държави като Албания, Австрия, Белгия, България, Чехия, Франция, Гърция, държавите от бивша Югославия, Люксембург, Германия, Русия, Словакия, Унгария, Швеция и Великобритания. Колкото до социалното подпомагане, гражданите на Полша имат право да получават социални помощи за безработни, дори и ако извършват доброволен труд, стига да показват, че търсят работа и имат готовност да започнат такава. В случай, че едно безработно лице реши да извършва доброволен труд в чужбина, то губи правото на помощи до момента на своето завръщане.

Колкото до семейните добавки, правото на тях се губи в случай, че доброволецът отсъства от страната за повече от 3 месеца. За да получи отново право на добавки, той трябва да подаде ново заявление след завръщането си.
В емиграционното законодателство няма специални разпоредби относно чуждите доброволци. Поради тази липса за тях важат общите законодателни разпоредби. Чужди доброволци, чиито труд има продължителност по-малко от три месеца, са задължени да подадат документи за издаване на временно разрешително за пребиваване в съответното консулство. Те трябва да приложат и документи, които да удостоверяват доброволната служба. Възможно е властите да поискат доказателство, че лицето има достатъчно средства да покрие пътните разходи до страната и обратно, както и такива, за да преживява. Разрешителното за пребиваване се издава за период не по-дълъг от две години и не позволява на доброволеца да извършва друга работа.В случай, че доброволецът не успее да си осигури съответното разрешително за пребиваване, полските власти могат да го върнат в страната му и да му наложат глоба в размер от 5 до 1250 евро. Тези правила не се отнасят за международни доброволци, които предоставят услуги, основаващи се на международни споразумения.

Полски доброволци, които искат да извършват доброволен труд в чужбина трябва да изпълнят съответните изисквания на държавата, в която отиват. Няма специални правила за тяхното връщане или за престоя им там.






РУМЪНИЯ


ПРАВНА УРЕДБА:


  • Румънският закон за доброволния труд от 2001 г

  • Правителствена наредба 60/1997 относно пожарникарството



Източници:



www.cev.be

Определение за доброволен труд

Съдействие от страна на държавата

Изисквания и задължения на организациите за доброволен труд

Правителствени програми за насърчаване на доброволния труд

Румънският закон за доброволния труд от 2001 г. го определя като дейност от обществен интерес, предприета от лица,наречени доброволци, в правooтношение, различно от уредените от Трудовия и Гражданския кодекс, относно полагането на възмезден

труд.

Доброволческите дейности се изпълняват за благото на обществото(социални грижи,защита на правата на човека, здравеопазване, култура, образование, наука, религия и т.н.) от физически лица в рамката на доброволческо правоотношение.



Законът беше изменен през 2002 г. и се реши да се приеме Европейската конвенция за Европейската доброволческа служба за младежи от 2003 г.Нищо не беше консултирано с румънските организации с нестопанска цел.
Доброволният труд и законът

Румънският закон за доброволния труд беше приет през Международната година на ООН за доброволци (2001г.).

Законът установява правна уредба на доброволчески дейности в Румъния,и в чужбина.

Основният фокус на закона обаче е върху международните доброволци и не се стреми към съзнанието на гражданите за доброволческа дейност.

Законът направлява улесняването и насърчаването на участието на чуждестранните и румънските граждани в доброволческите дейности според гражданската солидарност, както и участието на младите в международни доброволчески програми(прилагани от децентрализираните структури в близко сътудничество с националните власти)

Основни принципи на румънския Закон за доброволния труд

Законът определя 4 основни принципа,свързани с доброволците:

1.Участието на доброволеца, основано на свободно изразеното му съгласие
2.Активното участие на доброволеца в обществения живот

3.Ипълнението на доброволчески дейности без възнаграждение

4.Набирането на доброволци, основано на еднаква възможност, без дискриминация

Извън уредбата на закона остават доброволчески дейности насочени към семейство,приятели или съседи –те не представляват доброволческа дейност (с изключение на тези изпълнявани в рамките на правоотношения с юридически лица)


Договор за доброволен труд
Според закона доброволният труд трябва да бъде провеждан въз основа на писмен договор между доброволеца и облагодетелственото от доброволческата дейност лице в съответствие със свободата на договарянето и правната уредба на доброволния труд. Облагодетелстваното от доброволния труд лице може да бъде публичноправно юридическо лице или частноправно юридическо лице с нестопанска цел.

Законът забранява подписването на договор за доброволен труд с цел избягване на индивидуален трудов договор или друг договор, включващ заплащане на положен труд.

Всеки договор,който нарушава тези правни уредби е нищожен. Трябва да се отбележи, че първоначалният закон от 2001г. се прилагаше само относно румънски граждани. Той беше изменен през 2002г., за да се прилага почти само за международни доброволци и румънски граждани и за румънски граждани, избрали да бъдат доброволци в чужбина.

Една от основните трудности във връзка със закона е, че много организации с нестопанска цел функционират, без да имат статус на юридическо лице. Тези организации според румънското право не могат да подписват правнообвързващи съглашения ,дори и доброволчески. Лице, което е доброволец в такава организация не може да има доброволчески статус.Това, обаче, се прилага само за малка част организации и асоциации.



Права и задължения :

Договорът за доброволен труд трябва да включва следните права на доброволеца:

-активно да участва в разработването на програмите, за които е подписан договорът
-да провежда дейности според професионалния си опит

-да бъде осигурен от облагодетелстваната страна според правната уредба на закрилата на работниците, като се взима предвид естеството на дейността

-да бъде осигурен от облагодетелстваната страна срещу рисковете злополука и болест, свързани със самото естество на дейността – в случай, че това изискване не е съобразено, медицинските раходи се поемат изцяло от облагодетелстваната страна

-да получи сертификат от облагодетелстваната страна, сочещ придобитите умения

-да му бъдат възстановени от облагодетелстваната страна в съответствие с предвиденото в договора, всички разходи, които е претърпял докато е провеждал дейността си

-часовете, през които извършва дейността си,да не увреждат неговото здраве

-да получава хонорувани титли, награди, отличия в съответствие със закона
Договорът също така трябва да определя следните задължения на доброволеца:

-да изпълнява задълженията посочени от облагодетелстваната страна

-да съблюдава правилата относно поверителността на информацията, до която има достъп, докато изпълнява доброволческата си дейност

-да участва в курсове на обучение,организирани или предложени от облагодетелстваната страна

-да полага необходимата грижа за материалните ресурси, които използва по време на доброволческата дейност
За периода на договора,доброволецът е подчинен на юридическото лице, с което е подписал договор и никой друг, освен доброволецът не може да провежда дейността, определена в договора, дори ако лицето е представител на доброволеца
Също така според закона участието в доброволческа дейност не замества военната служба или друга алтернативна на военната служба,заместваща военната и не може да замества възмездна работа.
Изменение или прекратяване на договора
Договорът може да бъде прекратен едностранно от

всяка от страните с 15-дневно предизвестие. Причината

за прекратяването не е нужно да бъде излагана пред другата страна. Договорът може да бъде изменян по писмена молба на една от страните, в 15-дневен срок от деня, в който възникне обстоятелството, налагащо изменение. За всеки спор, свързан с договора, законът дава на страните правото да се обърнат към съда, ако няма начин за доброволно уреждане на спора. Официално, отговорността за неизпълнението или неточното изпълнение на доброволческия договор е съобразно уредбата на Гражданския кодекс, който предвижда, че по принцип всеки е отговорен за собствените си действия.

Много организации обаче смятат, че законът не предвижда уредба за всички случаи, които могат да възникнат в практиката. Например в случаи,когато лице е доброволец за много кратък период от време (един или два часа) и за дейности, които не се нуждаят от специално обучение или доброволческа закрила, примерно почистване на парк.

Друг въпрос е дали тези, които работят за организация въз основа на трудов договор, могат също така да бъдат доброволци в тази организация. Законът казва, че лица,които работят за организация не могат да бъдат и доброволци в нея. Те обаче могат да работят допълнителни часове, наречени „неплатени допълнителни часове”, но това не се смята за доброволен труд.
Доброволци-пожарникари

Доброволните пожарни команди не са уредени от румънския Закон за доброволния труд.Те са уредени от правителствена Наредба 60/1997 относно пожарникарството, одобрена и изменена със закон 212/1997.


Възстановяване на разходите
Данъци и възстановяване на разходите

Според Закона за доброволния труд от 2001 г. възстановяването на разходите на доброволците не е подчинено на никакъв вид данъчно облагане в Румъния. Преди това нямаше уредба относно плащането на разходите на доброволците от национални неправителствени организации.Много национални неправителствени организации смятат,че причината румънските данъчни власти да въведат закон по тази материя е, че държавата се опитва да

затвори главата за интеграция на преговорите с ЕС, която включва задължението да се приеме закон за международен доброволчески труд за младежи.

Според Закона за доброволния труд, приемащата организация трябва да възстанови според договора и според изискванията на закона

разходите на доброволеца, направени във връзка с изпълнение на задълженията му.

Младежка програма на ЕС

Приемащата организация трябва да осигури на младите доброволци средства за транспорт, квартира, храна.Международният транспорт и освободена от данъци дневна сума ще бъдат осигурени от Европейската комисия по време на целия престой на доброволеца.
Закрила на доброволците
Застраховка и социална осигуровка

Националните неправителствени организации трябва да застраховат доброволците срещу риска от злополуки и някои застрахователни компании са предложили да застраховат доброволци,но никоя организация не може да си го позволи. Друг проблем е, че списъкът с доброволци е обикновено променлив, а е необходимо застрахователната компания да се снабди с поименен списък от доброволци.Това рядко е възможно,защото един ден може да имаш една група доброволци,а на другия-напълно различна. Ето защо много доброволци в Румъния остават незастраховани. От друга страна,в Румъния всеки е застрахован срещу злополука.Всеки на възраст под 26 г. е застрахован чрез родителите си,а всеки, който работи, е осигурен чрез удръжка от заплатата. Лица,които не се включват в нито една от тези две категории са застраховани по силата на закони за социална закрила.

Във връзка с доброволците по Европейски младежки програми, разходите се поемат от Европейската комисия, която трябва да сключи договор със застрахователна компания. Приемащата организация трябва да уреди дейности, които да бъдат наблюдавани от координатор, подчинен на правните условия относно безопасността на труда.
Доброволен труд и обезщетения за безработица

Няма специална уредба относно доброволния труд, полаган докато се получават обезщетения за

безработица-няма задължение за безработния да уведомява дали е зает като доброволец или не.

Чуждестранни доброволци в Румъния

Целодневни чуждестранни доброволци

Доброволци и разрешения за работа

Чуждестранните доброволци трябва да получат разрешение за пребиваване за целия период на доброволческата им дейност


Национален социалноосигурителен статут на чуждестранните целодневни доброволци в Румъния
Доброволците,идващи в Румъния от чужбина,трябва да изпълнят същите изисквания като всеки чужденец,идващ в страната ,за да вземат социална осигуровка,освен тези доброволци,идващи от Европейската програма за доброволен труд,чиято осигуровка е покрита от Европейската комисия.
Търсещи убежище и бежанци
Няма правила,засягащи търсещите убежище и бежанците,които искат да бъдат доброволци в Румъния.Те могат да бъдат доброволци като всеки друг,ако имат съответно разрешение за пребиваване, защото обикновено ще бъдат накарани да подпишат доброволчески договор
Правителствени действия за насърчаване –от миналото към бъдещето
Думата „доброволен труд” все още има много негативно значение в Румъния, както в много посткомунистически страни, и когато дискутираме и се опитваме да разберем доброволния труд в страните от Централна и Източна Европа, е важно да погледнем близката политическа история на региона и тясната връзка на доброволния труд с комунизма.

Важна част от комунистическата идеология е идеята, че всеки гражданин трябва да бъде ангажиран в общественото развитие и да допринася с нещо за обществото. В този смисъл хората са задължени да бъдат доброволци,а решението за това не е свободно. Много често хората са били доброволци с недоверие и презрение.

Обаче надеждите са били, че 2001 г.- Международната година на ООН за доброволците, би била важен катализатор за развитието на доброволния труд в
Румъния и че румънската държава ще признае важността на активното гражданско общество и ще се опита да повдигне нивото на увереност на румънските граждани в това. В този смисъл румънският Закон за Доброволния труд от 2001г. може да бъде посочен като важен пример на повишено признание. Трябва обаче от друга страна да бъде отбелязано, че този закон не е дебатиран в диалог с организации на гражданското общество и че всъщност фокусира до голяма степен само случаите на трансграничен доброволен труд,с малка специална уредба за улеснението и поддръжката на румънските граждани ,които искат да бъдат доброволци в собствената си страна. Това кара някои организации да смятат, че това е повече продиктувано от желанието на Румъния да затвори поредица глави от преговорите,отколкото истинско обвързване да развие този сектор от гражданското общество.

Ясно е обаче, че те трябва да видят някаква ценност в доброволния труд: Румъния е част от Младежката програма на ЕС,която поддържа мобилността на младите доброволци в Европа. Обаче също така е вярно, че румънският Закон за доброволния труд прави много малко,за да подкрепи и окуражи доброволния труд на собствените си граждани в собствената си страна. Някои аспекти на доброволния труд са добре регулирани от новия закон, но той сам по себе си не гарантира промяна в поведението на организациите и доброволците. Това според неправителствения сектор може да бъде постигнато чрез признание на сектора и:

-обучението на тези,които са заети с управлението на доброволците, както и на дейностите, в които те са ангажирани

-поддръжка на доброволчески центрове,които активно насърчават добра практика в доброволческата заетост

-поддръжка на организации, включващи доброволци, които разпространяват това , което са научили

Румънският Закон за доброволния труд е съвсем нов. В дългосрочен план надеждата е, че той ще служи като катализатор за други инициативи, които са предназначени да ангажират обикновени хора в процеса на взимане на решения, които ги засягат.

Заключителни бележки, преглед и препоръки
-относно частта за правата на доброволците законът не казва какво става в случаите,когато доброволецът се присъединява към организация с нестопанска цел след като доброволческата програма вече е била създадена или завършена:
-относно частта за доброволческите права и задължения в договора, сертификата, който доброволците имат право да получат, трябва да бъде базиран на изпълнението, защото не само часовете доброволен труд имат значение, но и резултатът

-относно частта за изменение/прекратяване на договора, би било по-добре, ако отделните организации можеха да решат за себе си дали е нужно 15-дневно предизвестие или не

-във връзка с договорите за доброволен труд, законът трябва да е по-гъвкав, за да уреди различните видове доброволчески дейности

-законът трябва да включи правото на доброволеца да бъде информиран за всякакви опасности, свързани с доброволческия труд

-законът трябва да бъде променен, за да насърчи румънците да бъдат доброволци в Румъния

-развитието на доброволния труд трябва да започне в местните общности

-трябва ясно да се обясни, че международният доброволен труд е само част от доброволния труд

-гражданското общество трябва да бъде консултирано за бъдещи изменения на закона

-трябва да бъде налице подкрепа за тези неправителствени организации, които имат доброволци и не могат да покрият застраховки и други разходи. Държавата не предоставя помощ на неправителствените организации, които искат да застраховат доброволците, а чуждестранни дарители нямат интерес да субсидират такива разходи.Такова финансиране възниква само в случаи на чужди доброволци и на румънски доброволци, които отиват в чужбина

-организациите трябва да бъдат насърчавани да бъдат отговорни във връзките си с доброволци, но може да се позволява гъвкавост по отношение на договорите

-държавата трябва да увеличи подкрепата си за агенции, специализирани в насърчаване на добра практика в доброволния труд

-държавата трябва да подпомага различни доброволчески събития.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница