Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

Неизпълнението изобщо може да се прояви в най- различни форми. Може да не е изпълнено никак или пък само от части, със закъснение, лошо - изобщо неточно.

1. ПЪЛНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ е налице когато длъжникът не е осъществил нищо от предметното съдържание на дължимата престация - когото не е извършил нищо от това, което трябва да извърши или даде. Или пък е извършил противно на онова , което е трябвало да не върши. Или пък е изпълнил дължимата престация толкова късно и толкова лошо, че Кр. няма никакъв интерес.

2. НЕТОЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ - то не е адекватно на дължимото по време, количество или качество.

2.1 Частично изпълнение. То не съответства на дължимото в количествено отношение. При него Дл. е осъществил само част от дължимия резултат.

2.2 Забавено изпълнение. То е неточно във времето . Длъжникът престира но не когато дължи. Понякога дори Кр. вече няма интерес от такова закъсняло изпълнение. В тези случаи то се приравнява на пълно неизпълнение. Това е така при т.н. фикс-сделки.

2.3 Лошо изпълнение. Всякакъв друг вид неточно изпълнение (в качествено отношение), когато то може да премине в пълно, ако несъответствието му е много голямо.

Средства, с които се ликвидират последиците от неизпълнението.

1\ Иск за пряко изпълнение. Чрез него Кр. може да постигне макар и със забава и по принудителен ред , ефективно осъществяване на дължимия резултат

Този иск допринася за осъществяването на ония цели и интереси, заради които обл. о-е е създадено.

2\ Овластяване на кредитора. Кр. маже да бъде овластен от съда да осъществи сам за сметка на Дл. резултата, който последният виновно не е осъществил. Това е възможно, когато задължението е заместима престация.

3\ Договорна отговорност. Когато прякото изпълнение е станало обективно невъзможно или не представлява вече интерес за Кр. , з-нът възлага вредите от неизпълнението в\у Дл. ако това неизпълнение се дължи на негова вина.

4\ Освобождаване от отговорност. Когато неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които Дл. не отговаря, няма основание да му възложим вредите от неизпълнението. Точно обратното, справедливо е да го освободим от отговорност за неизпълнение на невъзможното, щом не е причинил невъзможността.

НЕВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ. ПОСЛЕДИЦИ. ПРОБЛЕМЪТ С РИСКА. СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ.

Начална невъзможност.

Може да се поема задължение само за нещо възможно - за нещо практически и правно осъществимо по време на поемане но задължението. Иначе не възниква обвързаност за Дл. "Нищожни са - казва чл.26(2) д-рите, които имат невъзможен предмет"

Това е невъзможността да се изпълни едно вече породено и напълно валидно задължение - обективна невъзможност да се осъществи дължимия резултат, настъпила след възникване на обл. о-е. При това трябва да се различава дали неизпълнението е станало по вина на Дл. или без вина на Дл.

Ако неизпълнението не се дължи на неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника, ако то се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, казваме, че е налице невъзможност за изпълнение, която - стига да бъде доказана - освобождава длъжника от всякаква отговорност-чл.81(1).

1. Това е винаги когато става дума за едно случайно по своя произход обстоятелство, чието настъпване длъжникът нито е предизвиквал, нито е могъл, а не е бил и длъжен да предвиди. Пожарът, който е унищожил индивидуално определената вещ, която трябва да се престира; земетръсът който предизвиква срутване на пластове в един рудник и осуетява навременното изпълнение на доставката и т.н. и т.н.

2. Необходимо е не само да е настъпило едно случайно събитие, но и това събитие да създава, да причинява невъзможността т.е. м\у случайното по произхода си събитие и невъзможността за изпълнение трябва да съществува отношение на причинна зависимост. Така например Х бива повикан на военна служба. Той не е могъл да предвиди това обстоятелство. То не може да му се вмени във вина просто защото не го е предизвикал. Но ако под предлог на повикването му на военна служба Х не изпълни задължението си да прехвърли на У недвижимия имот, който е обещал да му продаде, ще вменим във вина на Х неизпълнението на това задължение. Защото Х може да упълномощи другиго да изповяда продажбата по нотариален ред.

3. В невъзможността не се крие въобще нищо абсолютно. То е относително понятие. То е относително във времето и пространството. Едно събитие е пречка за изпълнение - причинява невъзможност, не поради своето вътрешно естество, но по силата на взаимното отношение на ред условия и конкретни обстоятелства. Това, което лесно може да се предотврати при едни условия, може да бъде неотклонимо на друго място и при други условия.

Можем следователно в заключение да кажем, че едно събитие съставлява непреодолима пречка за изпълнение на задължението, ако е създало такова състояние, че с оглед на добросъвестността - с оглед на достъпните и практикувани способи за изпълнение - всички усилия на длъжника да престира биха били лишени от практически резултат.

Неизпълнението може да се дължи на причина, която съставлява пречка за изпълнение само по отношение Дл. За този случай казваме, че е налице лична, субективна невъзможност и се питаме какви са последиците й. Обикновено отговора е обективната невъзможност освобождава Дл. , а субективната не го освобождава от задължението му. Всъщност субективната невъзможност за изпълнение не освобождава Дл. от обвързаността му, защото изобщо не съставлява никаква невъзможност. Обратно, тя е възможност за престиране.

Субективната невъзможност е приравнена на обективната възможност за изпълнение. Тя не освобождава Дл. и той ще отговаря за вредите причинени от нея. Например Дл. не може да изпълни своето задължение, защото няма парични средства или се намира в болнично заведение. Изключението е субективната невъзможност ще бъде равна на обективната , само когато задължението е intuito personae.

Чл.81(1) казва, че длъжника не отговаря когато неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Без вина няма отговорност.

Последици при невиновна невъзможност за изпълнение.

1. Задължението се погасява. От длъжника не може да се иска онова, което е станало невъзможно по причина, която не може да се вмени във вина. Не може да се иска от него обезщетение за неизпълнение.

2. Доказване на невъзможността. Дл. трябва да докаже невъзможността, да докаже причината, която прави усилията му практически безполезни.

3. Отговорност за случайни събития. Възможно е Дл. да е поел рисковете от събитието, което причинява невъзможността. В такъв случай той не се освобождава от задължението си. То се превръща в задължение за парично обезщетение.

4. Заместваща облага. От събитието, което прави изпълнението невъзможно, понякога възникват претенции за обезвреда в полза на длъжника. Той може да се е застраховал срещу това събитие и сега - след настъпване на събитието - му се дължи застрахователно обезщетение. Купил е например някой една индивидуално определена вещ. С това е станал неин собственик (чл.24(1). Продавачът трябва да му я предаде. Но по вина на трето лице той не може да стори това. По вина на трето лице вещта е погинала. Това трето лице очевидно дължи обезщетение. Но това обезщетение дължи не на продавача, а на купувача - на новия собственик на вещта. Щом "рискът е за собственика", а купувачът е вече собственик на продадената и непредадена му вещ, нему се пада облагата - обезщетението, което идва на място на дължимата престация. Комуто рискът, нему и облагата.

Но купената вещ може да е погинала не по вина на трето лице, а в резултат на едно случайно събитие. Била е обаче застрахована от продавача. Кой ще получи застрахователното обезщетение: купувачът или продавачът? Отговорът е, че застрахователното обезщетение принадлежи на купувача.

1. Зависи от това какъв е договора. При едностранните договори рискът е за кредитора. При тях само едната страна е задължена към другата. Другата има само права. Невъзможността да се изпълни това единствено задължение освобождава Дл.

2. При двустранните договори права и задължения възникват и за двете страни, всеки се задължава, защото ще получи нещо насреща. Ако една от страните се освободи от задължението си поради невъзможното му изпълнение, другата ще трябва ли да изпълни насрещното си задължение, щом то е изпълнимо? Ако трябва да изпълни, тя ще даде нещо и нищо няма да получи насреща - рискът ще тежи върху кредитора. Ако пък освободим и нея от задължението, рискът ще легне върху длъжника, чиято престация е станала неизпълнима.

Законодателствата обикновено въвеждат правилото, че рискът тежи върху Дл.

Това е общото правило. Рискът тежи върху Кр. това е изключението. Но това изключение има много широко приложение и голямо практическо значение, че мнозина са склонни да считат изключението за общо правило.

У нас законодателя постъпва точно по същият начин. Общото правило е установено в чл.89 ЗЗД."При двустранните д-ри , ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, д-рът се разваля по право." Все едно, че не е сключван. Задължението на Дл. се погасява. Заедно с това се погасява и задължението на другата страна. Никой никому няма да даде нищо. Правилото може да се формулира така: рискът тежи в\у Дл., чието задължение е станало неизпълнимо.

Изключението.

По правило рискът тежи в\у длъжника, чиято престация е станала невъзможна. От това правило съществува едно важно изключение - рискът е за кредитора, за купувача т.е. риска е за собственика (res perit domino). Няма такъв текст в ЗЗД, поради пропуск, а той гласи: "При липса на противно съглашение рискът от случайното погиване или повреждане на прехвърлената в собственост вещ преминава върху приобретателя с преминаването на собствеността".

При задължения за прехвърляне на собственост в\у определена вещ собствеността преминава върху приобретателя по силата на самия договор - със самото му сключване. От този момент приобретателят е собственик, макар вещта да не му е предадена. И понеже е собственик, като всеки собственик той понася последиците на случайното погиване или повреждане на собствената си вещ (res perit domino). От това, че правилото не е възприето не означава, че правилото липсва. То е упоменато в чл.196(1),205,263.

Частична невъзможност за изпълнение.

Когато престацията е станала отчасти невъзможна, тогава Дл. се освобождава да престира невъзможните части, но е длъжен да престира възможните.

При двустранните договори кр. може да поиска съответно намаляване на насрещната престация т.е. задължението се трансформира в адекватно на частично възможната част, но само когато кредитора има интерес от това.

Неизпълнението не винаги се дължи на невиновна невъзможност за изпълнението. По-често то се дължи на поведението на самия Дл.- на неговият умисъл, на неговата небрежност, на неговата вина изобщо. Ако в първият случай казваме, че неизпълнението се дължи на причина, за която Дл. не отговаря, във втория случай обратно, казваме, че то се дължи на причина, за която той отговаря. За такъв Дл. възниква договорна отговорност, т.е. задължение да поправи, доколкото е възможно, в натура вредите, причинени от неизпълнението.И така Дл. отговаря за своята вина.

Условия за отговорност на длъжника.

ВИНА- психическото о-е , което извършителя на неправомерното действие или бездействие има към собственото си деяние и произтичащите от него резултати

Вината има отношение към отговорността в двете си проявни форми- умисъл и небрежност.

1. Умисълът е налице, когато деецът ясно съзнава, че с неизпълнението си причинява вреди на отсрещната страна. Умишлено - със зла воля действа оня длъжник, който макар ясно да съзнава, че ако не изпълни задължението си, ще причини вреди на своя кредитор - иска или допуска настъпването на този неправомерен резултат.

а) Ако го иска, ако волевата му дейност е пряко насочена към постигането на резултат, противен на дължимия, казваме, че длъжникът действа с пряк умисъл.

б) Ако пък се надява, че тия последици все пак няма да настъпят, макар пак да допуща, че могат и да настъпят и се съгласява да настъпят, стига само да постигне друг целен от него (правомерен или неправомерен) резултат, казваме, че длъжникът действа с евентуален умисъл.

Така например умишлено действа оня длъжник, който не ми доставя уговореното семе, за да не мога да засея, макар да знае, че така ще понеса вреди. Или ми достави семе, което е загубило кълняемостта си. Умишлено действа и оня длъжник, който не ми доставя семето, като се надява, че все някак ще се справя с положението и няма да понеса вреди, но допуща, че такива вреди мога и да претърпя, и се съгласява в себе си и това да стане, стига само да може да продаде семето другиму на двойно по-висока цена. Зла воля проявяват явно и двамата - единият иска непременно да загубя; другият не иска непременно да загубя, но е съгласен евентуално и това да стане, стига само той за спечели. Снизхождение не заслужава нито първият, нито вторият.

2. Небрежност. Небрежен е длъжникът, ако неизпълнението на задължението му се дължи на това, че несъзнавано или лекомислено не е положил онази грижа, която е трябвало да положи, за да го изпълни точно. Тази необходима грижа той бе длъжен да положи. Но не я полага. Затова е виновен. Упрекваме го в слаба активност - за бездейната му воля. Неговата небрежност може да се прояви в две форми. Дл. може изобщо да не си е представял последиците на неизпълнението си - да не ги е предвиждал. Но е бил длъжен, можеше и щеше да ги предвиди, ако бе положил необходимата грижа. В този случай говорим за несъзнавана небрежност. Но може, обратно, да си е представил последиците на своето неизпълнение, без да е съгласен с тяхното настъпване. Той обаче все пак бездейства, като лекомислено се надява, че предвижданите от него противоправни последици на една или друга причина няма да настъпят: съзнавана небрежност.

Дължимата грижа - чл.63(2) ЗЗД

"Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, когато законът изисква друга грижа."

Грижата на добър стопанин е следователно необходимата и дължима грижа. Ако Дл. не я положи, тай е във вина. Неговото бездействие става причина дължимият резултат да не бъде осъществен. И понеже това бездействие е виновно, Дл. отговаря за последиците му, за неизпълнението. Дължи се поначало грижата на добър стопанин. В известни случаи обаче се изисква Дл. да положи "друга грижа" - по-голяма или по-малка от тая на добрия стопанин.

1. Грижа, по-малка от тая на добрия стопанин, се изисква обикновено, когото Дл. няма никакъв интерес от сделката, от която произтича задължението му. Влогоприемателят трябва да се грижи за вложената вещ като добър стопанин, макар да не получава поначало възнаграждение за труда си - чл.253(2). Но той отговаря само за умисъл и груба небрежност след изтичане на срока, в който влогодотеля е трябвало да си вземе вложената вещ обратно. Влогоприемателят отговаря следователно само за неполагане на онази грижа, която и най-небрежния стопанин би положил. Управляващият чужда работа трябва да положи в тази си дейност грижата на добър стопанин, щом се е заел с чуждата работа (чл.60 ал.2 във вр. чл.281). Но неговата отговорност може да бъде намалена с оглед особените обстоятелства, при които е поел грижата за чуждата работа - чл.60(3).

2. В други случаи з-на изисква да се положи грижа, по- голяма от тая на добрия стопанин. Така е при заема за послужване. Понеже само Дл. има интерес от този д-р, изисква се той да положи за чуждата вещ не само грижата на добър стопанин, но и да предпочете нейното запазване пред запазването на своите вещи - чл. 244(1). Това значи, че той отговаря, ако е могъл да спаси заетата вещ от случайно погиване, като жертва своята; че отговаря, ако не е положил тази грижа, която полага и най-грижливият човек.

3. Съдържание на дължимата грижа. Законът изисква задължението да бъде изпълнено е грижата на добър стопанин. Но той не определя съдържанието на тази грижа. Мащабът на законодателят е относителен, както по отношение на мястото така и по отношение на лицата. Индивидуализирането поставя въпроса за личните качества на лицата. Липсата на определени интелектуални или физически качества на лицата имат по-малко или по-голямо значение в различните случаи.

По начало са допустими уговорки, чрез които Дл. се задължава да положи по-голяма или по-малка грижа от установената от закона. Има хипотези, във които те не са допустими. Напр. при договора за продажба - чл.193(3), не може да се уговаря че продавачът няма да отговаря за недостатъците на вещта. Принципно е положението, че предварителното освобождаване от отговорност или нейното ограничаване се изключва във всички случаи, когато с тях предварително се уговаря, че длъжника няма да отговаря за своя умисъл или за грубата небрежност - чл.94 ЗЗД.

1. Длъжникът няма да отговаря за действията на трети лица, които са се вместили в облигационното отношение без негово знание или съгласие и са причинили неизпълнението. Тези трети лица отговарят направо пред кредитора по силата на чл.45 ЗЗД - деликтна отговорност, а не договорна.

2. Длъжникът отговаря обаче за действията на трети лица, които сам е привлякъл към изпълнение на задължението си. Така:

- Довереникът, който не имал право да се замести от друго лице, отговаря за действията на заместника си, като за свои; а ако е имал това право - за вредите причинени от лошия избор на заместника си - чл.283(4).

- Спедиторът може да натовари следващия спедитор за извършване на превоза и без да е овластен за това. Той носи отговорност за действията на следващия спедитор.

- Превозвачът може да предаде товара на другиго за извършване на превоза, но той отговаря за действията на следващите превозвачи до доставяне на товара.

- Пълномощникът отговаря, както за свои действия, за действията на лицето, което е преупълномощил - чл.43(3).

Всички тези заключения важат за т.н. договорна отговорност. При деликтите отговорността за чужди действия е допустима само в изрично посочените от закона случаи: чл.47 - 49 ЗЗД.

1. Кредиторът може да иска обезщетение, което да покрива неговите компесаторни вреди, причинени от неизпълнението. Претенцията на кредитора за реално изпълнение на задължението вече не може да бъде удовлетворена.

2. Кредиторът може да иска заместващата облага - иск с\у трети лица, които е привлякъл при изпълнението, ако то е станало невъзможно по тяхна вина; Дл. има иск с\у застрахователя ако се е застраховал.

3. Кредиторът може да не престира насреща дължимото. Ако неизпълнимото задължение произтича от двустранен д-р, Кр може да предпочете просто сам да не престира това, което дължи насреща - да предпочете това пасивно свое поведение.

4. Кр. може да иска да се развали д-ра, поради неизпълнение. Това не го лишава от възможността да търси обезщетение, което представлява разликата, с която той обеднява, а не пълна компенсация. Т.е. Кр. ще може да претендира само тези вреди, които биха му се следвали след приспадане на дължимата от него престация.

Частична виновна невъзможност.

1. Кр. може да иска реално изпълнение на възможната част + обезщетение за невъзможната част.

2. Кр. може да иска заместващата облага, съответстваща на невъзможната част.

3. Може да иска реално изпълнение само за възможната част, като и тай престира насрещно дължимото.

4. Може да развали д-ра, без да е длъжен да дава срок на Дл. да изпълни възможната част на престацията - по принцип д-ра се разваля съдебно.

Виновно неизпълнение – две форми:

1.виновна невъзможност- задължението не може да бъде изпълнено заради длъжника.Ефекта е върху длъжника , погасява се задължението, но възниква тогава компенсаторно задължение за длъжника.Невъзможното задължение се погасява , но на негово място възниква друго задължение за обезщетение на вредите.Ако се касае за виновна невъзможност по правоотношение произтекло от двустранен договор кредитора има право да развали договора без даване на нов срок за изпълнение.

2.забава – задължението си е възможно , но длъжника не го изпълнява.

Забава – противоправно изпълнение на престация.

Като юр.факт , закона настъпва по два начина – дали задължението е безсрочно или е срочно.

Безсрочно – забава настъпва след покана на едностранно волеизявление на кредитора към длъжника , с което му дава подходящ срок да престира.Ако не престира , след изтичането на срока на поканата , длъжника изпада в забава.Изключение: задължение за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане.

Срочно – длъжника автоматически е в забава след изтичане на срока.Смекчение – когато длъжника е починал преди падежа , тогава кредитора отправя покана да наследниците и те трябва в 7 дневен срок да изпълнят падежа.

Правни последици на забавата на длъжника

1.Кредитора може да търси по принудителен ред реализация на задължението;

2.За длъжника изпаднал в забава възниква задължение за обезщетение на вредите;

3.Ако забавата е настъпила по двустранен договор , кредитора има право да развали договора , но трябва да даде допълнителен срок за изпълнението.

Отпадане на забавата - Правните последици на забавата се погасяват за в бъдеще.

1.Погасяване на забавеното задължение;

2.Опрощаване на забава – волеизявление на кредитора , с което заявява , че от тук нататък не счита длъжника в забава.

От момента на изпадане в забава до момента на отпадане на забавата , се запазват всички неблагоприятни последици.

Съществуват такива облигационни отношения, при които за да се изпълни задължението по тях от страна на длъжника се изисква съдействието на кр. Ако той не стори това, се казва, че изпада във забава. Кредиторовата забава е по-малко опасна от длъжниковата.

Кр. е в забава, когато неоснователно не приема предложеното му от дл. изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което дл. не би могъл да изпълни задължението си. Практически кредиторовата забава се приравнява към забавата на дл. Нормативната уредба - чл.95-98 ЗЗД.

Предпоставки

Кр. изпада в забава: 1. или когато не даде онова необходимо съдействие, без което дл. не би могъл да изпълни зад. си; 2. когато неоправдано не приема предложеното му от дл. изпълнение.

1. Необходимото съдействие може да е нужно в течение на самия процес на изпълнението. Но кредиторско съдействие често е необходимо едва когато дл . завършва изпълнителната си дейност - при приемане на изпълнението. Ако се откаже, казваме че е налице неприемане.

2. Неприемане. За да кажем, че кр. изпада в забава поради неприемане, наложително е:

а) изпълнението да му е предложено - дл. трябва да е предложил изпълнение съгласно договора - чл.95 ЗЗД. това значи, че престацията трябва да е предложена точно във всяко отношение - количество, качество, на уговореното място, по уговореното или обичайно време. С една дума, предлагането трябва да бъде такова, че да липсва само съдействието на кредитора, за да бъде осъществен дължимият резултат.

б) Щом изпълнението е предложено на кр. съгласно д-ра и той отказва, трябва да се счита, че неоправдано не приема престацията, отказва съдействието си. Поставя се въпросът дали забавата на кредитора може да се вмени във вина. Въпросът е спорен, но се приема, че тя трябва да може да се вмени във вина на кр., за да отговаря той за вредите, който тя причинява на длъжника - чл.98 ЗЗД.

Общо можем да кажем, че кр. е в забава, когато е пропуснал да създаде онази обстановка, която съгласно съдържанието на дължимото и схващанията в живота е трябвало да бъде създадена, за да се погаси задължението чрез изпълнение.