САМО СЛУЧАЙНОСТТА Е ПОПРЕЧИЛА ДА СЕ ГОРДЕЕМ С ФАКТА, ЧЕ

САМО СЛУЧАЙНОСТТА Е ПОПРЕЧИЛА ДА СЕ ГОРДЕЕМ С ФАКТА, ЧЕ

ЛЕКАРЯТ НА БОТЕВАТА ЧЕТА Е СТАНАЛ ПРЕЗИДЕНТ НА ХАВАИТЕ

Дори звучи невероятно: последовател на Бакунин, медик; учен с голяма ерудиция и обширни енциклопедични знания; човек, владеещ свободно 8 европейски език, пребивавал в почти всички европейски страни, Америка, Япония, Китай; интернационалист, взел участие в освободителните движения на много страни и народи; близък приятел на Христо Ботев; гражданин на Америка, роден в Русия, президент на Хавай, погребан триумфално в Китай...

Тази обаятелна и легендарна личност се нарича д-р Русел. Но всъщност кой е д- Русел?

Н. К. Судзиловски е роден през 1848 г. в старо руско дворянско семейство от полски произход. Като студент в юридическия факултет в Петербургския университет е начело на студентските вълнения през 1868-1869 г. Изгонен е от Петербург и продължава образованието си в Киевския медицински факултет. Още същата година основата нелегален народоволчески кръжок, но царската полиция се развихрила - много студенти били изключени, други заточени. Судзиловски емигрирал в Швейцария, където се запознал с видни революционери и дейци на Първия интернационал.

След кратък престой в различни държави в Европа Судзиловски се установил в Румъния (1874-1881), където се сближил с много от дейците на българското националнореволюционно движение - Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов и др. За приятелството му с Ботев данните са оскъдни, но има и някои, на които можем да се доверим. В писмо до Ив. Драсов от 12.IV.1875 г. поетът пише: "Новост. Руските социалисти в Лондон и Цюрих ме викат да отида при тях или да им остана комисионер. Те искат да влязат в по-тесни отношения с нашите революционери..." По-нататък Ботев цитира и един пасаж от писмото на Судзиловски, в което пишело, че руските революционери в Западна Европа са готови да помогнат на българските си другари "нравствено и физически".

Ботев не се отзовал на поканата, Судзиловски отива при него в Букурещ. "Касаеше се - обяснява сам той - да замина с чета през Дунав като хирург. Така ми предлагаше Ботев, но някои четници се отнасяха отрицателно към това и предпочитаха да ме видят с винтовка. Аз толкова малко вярвах в успеха на тяхната експедиция... та след известно колебание се отказах."

Въпреки че не заминал с Ботевата чета, Судзиловски взел дейност участие при подготовката на четата и има определени заслуги за подготовката на въстанието. В Румъния той окончателно завършил медицинското си образование, получил диплома за лекар и приел името д-р Русел, което означавало руснак. Прогонен от румънските власти заради революционната си дейност, д-р Русел бил сред първите политически емигранти, които идват в освободена България. По време на регентството, след контрапреврата през 1886 г. заедно с руските консули д-р Русел е обвинен в съучастничество в заговор срещу правителството. Посветил целия си живот на борбата против царизма и прокуден от него да живее и се скита бездомен по света, нима е било възможно д-р Русел да съзаклятничи тъкмо с руски царски представители?!

Въпреки близките си връзки още от Румъния със Стефан Стамболов и Захари Стоянов той не ги използвал, а влязъл в остър конфликт с довчерашните си приятели. За това през 1886 г. е изгонен от България, за да не се върне никога в страната, която обичал. Д-р Русел се отправил към Америка и се установил в Сан Франциско, където бързо станал популярен като добър лекар и общественик. В продължение на четири години д-р Русел изпълнявал длъжността американски консул в различни страни на Източна Азия, докато най-сетне се заселил на Хавайските острови.

През 1892 г. американците присъединили Хаваите към САЩ. Блаодарение най-вече на активната намеса на д-р Русел на Хавйските острови били дадени статут и права на отделен щат.

Организираната от д-р Русел Туземска партия победила в изборите и той бил избран за сенатор,, а по-късно и за президент на Хаваите. Като държавен глава д-р Русел провел много прогресивни политически и хуманни социални реформи.

Когато избухнала Руско-японската война през 1904 г. по покана на "Комитета на приятелите на руската свобода" той заминал за Япония, за да организира просветна работа сред руските военнопленници. След войната правителството на САЩ му отказало поданство и той бил принуден да замине за Япония. Последните години от живота си той прекарал в Китай.

Д-р Русел починал на 30 април 1930 г. на 83-годишна възраст от инфлуенца и умствена преумора. Погребението му се превърнало в импозантна проява. Присъствали хуманисти, учени и революционери от цял свят. Гробът му бил отрупан с много цветя. По стар японски обичай тялото на великия покойник било изгорено свещенодействено.

Вместо да загине на Околчица като хирург на Ботевата чета, д-р Русел препочел да умре като гражданин на света!

КОЙ Е БАКУНИН И КАКВО ЗНАЕМ ЗА ВРЪЗКИТЕ МУ С БЪЛГАРИЯ

Михаил Александрович Бакунин е човекът, за когото през 60-70-те години на миналото столетие говореше цял свят. И в този диалог около Бакунин ние ще срещнем както апологетични оценки, така и крайно негативни. Трудно е да се посочи друга фигура в световната история, която така силно да е привличала вниманието на писатели и политически дейци. Кой ли не е опитвал перото си върху тази противоречива личност! Библиографите биха изброили хиляди статии и изследвания за него.

За Бакунин не може да се пише кратко или, по думите на един негов приятел, "да се напишат сто думи за Бакунин, е все едно да изгребеш световния океан с кофа".
Дълго време името на Бакунин е било асоциирано единствено

С ФИЛОСОФИЯТА НА АНАРХИЗМА,

който пък на свой ред се отъждествявал с хаоса, разрушителните пориви и демоничността на отявления индивидуализъм? Философи и историци са морално задължени към паметта на тази наистина легендарна личност, която отдаде всичките си сили, умствената и физическата си енергия за пълното освобождаване на човека от насилието на каквато и да е власт: икономическа, политическа, духовна, интелектуална. Бакунин е човек на независимото мислене, страстен и последователен радетел и носител на другомислие, борец срещу доктринерството и авторитарността.

Неговото литературно наследство беше познато и на българските революционери от епохата на Възраждането.

Борбата на южните славяни против турското робство привличала вниманието на руските борци против крепостничеството и за демократизирането на царския режим в Русия, била в съзвучие с техните идейни и революционни практически стремления. Българската революционна емиграция следяла с жив интерес руското революционно движение и за да се запознае лично с неговите първи дейци, БРЦК изпраща през втората половина на месец май революционните дейци Теофил Райнов и Райчо Гръблев при Михаил Бакунин и Херцен в Женева, Бакунин

ПОСРЕЩАЛ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЛЕГАТИ

с отворени обятия:

"Скъпи братя - им казал той, - прощавайте, че аз досега не съм мислил за вас, но аз ви обичам, защото към космополит." Тук българските делегати заварили и другия, не по-малко известен от Бакунин революционер, Сергей Нечаев. Българските делегати се запознали твърде куриозно с него. Спорейки високо, Бакунин често викал, повтаряйки фамилията му: "Нечаев, Нечаев!" Българските му гости помислили, че той вика на слугинята и ги кани "на чай" и дълго не могли да разберат за какво става дума. След малко идва и самият Нечаев. Българските делегати били внимателно изслушани. Но когато разбрал, че те не мислят за социализъм, че те искат само национално освобождение, той веднага пристъпил към обсъждането на чисто техническите въпроси на революцията: как да се подготви въстанието и организира, "Пари, оръжие и въстание са ви нужни" - казал им Бакунин и ги посъветвал: "Парите трябва да се съберат от населението под благовидния предлог, че те са за просветни цели, че с тях ще се строят училища и други просветни учреждения." С това той искал да осигури по-голяма масовост на движението. Оръжието и патроните, съветва Бакунин българските си приятели, трябва да бъдат в такова количество, че да осигурят на въстаниците най-малко шест месеца, за да могат те да се укреплят на заетите планински позиции, та дано Европа им се притече на помощ. Бакунин обещал на българите да им изпрати специалист, който ще може да им ръководи въстанието. Той бил човек на практическите действия и затова се отказал от теоретическото разглеждане на въпросите на въоръжената борба.

С Бакунин се среща и Любен Каравелов през 1870 г. С него той се съветва при

РАЗРАБОТВАНЕТО НА ПРОГРАМАТА

на Българския революционен централен комитет, която той, не без негова помощ, обнародва в руското задгранично списание "Народно дело", а след това и във в. "Свобода" от 14 октомври 1870 г.

Някои изследователи преувеличават влиянието на Бакунин върху възгледите на българските национални революционери, като считат, че част от програмата на БРЦК е написана от Бакунин. Според разказа на Сергей Нечаев пред Арборе Рали, румънски революционер, програмата на БРЦК била в първия вариант написана от Бакунин и след това продиктувана от негов съратник на българите, тъй като не разбирали почерка му. Разбира се, това твърдение е преувеличено, тази програма е чисто българска програма, която отразява правилно и е съобразена с българските условия, но това говори колко големи са били влиянието и популярността на Бакунин сред българите. Тепърва изследователите ще изследват доколко в нея присъства бакунийското влияние. Това може да стане само тогава, когато се обнародва, ако се открие първият ръкописен вариант на тази програма, който вероятно се пази в личния архив на Сергей Нечаев, намиращ се сега в Париж.

Както сочат документите, Бакунин чак до края на живота си - 1876 г., проявявал жив интерес към

СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ

и давал висока оценка на дейността на българските революционери. Подхвърляйки панславистките идеи, той писал: "Нека всички славянски народи, чувствувайки се днес угнетени, следват примера, който днес им дават българите, търсят своето освобождение и спасение в революцията и в революционната солидарност на всички народи - славянски и неславянски, а не в съюз с реакцията, не в дипломатическите комбинации и особено не в лъжливото покровителство на всерусийския император."

В този дух писа и Хр. Ботев, вождът и идеологът на българската национална революция, в своя вестник "Тъпан" от 27 май 1870 г., че неговите съотечественици няма какво добро да очакват от "московското правителство" и че се надяват на поръчката на руския народ и на руските революционери в борбата против своите угнетители.

М. А. Бакунин, който нарича Л. Каравелов "прекрасния българин", не успял да го спечели за анархистките си идеи и за участието на БРЦК в анархистката славянска секция на Първия интернационал.

Българските националреволюционери

НЕ СПОДЕЛЯТ КРАЙНОТО СТАНОВИЩЕ

на Бакунин за абсолютно отрицателната роля на Бусия в българското националноосвободително движение, за помощта, която тя може да им окаже. Те обективно преценявали, че при съществуващата ситуация единствено Русия може да съдействува за освободителните движения на Бълканите, че Русия рано или късно и само Русия (защото няма никой друг) ще дойде на помощ за освобождението на славяните.