V.Невъзможност да се ръководят и да се разбират действията като основание за унищожаване на сделките

Това основание е уредено в 31 ЗЗД. Става въпрос за лице, което не е поставено под запрещение, което е дееспособно и поначало е годно да извършва определен правен акт. Опороченият юридически факт тук се изразява в това, че лицето прави волеизявление в такова състояние, което изключва в конкретния момент съзнателните му действия. Без значение е каква е причината за изпадането му в такова състояние. Важното е лицето субективно да не е поставено под запрещение, тъй като тогава ще има нищожност на сделката, поради липса на воля.

Т.е. законът тук не държи на причините за това състояние, а на самото състояние.

VІ.Крайната нужда като основание за унищожаване на сделките

Крайната нужда е уредена в 33 ЗЗД.

При крайната нужда едно лице, е принудено, поради недостиг на материални средства за задоволяване на основните му материални нужди, да сключи явно неизгодна за него сделка. Именно тази крайна нужда трябва да е мотивът, заради който лицето да сключи сделка по начин, че, ако разполага с тези средства, не би сключил такава сделка. Сделката от друга страна трябва да е сключена при явно неизгодни за лицето условия. При едностранните сделки, които по-често биват безвъзмездни, няма сделки, сключени при явно неизгодни условия. Все пак, изключения има – напр. един договор за влог с лихви може да бъде сключен при явно неизгодни условия.

Не е необходимо да има намерение у насрещната страна да се облагодетелства от нея, както не е необходимо да има и умисъл.

При относителната недействителност сделките са действителни, защото не съдържат някои от пороците по чл.26-33 ЗЗД. Затова те пораждат правни последици м/у страните и спрямо трети лица. Техните правни последици не могат да се противопоставят само на определени трети лица, защото засягат по неблагоприятен начин техни имуществени интереси.

В едни случаи относителната недействителност настъпва по право при предпоставките предвидени в специалната норма. Така по силата на чл. 346 ГПК сделките за прехвърляне на права върху запорирани движими вещи, запорирани вземания или възбранени недвижими имоти, извършени от длъжника по изпълното дело, не могат да се противопоставят на взискатвеля по изпълненито и на пресъединилите се кредитори. Тази правна последица настъпва, за да се oсуети или затрудни принудителното изпълнение, което ч/з запора или възбраната се насочва върху вещите и вземанията, с/у които те са наложени.

При отменителния иск по чл.135 ЗЗД относителната недействителност настъпва като последица от съдебното решение, с което се уважава предявен от кредитора конститутивен иск. Благоприятната последица за кредитора от относителната недействителност на сделкатае, че спрямо него длъжникът му се смята за носител на прехвърленото право, вследствие на което той може да се удоволетвори от него. Приобретателят по сделката не се смята за притежател на субективното право спрямо кредитора, поради което той може да развали сделката, за да се освободи от облигационната връзка с насрещната страна.

В някои случаи длъжникът може да осуети относителната недействителност, ако изпълни задължението си по чл.135 ЗЗД, ако придобие други имуществени права от които кредитора може да се удоволетвори.

Относителната недействителност не е санкция за неправомерно или неморално поведение,а е правно средство за защита на интересите на определени правни субекти.

При т.нар. висяща недействителност, за да породи действие ЮФ, към него трябва да се прибави и друг ЮФ. Не настъпи ли този факт сделката си остава окончателно лишена от последици.Състоянието на сделката е висящо, докато не се знае дали допълнителният факт ще се осъществи.

В теорията се приема, че когато порокът, признат като основание за недействителност, засяга целия фактически състав,недействителността е пълна. Опорочаването само на част от този фактически състав се окачествява като частична недействителност. За да е пълна недействителността обаче е достатъчно само един юридически факт от фактическия състав да е недействителен, за да е недейсвителен и целия фактически състав, защото всички ЮФ само заедно пораждат правно действие.

При частичната недействителност е възможно да се запазят частично правните последици на сделката, а недействителните части да се отстранят. За да има практическо значение отстраняването на недействителните части, това което остава трябва да предатавлява последици на допустима от закона сделка или по-ограничени правни последици на същата сделка, или последици на друга действителна сделка. Когато частичната недействителност засяга неосъщественото съдържание на сделката, последната може да запази правните си последици без тези, които са резултат на недействителните части.

Когато частичната недействителност засяга съществени части от съдържанието на сделката, няма да могат да се породят правните последици на същата сделка. В тези случаи сделката ще може да породи правни последици, само ако включва в съдържанието си друга действителна сделка.

Законодателят не урежда отделно основанията за частична недействителност на сделките. Частичната недействителност може да намери проявление както при нищожността, така и при недйствителността. Някои от основанията за недейстителност във всички случаи водят до пълна недействителност, затова са неприложими за частичната. Такива са липсата на волеизявление или съгласие, на предмет, форма и основание, недееспособност, чл.31 ЗЗД и крайна нужда.

Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД “ нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона”. Това се отнася за тези случаи на частична недействителност, при които чати на сделката противоречат или заобикалят императивни правни норми.

При съставните сделки недействителността на волеизявлението на един от правните субекти, които участват на едната страна, не опорочава волеизявленията на другите участници.

В редица случаи законодателят в специални правни норми изрично ограничава нищожността само до определени уговорки в сделката, която остава действителна в останалата си част. Такива са чл. 38, ал.2, чл.94, чл. 113,152,192,ал.2 ЗЗД.

Особености на недействителността на търговските сделки

Търговският закон не съдържа специална правна регламентация на основанията и правните последици на недействителността на търговските сделки.Затова на основание чл. 288 ТЗ следва да се приложат общите правила за недийствителност на договорите установени в чл.26-34 ЗЗД.

Търговските сделки следователно могат да бъдат нищожни или унищожаеми на основанията, посочени в ЗЗД.

Нищожни са договорите и едностраните сделки, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са договорите които имат невъзможен предмет, договорите при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Когато само част от договора е нищожна, това не влече нищожност на целия договор, ако нищожните части или част са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Относително нищожни са търговските сделки, ако представителят и лицето с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания. Сделките не произвеждат действие за представлявания- чл.40 ЗЗД

Унищожаеми са договорите сключени от дееспособни или от техен представител без спазване на изискванията, установени за тях, договорите сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда-чл.27 ЗЗД.

Унищожаем е договорът сключен от дееспособно лице, ако то при сключчването му не е могло да разбира или да ръководи постъпките си- чл.31 ЗЗД

Налице са някои особени правила относно сделките сключени при краина нужда.Ако тези сделки са сключени м/у търговци не може да се иска тяхното унищожаване поради крайна нужда и явно неизгодни условия.-чл.297 ТЗ. Законодателят е преценил че търговците имат достатъчно опит, квалификация и знания, за да предотвратят сключването на сделка , която не е в техен интерес и е явно неизгодна за тях. Може обаче да се иска унищожаването на това основание,ако една от страните не притежава качеството на търговец.

Според облигационното право сделка сключена без передставителна власт се намира във висяща недействителност и не може да породи действие докато лицето от името на което е сключен договора не го потвърди-чл.42, ал.2 ЗЗД. Обратно е положението при търговските договори. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята че търговецът потвърждава действията ако не се противопостави веднага след узнавнето- чл. 301 ТЗ. Следователно първоначално е налице висяща действителност, договорът поражда действие, което обаче може да отпадне с обратна сила, ако търговецът се противопостави на сделката веднага след узнаването й. Последващото волеизявление санира договора и изключва неговата нищожност на това основание.

3. Представителство: а) понятие и видове; б) възникване и прекратяване; в) упълномощаване; г) процесуално представителство; д) косвено представителство; е) представителство в търговското право -  понятие и видове; ж) действия от чуждо име без представителна власт
Представителството представлява извършването на правни действия от едно лице за друго и от името му с непосредствен ефект за другото лице.

36 ЗЗД също дава понятие за представителството, като казва, че едно лице може да представлява друго или по силата на закона, или по волята на представлявания, като последиците от правните действия, които извършва представителя възникват направо за представлявания.

Характерно за представителството е, че при него трябва да има поне едно лице, което да извършва правни действия и понеже то трябва да действа от чуждо име, следователно трябва да има и представляван.

Друга характеристика на представителството е, че правните действия, които извършва представителят трябва да са в интерес на представлявания, т.е. да ги извършва със свои действия, но със средствата на другото лице.

Предлогът “за” означава, че правните последици възникват направо и непосредствено в патримониума на представлявания.

Друга особеност е, че по принцип представителството се създава с оглед на извършването на материално-правни действия, но няма пречки представителството да възникне и за извършването на процесуални действия (адвокатът е процесуален представител на своя довереник).

1.Според основанието за възникване на представителната власт, т.е. с оглед на това, дали представителната власт възниква по волята на представлявания или не. От тази гл.т. представителството бива:

а) доброволно представителство – при него е налице съгласието (волеизявлението) на представлявания при учредяването на представителната власт. Той дава съгласието си или едностранно (чрез упълномощаване), или по един договор. Доброволното представителство означава следното:

~ представляваният определя кой да бъде негов представител;

~ от представлявания зависи какъв ще е обемът на представителната власт, която ще има представителя;

~ от волята на представлявания зависи и докога, за какъв срок ще бъде представителната власт, т.е. представителят може по своя воля да прекрати по всяко време представителната власт. Ако в един договор напр. не е посочен срок, през който да продължи представителната власт, то тогава представителството е безсрочно. Това обаче не означава, че представителната власт на представителя е вечна, а просто, че не е уговорен срок;

Характерно за доброволното представителство е, че то не е свързано със задължение за представителя да извършва действията, за които е овластен, т.е. и за представителя това представителство е доброволно;

б) задължително представителство – такъв вид представителство възниква в случаите, когато не е необходимо съгласието на представлявания. Но не е редно всички такива случаи да се поставят под общ знаменател, тъй като при някои хипотези може да се иска някакво съгласие от представлявания (напр., при осиновяването законът изисква съгласието на осиновяващия, че иска да бъде осиновител – 54 СК). Задължително представителство има, когато:

~ то възникне въз основа на съдебно решение

~ когато възникне въз основа на административен акт

~ при представителството на родителите по отношение на малолетните им деца;

При задължителното представителство за представителя възникват задължения да извърши действията, за които е овластен. Тук, за разлика от доброволното представителство, законът определя обема на представителната власт и основанията за прекратяването й.

2.Според вида на правните действия, които може да извършва представителя, представителството се дели на:

а) активно представителство – когато представителят е овластен само да извършва правни действия за представлявания;

б) пасивно представителство – когато представителят е овластен само да приема от името на представлявания волеизявленията, насочени към него;

в) смесено представителство – тогава, когато представителят е овластен както да извършва действия, така и да приема волеизявления за представлявания;

3.Според обема на представителната власт, представителството бива:

а) пълна представителна власт – тогава, когато има задължително представителство (напр. възможността на родителите да представляват малолетните си деца във всичко и пред всеки, с ограничението, съдържащо се в 73, ал. 2 СК, т.е. при отчуждаването на недвижими и движими вещи, когато се иска и разрешение от РС и то само, когато има очевидна нужда или полза от такова отчуждаване).

б) ограничено представителство – възможни са различни по обем и вид ограничения в представителната власт на представителя;
б) Възникване на представителната власт

Представителната власт винаги е последица от някакъв правопораждащ юридически факт. Става въпрос за многообразни основания за възникването на представителна власт, които биха могли да бъдат следните:

1.Възникване на представителната власт по волеизявление на частно лице:

а) това на първо място са случаите, когато представителната власт възниква по волята на представлявания чрез негово едностранно волеизявление (упълномощаване). Напр. при завещанието, в което завещателят може да назначи изпълнител на завещанието. Но това е дискусионно, тъй като дори и да приемем, че в случая е налице представителство, то кого точно представлява изпълнителят, след като завещателя вече е мъртъв? Още повече, че представителството се прекратява при смърт, както на представителя, така и на представлявания;

б) на второ място това са случаите, когато представителството може да възникне по силата на един договор. Напр. ненаименованият договор за управление;

в) на трето място, представителството възниква и тогава, когато има избор/назначение на едно лице да изпълнява функциите на представителния орган в дадено юридическо лице. Напр. при сдружение с нестопанска цел или при една фондация. Особено значение тук има вписването на представителя в регистъра.

2.Възникване на представителна власт чрез властнически актове:

а) чрез административен акт – напр. актът, чрез който се назначава настойник, за когото възниква представителна власт вследствие акта за назначаването му от органа по настойничеството;

б) чрез съдебно решение – напр., когато се иска едно лице да бъде обявено за безвестно отсъстващо, съдът назначава управител на имуществото на това лице, а когато бъде обявено за безвестно отсъстващо – за наследниците на лицето възниква представителна власт, те са негови представители;

в) по силата на 59 ЗН – когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или пък, макар да е с известно местожителство, не е поело управлението – тогава по искане на заинтересуваните или служебно районният съдия назначава управител на наследството;

г) по силата на 32 ЗС – когато съсобствениците на една вещ не могат да се разберат за нейното управление или пък мнозинството от тях е взело решение, което е вредно за общата вещ, тогава по искане на който е да е от съсобствениците районният съд може да назначи управител на вещта.

3.Други юридически факти, от които възниква представителството:

а) раждането – с раждането на едно дете възниква и представителна власт за неговите родители;

б) членството – напр. 55 ЗКооп. дава представителна власт на кооперативния съюз, който представлява кооперациите, членуващи в него; Или пък членството в синдикат, който представлява работниците и служителите пред държавните органи и работодателите по въпросите на трудовите, социалните отношения и жизненото равнище при колективно преговаряне;

в) сключването на брак – това е един особен юридически факт, който поражда една особена представителна власт между съпрузите. 22, ал. 1 СК предвижда, че всеки от съпрузите може да извършва действие на управление с общи вещи (напр. да сключи договор за наем на недвижим имот), като тук сделката обвързва и двамата съпрузи.

Прекратяване на представителната власт

Прекратяването на представителната власт настъпва също по силата на някакъв юридически факт. Тук основанията за прекратяване на представителната власт също са разнообразни и могат да се разделят в следните групи:

1.Общи основания за прекратяване на представителната власт, които са приложими във всички случаи, независимо от това как е възникнало представителството. Тези общи основания са уредени от 41 ЗЗД и са следните:

а) при смърт на представителя или на представлявания. Това е така, защото личността на и на двамата е от съществено значение в представителното правоотношение. Ако представляваният почине, то тогава представителството се прекратява, тъй като наследниците му може и да не искат да ги представлява лицето “Х” или пък може въобще да не желаят да бъдат представлявани. Ако пък почине представителят, то тогава също представителството се прекратява, тъй като представляваният е изявил своята воля да го представлява точно това определено лице и никое друго (защото напр. има доверие само на него или пък само то притежава определени качества);

б) при юридическите лица прекратяването на представителството става при прекратяване на юридическото лице. Но не във всички случаи при преобразуването на едно юридическо лице, ще има прекратяване на представителството, по което страна е юридическото лице;

в) при поставяне под запрещение на представителя или на представлявания – когато представителят бъде поставен под запрещение, то тогава представителството се прекратява по обясними причини (представителят не може да се грижи за своите си работи, камо ли за работите на представлявания). Когато представяният бъде поставен под пълно запрещение, то тогава му се назначава настойник и следователно представителната власт отпада. Когато обаче представляваният бъде поставен под ограничено запрещение, представителството не се прекратява;

г) при безвестно отсъствие на лицата – обявеното безвестно отсъствие води до възникване на възможността наследниците за започнат да извършват действия по управление на имотите на обявеното за отсъстващо лице. Представителната власт, учредена от отсъстващ се прекратява, така, както се прекратява и представителната власт, учредена на отсъстващия.

2.Специални основания за прекратяване на представителството, които са свързани с особения начин на възникване на представителната власт:

а) при отказ/оттегляне на представителната власт при упълномощаването;

б) при освобождаване от представителна власт при юридическите лица;

в) при осиновяване – при допускането на осиновяване, родителите по произход престават да бъдат упражняват представителна власт. Същото важи и при прекратяване на осиновяването;

г) по отношение на обявеното за безвестно отсъствие лице, ако то се завърне;

д) при настойничеството върху ограничено запретен – когато запрещението бъде отменено или когато се премине от пълно към ограничено запрещение;

е) при навършването на 14 г. от децата – с навършването на тази възраст се прекратява законното представителство на родителите спрямо децата им. Същото важи и когато има решение на съда за лишаване от родителски права.

Става дума за една формална едностранна сделка, главният юридически факт от който възниква представителната власт (представителното правоотношение). Упълномощаването е адресна сделка, т.е. тя трябва да достигне до другата страна, като приемането й не е необходимо.

Резултат от този юридически факт (упълномощаването) е възникването на представителната власт, по силата на която едно лице (представляван) се вижда обвързан от правните действия, извършвани от негово име от едно друго лице (представител).

Разликата между пълномощието и упълномощаването се съдържа в това, че пълномощното има за цел, насочено е да породи правни действия навън, пред третите лица, докато упълномощаването урежда съдържанието на вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Това вътрешно правоотношение обосновава задължението за пълномощника да извършва само онези правни действия, за които е оправомощен с пълномощното.

Обикновеното пълномощно се дава, за да обслужи едно друго съществуващо правоотношение, за да облекчи упълномощителя в извършването на неговите правни действия.
г) Процесуално представителство.

Процесуално представителство е налице, когато вместо страната и от нейно име едно друго лице извършва или приема извършени спрямо страната действия.

1.1. Може да се налага поради недееспособност, фактическо възпрепятстване, липса на специални знания.

1.2. Процесуалното представителство може да бъде само пряко (за разлика от представителството в гражданското право) - воденето на чужд процес е недопустимо (чл. 15, ал. 2). Лицето трябва да бъде оправомощено по силата на закона или с упълномощителна сделка.

1.3. Процесуално представителство по пълномощие може да бъде възложено само на лицата, посочени в чл. 20 (друга разлика с представителството в гражданското право) - Ж.Ст.

1.4. Процесуалните действия се отправят до съда, затова той трябва да бъде уведомен, че лицето, което извършва действията, се участва не от свое, а от чуждо име (Ж.Ст.).

1.5. Качества на процесуалния представител:

1) Процесуална дееспособност. При ограничено запретен родител той представлява детето, но е необходимо потвърждаване от попечителя. При конфликт се прилага чл. 16.

2) Представителят е само физическо лице (следва от горното).

3) Процесуално представителство може да се упражни само спрямо страна в процеса (не и спрямо някой друг участник).

4) Наличие на надлежна представителна власт.

Процесуалният представител се намира в едно допълнително процесуално правоотношение, успоредно на това между страната и съда - има собствени права и задължения (Цв.Ж.):

1) Длъжен е да изнася истината пред съда (както и страната).

2) Може да преупълномощава (само той).

3) При вреди на страната може да му се иска обезвреда.

4) Не е адресат на актовете, с които се придобиват права и задължения.

5) Специфично задължение е да докаже представителната власт. Това става с акта, от който тя следва: за деца с акта за раждане; юрисконсултът - с трудов договор; пълномощно при представителство по пълномощие - само за него има изисквания в закона, дори да не е приложено пълномощно, е валидно, ако е отразено в протокола.