ТАЙНА СРЕЩА НА ДОБРИ ТЕРПЕШЕВ С ДИМИТЪР ГИЧЕВ

ТАЙНА СРЕЩА НА ДОБРИ ТЕРПЕШЕВ С ДИМИТЪР ГИЧЕВ

Начало
Научава Добри Терпешев, че в плевенския затвор, в същата килия, в която и той е бил, излежава присъдата си видният земеделски водач Димитър Гичев, осъден през 1948 г. на строг тъмничен доживотен затвор за "вражеска контрареволюционна дейност".

Изминали са 12 години и на бай Добри, така гальовно го наричаше народът, му се искало отново да посети този затвор. И нещо повече, основание за това му давало, че като завеждащ административния отдел в ЦК на БКП той е наблюдавал и вътрешното министерство.

Бидейки сам повече от десетилетие по затворите, той добре разбирал и съчувствал на невинно осъдения земеделски водач, с голям антифашистки актив.

Д. Терпешев, считайки, че свободата в партията е изгряла, минали са само два месеца от априлския пленум през 1956 г., си позволява без знанието на партийното висше ръководство да посети плевенския затвор. Той никога не е предвиждал, че този му хуманен акт ще бъде изтълкуван като "най-грубо нарушение на желязната партийна дисциплина", като желание и стремеж да печели евтина популярност.

Пред нас е една строго секретна стенограма на септемврийския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Тук пред цял пленум Д. Терпешев е подложен на кръстосан разпит: защо той без разрешение на партията прави това посещение да се срещне с един "политически враг". Пред този непредвиден партиен съд Д. Терпешев отговаря: "Случаят е съвършено случаен. По-рано исках да отида в този затвор, там съм бил известно време, още повече аз наблюдавам вътрешното министерство. Исках да отида в един затвор. По едно време поисках, когато беше култът. Култът ми каза: няма да отиваш. Сега няма култ и аз реших, че мога да отида. Но тогава го нямаше момчето (директора) и мен не ме пуснаха, и аз си заминах."

Добри Терпешев трябва да намери някакво оправдание - може би за пръв път ще излъже партията, на която той от млади години се беше посветил. Той не може да хитрува и ето вижте колко наивно обяснява това си посещение, като мисли, че някой ще му повярва: "Идвах аз по пътя и колата точ, в точ, за мое нещастие се счупи там, на вратата на затвора... Аз седнах на вратата на колата - дойде началникът на затвора: "Здравей, бай Добри!" "Здрасти!" "Ти си искал да влезеш в затвора. Ела сега." Аз му казах, че бързам, че е топло. "Ела, ела." Отидохме, разгледахме затвора. Струпаха се около мен затворници: "Що ни държите, защо не ни пуснете?" - ей такива въпроси. Между тях беше и Гичев.

ТОДОР ЖИВКОВ: "Бай Добри, ти си отишъл в кабинета на директора и си казал: "Моля да ми доведете Гичев." И срещата е станала в кабинета на директора. Това е Централен комитет и трябва да се говори точно.

Д. Терпешев не предполага, че директорът на затвора ще уведоми моментално своите началници. Те описват в подробности случая и скалъпеният бързо отговор на кръстосания разпит пред цял пленум обърква бай Добри. Той отрича, че е казал: "Искам да видя Гичев, докарайте го." Бай Добри носи подарък на Гичев - локум и нещо за ядене, разговарят за политиката на БЗНС, за неговите водачи и му дава един аванс с думите: "Ако излезеш от затвора, да помогнеш на народа да се ориентира..." Изрично му казах: колата ми е счупена вън, влязох да видя затвора, никакъв мандат, никакво пълномощно нямам. Това съм казал. Ако това не е така - вот, подпишете ми смъртната присъда. Това е така... Такъв е случаят."

Органите на Държавна сигурност донасят, че след това той се среща с брата на Гичев. Добри Терпешев отговаря, че за разлика от други пред неговата врата в жилището му не стои милиционер. Неговият дом е открит за всеки. "Дошъл една сутрин, обяснява Д. Терпешев, седнал вън на пейката. Жената казва: Дошъл е един. Питам кой е? "Брат бил на Гичев". Аз й казвам: "Да си върви по дяволите." Държа ме половин час. "Какво искаш от мен? Аз не съм го арестувал и не го държа. Идете при Георги Трайков, ако с тях се разберете." Това е разговорът. Какво можех да му кажа, за да го изпъдя... Той е отишъл при Танчев, разговарял с Танчев. Танчев го пуснал при Георги Трайков... Каква отговорност имам аз за това, че този приятел е отишъл да разговаря с тях... Аз на тях не съм казал да го приемат. Тя си е тяхна работа."

След обясненията започват въпроси и изказвания:

ИВАН МИХАЙЛОВ: "Защо всичко това не го каза след случката веднага - ето така седят работите, другари, за тези срещи с Гичев, с брат му, защо Централния комитет не информира?"

ДОБРИ ТЕРПЕШЕВ: "Каква нужда има да информират какви разговори с Гичев е имало?"

РУБЕН ЛЕВИ: "Как каква нужда?"

ТОДОР ЖИВКОВ: "Ние навремето те викахме в Политбюро във връзка със срещата с жената на Гичев и ти обърнахме сериозно внимание, че следва да прекъснеш всякакви връзки с тази фамилия."

ДОБРИ ТЕРПЕШЕВ: "Аз я приех с разрешение на др. Тасков. Аз му казах: "Иска среща с мен." Аз попитах тогава и той ми каза: "Може да я приемеш". Аз не зная в какво тук мога да бъда обвинен"... И след много реплики от залата той отговаря, запазил самообладание: "Такъв е фактът. Във всеки случай дава ли това основание, щото да се хвърля такова обвинение, че, видиш ли, аз там с Гичев правя фракция, че, видите ли, готвя някакво правителство и водя борба против партийното ръководство? Не е така работата. Недейте така! Не можете вие в това да ме обвините..." В какво ли не е обвинен Д. Терпешев за този му хуманен човешки жест.

В броени редове е трудно да се посочат и други изказващи се на планума против тази чисто човешка постъпка на Терпешев.

Старият антифашистки ветеран, макар и да нямаше онази теоретична подготовка на някои, получена от трудовете на Сталин, интуитивно усещаше, че култът в БКП е пуснал дълбоки корени, че мнителността и подозрителността трудно се изкореняват, че култът към Сталин и Червенков е осъден, но култовското мислене продължава да господства. Д. Терпешев се обяви за по-решителна борба против култа, но затова той не получи поздравление като предшественик на ония демократически процеси, които по-късно настъпиха в БКП, а беше анатемосан като рушител на партийното единство, като авантюрист и субективист. Той умря огорчен от тази партия, на която посвети целия си живот.

СТАЛИН НЕ ЗАБРАВЯ СЛУЧАЯ С ТРАЙЧО КОСТОВ

Начало
Единственият и главен виновник за смъртта на Трайчо Костов беше Сталин. Българите бяха само изпълнители на смъртната присъда, произнесена от Сталин над Трайчо Костов. На Сталин никой не възразяваше и ако е имало някои такива навремето, то тяхната съдба е известна...

Това твърдение се подкрепя убедително от още един документ (а фактите са много), съхраняващ се в личния архив на Васил Коларов в ЦПА при Висшия съвет на партията под сигнатура ф. 147, оп. 2, а. е. 67. Това са бележки на Васил Коларов, като министър-председател, който е на посещение в Москва през януари 1949 г. за учредяването на Съвета на икономическа взаимопомощ. Тук са представители и на социалистическите страни от Европа. Пред всички тях Сталин отново се връща към случая в България с Трайчо Костов, който неотдавна е обвинен публично, че крие цените на тютюна в България от съветските представители... Това е история за цял роман, но тук ще приведем само няколко реплики и груби нападки на Сталин срещу Трайчо Костов при срещата му с българската делегация на 6 декември 1948 г., т.е. само един месец преди учредяването на СИВ. На тази среща през декември 1948 г. от българска страна присъствуват Георги Димитров, Вълко Червенков, Трайчо Костов и Антон Югов. Това не е официална среща, а е банкет, даден от Сталин на българската и полската делегация в неговата вила... Тук присъствуват и Молотов, Берия, Маленков, Булганин, Каганович и други тогавашни членове на Политбюро...

Михаил Бодров, тогавашният съветски посланик, е направил вече своя донос лично до Сталин, дал е характеристика на Трайчо Костов. Може да си представим как се е чувствувал на банкета Трайчо Костов, този смирен, възпитан и интелигентен наш партиен ръководител, стенографирайки при това думите на Сталин... Пред лицето на всички, на богатата трапеза, вече може би всичките с повишено от алкохола настроение стават свидетели на следната сцена. Сталин се е приближил до него и, гледайки го втренчено с впит поглед в очилата, му казва: "Мошеник такъв! Аз имах за Вас по-добро мнение. Трябва да се види откъде сте и кой сте Вие? Я ме погледнете! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път никога не се спираме. Ще доведем борбата докрай." Сталин е разгневен. Кой може в тази обстановка да му възрази... Всички са смутени... Той се обръща към Вълко Червенков, стар негов познайник от срещите му в обръжението на Г. Димитров: "Кажете, може ли да го обуздаете? За ГУШАТА ДА ГО ХВАНЕТЕ? Що за човек е той?"
След тези гневни и осъдителни, и съдбоносни за Тр. Костов думи, нима не може да се види, че присъдата вече е произнесена...

Към края на банкета, изглежда Сталин вече е дошъл в настроение и казва: "Нека забравим този случай..." (Виж. ЦПА ф. I. оп. 5 а.е. 34 л. 68-76). Но Сталин не забравя... Именно това искаме да потвърдим с един документ от Васил Коларов, за който вече споменахме...

Срещата на Сталин с българските представители става през януари 1949 г., т.е. само един месец след този инцидент.

Васил Коларов си е водил бележки, които вероятно са му служили за доклада, който той трябва да направи пред Политбюро в България В специален раздел на своята информация, той е отбелязал: "За Тр. Костов". Ще приведем изцяло записките на Коларов. За нас, изследователите, те са автентичен документ, който разкрива обективно и неподправено цялата истина, как се отнасяше Сталин към "братските" партии, как неговият гняв се стоварваше и върху партията в България. Зловещата сянка на неговия култ, на страха от него стигаше и до България. "Въпросът за Трайчо Костов - пише В. Коларов - не се счита изчерпан и приключен от руските другари. Той представлява още една зееща рана и пречи за възстановяването на пълното доверие на русите към нас. (Когато разговаряхме с Молотов за нуждите от известно разпределение на помощта на гърците, той забеляза (иронически): "Кажете, какво искат те от вас, ако разбира се ТОВА НЕ Е ТАЙНА". (к.м.А.В.)

2) На банкета Сталин през цялото време подхвърляше на Югов: "Мы с ВАМИ НАЦИОНАЛИСТЬi" (к.м.). Той повтори това барем 15-20 пъти, както прави обикновено, когато иска да набие някоя мисъл. Това направи впечатление на другарите от другите партии. Унгарците ни питаха какво означава това? Ние премълчахме да дадем обяснение. Оказа се, че поляците, присъствували при разглеждането на този случай през декември, разбраха подмятанията на Сталин и Минц (член на полската делегация бм. - А.В.) ме попита как стои този въпрос сега? 3) Ние не можехме да не поискаме да бъдем точно осветлени от самите руски другари за тяхното мнение. Аз говорих с Молотов и Маленков, че Югов използувал подмятанията "Мы НАЦИОНАЛИСТЬi", за се осведоми какво мисли точно Сталин. Той говорил също и с Берия, присъствувал също Молотов и Маленков и се намесили в разговора. Всички те казваха, че в нашата партия и нейното ръководство те не се съмняват ни най-малко. Те познавали Димитров и Коларов. Но "КТО ТАКОЙ КОСТОВ?" Как это могло случится"? Сталин пита Югов: "Как вы, Югов, лично это допустили?" Той пак повтори: "К черту Ваши тайны." Те всички са съгласни "что Костову надо помочь, повидому он не плохой человек, но два извода са несъмнени: а) Доверието на руските другари в Трайчо е разколебано, те сега не могат да му се доверят, те се занимават с подробно изучаване на неговата личност и б) Руските другари считат, че в нашата система и методи на ръководство на партията има съществени недостатъци, които допускат подобни опасни инциденти.

Югов биде силно задянат от подмятанията на Сталин и очевидно той разбра сериозността на случая с Трайчо. Той също сериозно размисли за това, което трябва да се предприеме у нас, за да се укрепи партийното ръководство и предпази нашата партия от подобни опасни инциденти... По този повод той, както никога по-рано стана по-откровен с мене. Той ми съобщи например, че в разговорът си със Сталин в присъствието на Молотов Сталин му казал: "Димитров бльшой человек, он пользуется с большим известностью заграницей. Коларов - большой человек, он тоже имеет международную известность, их нужно беречь."

Навярно тая оценка на руските другари за мене съставена с отношението, което имат към мен някои наши ръководни другари накараха Югова да се разоткровеничи. Той ми съобщи например, че "те" (кои са те?) били решили да "издигат" Трайчо, че казаното от Чанков, че "всяка жаба трябва да си знае гьола" било във връзка с това. Той ми каза за безобразното държане на Трайчо с Георги, когато разглеждали доклада на Георги на 16 пленум, а именно че Георги уж искал да "замаже" своите грешки и че ако той не кажел всичко, то той, Трайчо, щял да излезе с разобличение. Това поведение на Трайчо възмутило Югова, но никой от присъствуващите не се решил да се намеси. Сега Югов открито нарече начина на действие" на Трайчо в правителството и в партията като стремление към диктаторство.

Фактически той със своето обкръжение от послушни помощници решавал самовластно всички въпроси, че той суспендира правото на отделните министри и заменил министерския съвет и П. Б., че той не се допитвал до Георги по важни въпроси и пр. Отделни помощници-министри през главата на своите министри, в това число и на Югова, се обръщали към Трайчо. Че благодарение на своя навик да командува той извършил своя гаф с русите и докарал нашата партия и правителство в конфликт с ВКП (б).

Югов също така намира, че имало похалимство и низкопоклонничество, че много средства се харчели без разрешението на ПБ или от правителството за ненужни цели...

Във връзка с разказа на ромъните как е станало отказването на крал Михая от престола, стана въпрос за нашия Симеончо и др. След това Сталин запитал, а какво стана с хората от царския (регентския) съвет. Когато му казах, казал Югов, че всички регенти бидоха разстреляни, той ми стисна ръката."

С тези думи завършват бележките на Коларов от тази среща, състояла се от 4 до 12 февруари 1949 г. Всички обвинения срещу Тр. Костов са вече налице. Коментарът е излишен. Читателят знае завършека на драмата с Тр. Костов. Той ще прецени кой е главният виновник.
PAGEµ3§