Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години
Изтегляне 5.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 19. Документни престъпления - обща характеристика и система. Подправка на документи и лъжливо документиране. Други документни престъпления. Документна подправка
- Преправянето на съдържанието
- Престъпно използване на документи
- Престъпно ползване на редовни документи
- Престъпно унищожаване, скриване и повреждане
- 20. Престъпления против реда и общественото спокойствие - обща характеристика, система. Хулиганство и самоуправство. Тези престъпления се делят на няколко категории
- Чл. 323 – самоправство
- Чл. 325 – хулиганство
Активен подкуп Чл. 304 Ал. 1 – основен състав - Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. Предвидени са 3 варианта на изпълнителното деяние: Даване; Предлагане; Обещание; Условията и тълкуването са подобни на тези по чл. 301. Субект тук може да е всяко НОЛ. От субективна страна е налице пряк умисъл. Трудността при тълкуването идва от чл. 304, 2 - Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление. Съчетава по-тежко наказуем активен подкуп, който иначе е диференциран между ал. 2 и 3 на чл. 301. Диференциращият критерий е, че се дава подкупа и длъжностното лице нарушава служебните си задължения, но това нарушаване или не е престъпление, или, макар да е престъпление, не е по-тежко наказуемо със самия активен подкуп. Тогава отговорността е само на основание чл. 304, 2. Ако обаче във връзка с дадения подкуп длъжностното лице е извършило по-тежко наказуемо престъпление, то тогава далият подкупа ще отговаря и за подбудителство. Посредничество Чл. 305а - Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева. Деянието се наказва само ако не представлява по-тежко престъпление – когато не се е стигнало да даване/приемане. Ако това стане ще се отговаря или за активен или за пасивен подкуп като съучастник. Провокация Чл. 307 - Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години. Този състав е пример за усложнение от гледна точка на субективната страна. От обективна страна изпълнителното деяние е създаване на обстановка или условия за даване или получаване на подкуп. От субективна страна е налице предварителен умисъл и цели: Да се предизвика даване, получаване или обещаване на подкуп; Да се навреди на онзи, който приеме или даде подкуп. Този състав трябва да се различава от чл. 306. при провокацията всичко се прави от провокатора. Иначе инициативата е от лицето, намислило да даде подкупа, или искащо да получа подкупа. В този случай няма провокация. 19. Документни престъпления - обща характеристика и система. Подправка на документи и лъжливо документиране. Други документни престъпления. Документна подправка Изпълнителното деяние може да се изрази в две форми – да състави нестински официален или частен документ или да преправи съдържанието на официален или частен документ. Съставяне на неистински документ – за съставомерността на деянието е без значение дали отразените факти и обстоятелства в документа са верни. Деянието ще е съставомерно и когато лицето, от чието име е издаден документа, предварително е дало съгласието си за съставянето му
Субект може да е всяко НОЛ. От обективна страна престъплението ще е довършено със самото съставяне на документа. Употребата му не е елемент от състава, а е само цел на дееца, която не е нужно да се реализира. В практиката се приема, че когато за саставянето на документа са извършени не едно, а повече действия и все още не се извършени всичките, ще е налице опит. Ал. 2 - Когато предмет на деянието по ал. 1 са български или чуждестранни документи за самоличност, за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, свидетелства за регистрация на превозни средства, визови стикери или други документи, удостоверяващи правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години. Това е квалифициран състав с оглед специфичен предмет. Ал. 3 – квалификация на квалификацията - Когато деянието по ал. 2 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до десет години. Имотната облага, ако такава е получена, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност. Ал. 5 - За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година. За приготовление към престъпление по ал. 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някое от предвидените в тях престъпления наказанието е лишаване от свобода до шест години. Криминализирано е приготовлението към документна подправка по чл. 308, 1, както и към ал. 2 и 3, също и сдружаването с цел извършване на някое от тези престъпления. Ал. 7 - Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода до шест години. Ал. 6 – поощрителна норма - Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта. Преправянето на съдържанието се изразява и се осъществява посредством въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяне или допълване на снимки, букви, цифри, подписи и др. чрез заличаването им или с някакво друго въздействие, като по този начин съдържанието на документа се променя съществено. Понеже съдържанието на документа включва и изявления, обективирани в него, се приема, че когато чрез преправката то бъде засегнато, на документа се придава вид, че произлиза от лицето, посочено като негов автор. Налице е несъответствие между първоначално изявеното и промененото. Затова в случая не е налице изготвяне на документ с невярно съдържание, а превръщане на документа от истински в неистински. Чл. 309, ал. 1 - Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години. Това е двуактно престъпление. от обективна страна трябва да има съставяне на неистински или преправен истински частен документ, последвано от неговата употреба – деецът иска с него да докаже съществуването, прекратяването или изменението на права, задължения или правоотношения. Престъплението ще е довършено с използването на документа чрез представянето му пред съответното длъжностно или частно лице. Преди това ще е налице само опит. Разликата между чл. 308 и 309 е, че при 308 става дума само за официален документ, а при 309 – само за частен. Освен това престъплението по чл. 309 е двуактно. По чл. 309 деецът може да извърши първия акт сам или чрез друго лице, но ще има качеството на извършител. В тази хипотеза въпросът за отговорността ще зависи от субективната страна на деянието, т.е. когато има общ умисъл за съставянето, преправянето и използването на документа, другото лице, осъществило първия акт, ще е съизвършител. При липса на общ умисъл за употреба на документа ще е налице посредствено извършителство (?). Тук субект е всяко НОЛ. Лъжливо документиране Чл. 311 - Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1 точка 6. Субектът е особен – длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения съставя официален документ. Субект може да е само такова длъжностно лице, в чиито задължения влиза това да удостоверява истинността при съставянето на удостоверителни документи. Когато деянието е извършено извън кръга на службата му, макар и от длъжностно лице, то не е съставомерно по чл. 311. Изпълнителното деяние се изразява в истински удостоверителен документ, в който удостоверените факти и обстоятелства не отговарят на обективната действителност. От субективна страна е налице пряк умисъл – трябва да се цели използването на документа. Чл. 312 - Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Субектът е особен – по ал. 1 – човешки лекар, а по ал. 2 – ветеринарен лекар Предметът също е особен – лъжлив документ за здравословното състояние на човек или гадина.
Субект е всяко НОЛ. Изпълнителното деяние е в две форми – потвърждаване на неистина или затаяване на истина. Потвърждаване на неистина ще е налице тогава, когато деецът не отрази вярно в своята декларация или съобщение обстоятелствата. При затаяването на истина той премълчава определени обстоятелства или съобщава само некои от тях.. От субективна страна е налице прек умисъл. Ал. 3 - Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления. Това е наказуем състав за частен документ в електронна форма, като се изисква неговата употреба → престъплението е двуактно. Разлика между чл. 313, 2 (Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от сто до двеста и петдесет лева.) и чл. 255: Двете престъпления с оглед различното им систематическо място засягат различни обекти. И при двете обаче се засягат отношенията, свързани с документирането на факти и документооборота, както и данъчните отношения. Разликата е, че по 313, 2 са регламентирани хипотези извън чл. 255, 1. По чл. 313, 2 биха могли да се подведат случаите, при които деецът преследва избягването на данъци без да е необходимо те да са в големи размери. Избягването плащането на данъците е част от изпълнителното деяние по чл. 255, но при чл. 313, 2 това е целта на дееца. Съставът по чл. 313, 2 е с по-широко приложно поле и с по-ниска степен на обществена опасност от деянието по чл. 255, тъй като се изразява само в потвърждаване на неистина или затаяване на истина, без да се е стигнало до самото избягване на плащането на данъци, защото то е регламентирано само като цел. Чл. 314 – посредствено лъжливо документиране Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Изпълнителното деяние представлява деяние, при което по указание на частно лице се внасят неверни обстоятелства или заявления в официален документ, съставен от длъжностно лице, което обаче е заблудено от виновния, не знае, че удостоверява неистина. Изправени сме пред подвеждане на длъжностното лице. От субективна страна е налице умисъл.
Документите се създават за да бъдат използвани съобразно техните функции и значение. Това важи преди всичко редовните документи. Има редица случаи, в които наличността на редовен документ не изключва неговото неправомерно ползване, например от неупълномощено лице. Възможна е такава употреба на документи, изразяваща се в злоупотреба с ползването им. Чл. 316 – ползване на престъпно създаден документ. Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Засягат се или се засягат съществено обществени отношения, които още с факта на създаването на нередовния документ са вече поставени в опасност. Затова тук самото ползване на документа е самостоятелно престъпление без ползващото го лице да е участвало в създаването му. Препращането в чл. 316 е относно наказанието и има значение в две насоки: → Чрез съответното съобразяване на предходните членове се (?) съответните състави на престъпно ползване на престъпно създадения документ. → На тази основа се установява какво именно е наказанието, което законът предвижда за така определените състави. Деянието по чл. 316 се изразява в самото ползване на противоправно създадени от друг документи, т.е. такъв документ да се употреби пред дадено лице като редовен документ с оглед претендираното негово правно значение. Субект на престъплението е всяко НОЛ, което обаче не е участвало в противоправното съставяне на документа. Предмет могат да са всички документи, посочени в състава. От субективна страна е налице умисъл. Деецът трябва да има представа, че ползваният документ е противоправно съставен. Също така трябва да има представа, че този документ се предявява на некое лице или му се дава, все едно е редовен документ. Престъплението е довършено със самата употреба на документа. Неколкократното неправомерно използване на документа може да е продължавано престъпление, а не съвкупност. Едно престъпление ще имаме и тогава, когато ползваме няколко документа с оглед постигането на определена цел.
Предмет на престъплението е всякакъв официален документ – лична карта, всекакви други, но само легитимационни. Документът трябва да се използва единствено пред орган на власт. От субективна страна е налице особена цел – да заблудиме органа на власт Престъплението е довършено със самото представяне на документите. И при 317, и при 318 е налице умисъл от субективна страна. Деецът трябва да съзнава, че противозаконно си служи с документ, предназначен за друго лице.
Предмет на престъплението е редовен документ, правомерно създаден. Фалшификат не може да е предмет на престъпление по този състав. Приема се, че когато се касае за преправяне на истински документ, с което се засяга частично неговото съдържание, за приемателя може да е от интерес запазването му за да може в последствие да се направи по-лесно разграничението между оригинал и преправката. Затова частично преправени документи могат да са предмет по чл. 319. От обективна страна са дадени три форми на изпълнителното деяние: - Унищожаване – окончателно и безвъзвратно ликвидиране на писмено конкретно изявление, което престава да съществува: чрез правенето му нечетливо; чрез унищожаване на материалния носител. - Повреждане – засягане по някой от указаните начини на част от документа, която е с такова естество, че е свързана с правното значение на документа, като в тези случаи ако отделните елементи на документа престават да съществуват. Ще има унищожаване обаче в случаите, когато е повредена част, която е основополагаща за документа. - Скриване – в този случай документът продължава да съществува, но притежателят му не знае къде е и не може да го ползва. От обективна страна трябва документът да не принадлежи на дееца или само частично да му принадлежи. От субективна страна имаме умисъл и особена цел – да набави за себе си или за другиго облаги или да причини вреда. Следователно няма престъпление при евентуален умисъл или при непредпазливост. 20. Престъпления против реда и общественото спокойствие - обща характеристика, система. Хулиганство и самоуправство. Тези престъпления се делят на няколко категории: Създаване на предпоставки за престъпна дейност – 320, 321, 321а, 322; Самоуправство – чл. 323; Хулиганство – чл. 325; Участие в хазарт; Скитничество и просия; Чл. 323 – самоправство - (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. (3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. (4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние. (5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години. От обективна страна са налице два момента: 1.Претендирано от дееца право; 2.Действие по неговото самоволно осъществяване, не по установения ред; Претендираното право може да е действително съществуващо, но и да не е такова, като в последния случай въобще няма възможност за законосъобразно осъществяване. Що се отнася до израза „оспорвано от дееца”, то това означава, че има предвиден от закона ред за осъществяването на правото като гаранция за осъществяването на интересите на съответните лица. Желаещите да упражнят правото си по съответния ред не са съгласни с осъществяването му по друг начин. Изпълнителното деяние се изразява в действия, чрез които се стига до самоволно осъществяване на правото не по реда, установен в закона. Съдържанието на тези действия зависи от характера на правото и установения ред за осъществяването му. Не може да се говори за самоправство ако деецът не внася промяна в характера на правото или реда за осъществяването му. Няма самоправство и тогава, когато едно лице действа в рамките на правата, които са му дадени. От субективна страна умисълът на дееца трябва да обхваща представата както по отношение на нарушаването на установения ред и извършването на промяната във фактически план, така и липсата на съгласие относно тази промяна от страна на засегнатия. Субект на престъплението е всяко лице, което действа с оглед на осъществяването на свои собствени права или чужди такива, действителни или предполагаеми. Самоправството е наказуемо само в немаловажни случаи. Чл. 325 – хулиганство - (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. (2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато деянието по ал. 1 и 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. Обект на посегателството са обществените отношения, свързани с правилата на морала, обществените порядки, гарантиращи общественото спокойствие и ред. Изпълнителното деяние се изразява в непристойни действия, грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи крайно неуважение към обществото. Могат да се изразят в няколко насоки: Грубо нарушаване на общественото спокойствие – например се сбиваме в кръчмата; Предизвикателно нарушаване на морала чрез демонстративно изразени цинизми, неприлично държание и др. Засегане на телесната неприкосновеност на граждани, нихната чест, половата им неприкосновеност, повреждане на вещи; От субективна страна това, което превръща тези действия в хулиганство, е психическото отношение на дееца към извършването – съзнава, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява абсолютното си незачитане към обществените порядки. Може обаче да имаме и евентуален умисъл – когато извършва деянието си в преследване на друга цел и допуска това да стане в обстановка и по начин, въздигнати в състава. Ал. 2 въвежда квалифициран състав: Когато има съпротива срещу орган на власт; Когато е проявен цинизъм или дързост – Трябва да са изключителни. Под цинизъм се разбира поведение, при които непристойните действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушаващи морала, например публични развратни действия. Дързост е налице когато в много груба форма се засягат обществените и лични интереси и упорито не се (?) засягането. Хулиганството по НК се различава от дребното хулиганство по УБДХ по степента на обществена опасност.
Изтегляне 5.76 Mb. Сподели с приятели:
|