Записки от секретните архиви проф. А. Веков
СТАЛИН НЕ Е ВЯРВАЛ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
Изтегляне 1.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ПИШЕ ПИСМО НА Н. С. ХРУЩЧОВ ДА СЕ ЗАСТЪПИ ЗА БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕМИГРАНТ. ОТГОВОРЪТ НА ХРУЩЧОВ.
СТАЛИН НЕ Е ВЯРВАЛ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВНачало Непубликувани факти от архива на външно министерство Доскоро в архива на външно министерство се пазеха с грифа "строго секретно" архивите на българската легация в Москва. Тук се съхраняват и докладите на българския пълномощен министър Никола Антонов. Пазеха се в строга тайна, защото те разкриваха жестокостта на сталинските репресии. Стана известно, че бериевото ведомство води досие и за Георги Димитров, който по това време е генерален секретар на Коминтерна. На 2 ноември 1937 г. Н. Антонов изпраща до министър-председателя поверителен доклад за недоверието на Сталин към Г. Димитров. В него се съобщава следното: "Българските вестници на няколко пъти съобщиха досега от разни източници, че нашият съотечественик Г. Димитров, главен секретар на Коминтерна, бил изпаднал в немилост. Това известие, така предадено, не е вярно. Г. Димитров се показва още по разните тържества между силните на деня... Той самият обаче по сведения, черпени от наши емигранти, съвсем не е така силен... както се показва, и играе само фигурална роля, а цялата власт за назначенията, уволненията и разместванията в Коминтерна била съсредоточена в ръцете на административния секретар Москвин, бивш началник на секцията на ГПУ във Виена, поставен от Ежов да ръководи и контролира това учреждение. Вследствие избухналата криза в Коминтерна, където почти всички представители на чуждестранните секции (чуждестранните комунистически партии) са арестувани, и Георги Димитров не бил сигурен за своята дълготрайност и мислел главно как да запази положението си и да избегне затвора. Между българските комунисти, живеещи в Съветския съюз и особено в Москва, се извършват многобройни арести под обвинението за някакъв специфичен български национализъм, който се развивал между тях: тази мярка, изглежда да е внушена от Г. Димитров, който иска да спаси себе си, като злепостави другарите и съотечествениците си. Приемете, господин министър-председателю, уверението в моята отлична почит. Н. Антонов" Малко преди 10 ноември 1989 г. Тодор Живков и Михаил Горбачов се бяха договорили специалните служби на КГБ, международният отдел на Коминтерна и на КПСС да изпратят всички документи, свързани с репресираните български политически емигранти. От 3000 емигранти към 1000 попадат във водовъртежа на репресиите. От тях оцеляват около 400 души... В очакване сме и на другите документи... ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ПИШЕ ПИСМО НА Н. С. ХРУЩЧОВ ДА СЕ ЗАСТЪПИ ЗА БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕМИГРАНТ. ОТГОВОРЪТ НА ХРУЩЧОВ.Начало С острото политизиране на въпроса за съдбата на българската политическа емиграция в СССР, най-вече се намесваше името на Георги Димитров за това, че той не е съдействувал със своя голям авторитет пред Сталин и Берия за спасяването от арести и заточения на българските емигранти в СССР. Някои писачи неосвободени от политическата злоба на деня без да се съобразяват с фактите голословно обвиняваха само Г. Димитров. Никой не си задаваше въпроса: в състояние ли беше Г. Димитров да предотврати политическите репресии в СССР спрямо българските емигранти. Действувал ли е Г. Димитров пред съответните органи за защита на емигрантите? И имало ли е резултат от тази намеса. За всички ли емигранти арестувани се е застъпвал Димитров? Българската комунистическа партия не забрави своите съидейници заточени невинно по мъртвите сибирски полета и непрестанно, както сочат документите, полага всички усилия за тяхното спасяване... През месец август на 1989 г. Политбюро на ЦК на БКП възлага на своите специализирани институти да издирят документи за поименното реабилитиране на българските емигранти пострадали от репресиите в СССР. Съветската страна помогна много в тази високохуманна и благородна мисия. През месец юли на 1989 г. лично М. С. Горбачов предаде на Тодор Живков ксерокопия на 47 документи, издирени главно от текущия архив на КПСС, които съдържаха важни сведения за предприети действия от страна на Г. Димитров и В. Коларов за преразглеждане на следствени и съдебни дела на арестувани български дейци. Потърсено беше и личното досие на Г. Димитров, съхранявано в архивите на КГБ. От сериозен източник научихме, че на българската делегация е било показано това твърде обемисто досие изготвено от службите на КГБ. Показани били само някои страници от досието. Така че и Г. Димитров не се е чувствувал особено комфортно. И той е бил наблюдаван. Нека се надяваме, че ще дойде времето, когато свободно ще разлистим тайните, които крие това досие... В потвърждение на тия свои мисли искам да споделя с читателя една своя архивна находка в личния архив на Георги Димитров, който днес се съхранява в Централния държавен исторически архив. Документа има сигнатура: ф. 146, Оп. 4, арх. ед. 670. И както вече съобщихме това е писмо на Г. Димитров до Н. С. Хрущчов от 3 септември 1939 г. Това е време на апогея на политическите репресии. А Хрущчов по това време първи секретар на Украинската комунистическа партия... Г. Димитров е вече запитал със специално писмо Първият секретар на Украинската комунистическа партия да се заинтересува от съдбата на българина Живко Иванов Иванов. Хрущчов е отрупан с подобни писма, но на Генералния секретар на Коминтерна не може да не отговори и да направи най-подробно разследване... Ето и съдържанието на писмото: "Уважаеми Г. Димитров, Във връзка с Вашето писмо Ви съобщавам, че Живко Иванов Иванов работи в колхоза "Д. Благоев" в с. Степановка, Полтавски район е бил арестуван от органите на НКВД, като участник в контрареволюционна организация на основание на показанията на арестувани участници в тази организация - Ксендов и Пизанти. От щателната проверка на тези материали се вижда, че обвиняемите Ксендов и Пизанти са навестили Живков и той е бил незабавно освободен от стража. Що се касае до семейството на Живков то не е изключено от колхоза и продължава и сега да работи там. С другарски поздрав Н. Хрущчов. 3.IX. 1938 г. Нека най-напред кажем, че името на Живко Иванов липсва в иначе подробния писък, който отдел "Деловоство" прави през юли месец на 1989 г. Писмото е написано на 3 септември 1938 г. Г Димитров го е получил на 7 септември и веднага да се прочете от Георги Дамянов (с псевдоним Г. Белов), който се е занимавал с кадровите въпроси на емиграцията. В резолюцията на Г. Димитров също е указано да се покаже то и на Д. Богданов (Антон Иванов) и на Марек (Станке Димитров.) За да не се впускаме в подробно тълкуване ще кажем, че това писмо потвърждава още един път бериевския метод за следствие... Без да има каквито и да е факти, за слествието е вежно самопризнанието... А това самопризнание е било изтръгвано с насилие и жестоки инквизиции. По-късно Фердинанд Козовски, попаднал в арестанските килии на Любанка ще каже, че при тия условия "арестувания ще признае и че е бил китайски император". Така, че да не виним нашите съотечественици арестанти, че са били наклеветили свои съгражданин. Следователите на КГБ свободно приписвали на следствените нужните им показания... От този документ се вижда, че под арест, съд и заточение са попадали редови емигранти, които пристигайки в СССР не са били изпращани в партийни школи и академии, а сами са си формирали свой кооператив в Полтавска област, където се занимавали със селско стопански труд и са били на самоиздръжка. Този кооператив е известен като "Комуна Благоев" в Полтавска област. Репресивната вълна стигнала и до тях... С това се обяснява и твърде големия брой на емигрантите - 3000. Всеки трети, както убедително се сочи в служебния и поверителен доклад на Централната ревизионна комисия на ЦК на БКП от 31 юли 1989 г. от намиращите по това време в СССР български антифашисти загива: разстреляни, умрели в ареста, в лагери и заточения. От 1000 репресирани остават живи около 400 души. Затова на всеки новооткрит и публикуван документ ние трябва да гледаме като на израз и уважение към тези наши съотечественици - антифашисти станали жертви на сталиновия терор, и че те не са забравени от своите съотечественици, макар и гробът и днес никой да не знае... С това ние показваме, че осъждаме едно време, с което вече се разделяме и няма да допуснем то да се повтори...
Изгонването на две придворни дами от обкръжението на царица Йоанна заради "контакти с врага" говори за Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|