КРЕМЪЛСКИТЕ ЖЕНИ - ЖЕРТВА НА ШПИОНОМАНИЯТА НА СТАЛИН

КРЕМЪЛСКИТЕ ЖЕНИ - ЖЕРТВА НА ШПИОНОМАНИЯТА НА СТАЛИН

През 1949 г., по време на честването на юбилея си, Сталин получава какви ли не чудатости под формата на подаръци. Най-фрапатнният от тях е произведеният специално за случая и наречен на вожда одеколон "Дъхът на Сталин". Идеята и иницативата за него е на съпругата на тогавашния министър на външните работи и член на Политбюро Молотов - Полина Семеновна Жемчужина. Истинската причина обаче е страхът на еврейката Полина от вожда Сталин (подобно на повечето кремълски жени), който страдал отсилна шпиономания, в това число и към съпругите във висшето си обкръжение. След изваждането й от състава на ЦК на ВКП (б) на специална конференция през 1941 г. Жемчужина е вече силно разтревожена и по време на голямата антиеврейска кампания в страната през 1949 г., в която е честван и гореспоменатият юбилей, тя решева да умилостиви вожда с нещо много специално и като директор на Московския парюмериен тръст нарежда да се произведе новият одеколон с неговото име. Но това не я спасява. Същата година тя е арестувана и изпратена на заточение за шпионаж заедно с жените-еврейки на Берия, Каганович, Ворошилов, Калинин и други.

Но нека да се върнем на упоменатата конференция от февруари 1941 г. и да проследим хронологично нещата според документите в архивите.

Това е буквално в невечението на войната. Шпиономанията вече се шири. Не остава незасегнат и Сталин. Вождът си е внушил до вманиачаване, че шпиономанията е проникнала и в най-висшите ешелони на властта. Специалната конференция за това не закъснява. През февруари 1941 г. от състава на Централния комитет са извадени редица видни дипломати, генерали, министри, както и жената на Молотов. Всичките са обвинени в шпионаж или в "липсата на бдителност". При гласуването за жена си Молотов се въздържал, което ядосало Сталин и той направо избухнал. Според него, когато става дума за партията, не може и не трябва да има милост и снизхождение към никого. Дори и към най-близките.

Конфликтът между Сталин и Молотов е бил вече налице и Молотов отлично е знаел, че обвиненията спрямо жена му са само началото на нейната репресия. През юбилейната 1949 г. Жемчужина е арестувана и изпратена на заточение. Както и много от първите дами на Кремъл, станали жертва на шпиономанията на Сталин.

Както сочат документите, изваждането на Полина Жемчужина от ЦК на ВКП (б) хвърля в смут всички от обкръжението на Сталин. Вождът не се е церемонял. Вменявайки някакъв измислен шпионаж на най-близките същества на съратниците си, Сталин всъщност е искал да им насади страх и да ги държи чрез жените им в подчинение...

Поведението на Сталин спрямо кремълските жени, и по-специално към Жемчужина на конференцията, е смутило дори Георги Димитров, присъствал в качеството си на генерален секретар на Коминтерна. Навярно и той е бил силно впечатлен, а може би и като нейн личен познат й е съчувствал дълбоко, за да запише буквално част от изказването й в днивника си, въпреки заплахата той да бъде прочетен от тайните служби на Берия, тръгнали вече по петите му по нареждане на Сталин.

Може би най-солидното и най-вероятно обяснение на алогичните и налудничави репресии над кремълските първи дами, повечето от които еврейки, ни дава картината от края на 1947 г. Главната задача, която Сталин поставя тогава на отдела "Близкият и Далечният Изток" на КГБ, е да осигури съюза на Израел с СССР. Масовото емигриране на руски евреи в Израел предлагало идеална възможност да се внедрят съветски агенти там, които да работят срещу "главния враг" - американския империализъм. Около 1949 г. обаче настъпва рязка промяна в съветската политика спрямо Израел и изелванията на руските евреи по две причини: първата - възторгът им от новата държава; втората - прекомерно разширяващата се изселническа кампания. Стъписан от обрата на нещата, Сталин издига нов лозунг: "Никога и при никакви обстоятелства съветските евреи няма да заменят социалистическата си родина с друга!", последван от незабавни "мерки". През зимата на 1948/49 г. еврейските държавни театри в СССР са закрити и буквално всеки известен еврейски писател, актьор, интелектуалец, е арестуван. Тогава е арестувана и заточена и жената на Молотов, както и редица други партийни дейци от висшия ешелон на властта с мотива, че най-опасните шпиони са съпругите на най-отговорните дейци от еврейски произход, защото имат най-широк достъп чрез съпрузите си до големите тайни...

ЦАР БОРИС СПАСЯВА Г. ДИМИТРОВ

Начало
Малко ли абсурди познава българската политическа история! За това може да се напише цяла история и то документално потвърдена. Такъв абсурд за някои може да се струва и фактът, че цар Борис III спасява от смърт първите дейци на комунистическата партия - Трайчо Костов и Георги Димитров. Годината е 1937. На пленум на ЦК на ВКП (б) в Москва Георги Димитров се среща със съветския посланик в Турция Л. М. Карахан, който му предава поздрави от българския цар.

Текстът, който ще приведа по-долу, е написан саморъчно от Георги Димитров във водения от него дневник.

"По време на паузата на пленума на ЦК на ВКП (б) по делото на Бухарин и Риков Карахан ми разказа: "Миналата година пътувах в един влак с цар Борис. Запозна ни турският министър. Цар Борис заяви: "Ние, българите, се гордеем с Георги Димитров. По време на процеса получих покана да посетя Германия, но заявих: Не мога да направя официална визита, докато Димитров не бъде освободен. И действах за неговото освобождение." Карахан отговорил: "... Но Вие с това сте направили услуга на комунистите, тъй като сега Георги Димитров е генерален секретар на Коминтерна." На тази реплика на Карахан цар Борис отговорил: "Въпреки това аз съм доволен, че се застъпих за него. Имаше по-рано такъв случай, когато в България са искали да го убият, но аз направих всичко това да не стане."

От тези лаконични редове узнаваме два факта: че цар Борис на два пъти спасява от смърт Георги Димитров!

Когато Димитров пристига в СССР след процеса, Сталин го попитал знае ли кой е съдействал за неговото освобождение. Г. Димитров сякаш има готов убедителен отговор: че е спасен от широкото протестно антифашистко движение в света, от защитата на СССР и т.н. Сталин поклатил глава в знак на несъгласие - Димитров запазил живота си поради това, че Хитлер още нямал опит във воденето на политически процеси. Най-напред е трябвало да го убие, а след това да организира процеса.

Ние можем само да съжаляваме, че признанията на царя, които Димитров не опровергава, не могат да се потвърдят с документи.

Но за този факт свидетелства и царица Йоана, която в своите спомени пише: "Бе по време на един разгорещен разговор с Гьоринг, при който Борис, намирайки се в Берлин, спаси живота на бъдещия глава на българската комунистическа държава Георги Димитров, арестуван като подпалвач на Райхстага. Беше гражданин на неговата страна, който щеше да бъде разстрелян, и Борис събра някои възвания, получени от него дори отвъд границата, отиде при Гьоринг и, изглежда, му е казал направо: "Вие няма да осъждате този човек, напълно невинен за пожара, както знаете това по-добре от мен." Пожарът на Райхстага през 1933 послужи като претекст за тотална неконтролирана чистка на комунистите, на немските и чуждите комунисти, намиращи се в Германия. В тази "операция", ръководена от нацистката партия с безмислостни средства, между първите жертви трябваше да падне Г. Димитров. Бе спасен обаче от ръката на Царя."

За този факт говори и биографът на цар Борис III Стефан Груев. Ето как той обяснява спасяването на Димитров от царя: "Цар Борис, верен на отвращението си от всякакви смъртни наказания, използува цялото си влияние да предотврати смъртната присъда за Димитров и българските му другари. През лятото той посети Германия, когато предварителното следствие на процеса все още трескаво продължаваше под надзора на вътрешния министър Херман Гьоринг. Тогава царят посети влиятелния нацистки водач и използува случая да повдигне направо въпроса за обвинените българи. Цар Борис казал много твърдо на Гьоринг: "Няма да съдите Димитров, който е абсолютно невинен за пожара в Райхстага."

Трудно е да се прецени до каква стапен намесата на цар Борис е повлияла на събитията, обаче е известно, че германските водачи имаха много причини да искат да спечелят царя. Изглежда и Георги Димитров не е искал да афишира фактите, свързани с помощта на царя за своето освобождаване. Той също не е бил гарантиран, че няма да бъде обвинен от службите на Берия за връзки с монарха. Всяка стъпка на Димитров е била наблюдавана и преценявана от съветските тайни служби. Сталин сам казва на Димитров, че в Коминтерна мнозина работят за врага. За Димитров е формирано обемисто лично досие и в навечерието на 10 ноември между Т. Живков и М. С. Горбачов е било договорено личното досие на Г. Димитров да се предаде в Централния партиен архив. Станалите събития попречиха на изпълнението на тази договореност...

Изтегляне 1.79 Mb.

Сподели с приятели: