БЪЛГАРИ Е ИМАЛО В БУХЕНВАЛД

ЛИЧНОСТ, ЗА КОЯТО СЕ ПРЕМЪЛЧАВАШЕ

Съдбата среща Михалчев и Г. Димитров още преди Втората световна война. Както е известно, големият учен Михалчев беше и голям дипломат и е първият български посланик в СССР. През 1934 г. той беше онази личност, която най-добре можеше да представлява България в СССР, и Кимон Георгиев не сбърка в избора си. Михалчев има големи заслуги за развитието на българо-съветските търговски, политически и културни връзки. Този му принос и заслуги не са още оценени обективно и пълно от изследователите. Всички ние сме в дълг пред Михалчев, пред неговото дело. Повече от днешните читатели не познават неговите трудове: на антикварния пазар те почти никога не се появяват, а в обществените библиотеки дълго време те не бяха достъпни. Техният автор беше заклеймен неоправдано от догматичната ни философска мисъл като представител в България на реакционното т.нар. ремкеанско учение, политически беше изолиран, обиден и унизен.

Откъде се взе тази дарба у един човек, израснал и възпитан на самия край на българщината - Лозенград.

В кратката си автобиография, писана през 1952 г. академик Михалчев пише:

"През есентана 1913 г. веднага след нашия разгром българското правителство изпрати в чужбина една делегация, предназначена да осветли европейските обществени кръгове по вероломния заговор на сърби и гърци, който осуети договорните споразумения в рамките на Балканския съюз. В тая делегация участвуваха: проф. Иван Георгов, Дим. Михалчев, Никола Милев, Ал. Балабанов и др. За мене беше определено да посетя Чехия. Тук, в Шандау, аз се запознах лично с големия чешки общественик проф. Т. Масарик, с когото бях в литературни връзки още от 1913 г.

В края на Първата световна война Ал. Стамболийски ме взе в делегацията, която отиде през есента на 1919 г. в Париж за сключване на Ньойския договор. Аз минавах по това време за познавач на тракийския въпрос, доколкото бях избиран години поред за председател на Тракийската организация в България, предназначена да се грижи за настаняване на изонените отТракия българи и за изучаване на културното минало и настояще на тия нещастници. В 1934 г. правителството на Кимон Георгиев в желанието си да установи дипломатически отношения със съветска Русия ме назначи за пръв наш пълномощен министър в Москва.

На 27 септември 1934 г. професор Д. Михалчев връчва акредитивните си писма на председателя на ЦИК на СССР и на БССР А. Г. Червяков. След около два месеца цар Борис III на 23 ноември 1934 г. приема пристигналия в България съветски пълномощен представител Ф. Ф. Разколников. Михалчев пристига в Москва, когато българското правителство начело с Кимон Георгиев търси да разшири освен стопанските си и политическите връзки.

Академик Михалчев изпънява своята дипломатическа мисия във време, свързано с началото на големите репресии. С болка той посреща известията, че неговите близки, познати и приятели от дипломатическото му обкръжение като Розенхолц, Бубнов, Тухачевски, Борис Пилняк, съпругата на Молотов и др. ще станат жертви на сталинската месомелачка. Той познаваше всички съветски величия както на дипломатическия, така и на философския фронт. Колко много можеше да ни разкаже, но той умря огорчен незаслужено и ще останат само неговите статии в сп. "Философски преглед", в които той разказва неподправено за живота в Съветския съюз.

Неговите дипломатически доклади се четат с интерес, политическите му анализи са точни. От неговото наблюдателно око не убягват и най-малките подробности, които са важни в дипломацията. От една усмивка, от една любезно подадена ръка той умее да разчете мислите на партньора си, неговото настроение към България.

Михалчев спечели доверието на съветските ръководители. Затова и той напълно естествено беше предложен от правителството на Кимон Георгиев след Девети септември да представлява отново България в СССР. Така за втори път Михалчев представлява нашата страна в СССР. Много може да се говори за неговата дейност в Москва като посланик в тази разбунена епоха, в тези размирни времена, за срещите му със Сталин, Молотов, Микоян и почти цялото обкръжение на Сталин. Но всичко това той правеше за благото на нашия народ.

Ето и съдържанието на поменатото от нас писмо:

"Драги наш Георги Димитров,

Изминаха вече няколко дни, откакто нашето политическо представителство пристигна в Москва. Сега се нареждаме в зданието на бившата българска легация, и то при много трудни условия.

Нося Ви много здраве от цялата прогресивна и демократическа общественост на България, която жадува да Ви види в своята среда. Младото поколение е изпълнено с едно особено чувство на очарование към Вашата личност и към Вашето досегашно дело.

Писмото, което ми даде бай Добри за Вас, го препратих до Васил Коларов и се надявам да сте го получили. Но след заминаванетона бай Васил, не зная кому и къде да предам един голям дар от прекрасни български цигари, предназначени за Вас и за В. М. Молотов.

Една част идват от признателната българска делегация, която оцени високо Вашето гостолюбие, както и дейното, благосклонно и трогателно участие, което взехте при сключването на договора за нашето примирие.

А за останалата част се погрижих лично аз. Най-голямата мъка, която изпитваме от пристигането ни досега е, че все още не можем да получим една прилична автомашина, един ЗИС.

Бюробин обеща да се погрижи, но и до тоя час ние оставаме вързани дома, не можем да отидем никъде, нито в гостилница, нито в театър, нито в учрежденията, където ни чакат множество работи.

Аз съм тук със своето семейство и със своите секретари: между тях и и синът на адвоката Александър Пеев, който биде разстрелян през месец април 1944 г. Утре-други ден пристиганашитя търговски съветник Борис Христов, а заедно с него ще дойде вероятно и делегацията от София, която ще води разговори с народния комисар Микоан. Лишени от автомобил, ние сме просто загубени в този град.

На тръгване, пък и по-рано говорихме няколко пъти с Тодор Павлов и той ми възложи да побеседваме по известни важни въпроси с Вас. Но не зная къде и кога да Ви намеря.

Накрая ще Ви помоля най-настойчиво да ми помогнете, преди всичко да ни се намери по-скоро една автомашина, която ние ще си упим.

Моля Ви да предадете мойте почитания на Вашата мила съпруга.

Сърдечен поздрав

проф. Д. Михалчев"

Оригиналът на писмото се намира в ЦПА, ф. 146, оп. 2, а. е. 14, л. 31.