Записки от секретните архиви проф. А. Веков
ЗАЩО СЕ КРИЕХА ТЕЗИ ДОКУМЕНТИ? Писмо до Симеон Борисов, Мадрид
Изтегляне 1.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЕДИН ГРАЖДАНИН, ЧЕТЕЦ В АРХИВИТЕ
- МАРШАЛ ТУХАЧЕВСКИ ВДИГА ТОСТ ЗА ЦАР БОРИС В СЪВЕТСКА МОСКВА
ЗАЩО СЕ КРИЕХА ТЕЗИ ДОКУМЕНТИ? Писмо до Симеон Борисов, МадридНачало Уважаеми г-н Симеон Борисов, С това си кратко писмо искам да обогатя вашата документация. Вие имате на разположение информационен център, който библиографира всичко, което се пише за вас. Считам обаче, че това писмо, в което се съдържа една хубава за вас новина, не ви е известно и затова ви изпращам препис. Неизвестно ви е (вероятно), защото на него има гриф ПОВЕРИТЕЛНО. А защо е поверително? Нека ви кажа първо, че вашият покоен баща е бил осведомен за това, че в Москва, в българската легация е даден прием по случай вашето рождение. Но този доклад така и остава неизвестен. Той се крие, защото представя в една положителна светлина съветската дипломация. Ще напомня още един път за високата оценка, която дават на вашия баща едни от първите и широко известни по цял свят съветски допломати. И както заявява Молотов на една среща, това, което ние ви казваме, го казва и Сталин. С вашия баща са разговаряли и са се срещали по различни поводи и първият пълномощен съветски министър в България Ф. Ф. Разколников, съветският посланик в Анкара Л. Карахан, който на отиване в Москва на няколко пъти се среща и разговаря с него на софийската гара. Включително и за това, как той моли Карахан да поздрави от негово име Г. Димитров. Това вече вие го знаете. Той се среща и разговаря с големия съветски дипломат В. Потьомкин, един от авторите и главен редактор на многотомната история на дипломацията, академик. Само през 1939 г. на отиване и връщане от Анкара се среща с него. Сам Потьомкин не е очаквал такъв сърдечен и топъл прием. Това той докладва в Москва. Вашият баща се среща със съветския министър на външните работи М. М. Литвинов през 1936 г., когато той е в Лондон, пристигнал там за погребението на английския крал Едуард VIII. Някои имали такова лошо мнение за бъларския цар, че се учудват, когато го виждат колко любезно разговаря с "евреина Литвинов". Виждате ли, царят разговаря с евреи в момент, когато расизмът като идеология и практика широко се разпространява в хитлеристка Германия. Алюзията е ясна. Щом е приятел с Хитлер, той трябва да бойкотира всички евреи, па макар и те да са министри и да представляват една велика държава... Как да не са поверителни подобни доклади като този на големия наши дипломат и посланик в СССР Никола Антонов, който съобщава, че заместник-комисарят на войната маршал Тухачевски на един прием вдига наздравица за вашия баща. Как да се критикува Тухачевски в нашия печат, човекът, който обича България и така ласкаво се изказва за нейния цар? Още през 1936 г. В. М. Молотов ще каже че "СССР трябва да подкрепя Н. В. Царя, понеже е убеден, че той е умен, честен и пази искрено интересите на българския народ и поведението му заслужава поддръжка". По случай смъртта на вашия баща съветският посланик Лавришчев, който присъства на погребението, е учеден, че нито в една реч не се е казвало, че покойният цар на България е един голям борец за мир. Съветските дипломати протестират, че твърде малко (да не се каже нищо), не се отбелязва в нашия печат, когато царят се среща и разговаря със съветски дипломати. Защо тези документи се криеха и бяха недостъпни за изследователите, както преди девети септември, така и след тази дата. Н. Антонов, нашият посланик в Москва, беше уволнен по личното искане на Хитлер. Неговите доклади не се харесваха в българското външно министерство и Г. Кьосеиванов ги криеше, в това число и от царя. По-късно, когато Н. Антонов е в емиграция в САЩ, Г. Кьосеиванов ще го обвини в болшевизъм и че е комунистически агент. Н. Антонов емигрира, но в 1971 г. се завръща в България... ЕДИН ГРАЖДАНИН, ЧЕТЕЦ В АРХИВИТЕНачало ЦДИА, Ф. 176, оп. 6 а. е. 2426, л. 26МОСКВА, 27 ЮНИ 1937 Г. ПОВЕРИТЕЛНОДо министър-председателя Г. Кьосеиванов и министър на външите работи в изповеданията Г-н министър-председателю, На приема, който дадох снощи в помещенията на легацията за отпразнуването на рождения ден на българския престолонаследник и на който присъствува цялото дипломатическо тяло, съветското правителство се представяваше от народния комисар на външните работи с г-жа Литвинова и от един от помощниците на народния комисар на отбраната армейския генерал Алекнис, ръководител на съветската военна авиация и председател на специализирания военен съд по делото срещу маршал Тухачевски и седмината му другари. Появяването на тия високи гости бе една приятна и ласкателна изненада за легацията. Десетки агенти на ГПУ бяха заели улицата и съседните къщи и дворища. Отбелязвам това последното само за да подчертая още веднъж тежката атмосфера в Москва, която не попречи на съветските първенци да честват един новороден няз. Използвах присъствието на г-н Литвинов за един кратък разговор, който се оказа много полезен... Моля приемете, г-н Министре, уверенията в отличната ми към Вас почит. Н. Антонов, извънреден пълномощен министър на България в СССР
Кагебистите насила отвеждат словоохтливия военен от дипломатически прием Сталин и Молотов бяха доволни, че цар Борис високо уважава своята освободителка и изпраща в Москва най-авторитетните си дипломати. В началото на 1936 г. посланик става един от най-ерудираните - Никола Антонов. Антонов е поканен на прием в турската легация в Москва. Той току-що е пристигнал от Анкара, където е бил шеф на мисията ни, и познава много от домакините на приема. Но той още няма контакти със съветските дипломати. По-късно ще зачестят срещите и разговорите му с Литвинов и Молотов. В дипломатическите среди тази вечер г-н Антонов ще бъде въведен от турския посланик, бивш министър на войната, с когото лично се познава от Анкара. Малко по-късно българският дипломат ще забележи маршала на Съветския съюз и министър на отбраната Климент Ворошилов и легендарния за русна\ците инспектор на кавалерията маршал С. Будьони. Той се е срещал с тях през 1933 г. в Анкара на юбилейните тържества по случай годишнината от провъзгласяването на Турция за република Новият български посланик най-много е впечатлен от помощник-министъра на отбраната Тухачевски, чието име беше твърде нашумяло по света като един от най-добрите военни специалисти в Европа. За тази известност Сталин му завидя и го разстреля. Тухачевски отдавна е търсел подходящ момент, за да установи контакт с новия български посланик. Той му е нужен, за да узнае нещо повече за политиката на българското правителство спрямо Германия. Руснаците сякаш ревнуват прогерманската ориентация на България. Тухачевски намира повод, и то твърде важен, за да се спре пред българския посланик. Само преди няколко месеца маршалът е бил в Лондон заедно с цар Борис при честване на годишнина на английския крал Едуард VIII. На тези тържества българският цар има възможност да разговаря със съветския военачалник за организацията на Съветската армия, по адрес на която цар Борис изказал похвални думи. Тухачевски е поласкан от това. Когато Антонов заминава за Москва, на протоколната при такива случаи аудиенция царят на България казва на своя посланик за срещите си с Тухачевски в Лондон и го моли да предаде неговите поздравления. Сега това е сгоден случай да се предадат царските привети, а те да станат повод за по-задушевен разговор. Антонов е заедно с българското военно аташе. Тухачевски е придружава от маршал Ейдеман, командир на специален корпус и шеф на Осовиахима - организацията, която се грижи за извънказарменото и военното обучение на населението. Тухачевски не пести похвалните си думи към българския цар. Той сам произхожда от стар аристократичен промонархически род и е бивш офицер от лейбгвардията на Семьоновския полк. В пространен доклад до Министерството на външните работи за тази среща Антонов е отбелязал: "Изведнъж Тухачевски без всякакво стеснение заговори пред своя сътрудник: "Негово величество българският цар се интересува много от Съветската армия. Аз искам да пия за негово здраве и да ви помоля да предадете от моя страна, че без да мисли да напада някого, Съветската армия е достатъчно мощна, за да срази всеки противник, който би я нападнал." Антонов отговаря, че не се съмнява в това. "Чудно - продължи Тухачевски, - същият отговор получих и от Негово величество." "Може би под влияние на алкохола - отбелязва Антонов - Тухачевски, който в други случаи е толкова мълчалив и несловоохотлив, сега възбудено и на висок глас започва да упреква България, че външната й политика клони към Германия, че България е избрала за своя съюзничка Германия, а е забравила своята освободителка Русия. Ние, каза той, не може да забравим, че българският народ е освободен с кръвта на руската армия, т.е. на руския народ, че ние сме поели наследството на Царска Русия и нашите симпатии са на страната на България, че сближението с Германия е антиславянска политика." Нарушен е сякаш дипломатическият ритуал за водене на безшумни беседи и с високия си глас Тухачевски привлича вниманието на присъстващите. Хвалебствените му думи за българския цар и за България привличат вниманието на неотменно присъстващите в подобни случаи сътрудници на КГБ. Те мълчаливо хващат Тухачевски под ръка и го отвеждат от компанията. Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|