РАЗДЕЛ II СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

РАЗДЕЛ II

СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

КАКВИ ТАЙНИ ЗА БЪЛГАРИЯ КРИЕ АРХИВЪТ НА СТАЛИН?

Нека читателят не очаква големи разкрития за Сталиновия архив, който зорко се пази от погледа на изследователите. Всеки с интерес би прочел информация за архива на този, който несменяемо управляваше СССР от 1922 до 1953 г. До Сталиновия архив е допуснат само Дмитрий Волкогонов, доскорошен директор на военно-историческия архив на СССР, днес политически съветник на Борис Елцин и автор на известната в цял свят трилогия "Триумф и трагедия".

В архива на Сталин се пазят много документи за България. Интересът на "бащицата на народите" към нашата страна се обяснява с много фактори. Чрез Г. Димитров той получаваше подробна информация за положението в БКП и в страната. По-късно "големите" от антихитлеристката коалиция поставиха България в сферите на съветско влияние, което стана важен фактор за намесата на Сталин във вътрешните работи на страната. Просъветската ориентация на българските комунисти, положението на България на победена страна след Втората световна война имаха решаващо значение за постоянна интервенция на Сталин във вътрешните работи на България.

След смъртта на Ленин Сталин се намесва най-грубо в дейността на Коминтерна, който фактически от първите си стъпки до разтурянето му през 1943 г. работи под косвено или пряко негово ръководство.

В том 19 от съчиненията на Сталин, в хрониката към това, срещаме лаконичното съобщение: Среща на Сталин с ръководителите на БКП - 1926 г. Васил Коларов и Г. Димитров. По това време БКП е подложена на кръстосан разпит. Само през 1926 г. нейното ръководство е разпитвано 16 пъти, като накрая лично от Сталин. Търси се отговор на въпроса защо БКП е пропуснала няколко благоприятни положения да завземе властта, през 1918 г., през юни и октомври 1923 г., за терористичния акт в църквата "Св. Неделя" и т.н. Секретарят на Сталин, който е присъствал на срещата, е записал указанията, които Сталин е дал на Коларов и Димитров за тактиката на партията след идването на А. Ляпчев на власт през 1926 г. Не е нуждо да бъдеш специалист, за да разбереш колко далеч са от българската действителност указанията на Сталин. Това беше обикновена парламентарна промяна, а за Сталин България бе пред прага на пролетарска революция. Ако се изпълнеха указанията на Сталин, можеше да има само едно ново кръвопускане. Намесата на Сталин в работата на Задграничното бюро на БКП се считаше за "оказване на помощ" за нейното идейнотеоретическо преустройство, т.е. за сталинизацията на партията. Верен на политиката си на противопоставяне на кадрите, Сталин търсеше контакти с младите кадри, които не обичаха Коларов и Димитров. От 1929 г. до 1935 г. последните бяха в немилост пред него. А младите Сталин по-късно ще обвини в троцкизъм и много от тях ще намерят смъртта си в сибирските лагери на Бериевото ведомство.

Известно е, че когато в цял свят се разгърна движение в защита на Г. Димитров по време на Лайпцигския процес, в България това движение намери най-слаб резонанс. Т.нар. леви сектанти, особено след Сталиновото писмо до редакцията на сп. "Пролетарская революция" през 1931 г. засилиха борбата си против "старите кадри на партията", които според Сталин и левите сектанти били носители на социалдемократизма в движението, че те, "плехановските възпитаници", дърпали партията назад. Под вляние на Сталин лявосектантите издигнаха лозунга за "преваряването на теснячеството в болшевишкия котел".

В архива на Сталин няма документи за отношението му към процеса в Лайпциг. Какво беше неговото отношение към този процес? Всички по презумпция считат, че Сталин е поздравил Димитров, че е приветствал неговото държание пред фашисткия съд. Нищо подобно. Г. Димитров пристига в Москва на 27 февруари 1934 г. Той очаква Сталин да го поздрави и два месеца чака. А първия въпрос, който Сталин му задава в дългоочакваната среща, е: Знаете ли защо останахте жив? Димитров отговаря, че неговото освобождение се дължи на защитата, която Сталин му е оказал, на съветската страна и на международната комунистическа солидарност. Димитров чува от Сталин друго обяснение: "Вие останахте жив, защото фашисткият режим беше още млад и неопитен. Първо е трябвало да ви убият, а след това да ви съдят". Димитров ще възпроизведе тази реплика изцяло в своя дневник...

С течение на времето Сталин все по-грубо се намесваше в кадровата политика на Коминтерна. Веднага след смъртта на Ленин през 1924 г. Сталин премахва длъжността Генерален секретар, заемана от В. Коларов... По-късно Сталин отново ще се върне към тази длъжност и отново ще се ориентира, както и Ленин към българин. От архивите, които публикува навремето съветският историк Фридрих Фирсов в списание "Проблеми на социализма" през 1989 г., се вижда, че през 1934 г. Сталин не е доволен от ръководството на Коминтерна и по-специално от един от първите му ръководители Дмитрий Мануилски. Сталин казва на Димитров за Мануилски: "Всяка година той предсказва пролетарска революция, а тя не идва. Веднъж докладва за въстание в едно село, което ние не можахме да намерим на картата."

Все още архивните документи за Сталин и Коминтерна не са разкрити, но и от това, което е обнародвано, се вижда, че след Лайпциг Сталин се е ориентирал към Г. Димитров като бъдещ водач на Коминтерна. Въпреки че е добре осведомен по кадровите въпроси на тази международна организация, Сталин иска да чуе и мнението на Димитров. На 7 април 1934 г. между двамата се състои среща, на която фактически се решава Димитров да оглави Коминтерна. Ще приведем по-подробно диалога между двамата. "В затвора, казал Димитров, често си мислех, че най-после в комунистическия интернационал изкристализира собствено ядро под Вашето ръководство - Мануилски, Куусинен, Пятницки, Кнорин".

Сталин: "Кой казва, че тази "четворка", така трябва да си остане. Вие говорите за история. Но и историята понякога трябва да се коригира."

Димитров: "Мисля, че Вие, като наш пръв вожд все пак носите отговорност за ръководството на Комунистическия интернационал и въпреки че сте много зает, трябва да вземете участие при решаването на тези важни въпроси."

Сталин: "Вижте колко много сме заети. Най-добрите наши кадри отиват на строежите... Е, започнете с няколко другари, ние ще ви помогнем."

Молотов: "Вие видяхте врага в очите. А след затвора поемете сега работата в ръцете си." От този диалог се вижда, че съгласието на Димитров да стане ръководител на Коминтерна е дадено. Това става на следващата година на поредния - седми конгрес на Коминтерна. Досега Сталин е сменил трима ръководители на Коминтерна: "Зиновиев, Коларов, Бухарин, който е сменен през 1929 г., първият и последният са разстреляни по-късно като "шпиони" и "врагове" на съветската власт. Сталин не искаше руснак да ръководи Коминтерна и за това, че с основание Коминтернът се считаше за оръдие на Москва, на Сталин, на ВКП (б). Сега според Сталин това става по-незабележимо, по-прикрито.

От запазените архиви на Коминтерна се вижда, че Г. Димитров е държал в течение Сталин през цялото време на подготовка на доклада пред Седмия конгрес на Коминтерна. Трябва да се има предвид, че Сталин като ръководител на една голяма държава се е съобразявал с някои нови моменти в европейската политика на фашистките и нефашистки държави. По това време социалдемокрацията, която той така ненавижда, имаше огромно влияние в европейските нефашистки държави и участваше в техните правителства.

В архива на Сталин се пази писмо на Г. Димитров от 2 август 1941 г., в което той информира, че в България се готви въстание.

Това е време, когато съветската армия главоломно отстъпва. Сталин твърдо и категорично отговаря: "Никакво въстание сега. Ще разбият работниците. Засега ние не можем да ви окажем никаква помощ. Опитът за въстание ще бъде една провокация."

Разкриването на архива на Сталин ще ни открие много тайни за България. Той ще разшири информацията ни за търсенето от Сталин посредством каналите на Берия за сключването на мир с Хитлер при посредничеството на цар Борис. Българският посланик в Москва Иван Т. Стаменов, натоварен с тази мисия, не ни остави никакви мемоари, дотолкова доколкото не всички събития в историята се документираха и мемоарите често оставаха единствените извори.

От запазените документи в архива на Сталин, за които ние съдим и от личния дневник на Г. Димитров, се вижда, че Сталин ежедневно получава информация чак до 9 септември 144 г. за развитието на събитията в България. По всичко личи, че Сталин е спечелил доверието на Муравиевото правителство и когато съветската армия достига границите на България, той знае, че на българската армия е наредено да не оказва съпротива и затова нарежда тя да се обезоръжава. Правителството на Муравиев тогава допълни заповедта: не само да не се оказва съпротива, а и да се съдейства.

Така приключи един период от българската история. По-нататък интересът на Сталин към България ще бъде вече като към страна, в която комунистическата партия е управляваща и Г. Димитров ще стане министър-председател. На този втори етап връзките и интересите на Сталин придобиват нов характер и ще се изпълват с ново съдържание.