Понятие за доброволен труд
Законът и доброволният труд
Съдействие от правителството
Осигуряване и облекчаване на доброволците – данъчни облекчения, осигуряване и т.н.
Признаване на доброволците
Възстановяване на разходите
Извършване на доброволен труд в чужбина
Чужденци, извършващи доброволен труд в страната
Заключителни бележки, общ
преглед и препоръки
|
Доброволният труд включва всякакви форми на доброволна дейност, формални или неформални, на пълен или непълен работен ден, надомно или на открито, която е предприета по своя инициатива и без финансов интерес. Тя е в полза на самия доброволец, на общността и на обществото. Доброволният труд е средство гражданите и компаниите да се грижат за човешките и социалните нужди.
Доброволният труд се полага обикновено в структурите на организации с нестопанска цел. Често (но не винаги) това става в рамките на половин работен ден. Доброволният труд може да е с продължителност от 1 ден до няколко години, като се работи в различни сфери. Добра практика е доброволците да се осигуряват за злополука, да получават здравни осигуровки, подходящо обучение и управление, както и да се възстановяват разходите им.
Доброволно помагане на пълен работен ден – отнася се до специфични проекти, в които се използват доброволци на пълен работен ден. Тези проекти се осъществяват в ограничен период от време. Доброволците могат да работят както у дома си, така и извън него. Добра практика е на доброволците да се осигурява подходяща социална закрила, като се осигуряват за злополука, получават здравни осигуровки и застраховка за отговорност. Доброволците получават и подходящо обучение и управление, разходите им се възстановяват, получават квартира и издръжка, ако са уговорени между доброволеца и организацията.
В Белгия няма легално определение за “доброволец”. За дефиниране на понятието се използва смисълът, който се влага във Франция, Фландрия и Германия. Във френския
език има разлика между“bénévolat”(благотворителна работа и полагане на доброволен труд неформално и на половин работен ден) и “volontariat”(формално полагане на доброволен труд в организации с нестопанска цел или такова, основано на различни проекти). В немски и датски няма разлика между ”vrijwilligers” и ”freiwilligen” (доброволци).
Към момента няма закон, който специално да се отнася до доброволците. Има само някои административни актове (за данъчни облекчения).
На регионално ниво има приет декрет, който се отнася специално до доброволците. Той е приет през 1994 год. от Департамента на здравето и благоденствието на Фландрия. Декретът създава задължения за организациите, които използват доброволен труд:
-
Да застраховат доброволците, които използват
-
Поне веднъж годишно да им предоставят подходящо обучение.
-
Често вместо като доброволци, такива хора се означават с категории като “работници”, “хора, които се обучават”, “студенти”.
Направено е предложение за Закон за правата на доброволците, в който да се регулират някои от ключовите проблеми, свързани със социалното осигуряване, социалната сигурност. Законопроектът е концентриран върху понятието “доброволец”. Полагането на доброволен труд се дефинира като незадължителна и неплатена дейност.
Висшият съвет на доброволците е създаден през октомври 2002 год. към Федералния парламент на Белгия, за да се занимава с въпросите и предложенията, свързани с развитието на доброволния труд в Белгия. Съветът обсъжда бъдещия Закон за доброволците и пречките, които стоят пред безработните, които искат да полагат доброволен труд. Белгийските социални служби помагат на тези, които искат да участват с организации с нестопанска цел в областта на социалната и културната сфера или в сферата на развитието в продължение на година. Една година полагане на такъв труд не води до прекратяване на трудовия договор с работодателя и може да се използва за грижа за семейството или деца. Все повече се използва от работещи хора, които искат да
участват в мероприятия на организации с нестопанска цел.
Доброволците работят в организации, като техния труд се защитава от закона. Те получават еднакво отношение, защита от сексуално посегателство на работното място, добро отношение по време на работата, регулиране на регулацията, колективни договори и комитети по мениджмънт, право на отпуски и др.
Младите доброволци или техните семейства запазват семейните си издръжки, доклокото доброволната дейност изпълнява всички изисквания според Закона за социална сигурност. Младите доброволци трябва да живеят в БелгияТрябва да не са навършили 18 годишна възраст или 25 годишна възраст, ако младият човек следва висше образование или се обучава. В такива случаи той получава възнаграждение в размер на 409.03 евро месечно.
Компетентните органи могат да отпускат такива издръжки и при наложаща нужда. Например през 2001 год. изискванията на органите са младите хора да участват като доброволци в програми като Европейската програма за доброволно помагане на Европейската комисия. Това е направено, защото младите доброволци официално имат статус на “хора, които се обучават, без да им се плаща”. Въпреки че тази стъпка е насочена само към младите, тя е важна за улесняването на транснационалната доброволческа дейност.
Законодателството на Белгия за безработицата позволява тези, които получават обезщетения за безработица, да извършват доброволен труд в Белгия при определени условия. Според информацията в Националната служба по заетостта, тези условия са следните:
-
Доброволният труд да е в рамките на личните отношения (т.е. да е базиран на приятелство)
-
Доброволният труд да е в публичния сектор, в обществен интерес, в поддържано от белгийската община училище, в културен център, младежки център, организация с нестопанска цел.
-
Аматьорска дейност в спорта.
-
За да се запази правото на обезщетение за безработица, доброволецът трябва да уведоми съответната служба по заетостта и да изпълни някои административни формалности. По принцип това право се предоставя за
максимум 12 месеца. Този период може да се удължи с нова формална декларация на безработния, която да съдържа намерение за продължаване на доброволната дейност. Когато такова позволение се получи, безработният има право както на обезщетението за безработица, така и на компенсациите от доброволния труд. НОЗ може да даде разрешително на асоциации и организации да набират такива доброволни кадри, които получават обезщетения за безработица. Право да се работи като доброволец и да се получават обезщетения няма да се получи, ако по този начин ще се намали конкурентноспособността на безработния на пазара на труда. За да се запази правото на осигурително обезщетение и медицинско обслужване, желаещите да извършват доброволен труд трябва предварително да се регистрират като търсещи работа в НОЗ. Младите доброволци, които отиват в чужбина, се приемат за неплатени обучаващи се. Според чл. 36, § 2, 5 и чл 94 от Кралския декрет от 25 ноември 1991 год. обезщетенията за безработица на младите хора, които полагат доброволен труд в чужбина, могат да се получат 9 месеца след като са приключили висшето си образование. Това създава затруднения, защото по този начин се ограничава периодът, през който младите хора могат да полагат доброволен труд. Това може да ги задължи да съкратят дейността си, ако искат да продължат да получават обезщетения за безработица.
Проблемът е, че младите хора под 25 годишна възраст преди да заминат като доброволци, трябва да получат одобрение от компетентната служба по заетостта, за да бъдат регистрирани като обучаващи се извън страната. Ако такова одобрение им бъде отказано, периодът на неполучаване на обезщетения ще се преустанови до тяхното завръщане. Когато приключи периодът на получаване на обезщетения, в случай, че младият човек бъде одобрен, той ще се квалифицира като безработен.
Разрешение трябва да се получи за доброволците, които участват в световното развитие или в хуманитарни мисии. Тези разрешения се обуславят от необходимостта от освобождаване от задължението да участват в пазара на труда, да се приемат предложение за работа, регистрацията им като безработни, това, че са обект на обществен контрол или, че трябва да живеят в Белгия. Такива разрешения се предоставят на:
-
-
Безработни, навършили 50 годишна възраст, които извършват доброволен труд в кооперации за равитие или по хуманитарни програми. Разрешителното се дава за период от максимум 12 месеца. То може да бъде продължено.
-
-
Младите хора, които търсят работа. Те получават първото си обезщетение за безработица след изтичане на определен период, през който могат да работят доброволно в хуманитарни програми. В такива случаи законът предвижда възможност за натрупване на обезщетенията за безработица от 99.16 евро за месец до сумата от 274.79 евро, за да се покрият административни разходи, връщат се суми за самолетни билети и се осигурява застраховка за злополуки, злополуки по време на работа, репатриране и болест.
Доброволци, които участват в хуманитарни програми в одобрена национална или в международна организация. В тези случаи разрешението може да е за период от 4 седмици за година, като при специфични нужди може да се продължи до 3 месеца.
Някои доброволци, които са направили разходи, надвишаващи 25.79 евро на ден и 1031.66 на година, без това да им е било възложено от Социалните и данъчните служби на Белгия, имат право да получат дадените суми обратно. За да стане това, тези разходи трябва да са били направени основателно и да са реални. Това е посочено в “Circulaire”(Ci. G. Rh. 241/509.803 Of 5 March 1999). Възстановяването на разходите е освободено от данъци. Организациите, които ползват доброволен труд, трябва да регистрират всички връщания на направени разходи от доброволците им, заради евентуални проверки от страна на компетентните финансови или социални органи.
Не се създават формални права на доброволците, а се дава възможност на някои доброволци да получат направените разходи.
Не всички доброволци се третират еднакво. Например изключват се доброволците, които работят в организации, плащащи корпоративни такси. Те трябва да намират основание за всеки свой разход.
Студентите в Белгия също могат да печелят, без сумите да се облагат с данъци, ако не надвишават 5480 евро на година. Ненадвишаването на тази сума се приема за извършване на доброволен труд за осигуряване на джобни пари за доброволеца.
Въпреки съществуващите данъчни облекчения за някои доброволци и получаването на облаги, като джобни пари,
квартира и храна, това се квалифицира като възнаграждение. Това става в случаите, когато сумите се получават през определен период от време за пълен работен ден. Като последица от това в определението на понятието “доброволен труд” се използва думата “работник”, а организациите, които използват доброволен труд се наричат “работодатели”. Изключение е направено само за тези, които са извършвали доброволен труд в рамките на шампионата "EURO 2000 Football Cup”. Тогава джобните пари, които са получавали доброволците не са се считали за възнаграждение.
Тези, които вече са безработни и получават обезщетение, могат да получават осигурителни обезщетения, ако представят молба за вписване. Това трябва да стане съвместно с организацията, която ги изпраща като доброволци в чужбина.
Молбата може да бъде изпратена до всяка служба, която предоставя обезщетения за безработица. След одобряване й, молбата се изпраща на НСЗ или на съответната служба по заетостта за окончателно одобрение. Окончателното одобрение се прави въз основа на специфични критерии като възрастта на кандидата, трудовия му опит, вида доброволен труд, който ще се полага, възможностите, които ще се открият пред полагалия доброволен труд и невъзможността да се натрупа такъв опит в Белгия. Докато доброволецът е в чужбина, организацията, която го е изпратила, може да бъде помолена да предоставя всеки месец сертификат, удостоверяващ къде е доброволецът.
Трудности има, когато чужденци желаят да извършват доброволен труд в Белгия. Според Закона за работната сила никое лице, което не е от Белгия или ЕС не може да работи като доброволец в страната, освен ако няма паралелен договор за работа, съответстваща на доброволната. Кандидатите от страни на ЕС трябва да получат позволение да работят. Гражданите на ЕС и на трети държави, които официално живеят в Белгия, могат да извършват доброволен труд, без да е необходимо разрешение от властите, вкл. студенти, които работят през ваканцията, студенти по програми за обучение и др.
През 2003 год. е създаден Законопроект за доброволците, който е внесен във Федералния парламент на Белгия. Работата по законопроекта не е била лесна, защото трябва да се създадат изменения на легални определения в Конституцията, Гражданския и данъчния кодекс, Закона за социалната сигурност, законодателството за безработицата, да се извършат промени в пенсионното осигуряване, задължителните здравни осигуровки и издръжката. Особен пороблем се явява липсата на взаимодействие между отделните агенти. Съществува опасност да се разводни понятието за доброволен труд.
Доброволният труд в Белгия въпреки това се приема заради социалната му стойност, въпреки че политически още това не се е отразило. В страната съществуват опасения, че приемането на такъв закон може да доведе до асимилация, но той е необхдим и трябва да бъде приет.
|
