Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

Косвено представителство – не е представителство. Косвения представител е обвързан по силата на договора за поръчка или комисионен договор да извърщи правни действия от свое име, но за сметка и в интерес на доверителя – насрещната страна по договора за поръчка. То представлява един сложен ФС, в който са включени три правни сделки. Първата сделка е договор за поръчка. Договорът м/у доверителя / косвено представлявания / и довереника / косвения представител/ е учредителната сделка за косвеното представителство. Тя е базовата сделка. В изпълнение на нея идва втората сделка, която е изпълнителна и в която едно лице действа от свое име, но всъщност за сметка на друго лице, от което е получило и необходимите средства за правната сделка. Третата правна сделка е свързана с първата. С нея се изпълнява това, което е възложено. Правните действия по прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка в/у косвено представлявания се означават като отчетна сделка. Едва след нейното извършване насрещната страна по изпълнителната сделка влиза в правоотношение с косвено представлявания и може да иска от него изпълнение на поетите от косвения представител правни задължения. Коствения представител сключва сделка от свое име. Той придобива права и поема задължения. Главното действащо лице е във връзка само с косвения представител, но не и с третото лице, с което се сключва правната сделка. Спрямо него той не е известен. Косвения представител има задължения към главното действащо лице и трябва да прехвърли на него онова, което е придобил от втората сделка с третото лице. Между главното действащо лице и третото лице не се пораждат никакви правоотношения.

В ТП има представителство, което се нарича търговско, но с този термин се уреждат няколко различни фигури, които са специални или особени.

2.1. Под търговско представителство в широкия смисъл на думат се имат предвид 2 групи търговски пълномощници: 1) прокурист и 2) обикновен търговски пълномощник. Понякога в тази група се включват и търговските помощници.

2.2. Търговски представител в тесен смисъл е т. нар. търговски агент (търговски представител) – особена фигура, специално уредена в чл. 32-47 ТЗ.

2.3. Към тези търговски представители се доближава и фигурата на търговския посредник, макар той да не е търговски представител.

2.4. Според Таня Бузева когато се каже търговско представителство става дума за институт съставен от 5 правни фигури на търговски представители (в широк смисъл). Ако трябва да се даде общо определение на търговското представителство, то става дума за оказване на съдействие и подпомагане на търговеца при извършване на търговската дейност, тъй като представителят може да е пряк или косвен или въобще да не е представител. Говори се за оказване на съдействие и подпомагане, защото търговският представител може да извършва, както правни, така и фактически действия. Под “търговски представител” се имат предвид 5 правни фигури със сравнително стандартизиран обем правомощия, което 1) създава удобство за търговеца, който може да избере точно този представител, който му е нужен и 2) предимство за 3тите лица, които могат да разчитат с кого договарят. Прави се следното разграничение между търговските пълномощници (в широк смисъл) от една страна и търговския представител и търговския посредник от друга:

1) Търговските пълномощници не са търговци. Те могат да бъдат търговци, но на друго основание (не на основание на факта, че са търговски пълномощници) и със съгласието на търговеца. Търговският представител и търговския посредник са самостоятелни търговци и се занимават със търговско представителство и посредничество, което ги прави търговци (чл. 1, ал. 1, т. 4-5).

2) Търговските пълномощници не са икономически самостоятелни, тъй като са служители на търговеца. Търговските пълномощници съдействат от вътре в търговското предприятие, а търговският представител и търговския посредник – от вън при сключването на сделки с 3ти лица.

3) При търговския представител и посредник по-малко стандартизация, а при търговските пълномощници правомощията са стандартизирани и заложени предимно в закона.

4) Търговските пълномощници са преки представители, търговският представител може да бъде и косвен.

3.1. Определение – легално е уредено в чл. 21, ал. 1, изр. 1: прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Прокуристът се нарича търговски управител. Всъщност прокуристът е един особен пълномощник, като особеностите са от една страна с оглед кръга на действията, които може да извършва или обема на представителната власт, който се определя от закона, а не от волята на упълномощителя – търговец и от друга страна има особености и с оглед възникването на представителната власт.

3.2. Както при всяко упълномощаване между прокуриста и принципала (търговец) възникват две правоотношения:

1) Основно правоотношение, чието съдържание включва задълженията на страните. То урежда вътрешните отношения между прокуриста и принципала и възниква въз основа на трудов договор, мениджърски договор или от други разновидности на договора за поръчка.

2) Представителната власт възниква от упълномощителна сделка.

3.3. Най-важно за прокуриста е представителната власт и особеността, че тя се определя от закона. Така прокуристът съчетава белези на законното и договорното представителство. Принципалът може да влияе в много малка степен, а представителната власт е много широка – прокуристът може да извършва всички действия и сделки свързани с търговското занятие. Прокуристът е alter ego на търговеца, той има представителна власт, която е толкова широка, че почти се покрива с цялата дееспособност на търговеца. Чл. 22, ал. 2 in fine казва: Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица, т.е. дори ограниченията на представителната власт на прокуриста да са вписани в търговския регистър те нямат действие за 3тите лица.

Тази хипотеза е уредена в 42 ЗЗД,[i] но и в 301 ТЗ,[ii] като разрешенията са различни.

При действието от чуждо име без представителна власт има едно лице, което действа без представителна власт като мним представител (falsus procurator), още едно лице, което е мнимо представлявано и едно трето лице, с което мнимият представител сключва правна сделка или извършва правни действия.
Хипотезите, при които е налице мнимо представителство са различни:

1.Когато въобще не е имало представителна власт.

2.Когато е имало представителна власт, но тя е отпаднала с действие ex nunc, т.е. оттеглена е представителната власт.

3.С навършването на една определена възраст от лицето (18г.), което вече няма нужда да се представлява, тъй като е напълно дееспособно.

4.Когато представителната власт е отпаднала ex nunc поради унищожаване на сделката.

5.Представителна власт липсва и тогава, когато мнимият представител се представя за представител, без въобще да има представителна власт между него и представлявания.

6.Мнимо представителство има и тогава, когато представителят е надхвърлил границите на представителната власт.
Трябва да се каже, че мнимото представителство се различава от едностранното подставяне – докато при последното едно лице сключва правна сделка от свое име и за своя сметка, но в придобивния документ се вписва името на друго лице, като се разчита, че лицето, вписано в придобивния документ ще одобри сключената сделка, то при мнимото представителство е налице сключване на сделка/извършване на правни действия от един мним представител от името и за сметката (в интерес) на мнимо представлявано лице.

Мнимото представителство се различава и от воденето на чужда работа без поръчка.

Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.

Сроковете на погасителната давност имат значение за защита на субективни права. След изтичането им задълженото лице може да предизвика прекратяване на възможността за защита на правото чрез органите на съдебната власт.

Давностните срокове са периоди от време с начален и краен момент. Правните им последици не се прилагат служебно, а въз основа на волеизявление на заинтерисованото лице. Давностните срокове могат да бъдат ; придобивни или погасителни.

Погасителната давност е период от време, през който притежателят на правото не го упражнява в следствие на което не настъпват други ЮФ с погасителен ефект. Придобивната давност се свързва с упражняване на фактическа власт в/у вещ , която владелецът третира като своя през определен период от закона срок.

Погасителната давност има за правна последица отпадане на възможността за защита и принудително осъществяване на правото, докато придобивната е първично основание за придобиване на вещни права. Деиствието на придобивната давност се свързва и с прекратяване на вещните права на предишния собственик и придобитата по давност вещ и на лицата на които той е учредил права.

Придобивната давност е институт само на вещното право , докато погасителната давност принадлежи към общата част на ГП и намира широко приложение както във всички клонове на ГП, така и в останалите отрасли на частното право и за имуществени права от публичноправен характер-като вземания на държавата за данъци и такси.

В частното право има освен давностни и други срокове,които имат значение при упражняването и защитата на субективните права. Тези срокове се наричат прекратителни или преклузивни. За преклузивните срокове няма обща правна уредба.Като преклузивни се квалифицират сроковете по гл. 4 от СК за исковете за оспорване на бащинство, припознаване и др., срокът по чл. 87 ЗЗД, чл.32. ЗС и др.

Докато давностните срокове могат да се установяват само с нормативен акт, преклузивните срокове за субективни права могат да се уговарят м/у страните в техните сделки, напр. Прекратителен срок в договор за наем , влог и др.

Преклузивните срокове които се уговатят м/у странитемогат по тяхно съгласие да се скъсяват или удължават, докато това не е допустимо по правило при погасителната давност.

Началният момент на погасителната давност се свързва с възникване на правото на иск в материален смисъл, т.е. с превръщане на субективното право в притезание, докато преклузивните срокове започват да текат от възникване на субективното право.

Преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване и се прилагат служебно от държавните органи, докато обратното важи за погасителната давност.

Отказ от изтекъл преклузивен срок е недопустим , за разлика от погасителната давност- чл. 113 ЗЗД.

Правното действие на преклузивните срокове се състои в прекъсвне на субективното право и на съответстващото му правно задължение и настъпва автоматически с източането на срока. Изпълнение на правното задължение след изтичане на срока е лишено от правно основание и подлежи на връщане.

НАЧАЛО И КРАЙ НА СРОКОВЕТЕ

Съгл. Чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, когато вземанрто стане изискуемо. Този момент е установен като начало на давността при облигационните права, за които е предвиден срок за изискуемост.Съгл. чл. 114, ал. 2 когато е уговорено , че вземането став изискуемо след покане, давността започва да тече от деня, в които задължението е възникнало.

За вземанията от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Ако той е известен от момента на извършване на деликта срокът започва да тече от този момент. При вземания от непозволено увреждане има комплицирани случаи, при които давността започва да тече от един и същ начален момент за всички вреди.

При искове за неустоика за забава давността започва да тече от последния ден за който се начислява неустойката.

При договор сключен под отлагателен срок, началният момент е настъпването на срока.От деня на сбъдването на отлагателното условие започва да тече давността.

Когато е уговорено , че длъжникът ще изплати когато има възможност за това, кредиторът има право да иска съдът да му определи одтатъчен срок, след изтичането на които започва да тече давността.

При вземания за дадено без основание чл. 55, ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от получаването на престацията.

При вземания за дадено въз основа на отпаднало основание ПД започва да тече от осъществяване на ЮФ, който предизвиква отпадане на основанието.

Давностния срок за унищожаване на сделки по чл. 32 ал. 2 ЗЗД, започва да тече от навършване на пълнолетие, прекратяване на запрещението, откриването на грешката или измамата и др.

За искове по чл. 195 ЗЗД поради недостатъци на продадената вещ, началото на давността е предаването на вещта.

Краят на погасителната давност се определя, като се отчита срока от началния момент според установената в закона продължителност за конкретния случаи и се спазят правилата за броене на сроковете по чл. 72 ЗЗД.

СПИРАНЕ И ПРЕКЪСВАНЕ НА ПД

След като е започнала да тече давността е възможно да се появят такива факти които представляват пречка от правна и от др. глрдна точка носителят на субективното право да го упражни.

В чл. 115 ЗЗД са уредени изчерпателно онези обатоятвлства, при натъпването на които и докато те съществуват изтеклият период от време не се включва в погасителнатая давност.

За да могат обстоятелствата от чл. 115 ЗЗД да предизвикат спиране на давността е необходимо да е налице притеание, спрямо което давността се прилага и тя да е започнала да тече , но да не е изтекла напълно.Давността не тече м/у деца и родители докато последните упражняват родителските си права.Тя не тече в отношрнията с този родител, който упражнява предсавителна власт и попечетелско съдействие, а не и спрямо този, който е лишен от родителски права.

Давността не тече м/у намиращите се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители докато трае настойничеството и попечителството.

Същото се отнася и за вземания за обезщетение на ЮЛ с/у техните управители, докато последните са на служба.Отнася се и за вземания за обезщетение на ЮЛ с/у ФЛ, които са в състава на представителния орган.

Давностен срок не тече за вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което намат назначен законен представител или попечител и в 6 м. след назначаване на такъв или след прекратяване на недееспособността.

Давностен срок не тече докато трае съдебният процес относно вземането, когато е предявен иск за субективно право. В този случаи спиране на давността настъпва само ако искът бъде уважен с влязло в сила решение.

Ако давностният срок изтича по време когато кредитирът или длъжника са военно мобилизирани, искът може да се предяви до изтичане на 6 месеца от демобилизацията.

Докато са в сила обстоятелствата , които са основание за спиране на погасителната давност изтеклия период от време не се включва в срока на давността .Давността се удължава с периода от време, през които не е текла.

Съгласно чл. Чл.116. Давността се прекъсва:

а) с признаване на вземането от длъжника;

б) с предявяването на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Чл.117. (1) От прекъсването на давността почва да тече нова давност.

(2) (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

При обстоятелства от които личи, че носителят на субективното право проявява активност да го упражни но това не става поради лошото му имуществено състояние на длъжника са дава жъзможност ч/з пекъсване на давността да се усуети нейното изтичане и лишаване на притежателя от правото на правна защита.

Прекъсването на погасителната давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла.

Едно от основанията за прекъсване е признаването на вземането от длъжника. Това може да стане изрично като се декларира, че лицето има правно задължение към носителя на притезанието или се обещае изпълнение в бъдеще. Признаването на задължението може да се извърши и с конклудентни действия, като плащането на лихвите на задължението и др.Признаването може да се извърши лично или чрез представител.То трябва да се адресира до носителя на притезанието, до негов представител или да се направи пред държавен орган сезиран с искане за защита на субективното право.

С предявяването на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Но с уважаване на иска за обезщетение поради непозволено увреждане за определен периодот време не се прекъсва давността спрямо притезанието за друг периодот време.

Възражението прекъсва погасителната давност ако се отнася до права, за които тя тече и се прекъсва от лице което осъществява свое субективно право ч/з него.

Друго основание е предприемането на действия за принудително изпълнение. Такива действия могат да се предприемст след издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително съдебно решение или на несъдебно изпълнително основание като НА и др.Изпълнителното дело се образува по молба на притежателя на неосъщественото притезание, който е взискател по делото.

Съгл. Чл.117 ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Това означава че изтеклият срок до прекъсването загубва своето правно значение като давност. Новата давност започва да тече от настъпването на основанието за прекъсване. При иска и възражението този момент е влизането в сила на решението с което са уважени.

ПРИЛАГАНЕ НА ДАВНОСТТА

Според чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно.Нейните правни последици настъпват ако задълженото лице изяви воля да се ползва от нея. Това става чрез възражение. Възражението може да се направи винаги когато носителят на субективното право, за което е изтекла давността иска да получи по него изпълнение. Погасителната давност дава право на задълженото лице да откаже правомерно да изпълни задължението си като противопостави възражението за изтекла давност.

Задълженото лице може да се откаже от изтеклата погасителна давност.Това може да стане с едностанно волеизявление, адресирано до носителя на притезанието.Отказът може да бъде пълен и тогава тече нова давност или чатичен когато е само за чатс от изтеклата давност. Изтеклата давост поражда право на задълженото лице да откаже изпълнението на задължението ч/з възражение.

Ако вместо да направи възражение,задълженото лице изпълни, по този начин то погасява правното си задължение и не може да иска възстановаване на даденото или исвършеното. Същия правен ефект настъпва и когато задълженото лице изпълни без да знае, че погасителната давност е изтекла.

Възражението за погасителна давност може да породи правни последици, само когато задължението не е още погасено.

Последиците на изтеклата погасителна давност , когато е направено възражение за задълженото лице на 1 място са: прекратяването на правото на иск или на принудително осъществяване.Субективното право от притезание приминава в състояние при което не се ползва със защита и не може да се осъществи принудително.

Ако погасеното по давност притезание е част от сложно правоотношение, погасителната давност по него не засяга останалите субективни права по правоотношението.

Погасяването на главното вземане предизвиква погасяване на допълнителните, макар давността за тях да не е изтекла

Прекратителният срок може да бъде установен с нормативен акт или от страните. За разлика от давностния срок, който поначало започва да тече от момента на изискуемостта, прекратителният срок започва да тече от момента на възникване на субективното право. Преклузивният срок тече между всички страни (erga omnes), докато погасителната давност тече само за кредитора. Друга разлика е, че преклузивните срокове не могат да бъдат спирани и прекъсвани, докато погасителната давност, при определени условия – може да бъде спирана или прекъсвана.

След като преклузивният срок прекратява субективното право, длъжникът, изпълнил по един преклузиран срок е изпълнил без основание и следователно може да си търси даденото без основание.

Друга особеност е, че поначало преклузивният срок се прилага служебно, като отказ от прекратителен срок е недопустим.

Преклузивен срок е този по 87, ал. 1 ЗЗД (т.е., ако длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си, поради причина, за която отговаря, то кредиторът може да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че, ако и след него не изпълни, ще смята договора за развален), срокът за отмяна на дарение по 227, ал. 3 ЗЗД – искът за отмяна на дарение може да се предяви от дарителя в едногодишен срок, от момента, в който са му станали известни основанията за отмяна, двумесечният срок за изкупуването на дяловете на останалите съсобственици от един от съсобствениците по 33 ЗС, шестмесечният срок за вписване на съдебното решение по ЗС и пр.

5. Неизпълнение: а) същност и форми; б) невиновна невъзможност за изпълнение и последици; в) причини за неизпълнението, за които длъжникът отговаря; г) виновна невъзможност за изпълнение; д) забава на кредитора
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ. СЪЩНОСТ И ФОРМИ.

Чл.79(1) ЗЗД урежда принципа на точното изпълнение.Всеки Дл. трябва точно да изпълни задължението си . Само така обл. о-е достига крайната си цел и достига нормалния си край.

Нашето ГП държи на реалното, ефективното и точно изпълнения на задълженията дори ако трябва да се наложи по принудителен ред.

Причини за неизпълнението:

1. Може Кр. да не е създал необходимите предпоставки за изпълнение на задължението, когато е необходимо съдействие от страна на Кр. В този случай говорим за забава от страна на кредитора. Ако купувача не представи спецификация на стоките, доставчика няма да може да му ги достави.

2. Възможно е неизпълнението да се дължи поради някакво случайно събитие или непреодолима сила, причина , която не може да се вмени във вина нито на Дл. нито на Кр. Тогава говорим за обективна невъзможност за неизпълнение и няма да има отговорност за неизпълнението.

3. Причината може да е в Дл. поради неговото виновно поведение, той не е изпълнил дължимата престация.