Доклад за законовия статус на доброволците в Ирландия на Европейския център за доброволен труд (European Volunteer Center) и Асоциацията на организациите за доброволен труд (AssociationofVoluntaryServiceOrganisations)
Осигуряване и застраховане на доброволните работници
Възстановяване на разходите
Режим на подпомагане на доброволните работници
Чужденци, полагащи доброволен труд в Ирландия
В Ирландия доброволният труд не е законово уреден, но се провежда политика, насърчаваща неговото развитие.
През 2000 г. ирландското правителство приема Бялата книга за доброволната дейност (White Paper on Voluntary Activity 2000), в която доброволният труд е определен като „предоставяне на време и енергия в полза на обществото, местната общност, отделни индивиди (различни от най-близките в семейството), околната среда и по други причини. Доброволният труд се извършва по собствено желание, без заплащане (с изключение на минимално необходимите разноски)”.
В края на 2000 г. е създаден Национален комитет за доброволния труд (National Committee on Volunteering) въз основа на Програмата на правителството на Ирландия за просперитет и справедливост и Бялата книга за подпомагане на доброволната дейност. Комитетът изследва възможностите и прави препоръки относно:
признаване на доброволния труд за квалификация,
увеличаване броя на доброволно трудещите се,
мерките за подържане и развитие на доброволния труд.
Според Бялата книга за доброволната дейност всеки може да полага доброволен труд толкова дълго и често колкото желае, без да губи социалните придобивки по Закона за социалното подпомагане (Social Welfare Act 1997). Но според закона за
социално подпомагане безработен полагащ доброволен труд извън Ирландия не може да получава помощи за безработица (когато безработният се завърне, може да подаде молба за възстановяване на помощите). На практика има случаи, когато безработен, полагащ дълго време доброволен труд губи изцяло или отчасти помощите си са безработица. Във всички случаи безработният трябва да информира съответното бюро за безработни относно намеренията си да полага доброволен труд.
Няма специални законови изисквания относно застраховането на доброволците. Когато организацията за доброволен труд не застрахова доброволеца, той сам трябва да се застрахова. Volunteering Ireland (професионална, политически независима организация с нестопанска цел за доброволен труд) препоръчва доброволците да бъдат застраховани срещу болест, злополука и гражданска отговорност.
Инвалидите могат да полагат доброволен труд, без да губят обезпеченията си за инвалидност. Всеки заинтересуван инвалид трябва да получи одобрение от Министерството на социалните и семейни въпроси (Department of Social and Family Affairs). Инвалидите могат да полагат доброволен труд само в организации, които са доказали пред Отдела за инвалиди (Disability Section Department) на министерството, че предоставят работа за доброволци, която не се заплаща. Кандидатстващото за доброволна работа лице трябва да представи медицински доказателства пред Отдела за инвалиди, че извършваната дейност ще има благоприятно и рехабилитационно въздействие върху него.
Лицата получаващи пенсия за слепота не губят правото си върху нея само ако не получават някакво възнаграждение за доброволния си труд.
Възстановяването на разходите на доброволците не е закрепено като законово изискване и на практика много организации за доброволен труд не ги възстановяват или не могат да ги възстановят (повече от две трети от доброволците работят, без да им се възстановяват разходите). В случай, че доброволците получават някакви финансови средства, те не се облагат с данъци, ако не
надвишават разрешеното от Комисията за държавни приходи (Revenue Commissioners).
В Ирландия правото на получаване на здравни услуги в икономическия му смисъл е свързано с гражданството – плащане на данъци, социална осигуровка. Националността сама по себе си не е определяща при получаването на здравни услуги. Съществуват специални правила относно доброволците от страните от Европейския съюз и Европейската икономическа общност. Разграничение в режима има и според срока за полагане на доброволния труд.
Краткосрочен доброволец – пребиваващ в Ирландия за по-малко от 1 година. В този случай те се третират като „посетители” и имат право на безплатна спешна медицинска помощ, само ако притежават европейска карта за здравно осигуряване (European Health Insurance Card). Ако доброволните работници са от Великобритания, е необходимо да докажат единствено гражданството си. Всички други здравни услуги, различни от спешната помощ, са за сметка на доброволците.
Доброволци от страните извън ЕС и ЕИО нямат право на безплатни здравни услуги.
Ирландия има споразумение с Австралия относно здравната грижа за доброволците от двете страни. Според него австралийски доброволци получават спешна медицинска помощ на цените за ирландски граждани, не притежаващи медицинска карта (medical cart), както и да получат предписаните им лекарства на цени за ирландски граждани.
Дългосрочен доброволец – пребиваващ в Ирландия за повече от 1 година. Те са приравнени на ирландските граждани. Този законов статус се прилага независимо от националността и имат право да ползват всички здравни услуги, ако имат медицинска карта.
Ирландските граждани, полагащи доброволен труд в страни от ЕС трябва да притежават Европейска здравноосигурителна карта, за да получат безплатни здравни услуги.
На безработни е позволено да полагат доброволен труд, но при условие, че са активно търсещи работа и че ако им бъде намерена работа, ще я започнат. За да предостави доброволна работа на безработен, съответната организация трябва да получи одобрение от съответното бюро за безработни. Когато дете полага целодневен доброволен труд, семейството му губи правото на семейни добавки и данъчни облекчения, ако не докаже, че детето получава образование в този момент.
Чужденци - доброволци, граждани на ЕС и ЕИО, нямат нужда от разрешение за престой до 3 месеца. За по-дълъг срок разрешението се получава от Бюрото за регистрация на чужденци (Alien Registration Office) в Дъблин или в местното полицейско управление. Гражданите на Великобритания не се нуждаят от регистрация за престой в Ирландия. Граждани на страни-нечленки на ЕИО също трябва да се снабдят с разрешение за престой повече от 3 месеца.
Взаимоотношения между доброволците и организациите, към които се числят
Включване на доброволци
Договорна отговорност пред трети лица
Средства за стимулиране на доброволчеството
Признаване на доброволните услуги
Удостоверяване на предоставените услуги
Законът за доброволчеството в Испания има за цел да насърчава и подкрепя солидарното участие на гражданите в доброволчески дейности, чрез нестопански публични или частни организации.
Приложно поле: Законът се прилага за доброволците, които участват по национални или надавтономни програми, както и за съответните организации, доколкото развиват тези програми. Наред с това се прилага и за доброволческите организации, които участват в програми, развиващи дейности от изключителна държавна компетентност.
За целите на закона под доброволчество се разбира сборът от дейности от общ характер, осъществявани от физически лица, винаги когато тези дейности не се осъществяват по силата на трудова, търговска или служебна връзка или срещу някакво възнаграждение и които обединяват следните характеристики:
Имат алтруистичен и солидарен характер.
Тяхното осъществяване е свободно, без да имат за свое основание някакво лично или юридическо задължение
Които се осъществяват без никаква насрещна икономическа престация, без значение от правото на възстановяване на направените разноски с оглед изпълнението на доброволческата дейност.
Които се осъществяват чрез частни или публични организации с оглед на конкретни програми или проекти.
От това определение се изключват доброволческите дейности със спорадичен и изолиран характер, които се осъществяват поради родствени, приятелски и добросъседски отношения.
Дейности от общ характер
Под дейности от общ характер се разбират социалните услуги, граждански, образователни, културни, научни, спортни, санитарни, за защита на околната среда, за защита на икономиката или на разследването, за насърчаване на доброволчеството или каквато и да е друга от сходна природа.
За доброволци се считат физическите лица, които свободно обещават да осъществяват доброволческа дейност.
Права на доброволеца:
Да получава както първоначално, така и редовно информация, обучение, ориентация и подкрепа, и за конкретния случай и материални средства за изпълнението на възложената му дейност.
Към него да се отнасят без дискриминация, като се уважава неговата свобода, достойнство, личен живот и вярвания.
Да участва активно в организацията, към която принадлежи, вземайки участие в изработването, оформянето, изпълнението и
оценяването на програмите, съгласно техните устави и приложими норми.
Да бъде осигурен срещу рисковете злополука и болест, които произтекат от прякото изпълнение на доброволческата дейност.
Да му бъдат възстановени разноските, които е направил по време на изпълнението на доброволната дейност.
Да разполага с идентификационен документ, удостоверяващ положението му на доброволец.
Да осъществява своята дейност в изискуемите условия за сигурност и хигиена съобразно характерът на работата.
Да получи дължимото уважение и признание за социалната ценност на своя принос.
Задължения на доброволеца:
Да изпълнява поетите обещания към организацията, към която принадлежи, зачитайки нейните цели и правила.
Да пази поверителността на информацията, за която е узнал по време на осъществяването на доброволческата дейност.
Да отказва всяка насрещна материална престация, която би могъл да получи както като доброволец, така и от трети лица, свързани с неговата дейност.
Да уважава правата на ползвателите на неговата доброволна дейност.
Да действа с дължимата грижа и солидарност.
Да участва в квалификационните мероприятия, предвидени от организацията с оглед възложените му функции и дейности, както и тези мероприятия, които се провеждат редовно с цел поддръжка на качеството на услугите, които се предоставят.
Да следва адекватните инструкции с оглед на целите, които му се дават в хода на възложената му дейност.
Да ползва по предназначение акредитацията, която му се предоставя от доброволческата организация.
Да пази и да се грижи за материалните средства, които му са поверени от организацията.
За организациите:
Организациите, които разполагат с доброволци трябва да бъдат законно основани, да са получили собствена юридическа личност, да не преследват стопански цели и да осъществяват и развиват програми в сферата на дейностите от общ характер (отбелязани по-горе). Различните министерства могат да предоставят субсидии или да сключват договори за финансиране с доброволческите организации при спазване на предвидените за това законови изисквания, както и ако те се извършват в съответствие с критериите за прозрачност и справедливост, по законоустановения начин.
Доброволческите организации трябва:
Да изпълняват уговорките си с доброволците, които са постигнати при включването на последните в организацията.
Да застраховат доброволците по подходящ начин съобразно изпълняваната от тях дейност, като покрият рисковете злополука и болест, причинена пряко от извършването на доброволческата дейност.
Да покрият разходите по изпълнението на дейността и да осигурят доброволците с подходящите средства за изпълнението и.
Да установят подходяща вътрешна система за информация и ориентация за изпълнение на задачите, които са възложени на доброволците.
Да подсигурят на доброволците подходящо обучение, което е необходимо за правилното изпълнение на дейността им.
Да гарантират на доброволците изпълнение на дейността в дължимите условия на хигиена и безопасност, съобразно природата и характера на дейността.
Да подсигурят на доброволците акредитация, която да ги оправомощава и идентифицира при изпълнението на дейността.
Да издадат на доброволците документ, който да удостоверява за предоставените от тях услуги.
Да водят регистър за повишаване и понижаване на доброволческия персонал.
Включването на доброволците в организациите се формализира писмено чрез съответното споразумение или обещание, които наред с това, че определят алтруистичния характер на връзката, следва да имат следното минимално съдържание:
Обема от права и задължения на двете страни и следва да са в съответствие с предвиденото в законите.
Съдържанието на функциите, дейностите и времето, за което обещава да се постави на разположение доброволецът.
Процеса на обучение, което е необходимо за изпълнението на доброволческите функции.
Продължителността на договора и основанията и формите на прекратяването му от двете страни.
Позицията на доброволец се приравнява на тази на съдружник в същата организация.
Организациите отговарят пред третите лица за вреди, причинени от доброволците, които участват по техните програми, когато това е в резултат от осъществяване на доброволческата дейност. Когато се отнася до частни организации, редът е по Гражданския кодекс, а когато се отнася за общата администрация на държавата – по реда на Закона за юридическия режим на публичната администрация и за общия административен процес.
Юридически режим
Споровете, които възникнат между доброволци и организациите във връзка с изпълнението на доброволческите дейности се отправят до компетентната юрисдикция съобразно установеното в процесуалните норми.
Общата държавна администрация насърчава установяването на механизми за техническа помощ, мероприятия за обучение, услуги за информиране и кампании за разпространяване и признаване на доброволческите дейности.
Стимули за доброволчеството
Доброволците могат да се ползват, в установените срокове и условия, бонуси и намаления във връзка с използването на държавния градски транспорт, както и във връзка с входа в музеи, управлявани от общата държавна администрация, както и всяко друго поощрение, което е законоустановено с цел насърчаване, признаване и социално оценяване на доброволната дейност.
Признаване на доброволните услуги
Времето, прекарано като доброволец може да се зачете при отбиването на военната служба, съгласно предвиденото в Закона
за военната служба.
Времето, прекарано като доброволец, когато този факт бъде надлежно удостоверен, може да бъде признато изцяло или частично от Националния съвет за морални възражения ( на основание етническа, религиозна принадлежност и т. н.) за период с продължителността на заместимата социална престация, която се следва, ако:
се отнася за доброволна дейност, осъществявана след признаването на възражението по съвест.
предоставянето на услугите се осъществява за период с продължителност поне от шест месеца, спрямо организация или образувание, което има подписан договор с Министерството на правосъдието и вътрешните работи за изпълнение на зaместимата социална престация, в сроковете, предвидени в Закон 48/1984, уреждащ възражението по съвест и заместимата социална престация.
Удостоверяването на предоставените услуги се осъществява чрез документ, издаден от организацията, в която са осъществени, в които трябва да са отбелязани наред с личните и идентификационни данни на доброволеца и организацията, и поне следните данни:
Доказателство, че заинтересуваният субект има положение на доброволец
Дата, продължителност и характер на престацията от доброволеца.
Доброволци в чужбина
За който участва доброволно и безплатно в програми, изпълнявани в чужбина от организации, които отговарят на изискванията за доброволна организация по този закон, се прилагат разпоредбите на испанския закон.
ИТАЛИЯ
Правна уредба:
Закон № 266/1991 за добороволчеството.
Закон № 381/1991 за общественото партньорство.
Закон № 49/1987 за сътрудничеството и развитието на доброволческата деиност.
Закон за държавната доброволческа служба от март 2001.
Закон за подпомагане на обществените организации № 383/2000.
Закон за националната гражданска служба от март 2001.
Икономическа помощ за доброволците и социална закрила
Политика за популяризиране и подкрепа на доброволческата дейност.
Заключителни бележки.
Съществуват две различни понятия за доброволчество в Италия.
Първото е за ”развиващи доброволци”, тези които участват в развитието на международното сътрудничество. Втората идея е за нещатни доброволци, които извършват дейността си самостоятелно, спонтанно и безвъзмездно. Тези доброволци обикновено действат на местно ниво и са студенти, работници или пенсионери.
Италианският закон №266 за доброволчеството от 1991 е единственият източник, която задължава общинските съвети да правораздават на своя територия. Местната власт е установила правила за доброволчеството следвайки националният закон.
Този закон внимателно признава работата на доброволческите организации. Той не засяга обаче отделният доброволец.Доброволческата дейност е призната за основна част от гражданския живот в страната. Призната е ролята на доброволческите организации в изграждането и усъвършенстването на гражданското общество. По-специално са дефинирани основните насоки на доброволческата дейност и връзките между правителството и неправителствените организации.
Според закона за доброволческа се смята всяка дейност която се извършва от сдружението към което доброволецът принадлежи. Извършва се спонтанно, свободно, безвъзмездно, по няколко часа седмично, с цел намаляване на обществения дискомфорт.
Правната норма на член 2 дава основните характеристики на доброволческите организации и правилата за приемане на нови доброволци. Доброволците нямат право да създават трудово правоотношение с доброволческата организация в която членуват. Доброволческите организации могат да наемат служители или да се ползват от услугите на частни фирми само в рамките на техния предмет на дейност. Доброволците не участват в икономическия живот. Те не са работници или служители по трудово правоотношение. Този факт премахва и всички задължения за доброволческите организации да плащат социални осигуровки за своите доброволци както и да внасят данъци и такси на национално и местно ниво.
Законът изисква застраховка за всеки доброволец, а също така и възстановяване на разходите възникнали по време на доброволческата дейност, в граници предварително определени от организацията.
Закон 311/1991 урежда дейността на обществените организации. Тяхната дейност е насочена към осигуряването на заетост за млади хора останали дълго време без работа,не достатъчно квалифицирани без предишен трудов опит, възрастни, инвалиди. Обществените организации обикновено се раждат от доброволческите и подобно на тях имат както наемни служители така и доброволци.
Законът 381/1991 за общественото сдружаване в Италия урежда функционирането на неправителствените организации и отношенията им с доброволците. Доброволческите организации извършват различни дейности в областта на селското стопанство, индустрията, търговията предлагайки програми за интеграция на хората в неравностойно положение в пазара на труда. Тези граждани трябва да съставляват поне 30% от състава на подобни сдружения. Броя на доброволците полагащи безвъзмезден труд не може да бъде по малък от 50 % от общия брой на всички членове на доброволческата организация.
Италианският закон 49/1987 дава възможност на доброволческите организации в страната да участват в международни програми в чужбина. Това става след като съответната организация получи акредитация от
министерството на външните работи. Акредитацията позволява на организацията да участва по проекти в чужбина финансирани от италианското правителство.
Законът дава възможност на италианските граждани над 18 год. притежаващи нужните професионални, технически, лични качества да участват в международни доброволчески проекти. Доброволците в подобни проекти получават и заплащане според мястото и трудността на работата.
След 2006 г. мъжете в Италия ще имат възможност да избират между военна и гражданска служба. Жените също имат право да участват в доброволната гражданска служба. Гражданската служба не е възможна за граждани на други държави от EU и трети държави. Броят на гражданите заети с подобна дейност ще зависи от финансовия ресурс на Националния фонд за гражданска служба. Доброволците ще вземат участие в проекти както в Италия така и в други развиващи се държави.
Законът за гражданската служба признава доброволческата дейност за неформален образователен опит-допринасящ за гражданското, социално професионално и културно развитие на доброволците. Признатият опит дава възможност на доброволците за частични стипендии в различни университети в страната и техникуми.
Критериите на които една доброволческа организация трябва да отговаря за да привлича доброволци във своите редици са:
Да бъде с нестопанска цел
Да бъде активна в сфери разрешени от закона
Да организира възможности за доброволческа дейност
Да бъде основана и да извършва дейност поне 3 години от момента на подаването на заявлението за набиране на доброволци.
Специално Бюро за гражданска служба ръководи програмата. Бюрото проверява мотивацията и проектите на организациите за наемане на доброволци. Всяка организация може да предложи неограничен брои места за доброволци. Одобрените проекти се публикуват в специален вестник.
Организациите трябва да дадат на доброволеца информация относно предмета си на дейност и целите си. Организацията избира доброволците си,прави лично досие на всеки и изпраща всички документи на бъдещите кандидати за одобрение в бюрото. Кандидатурите се разглеждат въз онова на критерии определени от правителството.
Според указ 77 от 5 април 2002 има известна разлика между доброволците работещи в страната и тези в чужбина.
Доброволците работещи в Италия получават директно от държавата заплащане от 433 евро на месец.
Организациите кандидатстващи за проекти в Италия не се субсидират от държавата за разходи за храна и квартира. В отделни случаи те могат да бъдат одобрени за подобна финансова помощ. В този случаи се отпускат по 15 евро на ден допълнително за всеки доброволец.
Доброволците служещи в чужбина получават по 433 евро на ден +15 евро “командировъчни”. В допълнение към това държавата гарантира за организацията още:
По 25 евро на доброволец за ваксинация
Поема транспортните му разходи изцяло
застраховка “злополука”и вредностни засягане на трети лица.
Новия финансов закон постановява, че доброволците не плащат данъци върху джобните пари които получават от организацията. Освен това 1 година доброволческа дейност се признава за 1 година трудов стаж като държавен служител.
Доброволците нямат право да получават обратно пари похарчени извън доброволческата си дейност и над границите определени от организацията си. Доброволците получават застраховка срещу злополука, кражба, болест, джобни пари 433 евро, квартирни и тренировъчни, пари за храна. Всички тези средства не се облагат с данък. Младите доброволци и техните семейства имат право на семейни надбавки стига това да не противоречи на Италианския закон за социално подпомагане. Помощите са за деца под 18 години или над 18- инвалиди.
Според указ на правителството от 29 август 2007 г. доброволците в Италия, идващи от държави извън EС не се нуждаят от разрешително за работа на територията на страната. Това важи за всички случаи на доброволческа дейност в страната. Доброволците идващи от чужбина в рамките на международно признати доброволчески програми получават доброволческа виза.
Два указа на Италианското образователно министерство говорят за значението на така наречения” доброволчески опит”.
Това е опит в няколко различни сектора на обществения живот. Тези сектори засягат културното артистичното, професионалното и физическо развитие на личността на доброволеца. Този “опит трябва да бъде натрупан извън училище в свободното време на доброволеца.
За да се запознаят учителите с опита натрупан от доброволците,организациите им изпращат сертификат и кратко справка относно дейностите с които се е занимавал доброволеца.
Нормативната уредба в Италия подкрепя доброволния труд. Също така става ясно, че както в още няколко Европейски държави, доброволческите програми са все още непознати и за повечето италианци. Освен това повечето доброволчески организации не могат да дадат информация на доброволците си относно тяхното административно и законово положение.
