БАЩАТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

БАЩАТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Сталин: съветската форма не е единствена, която води към социализъм

Искайки да остане верен на своите съюзници Чърчил и Рузвелт, той не ги плаши с въвеждането на съветска форма на управление като задължителна там, където стъпи кракът на Съветската армия. Сталин ги уверява, че в освободените страни ще бъде установявана демократична, антифашистка власт, която няма да изключва, а ще предполага политическия плурализъм и свободата на избора.

Войната още не е завършила, а Сталин иска да предпази румънските, югославските, унгарските, чехословашките, полските и българските комунисти, увлечени от успехите и виждайки вече победата над фашизма, да не издигат левичарски лозунги за съветска власт. Може би това е основната причина Сталин да не пуска Васил Коларов и Георги Димитров да се завърнат веднага в родината, защото със своите коминтерновски биографии те биха уплашили съюзниците на компартията в Отечествения фронт. Някои ще кажат, че след като беше сключен Парижкият мирен договор през 1947 г. Сталин забрави своите обещания и най-активно съдействаше за установяване на тези страни на режим, аналогичен на този в СССР. Тази двойнственост се забелязва и в примера с България. Един път той допуска съществуването на опозиция в България, посочва положителната й роля при изграждането на демократичен режим, а друг път иска да се ускори борбата срещу нея, тя да се забрани, а нейните вождове да бъдат избити.

Това, което Сталин казва през 1945 г. повтаря и през 1948 г. пред официалната българска партийна делегация, отишла да се консултира във връзка с предстоящия Пети конгрес на БКП. Вождът изказва мисли, които досега широко не се огласяваха. Той не признава нашето десетосептемврийско въстание през 1944 г. По-късно Брежнев ще нарече партизанското движение в България "действие на патриотични групи". Това беше тезата - партизанско движение има в Югославия, а в България - само действие на патриотични групи. Тази оценка бързо бе взета "на въоръжение" от югославската пропаганда. Българските антифашисти се възмущавахме от подобно тълкувание, приписваха го на югославските комунисти, а всъщност формулировката беше на Сталин.

Ето какво казва той пред българската делегация през 1948 г.: "У вас, където завземането на властта от работническата класа се извърши не чрез вътрешно въстание, а чрез помощ от вън, от съветските войски, т.е. лесно, без особени усилия, може да мине без съветската форма, за което говорят Маркс и Енгелс, т.е. чрез народо-демократичната парламентарна форма." Мнението на Сталин поставя в драматична ситуация на няколко пъти Георги Димитров и неговите съратници в България.

Че в България не е станала революция както в Русия през 1917 г., това е ясно за Сталин. Както е известно, той нарежда когато Съветската армия навлиза в България, да не се арестуват български офицери, да не се разоръжава армията, а да се запази. За това говори и фактът, че за министър на войната по личното указание на Сталин е назначен не комунист, а Дамян Велчев, за когото той има от съветския пълномощен министър в България Лавришчев точни данни и информация. Лично Сталин, както свидетелстват автентични документи, дава указание за приемането на четвъртото министерско постановление от ноември 1944 г., в което се оневиняват военнослужещи, извършили злодеяния спрямо антифашисткото движение, ако заминат на фронта.

Не повтаряйте нашите грешки, казал Сталин на Дамян Велчев, в отношението си към старото офицерство. Военни кадри мъчно се създават. Нека воюват - с делата си да покажат кой е добър и кой не е. Дамян Велчев предупредил Сталин, че ако гради в България отечественофронтовска армия, може да разчита на него, но за Червена армия да си търси друг. Сталин го успокоил: "Ще правите това, което смятате за нужно".

Йосиф Висарионович се страхувал от леви забежки в България, макар че те вече били налице. Сталин е за запазване на българските офицерски кадри от чисто военни съображения, за да има боеспособен съюзник против фашизма, а комунистите в правителството по политически съображения искат да изолират българското офицерство от армията и войната.

Под натиска на БКП Четвъртото министерско постановление е отменено. Така Сталин влиза в противоречие с българските комунисти и застава на страната на "Звено", на Дамян Велчев и БЗНС, които искат да успокоят офицерството за участие във военните действия.

В нашите учебници често се казва, че единствената война в световната история, в която нито една пушка не е гръмнала и няма нито една жертва, е войната, обявена на 5 септември 1944 г. от СССР на България. Но това се дължи на факта, че Сталин бе наредил да не се разформирова българската армия.

Парадоксално е също, че пак благодарение на Сталин, който се съобразявал със сложната международна обстановка и със своите съюзници, формата на държавна власт у нас не се изменя с промяната на 9 септември. В продължение на две години България си остава монархия. Някой изказвания на Сталин за политическата система на народните демокрации смущавали партийното ръководство в България. Новата власт съвсем не е съветска, а парламентарно-демократична, която може да съществува и под формата на конституционна монархия. В тази система съществуването на опозиционни политически формации е напълно закономерно.

С това той явно иска да увери своите съюзници, че няма намерение да установява съветска власт на всички окупирани територии, тъй като цялата антисъветска пропаганда в тия години беше, че Сталин ще излъже Чърчил и Рузвелт.

Между довчерашните съюзници постепенно възникват остри противоречия, засилва се конфронтацията и с това се нарушават онези обективни условия, които създават предпоставка за истински демократични парламентарни режими в Източна Европа.

Из разсекретените архиви на външно министерство