Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

Чл.60, ал.1 - Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и ЮЛ, които са претърпяли вреди от прест/то, могат да предявяват в съдебното производство гр.иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.

Ал.2 - Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на ГПК.

ФЛ - пострадалият и неговите наследници (след смъртта му) са активно легитимирани да встъпят във висящо дело като гр.ищци. Водещото при тази процесуална фигура е понесени от нея имуществени и неимуществени щети. Гр.иск е израз на правото на защита на пострадалия и само той може да прецени дали въобще ще реши да се включи в НПс, с/у кого и до каква степен ще претендира правата си;

ЮЛ - тяхното участие се обуславя от факта, че от прест/то могат да претърпят вреди и колективни субекти на правото. Ако се касае за организации публична собственост (държавна/общинска), то техните ръководители са длъжни да претендират обезщетяване на вредите в НПс. Но при организациите частна собственост, на п-па за опрощаване на дълг, те не са длъжни да претендират обезщетението;

Държавата и общините - прокурорът предявява гр.иск в полза на Д и общините, а също и в полза на непълнолетни и лица с психични и физически увреждания, които им пречат да се защитават сами, пострадали от прест/то. Прокурорът е държавен обвинител, той не се конституира като гр.ищец отделно.

Дееспособност - това е процесуалната възможност на пострадалите лица да извършват валидно процесуални д/я в НПс. Постраалите малолетни, непълнолетните и запратените се представляват от техните законни представители. Условия за конституиране на гр.ищец са:

1) Висящо наказ.дело в съдебна фаза (до 2003г. се конституираха в ДПв от РО). Независимо дали сава въпрос за дело от ОХ или ЧХ.

2) Депозирана молба от пътърпевшия или негов повереник - в нея се посочват: данните на пострадалия, данните на ответника (ако е известен), вредоносното деяние, вида и р-ра на вредите, воля за обезщетяване на вредите. Ако молбата е устна, трябва да е заявена по време на съд.заседание, като се вписва в протокола. Молбата се предявява най-късно до започване на съд.следствие в ПИС.

Съдът се произнася по молбата с определение. Отказът на съда трябва да е мотивиран. Отказът не подлежи на обжалване.

Процесуално положение на граждански ищец - той е субект на нпс и страна в съдебната фаза. Процесуалната д/ст на граждански ищец е ориентирана изцяло към определяне и присъждане на обезщетението за нанесените му вреди. Фигурата не се свързва с повдигане и отстояване на обвинението, т.е. С понасяне на наказателна отговорност от дееца. Това не е така когато делото е от чх - в този случай чтъж. Е и гр.ищец, който на практика повдига и подържа обвинението. Възможно е и при дело от ох, граждански ищец да бъде констиуиран и като чобв., но тук обвинението основно се подържа от прокурора, но при оттеглянето на прокурора, главното обвинение се претендира от чо. Но дори дейността на граждански ищец, в общия случай да не се свързва с обвинението, то тя на практика върви паралелно и еднопосочно с дейността на обвинението, тъй като от издържане и доказване на обвинението зависи и обезщетението на граждански ищец. Според акад.павлов, гр.иск има акцесорен х-р по отн/е на обвинението, той поначало споделя съдбата на обвинението. Когато обвиняемият бъде оправдан, ще бъде отхвърлен и гр.иск. Но гр.иск има и относителна самостоятелност - граждански ищец може да иска увеличение, намаление или изменение на гр.иск. Граждански ищец е самостоятелен субект в нпс, като приежава правото да предприема едни или други процесуални действия по свое вътрешно убеждение, независимо от поведението на останалите субекти в процеса. Н.манев поочва, че граждански ищец дължи държавна такса когато съда уважи р-ра на иска!!!

Гр.иск може да бъде предявен както с/у подсъдимия, така и с/у други лица, които носят гр.отговорност за вредите, причинени от прест/то (чл.62).

Процесуални права на гражданският ищец :

Чл.63, ал.1 - Гр.ищец има следните права:

-да участва в СПв;

-да иска обезпечаване на гр.иск;

-да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;

-да представя доказателства;

-да прави искания, бележки и възражения;

-да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите П и законни И.

При реализиране на своите права, граждански ищец може да упълномощава повереник, който да защита неговите П и И. Съдът назначава особен представител - адвокат на малолетни и непълнолетни пострадали, когато интересите им са противоречиви с тези на техните представители. Особеното при гражданският ищец, че той може да осъществява своите процесуални права само в пределите необходими за доказване на своя иск, а не по отн/е реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия (осъдения) - пр. не може да обжалва освобождаването на осъдения от изтърпяване на наказанието (условното осъждане).
ІІ. Граждански ответник (ГО) :

Чл.65 - Лицата, с/у които е предявен гр.иск, с изключение на подсъдимия, участват в съдебното производство като гр.ответници.

Пасивна легитимация - ГО не трябва да бъде обвиняемия (подсъдимия). Той става такъв, когато с/у самия него бъде предявен гр.иск от потърпевш. Материално-правна предпоставка за привличане лицето като ГО е неговата съпричастност в извършване на увреждащото деяние. На ГО се гледа като на съпричинител на деянието. Обикновено, ГО е солидарно отговорен с обвиняемия. Но е възможна и хипотезата, когато пострадалия насочи своите претенции единствено към ГО, а не и към обвиняемия, но обикновено не става така.

Съдът е компетентен да установи приноса на всяко лице с/у което е насочен гр.иск и което има принос в деянието или само в проявяване на вредоносните последици от деянието.

Дееспособност - ГО трябва да е дееспообно лице и валидно да осъществява своите процесуални д/я. Когато обаче ГО е недееспособно лице, то отговорността се носи от неговите родители, настойник или попечител, а необходимите проц.д/я на ГО се реализират или от неговите родители или от упълномощен от тях повереник (адвокат).

ГО е субект на НПс и страна по делото - неговите функции се свързват с отговорността по предявения с/у него гр.иск. Функцията му по защита се свежда до: доказване невинността на обвиняемия, неизвършване на деянието, непрестъпния х-р на деянието, непроизтеклите от него вреди или пък по-малкия р-р на вредата. Фигурата на ГО е съвместима с качеството “свидетел”, затова той може да бъде разпитват валидно като свидетел в ПИС и въззив.инстанция.

Чл.66, ал.1 - ГО има следните ПРАВА :

да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения;

да представя доказателства;

да прави искания, бележки и възражения;

да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите П и законни И.

Пределите в които той може да упражнява своите права се свеждат единствено до защитата с/у гр.иск предявен с/у самия него! Важното тук, е че спрямо ГО действа презумпцията: ГО е ВИНОВЕН до доказване на противното ! (чл.45, ал.2 ЗЗД - Във всички случаи на непозв.увреждане, вината се предполага до доказване на противното.). Поради това, обвиняемият може да бъде осъден да плати обезщетение по предявен с/у него гр.иск, само ако вината му бъде напълно доказана, докато ГО ще бъде осъден да плати обезщетението по гр.иск, когато той не е успял да докаже своята невинност

Прокурорът носи белега на наблюдаващ такъв, ръководи и надзирава в пълнота разследването, бдейки непрестанно над него, като може и да осъществява разследващи действия.

1/ РАЗСЛЕДВАНЕ - ОБЩИ ПРАВИЛА.

Първият стадий е разследването, включително и неговите диференцирани форми- бързо и незабавно производство. Разследването се провежда задължително от следователи в предвидените в чл.194,ал.1 НПК случаи: в зависимост от деянията- за престъпления от общ характер, изрично изброени в закона /против републиката, престъпления при използване на атомната енергия за мирни цели, престъпления против мира и човечеството/, както и за престъпления, извършени в чужбина; и в зависимост от лицата - за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на МС или от държавни служители в МВР. Във всички останали случаи разследването се осъществява от дознатели.

Досъдебното производство се извършва в района, съответстващ на района на съда, компетентен да разгледа делото. Може да се извърши и в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на повечето обвиняеми или свидетели, ако привличането на едно лице като обвиняем е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища /например при измамливи действия/ или ако чрез този вид подследственост се налага да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването

Чл.196 НПК предвижда правомощията на прокурора, осъществяващ ръководство и постоянен надзор над разследването. Той възлага на органи на МВР да извършат отделни действия, свързани с разкриване на престъплението; следи за законосъобразно провеждане на разследването и за приключването му в определения срок.

Прокурорът от своя страна по собствен почин или по жалба на заинтересованите лица може да отменя постановленията на разследващия орган. Той може да участва в действия при разследването, както и да извърши сам отделни следствени действия. Но не и да подмени изцяло следователя или дознателя в извършване на разследването, защото именно последните са разследващите органи, работещи под негово пряко и вещо ръководство. Може също така да отстранява разследващ орган, ако е допуснал нарушение на закона или не е в състояние да осигури правилно разследване по делото, както и да изземва производството от един разследващ орган и да го предава на друг.

2/ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО И ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ - чл.207 и следващите от НПК.

Характерът на наказателно-процесуалната дейност е формален и от образуване на наказателното производство възникват наказателно-процесуалните отношения и се разгръщат всичките отразени по-горе принципи. Оттук нататък някой може да бъде привлечен към наказателна отговорност.

Досъдебното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни.

В предвидените в особената част на НК случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора, която трябва да е подписана от подателя и да съдържа данни за него, а по нея не се дължи държавна такса, както по делата от частен характер. Това производства от публично-частен характер.

При тях заявителят трябва да е активен, за да се образува дело, което протича като такова от общ характер.

Законните поводи са проявяващи се обстоятелства, сочещи за извършено престъпление. Те са изрично изброени в закона и са:

- съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление - устно или подписано писмено, анонимните съобщения не са законен повод;

-статии, бележки и писма за извършено престъпление - т.е., всяка информация, разпространена чрез средствата за масово осведомяване; може и излъчване по електронните медии;

- лично явяване на дееца пред прокурора или разследващите органи с признание за извършено престъпление - съставя се протокол, в който се излага подробно направеното признание;

- непосредствено разкриване от органите на досъдебно производство на признаци за извършено престъпление.

Достатъчното данни представляват предварителен фактически материал, от който може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Те не са доказателства, защото доказателствата се набавят, след като се образува досъдебното производство.

Именно достатъчното данни след образуване на същото преминават през процесуално доказване. И след като става дума за предположение, въобще не е необходимо да се знае деецът,защото с оглед неговото разкриване се задействува наказателно-процесуалната машина. Досъдебното производство винаги се образува поради факта на извършеното престъпление /заради деянието/, дори и когато става дума за длъжностно качество на извършителя. Така че постановленията за образуване следва да се изготвят не срещу поименно лице /обратното става на практика/. Не е необходимо към този начален момент да е ясен и приложимият закон.

Най-често досъдебното производство се образува срещу неизвестен извършител. По него се осъществяват действия по разследването, но наред с тях прокурорът възлага на органите на МВР да работят за установяване и издирване на извършителя - чл.215 НПК. Ако последните преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъпление, предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора. Трябва да се отбележи, че преценката на полицейските органи, разглеждана на плоскостта на стария НПК, понякога беше различна от наказателно-процесуалната професионална преценка на разследващите органи и прокурора, поради което възникваха неблагополучия между институциите, разкриващи престъпленията, отразявани включително и по медиен път.

Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което информира пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и направилото съобщение лице /ако последното е известно/ - чл.213 НПК. Тези лица могат да атакуват отказа пред горестоящ по прокуратура прокурор, който при произнасяне по жалбата или по свой почин може да разпореди образуване на досъдебно производство и започване на разследване.

3/ ПРОВЕЖДАНЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

Разследващият орган започва извършването на необходимите следствени действия веднага, след като бъде прието образуваното от прокурора досъдебно производство, освен при описаните по-горе случаи по чл.212, ал.2 НПК. В рамките на своите правомощия той самостоятелно решава какви точно следствени действия трябва да бъдат извършени, като по този начин проличава неговият професионализъм. Работи под постоянните ръководство и надзор на прокурора. Носи отговорност за своевременното, законосъобразно и успешно извършване на производството, като, както вече бе казано, може да иска съдействие и от друг разследващ орган, както и от органите на МВР.

Разследващият орган /следовател и дознател/ осъществява действия по хода на делото /привличане на лице като обвиняем, предявяване и т.н./, действия по разследването /чрез прилагане на способите за събиране и проверка на доказателствата/ и други процесуални действия /по процесуална принуда, по връчване на призовки и т.н./.

Когато на досъдебното производство се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем, изготвяйки постановление за това. Казаното само по себе си говори, че се привлича обвиняем, не за да се събират доказателства по образуваното наказателно производство, а след като вече са събрани такива, макар и не в пълен обем. По този начин се проявява обвинителната функция на прокурора и разследващите органи, възниква фигурата на обвиняемия и трябва да се съблюдават всички негови права.

2. Първоинст. производство се провежда от съдия-докладчик в първия стадий на съд. фаза, а във втория стадий - от съдия или съд. състав.

Всички стадии, които предхождат съдебното заседание на първата инстанция имат предварителен и подготвителен характер.

Стадиите на досъд. фаза подготвят съд. заседание на първата инстанция, като се събират доказателства, необходими за повдигане на обвинението пред съда. Първият стадий на съд. фаза също подготвя съд. заседание на първата инстанция. Стадиите, които се провеждат след съд. заседание на първата инстанция са контролни. В съд. заседания на апелативния и касационния съд се проверява цялата дейност, извършена в съд. заседание на първата инстанция.

3. В хода на съд. следствие се извършват всички необходими процесуално-следствени действия и се събира и проверява целия доказателствен материал, необходим за решаване на делото. Затова съд. следствие е централен етап на съд. заседание на първата инстанция. В хода на другите етапи не могат да се извършват проц.-следствени действия.

4. Всички принципи на нак. процес намират проявление тук, което не е характерно за никой друг стадий, вкл. и за апелативната инстанция.

5. За първи път се събират на едно място всички участници в нак. процес.

6. Този стадий се състои от 5 самостоятелни етапа:

7. Дейността по този стадий приключва с присъда или с прекратяване на производството, ако са налице основанията на чл. 21, или със спиране на нак. производство, ако са налице основанията на чл. 22 и чл. 22а;

8. След приключване на съд. заседание съдът може да прекрати съд. производство и да върне делото на прокурора за доразследване, но съдът не може да върне делото при непълнота на доказателствата - длъжен е да ги събере сам.

9. Присъствието на прокурора в съд. заседание на първата инстанция, когато делото е от общ характер, е задължително - неучастието му е съществено процесуално нарушение.

10. Присъствието на подсъдимия е задължително, но само когато става въпрос за нак. дело, по което е повдигнато обвинение за тежко престъпление /повече от 5 год. ЛС/. По всички други дела подсъдимият трябва да бъде редовно призован, защото в противен случай ще е налице съществено процесуално нарушение. Но след като е редовно призован и делото не е за тежко престъпление - той не е длъжен да присъства.

11. При разглеждане на делото по правилата на задочен процес по чл. 268, ал. 3 /Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако: не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган; местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено; се намира извън пределите на Република България, когато местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини, или е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си/, подсъдимият също не присъства в съдебното заседание. Но макар и да са налице всички условия за задочно разглеждане на делото, съдът може да спре съд. производство и да не разгледа делото в съд. заседание, когато прецени, че отсъствието на подсъдимия ще попречи да бъде разкрита истината в този нак. процес.

12. Единствено в това заседание участват съдебни заседатели.

13. Това е единственият стадий в съд. фаза на нак. процес, в който се провежда пълно съд. следствие. В съд. заседание на въззивната инстанция също може да се стигне до провеждане на пълно съд. следствие, но това не е задължително.

2. Задачи на въз. производство:

а/ да провери законността, обосноваността и справедливостта на невлязлата в сила присъда;

б/ да осигури точното и еднакво прилагане на законите от първоинстанционните съдилища и от органите на предв. разследване - чрез задължителни указания на въз. съд, когато отменя присъдата и връща далото на първа инстанция или на предв. разследване;

в/ във въз. производство намира пълно проявление ревизионното начало – чл. 313. Ревизионното начало намира приложение в 3 направления:

относно лицата, подали жалба – съдът изменя или отменя присъдата и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основание за това;

относно частите на присъдата – съдът отменя присъдата и в необжалваната част, ако има основания;

относно основанията за обжалване – съдът отменя присъдата и на основание, което не е посочено в жалбата или протеста, ако има основание за това.

3. Въз. съд е съд по същество, защото той е оправомощен да проверява както правилно ли са установени фактическите положения, така и правилното приложение на закона.

Касация, за разлика от апелация, означава правото да проверява правилното приложение на закона, но никакво установяване на факт. положения.

4. Общо правомощие на въз. съд по чл. 313 НПК:

а/ проверка на законността – правилно ли е приложен закона. Под закон се разбира както НК, така и НПК. Когато не е правилно приложен НК – допусната е грешка в правната квалификация. Неправилно приложение на НПК – допуснато съществено процес. нарушение.

б/ справедливост на присъдата – когато определеното наказание е точно в рамките на санкцията на правната норма и е правилно индивидуализирано.

в/ обоснованост на присъдата – когато фактическите констатации, установени от съда в обстоятелствената част на присъдата в пълна мяра съответстват на събрания доказателствен материал. Присъдата може да е обоснована, но истината по делото да не е разкрита /когато доказат. материал е манипулиран/.

5. Във втората инстанция се допускат и проверяват всякакви доказателства и док. средства без ограничение. Ако е необходимо се провежда съд. следствие. Пълно съд. следствие ще се наложи да извърши въз. инстанция, когато са оспорени всички факт. констатации на обжалваната /протестираната/ присъда – тогава ще се извършат отново всички необходими следствени действия.

6. Във въз. инстанция могат да се установяват нови факт. положения. Въз. инстанция може да проверява установените факт. положения на първата инстанция, може да ги оспори, но може и да реши делото без да го връща за ново разследване, като установи нови факт. положения. Тя може да отмени присъдата и да реши делото по същество в зависимост от това дали трябва да приложи закон за по-тежко или за същото, еднакво или по-леко наказание.

а/ когато трябва да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, втората инстанция ще измени присъдата и ще реши делото по същество. Друг вариант няма – присъдата не може да се отмени;

б/ когато трябва да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление има 2 възможности:

да постанови нова присъда, но само при положение, че е имало обвинение за това по-тежко наказуемо престъпление в съд. заседание на първата инстанция;

когато не е имало обвинение в първата инстанция за това, въз. съд не може да реши делото по същество, а ще го върне на досъд. производство или на първата инстанция за доразследване.

7. Във въз. производство може да се приеме, че съществува забрана за осъждане на подсъдимия за по-тежко наказуемо престъпление, ако за същото не е имало обвинение в първата инстанция.

8. При оценката на док. материал от въз. инстанция не съществуват каквито и да било ограничения. Въз. инстанция има право на оценка на док. материали в пълен обем.

а/ на първо място въз. инстанция оценява док. материал по делото. Тя проверява:

дали използваните доказателства са фактически данни и дали са индивидуализирани и конкретизирани използваните факти /т.е. дали първата инстанция не се е позовала на слух/.

дали използваните факти се намират във връзка с предмета на доказване и допринасят за неговото изясняване.

дали използваните факти като доказателства са събрани, проверени и установени по реда на НПК /чрез предвидените способи и начини/.

б/ на второ място втората инстанция оценява в пълен обем и док. средства по делото. Тя проверява:

допустимостта на док. средства – допустимостта се отнася само до док. средства, а не към доказателствата. Допустими док. средства са само тези, които са предвидени в НПК – устните и веществените док. средства са посочени изчерпателно, докато писмените – не.

Доказателства – при допускането им се преценява тяхната относимост, т.е. дали имат връзка със събитието на престъплението. Доказателствата са факти на обективната действителност – те не могат да бъдат предвидени в НПК /те са относими-неотносими, а док. средства са допустими-недопустими/.

при оценката на док. средства се преценява тяхната достоверност /респ. недостоверност/, а при оценката на доказателствата се преценява дали са съществували или не установените факти /те не могат да бъдат достоверни-недостоверни/.

преценява се дали е обсъден целия док. материал поотделно и в неговата съвкупност, дали са обсъдени противоречията в док. материал.

проверяват се и мотивите на присъдата – защо съдът е дал вяра на едни док. материали, а на други – не и какви са съображенията за това.

След тази оценка въз. съд може да оспори фактическите констатации на първата инстанция и да приеме нови. Въз. съд може да признае за достоверни док. средства, които първата инстанция е приела за недостоверни, обратното или да приеме нови факт. констатации в цялост.

9. Въз. инстанция има неограничено право да проверява, да оспорва и да приема нови правни изводи, различни от приетите в първата инстанция. В този случай въз. инстанция ще измени присъдата или ще постанови нова, с изключение когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление и не е имало такова обвинение в първата инстанция.

10. Въз. инстанция може:

а/ да прецени като отегчаващи такива обстоятелства, които първата инстанция е приела за смекчаващи и обратно /това е въпрос на правен извод, а не на фактически извод/.

б/ да приеме, че е налице съизвършителство, а не помагачество и обратно;

в/ да приеме, че е налице маловажен случай, големи размери, особено големи размери и обратно и т.н.

11. Във въз. инстанция делото се решава винаги от 3-ма съдии, т.е. липсват съд. заседатели.

12. Във въз. инстанция действа забраната да се влошава положението на подсъдимия. Това означава:

а/ тази забрана е средство на подсъдимия да подава жалба, без да се опасява, че може да се влоши положението му;

б/ какво означава да се влоши положението – има 3 хипотези:

когато се увеличава наказанието;

когато се отменя оправдателната присъда;

когато се прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление.

в/ средството, чрез което се дерогира /отменя/ тази забрана е жалбата на частния тъжител, жалбата на частния обвинител и съответния протест на прокурора /с който прокурорът е направил искане да се влоши положението на подсъдимия – в една от трите хипотези/. Ако не е използвано някое от тези 3 средства, въз. съд не може да влоши положението на подсъдимия, дори и да са налице предпоставките за налагане на по-тежко наказание.

13. Субекти, които участват в нак. производство пред въз. инстанция:

а/ окръжни съдилища, за присъди постановени от РС;

б/ апелативни съдилища, за присъди постановени от ОС. АС може да бъде само въззивна инстанция.

в/ страните са същите, които са участвали и на първата инстанция, с изключение на прокурора, който винаги е по-горестоящ.