ЗАЩО БЕРИЯ АРЕСТУВА БРАТЯ СТАРОСТИНИ?

ЗАЩО БЕРИЯ АРЕСТУВА БРАТЯ СТАРОСТИНИ?

"Читиримата ми синове, бивши орденоносци и заслужили майстори на спорта, братята Николай, Александър, Андрей и Петър са арестувани и с присъда на военната колегия към Върховния съд на СССР са осъдени по член 58 на Наказателния кодекс - 10 години лишаване от свобода.

Разрешете да бъде оказана на синовете ми милостта да се сражават на фронта.

12 март 1944 г.

Александра Степановна - кметица."

Сталин слага настрана и това писмо. Нека Берия да се занимае с него. Той знае, че "вождът" има принципи: държавата без нищо не наказва.

Спомените на Николай Старостин хвърлят една нова светлина за конфликта на братята с Берия. Някои от тях привеждаме по-долу, за да запознаем читателя с една фамилия, която е част от съветския спорт.

Братя Старостини олицетворяваха успехите и необичайната популярност на футболния отбор "Спартак". Големите победи на този клуб силно дразнеха почетния председател на "Динамо" Л. П. Берия. Той не обичаше да се говори за слабости на "Динамо", за чийто покровител се смяташе той.

През 1942 г. братята Николай, Александър, Петър и Андрей бяха арестувани. Така се роди делото "Старостини". Ето какво си спомня Николай Старостин, най-възрастният от четиримата братя:

"Когато ме арестуваха, не ми разрешиха да взема със себе си никакви вещи. Само след 10 минути аз бях вече в "приемното отделение" на затвора в Лубянка. Един-два часа по-късно вратата на килията се отвори и младият надзирател с неприкрита злоба и строгост каза: "Старостин Андрей - излезте и ме последвайте." Учудено го погледнах и рекох: "Аз съм Старостин, но не съм Андрей." Това явно смути затворническия служител.

Дори не знаех, че моите братя също са арестувани, но разбрах, че тук, в същия затвор, е и Андрей. Служителят обърка имената и с това ми подсказа, че и Андрей е арестуван. По-късно са задържали и съпрузите на моите две сестри Вера и Клавдия - известните футболисти Петър Попов и Павел Тикстона, заедно с близките на нашето семейство - Евгений Александров и Станислав Леут, също играчи от московския "Спартак".

След няколко дни един от придружаващите ни затворнически служители в нарушение на всякакви инструкции ми прошепна: "Арестуван е и се намира тук и Александър..." Брат ми Андрей по това време беше войник и, изглежда, някои формалности по освобождането му бяха го забавили и затова него го арестуваха малко по-късно от нас.

Скалъпеното дело срещу нас имаше своя предистория... Генералният секретар на ЦК на ВЛКСМ Александър Косарев смяташе, че "Спартак", който се създаде по негова инициатива и с негова поддържка, в съюз с "Динамо" ще помогне на Комсомола да спечели битката с профсъюзите за ръководство на спорта. Съперничеството кой да ръководи води началото си още от 1936 година. И то не от стадиона, а от самия Червен площад. Председателят на правителствената комисия по провеждането на Всесъюзния ден на физкултурника предложил по този случай да се изиграе футболен мач на Кремълския площад и пред погледа лично на Сталин между "Спартак" и "Динамо". Косарев ще стои на трибуната и заедно със самия Сталин ще наблюдава мача. За всеки случай той ще държи в ръката си бяла кърпичка, която (ако Сталин не хареса мача или нещо му доскучае) ще размаха, и двубоят ще се прекрати.

На Червения площад пред очите на Сталин бе разгърнат девет хиляди квадратни метра килим, на който се игра срещата. През цялото време аз гледах как реагира Сталин и дали Косарев ще размаха бялата кърпичка, за да спре мача. На Сталин му хареса играта и затова вместо определените 30 минути двубоят продължи почти час.

"Спартак" победи и от този ден започна да расте неговата популярност - за сметка на "Динамо". Това дразнеше Берия, който беше голям запалянко и не пропускаше нито един интересен мач...

Пристрастността на Берия към "Динамо" най-драстично се прояви обаче през 1939 г., когато на полуфинала в шампионата на СССР "Спартак" спечели срещу тбилиското "Динамо", а на финала победи и ленинградската "Заря". Но какво най-неочавано се случи подир това?... След месец ме извикаха в ЦК на КПСС при завеждащия отдел "Пропаганда и агитация", където ми казаха, че е прието решение мачът с "Динамо" (Тбилиси) да се преиграе.

- Другарю Старостин, вие ще поддържате това предложение.

- Не е възможно. Да се преиграва полуфиналът, когато се е състоял и финалът, това е небивал случай в световната практика.

- Не вие ще решавате кое е възможно и кое не. Ние сме ви извикали не за дискусии, а да кажем внението на др. Жданов. Свободен сте!

На следваия ден ми звъни първият секретар на Московския градски комитет на партията Щербаков.

- Николай Петрович! Ще се наложи мачът да се преиграе. Има указание, което не може да не бъде изпълнено...

... През второто полувреме на това безпрецедентно преиграване Георги Глазков вкара гол за "Спартак" и резултатът стана 3:0 за нас. Погледнах към правителствената ложа и видях, че Берия става, бута нервно стола и напуска стадиона...

По-късно Берия често ми споменаваше за този мач. Не зная с какво го е запомнил, но той беше твърде злопаметен...

Две години прекарах в една килия на Лубянка и през цялото това време си мислех каква ще бъде присъдата. Осъдиха ме на десет години лагер, което по онова време се смяташе едва ли не за оправдателна присъда. Излежах затвора си в Ухта, Хабаровск, Комсомолск на Амур, Уляновск, Акмолинск, Алма-Ата. Тези лагери се наричаха "по сталинските места".

Не искам да се изкарвам мъченик. Имаше и тежки моменти, но повечето от времето си прекарах не в най-лоши условия. В сталинските Гулази заточените имаха свои отбори и играеха помежду си. Всяка година се излъчваше първенец. Мен, макар и тихомълком, ме избраха за треньор на моя лагер."

През 1954 г. в Алма-ата помощникът на Н. С. Хрушчов - Лебедев, позвънил в последния лагер на Николай Старостин. Лебедев бил роден в Тарасовка и като малчуган ходел да гледа тренировките на "Спартак". Заел се лично да преразгледа делото "Старостин". Не след дълго четиримата братя отново се срещнали в Москва. За първи път след 12 години...

Документи