СТАЛИНИСТ ЛИ И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ?

СТАЛИНИСТ ЛИ И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ?

Кръстоносният поход срещу лидери от Втория интернационал

Сделката с Хитлер

Безсилието е винаги трагично

Напоследък все по-често се задава въпросът - сталинист ли е Димитров? Какви са неговите връзки и контакти със Сталин, проявявал ли е творческа и политическа самостоятелност, правил ли е опити да защити българската политемиграция от репресии, как се е чувствал като генерален секретар на Коминтерна в обкръжението на "кормчията"? Въпроси, въпроси... Нека предварително кажем, че пълен отговор на тях все още е трудно да се даде поради липса на архивни извори.

В лично субективен план Сталин не е хранил никакви симпатии към всички дейци на довоенния Интернационал. По време на господството на лявото сектанство в Коминтерна (1929-1934 г.) и в БКП се провежда политика на недоверие към кадрите на международното комунистическо движение от времето на Втория интернационал. Димитров в онези години един от лидерите на БКП, които са постоянно под прицела на левите сектанти. За Сталин той е деецът именно от това поколение. Сталин е главният инциатор и организатор на кръстоносния поход срещу левите партии и движения във Втория интернационал, в това число и срещу БРСДП (т.с.). Този подход, както е известно, започва с небеизвестното писмо на Сталин до редакцията на сп. "Пролетарская революция", озаглавено "Върху някои въпроси из историята на болшевизма". Точно в него са заложени отрицателното отношение и неверието на Сталин към старите кадри на тесняшката партия в България, които по това време се намираха в СССР в положението си на политически емигранти. Според Сталин, Димитров е от онези партийни кадри, които са заразени от отровата на социалдемократизма, и затова те не могат да станат истински болшевики. В това писмо Сталин чертае не само своето лично отрицателно отношение към Димитров, но и това на цялото лявосектантство от времето на Лайпцигския процес. В писмото всички партии на Втория интернационал, включително и партията на тесните социалисти, са заклеймени като меншевишки, враждебни на болшевизма течения.

Димитров и всички дейци от Благоевската гвардия в страната и в емиграция са смутени. Тежкият сталински удар, нанесен на партийните адри от тесняшкия период, има трагични последици най-вече за Хр. Кабакчиев, В. Коларов и Г. Димитров. Предимно срещу тях бяха насочени лозунгите "За изкореняване на теснячеството", "За преваряване на тесните социалисти в бошевишкия (разбирай сталинския) котел" и др. Грубата намеса в дейностите на една партия е очевидна. Всякакви коментари са излишни. С това може да се обясни и фактът, че завръщайки се след Лайпцигския процес в Москва, Димитров получава поздравление от много световноизвестни антифашисти, а Сталин мълчи. Той както и левосектантският Коминтерн са стъписани, че е възможно един деец от времето на Втория инернационал да се противопостави така блестящо на нападките на Гьобелс.

Димитров пристига в Москва на 27 февруари 1934 година. Минават повече от два месеца без някаква вест от вожда. На 24 април 1934 г. той е записал в дневника си: "Изолация от Сталин... Сам съм със себе си... Страдам ужасно от това полжение..."

На 20 май и 5 юни 1934 г. Димитров разговаря със Сталин за новата политика на Френската комунистическа партия, която отива към официално споразумение със социалдемократите за единни антифашистки действия. Сталин има алергия към социалдемократическите партии. Той вече е казал своето становище, което е неизменно до края на живота му. Недоволен е, че Димитров застъпва гледище за единни действия против фашизма със социалдемократите.

Дали политическият курс на Коминтерна, свързан с името на Димитров, е приет с мълчаливото съгласие или по-точно с мълчаливото несъгласие на Сталин?

Ние все още не разполагаме с всички документи, свидетелстващи за непосредственото отношение на Сталин към материалите от VII конгрес на Коминтерна. Според мен все пак Димитров е успял да убеди Сталин, иначе е абсурдно да се допусне, че решенията на конгреса са приети без неговата "благословия". Но ето нещо твърде показателно: Сталин никъде не говори за значението на VII конгрес - той дцри не се споменава в "Краткия курс"! Като че ли Сталин мълчаливо се примирява с постановките на Коминтерна.

Но последвалият удар на неговата политика срещу Коминтерна е от друга посока. В страната започват шумни процеси, в които Сталин въвлича и ръководството на Коминтерна. Така се ликвидира възможността за сътрудничество между социалдемократи и комунисти. Тези процеси всъщност са погребалният марш на политиката за единния фронт. Демократичните кръгове на Запад не желаят да сътрудничат с комунистите. Историците твърдят, че репресиите значително са отслабили Коминтерна, а всъщност може да се каже, че те са му нанесли смъртоносен удар.

Ако прелистим списание "Комунистически интернационал", може да се види, че официално ръководството на Коминтерна е осъждало "заговорниците" и "шпионите". Забелязва се обаче, че с идването на Димитров като ръководител на Коминтерна грубият, всекидневен контрол на Сталин върху дейността на организацията отслабва. Но това не се отнася и до "борбата със заговорниците". Тук Сталин изисква безусловно следване на неговата линия - лично проверява всички документи на Изпълнителния комитет на Коминтерна, диктува формулировките, които трябва да станат решения, отправя обвинение към Димитров, че Коминтернът се е превърнал в "оръдие на шпиони".

На 11 февруари 1937 г. Сталин казва на Димитров: "Всички вие там, в Коминтерна, работите за противника." Това звучи като пряка заплаха. А през ноември, критикувайки проекта за постановление на Изпълкома на Коминтерна за борба против троцкистите, Сталин заявява: "Това не е достатъчно. Троцкистите трябва да бъдат гонени, разстрелвани, унищожавани. Те са световни провокатори, най-злите агенти на фашизма."

Явно, никой ръководител на Коминтерна не е могъл открито да осъди репресиите. Той би бил унищожен светкавично. И не само това. Репресиите биха се стоварили и върху компартията, която той представлява. Това с пълна сила се отнася и за Димитров. Но казаното не означава, че ръководителите на Коминтерна мълчаливо се примиряват със сталинската политика и репресии. Съвсем не! Димитров и другите са направили немалко за спасяването на тези, които са попадали в "сталинската месомелачка". В архивите са открити писма на Димитров, адресирани до Ежов, Меркулов, Вишински, до ръководителите на ВКП (б) Малинов и Андреев, в които той са опитва за защити арестуваните. Да си припомним ситуацията от онова време: когато арестуват някого, за всички е ясно, че той е враг, и да кажеш, че арестуваният е комунист, значи, че ти самият си враг. Димитров в писмата си е доказвал, че арестуваният е комунист и трябва да бъде освободен. Важно е да се знае също, че на Димитров помагат при изготвянето на тези изложения редови работници от апарата на Коминтерна, които по този начин поставят на карта собственият си живот.

Понякога писмата на Димитров имат успех. За съжаление само понякога...

Разбирал ли е Димитров какво рискува?

Според свидетелствата на документите той нерядко е съзнавал, че и него е могла да го остигне същата участ. Дори набелязал бъдещия състав на ръководството на Коминтерна - само от хора, които се намират на Запад. Никой от ръководителите на Коминтерна не е бил застрахован от опасността на попадне в сталинската месомелачка. На процеса през 1958 г. срещу един от приближените на Ежов - следователя Ланфанг - става ясно, че са били изфабрикувани (макар и да не са пуснати в ход) материали срещу Димитров, Пик, Флорин, Полит, Улбрихт, Марти, Куусинен и др.

И така, какво е направил, какво не е направил и какво е могъл да стори Димитров срещу беззаконията на Сталин? Ето въпроса, който чака отговор. Засега все още архивите, можещи да ни дадат някаква яснота, са недостъпни и все още се намират в зоната на мълчанието. Но и от известното се вижда, че Димитров, неведнъж се е възправял срещу репресивната машина на Сталин. Напоследък бяха публикувани редица автентични материали и негови писма в защита на български, германски, австрийски, италиански и други политемигранти. Само през 1939 г. той е изпратил над 130 такива (по едно писмо през всеки втори ден).

Сталин превръща Коминтерна в едно послушно свое оръдие. В Изпълнителния му комитет са включени и представители на органите на НКВД - Н. Ежов и М. Москвин. Последният по препоръка на Берия се е занимавал специално с процесите, а сетне също е разстрелян. Репресирани са кадри на Австрия, Германия, Естония, Латвия, Полша, България, Румъния, Унгария, Финландия и др. Сред жертвите са всички членове на президиума на Първия конгрес на Коминтерна. Когато се подписва пактът за ненападение между Германия и СССР през август 1939 г., Сталин, за да покаже своята лоялност към Хитлер, извършва чудовищно престъпление и предателство. Членовете на ръоводството на Германската комунистическа партия са арестувани и предадени на хитлеристите заедно с децата им. Пак тогава са репресирани и австрийските социалдемократи - щуцбундовците.

Днес от висотата на изминалите десетилетия може да се каже, че ръоводителите на Коминтерна (включително и Димитров) до голяма степен са били безсилни да се противопоставят на валяка от сталинските репресии. А безсилието винаги е трагично. Но нравствената висота или низост на човека се проявяват най-ярко именно в ттрагични моменти. За ръководството на Коминтерна, за Георги Димитров в конкретната историческа обстановка на 30-те години тази дилема е означавала: да стане послушен изпълнител на сталинските заповеди и вътрешно да се примири с такава роля или според въможностите си да противодейства на машината на репресиите. Всеки е правил своя избор...

Някои изследователи бързат да обвинят Димитров в сталинизъм и поради това, че е автор на редица статии за Сталин, в които го е възхвалявал. Да, това е важен аргумент, но не достатъчен... Ако това е определящ аргумент, то Максим Горки, Алексей Толстой, Емил Лудвиг, Лион Фойхтвангер, Ромен Ролан, Анри Барбюс, Луи Арагон, които също са го възхвалявали, и те ли са били сталинисти?

Не без знанието и съгласието на Сталин на 8 юни 1943 г. е обявено разпускането на Коминтерна. Разговорите между двамата на тази тема са били чести. В своя дневник Димитров е записал недвусмислените въпроси на Сталин: "Необходимо ли е било въобще създаването на Коминтерна?", "Оправда ли своето предназначение?" и т.н.

Наистина дали Коминтернът е бил необходим или по-точно - не е трябвало никой да се противопоставя с нещо на "великия кормчия"?!