Строго секретно! ТОСТЪТ НА СТАЛИН

ТОСТЪТ НА Й. СТАЛИН

На трапезата от дясната страна на Й. Сталин седеше г. К. Георгиев, а от лявата - г. А. Югов. Срещу Сталин в центъра седеше В. Молотов, в дясно от него . П. Стайнов, а от ляво - Д. Михалчев.

Освен обичайните тостове, произнесени от българска страна, Й. Сталин държа едно приветствие за хората на нова, демократична България, които можаха да я отклонят от погрешния и опасен политически път, по който тя се е движила през последните неколко десетилетия с риск да погуби себе си. По тоя случай Й. Сталин спомена на всеуслишание тъжната за Русия и за славянството дата, когато в Брестлитовск руският народ бе заставен през 1918 г. да подпише един унизителен, тежът, безсрамен, "пахабен мира": На масата на победителите наред с немците и турците седеше още и представителят на България! Той напраздно се мъчеше да се досети за името на тоя фамозен български делегат, пък и никой от нас не си спомни кой бе той*

Подир това Й. Сталин мина на въпроса за новото славянофилство. Царска Русия, заяви той, не можеше да бъде истински приятел на славянските народи, понеже тя смяташе някои от тях за елементи, които могат да бъдат порусени, като украинците, белорусите и пр., а по-далечните от нея - като народи и държави, които тя използуваше, за да предприема едни или други международни сделки на тяхна сметка. Често, за да ги държи под свое влияние, тя ги насъскваше една против друга. Русия не искаше да признае националната самобитност на тия народи, нито тяхната независимост и културна ценност. За нея те бяха средства, за постигането на външни или чужди за тях цели. При тия обстоятелства, естествено е, че в царска Русия не можеше да вирее едно искрено, едно истинско славянофилство, нито пък бе възможна една настояща общо-славянска политика.

Истински славянофили, що се отнася до Русия, продължи Сталин, това сме ние, ленинците, хората на днешна Русия. Ленин, който ни учи да тачим всека нация като самоцел, като културна единица, все едно каква е нейната големина и сила, бе истинският създател на новото, на съвременното, на истинското славянофилство. Не е важно, дали даден народ е малък или голям. Какъвто и да е, доколкото е той отделен народ, представлява винаги нещо особно, една самобитна единица.

Но тоя нов възглед за славянската взаимност не почива само на идеологична основа. Не. За да бъде славянската взаимност един реален фактор в живота на Европа, тя трябва да бъде и реалистично обоснована. А нейната действителна основа се свежда към следните две обстоятелства. По-малките славянски народи, за да могат спокойно да живеят, се нуждаят от закрилата на една голяма и могъща сила, каквато се явява днес Съветският съюз. Те знаят, те с право чувствуват, че когато утре се надвеси над тях некаква угроза, само Съветският съюз е, който може да им се притече на помощ и може да ги спаси.

Ала това е само едната страната на работата. Не са само славянските народи, които са заинтересувани от съществуването и преуспяването на нашата държава. И тя има основание да се грижи за тия народи. Защото Съветският съюз, макар да е имал и продължава да има свои съюзници и приятели, обаче той знае, че тъкмо демократизираните славянски държави са днес естествените и най-сигурните съюзници на нашата държава. Те са, които образуват на запад от нас един приятелски и винаги надежден пояс.

Българският народ можа да се освободи от злокобното немско влияние, което го отдалечаваше от нас. След 9 септемврий 1944 г. той даде на държавата си един нов облик. Той тръгна по правилния за него политически път. Ние не желаем да се месим във вътрешните му работи, макар неговите противници да намират, че ние се бъркаме в вътрешните му дела и тогава, когато му помагаме да се съвземе стопански, дори когато му заемаме сено...

България има мъжеството да ликвидира своето погрешно политическо минало. И го ликвидира съвсем решително, на 100%. Тя постъпи правилно, както постъпихме и ние преди десетина години, когато се справихме както се следва с ония, които, скрити в пазвата на съветската държава, дебнеха момента, за да я продадат на немци, японци и други.

Ето за тия доблестни български дейци, които поведоха България по новия път, за тях аз мисля тоя миг и за тях аз вдигам своята чаша!

В разговорите, които Й. Сталин и В. Молотов водиха с нас през време на вечерята и подир нея, има още един важен момент, който заслужава да се отбележи тука.

Като стана дума за съветския дипломат Соболев, който дойде преди избухването на Втората световна война с предложения до България, респективно до българския цар, Молотов каза:

- Макар да бяхме сигурни, че тия предложения няма да бъдат приети от цар Бориса, ние прибегнахме до тях, за да заставим противната страна да открие своите карти. И ето за нас тия карти станаха ясни.

Тогава Й. Салин добави: и тъкмо след отхвърлянето предложенията на Соболева, ние решихме, че ще трябва вече да се пристъпи към една бърза подготовка на войната, която се очертаваше и която неотдавна свършихме. В туй отношение предложенията на Соболева са едно значително историческо събитие.

На моя въпрос, какво стана с тоя Соболев, Сталин отговори:

- Той е жив и здрав и е сега съветник при нашата военна мисия в Берлин.

Москва, 9.I.1946 г.

Д. Михалчев

* С. Ч. Апрашиков