Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното

Защитата на подсъдимия А. пледира, че изпълнителното деяние на длъжностното присвояване включвало противозаконно разпореждане от страна на дееца с повереното му, в качеството му на длъжностно лице чуждо имущество, а за документното престъпление включвало дееца да е длъжностно лице. Възразява, че подзащитният й, в случая нямал качеството на длъжностно лице. Съгласява се, че според т. 3 на Постановление на Пленума на ВС № 3 от 1970 г., лицата на които имуществото не е връчено или поверено в качеството им на длъжностно лице, са или подбудители или помагачи. В настоящия казус обаче не се установявало с какви точно действия подсъдимия А. умишлено е улеснил извършването на присвояването в големи размери. Според обвинението, подсъдимия А. подписал протокол обр. 19 от името на управителя на ***. Факт обаче бил, че подсъдимия А. е имал пълномощно издадено от управителя на *** и е действал от името и за сметка на ***. Тоест подсъдимия А. в никакъв случай не е имал качеството на длъжностно лице. Документа, наречен протокол обр. 19, бил един двустранен протокол, който се подписвал от две страни. Според защитата на А. протокол обр. 19 бил частен документ, подписан от 2 страни. Изслушаната строителна експертиза установила, че всички дейности, така както са описани в протокола, са били извършени. Според защитата в самия протокол нямало изискване да бъдат посочени цени. Според нея, не протокол обр. 19 бил определящ за цените на СМР. С оглед изложеното защитата възразява, че извършеното от подсъдимия А., не следвало да се квалифицира нито като престъпление по чл. 202 НК, нито като такова по чл. 311 НК, или поне това, което е извършено не следвало да се квалифицира като престъпление. Защитата пледира съдебния състав да произнесе присъда, с която да признае подсъдимия А. за невиновен по така повдигнатите му обвинения. В случай, че не бъде възприето това нейно становище, защитата на А. пледира съдът да се съобрази със желанието на подзащитния й, спрямо него производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие. Проявил е готовност да признае фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитата, счита че това изявление на подсъдимия би могло да бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство и да се цени наред с останалите такива при постановяване на присъдата. Пледира съдът да определи наказанието на подзащитния й в минимален размер или дори в размер под минималния, на основание чл. 55 от НК. В този случай, счита че са налице и основанията на чл. 66 от НК, тъй като към момента на извършване на деянието, А. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Защитата възразява, че посочената в обвинителния акт щета не е за конституирания граждански ищец, а за Министерството на отбраната, тъй като ощетяването е станало за МО, чрез превеждане на сумата от неговата сметка в сметката на ***. Пледира в този смисъл да бъде постановен съдебният акт.

Съдът намира за неоснователни обясненията на подсъдимия М.А. и възраженията и исканията на защитата на двамата подсъдими.

Със заповед № Д-383/03.01.2003 год. на Изпълнителния *** на Изпълнителна дирекция „Отдих и възстановяване” на Министерството на отбраната - Н.Ц., /т.VІІ, л.88 от ДП/ подсъдимият И., бил назначен за *** на Териториална дирекция - В. към ИА „СД на МО” , считано от 03.01.2003 г. Тази длъжност заемал до 11.11.2009 г. В това си качество Д.И. и към месец април 2009 г. бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, буква „а” от НК, във връзка с чл. 201 от НК. Защитата на този подсъдим възразява, че процесните средства не били поверени на подсъдимия И. да ги управлява и той не можел да се разпорежда с тях. Разпоредителните действия били извършени от първостепенния разпоредител – Министерството на отбраната. Подсъдимия И. не можел да се разпорежда по „Единната сметка“. В тази връзка се прави възражение, и че бюджетното платежно нареждане не било доказателство за извършено плащане. Прави се възражение, че Протокол образец 19 не е официален документ. Съдът намира за неоснователни тези възражения. Със заповед № 486 от 07.08.2008 година на изпълнителния *** на ИА „Социални дейности на МО“ /т.І, л.102 , т.ІХ л.77 от ДП/, подсъдимия И. е бил упълномощен с всички права на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, свързани с организирането, провеждането и подписването на договори по процедури за възлагане на обществени поръчки, касаещи дейността на ТД – В.. Във Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО”, утвърдени от Изпълнителния *** на агенцията, /л.45-56 т.ІV от ДП/ са регламентирани функциите, касаещи длъжностните лица в Териториалните дирекции, включително и на *** ***. Същите са давали право на *** *** да се разпорежда със средства на агенцията при спазване на определени изисквания и одобрения на разходите в хода на тези процедури. Предприетите от подсъдимия И. действия, от изготвянето на докладната записка, до подписване на бюджетното платежно нареждане, са били в изпълнение на правата и задълженията му по т. 3.1; 4.1; 5.1; 5.2; 5.9; 5.10; 6.2; 7.1.2.3.4.5.6; 8.1.2; 9.1.2.3 от длъжностната му характеристика /л.97-л.100 т.VII от ДП/, с която е бил запознат срещу подпис, както и в изпълнение на правомощията му по процедурите за малки обществени поръчки.

Съдът не приема възражението, че процесните средства не са били предоставени за управление на подсъдимия И. и той не е можел да се разпорежда с тях. През месец април 2009 година е действала Заповед на Министъра на отбраната, относно утвърждаване на Бюджетни указания по разходването на бюджета на Министерството на отбраната № ОХ-193/11.03.2009 година /л.1-133 т. Х от ДП/. В т.235 бук.”б” изрично е указано, че подчинените структури на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, каквато структура е била и ТД – В., са участници в процеса на плащания чрез системата на „Единната сметка“. В т. 243, т. 244 и т. 245 е отразено, че плащанията на всички разпоредители с бюджетни кредити се извършват чрез попълване на „Бюджетно платежно нареждане“, което се представя в обслужващата търговска банка. Второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и подчинените им структури не разполагат със собствена банкова сметка ***, като всички безкасови разходи се извършват със средства от Единната сметка на Министерството на отбраната. ИА „Социални дейности на МО” е била второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а ТД – В. е била подчинена структура. ИА „Социални дейности на МО” не е била „оторизиран” второстепенен разпоредител с бюджетни средства, което означава, че е нямала право самостоятелно да утвърждава плащания в системата СЕБРА. Съгласно Устройствения правилник на МО всички плащания се извършват чрез дирекция „Финанси” на МО. Съгласно заключението на вещото лице К.Д., по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза /л.570-л.573 т.3 от съд. дело/ изслушано в съдебно заседание на 17.01.2017 г. /л.628 гърба – л.629 т.3 от съд.дело/, което съдът изцяло приема, сумата от 120 000 лв. с включено ДДС по фактура № 0000000021/17.04.2009 г. е преведена по сметка на *** – В.. Фактическия превод по сметката на тази фирма е от „Единната сметка“ на МО. На основание тризвенната структура за разрешаване извършване на разход в системата на „Единната сметка“, плащането е осъществено, поради наличие на утвърдения от Дирекция „ПУБ“ МО С., лимит за разход на разпоредителя с кредит ИА „СД-МО“ С., съгласно инициирано бюджетно платежно нареждане от ТД „СД-МО“ В.. Сумата 120 000 лв. с включено ДДС по фактура № 0000000021/17.04.2009 г. и Бюджетно платежно нареждане от 17.04.2009 г. е осчетоводена от ТД В. и е включена в годишния финансов отчет и баланс на ИА „СД-МО“ С..

По изложените съображения, съдът прие, че е налице престъпния състав на чл. 202 от НК, тъй като двамата подсъдими, подсъдимия И., като извършител, в качеството си на длъжностно лице в съучастие с подсъдимия А., като помагач, присвоили сумата, собственост на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО” С., поверена на подсъдимия И. да я управлява.

Подсъдимият И., като дългогодишен *** на Териториална дирекция - В. към ИА „СД на МО” С. добре познавал нормативните разпоредби касаещи малките обществени поръчки и механизма за тяхното реализиране в системата на ИА „СД на МО” С.. Поради тази причина, формално спазил цялата процедура по избора на фирма изпълнител за извършване на ремонтните строително-монтажни работи /Р-СМР/ за възлагане на малка обществена поръчка /строителство от 45 000 лв. до 200 000 лв./ с предмет възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи към х-л „***", находящ се в к. к. „***" - В.. Видно от показанията на свидетеля главен експерт В.Е.П. ***, депозирани в съдебно заседание на 14.09.2016 г. /л. 299 гърба – л. 302 т.2 съд. дело/ , които съдът кредитира, този свидетел бил служителят в дирекцията занимаващ се с маркетинговото проучване, изготвянето на количествените сметки и техническите задания. Поради тази причина Д.И., злоупотребявайки със служебното си положение, в изпълнение на умисъла за присвояване, посочил на свидетеля В.П., трите фирми, които да участват в обществената поръчка, с предмет Р-СМР възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи към х-л „***“. Същевременно Д.И. не възложил на този свидетел да извърши проучване за цените на отделните дейности по техническото задание.

Видно от приложените по делото писмени и веществени доказателства, подсъдимия М.А. е бил управител на фирма *** – В.. Управител на фирма *** – В. по документи бил свидетеля Х.В.Н., а управител на фирма *** - В. бил свидетеля В.Н.Т.. Видно от показанията на свидетеля Н., депозирани в съдебно заседание на 02.11.2016 г. /л.420 гърба – л.422 т.2 съд.дело/, които съдът изцяло кредитира, този свидетел срещу определена сума е подписал пред нотариус О.С. и нотариус Б. В., две пълномощни предявени му в съдебното заседание /л.97-98, т.IX от ДП и на л.132-134 т.I от ДП/. С тези пълномощни, явяващи се по същество генерални пълномощни, свидетеля Х.Н., като Управител на фирма *** – В. упълномощил подсъдимия М.А. и свидетелката Е.И.И., служителка при М.А., с посочените в пълномощните права. Видно от показанията на свидетеля В.Н.Т. депозирани в съдебно заседание на 29.11.2016 г. / л.507 гърба – л.508 т.2 съд.дело/, които съдът изцяло кредитира, този свидетел, също срещу определена сума е подписал пред нотариус документи, с които се оказало, и което в последствие разбрал, че е станал управител на фирми и е упълномощил определени лица, включително подсъдимия М.А.. По този начин подсъдимия М.А. имал достъп и оперирал със сметките и на трите фирми: *** - В., „***" ЕООД - В. и неговата фирма *** - В.. На практика съобразно изложеното по-горе и трите фирми били под контрола на М.А., тъй като били представлявани и управлявани от него. Поради това класирането на която и да е от фирмите на първо място в процесния случай, било без значение за Д.И. и М.А., тъй като и на двамата подсъдими било известно, че подсъдимият А. притежавал права да се разпорежда със сметките и на трите фирми. Свидетелите Х.Н. и В.Т., в показанията си категорично заявиха, че не са участвали в търгове и не са подписвали документи с представяне на оферти от името на *** - В. за Н.,*** за Т.. Не са давали съгласието си имената им да се използват при участие в търгове и не са чували за обществена поръчка в хотел *** в к.к. „св. ***“. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.П.С. / л.429 т.2 съд.дело/, В.Д.Г. / л.430 т.2 съд.дело/ и М.Г.Б. / л.430 гърба т.2 съд.дело/, които съдът кредитира, тези свидетели са били ангажирани от М.А., като работници в к.к. „***“. Дори в процесния случай при който на първо място била класирана фирмата *** - В., видно от показанията на свидетеля В.С.И., които съдът изцяло кредитира, депозирани в съдебно заседание на 29.09.2016 г. / л.337 гърба – л.338 гърба т.2 съд.дело/ същият видял на обекта да работят работници от фирмата на подсъдимия М.А., които и преди това са работили, като работници на М.А. по други обществени поръчки по обекти на териториалната дирекция.

Във връзка с горното, от момента на стартиране на процедурата по обществената поръчка до приключването й с подписване на фактурата за стойността на извършените Р-СМР, подсъдимият А., в изпълнение на умисъла за присвояване се е подписвал на всякъде в документите на *** – В. и „***" ЕООД - В., без да посочва че е пълномощник на тези фирми, за да не се разкрие, че в действителност и трите фирми се представляват от него.

Съдът изцяло приема заключението на вещото лице инж. Г.Г. изготвил съдебно-техническа експертиза /л.31-л.43 т.III от ДП/ изслушано в съдебно заседание на 29.11.2016 г., като обосновано и мотивирано, и заключението на вещото лице Д.Й. изготвил съдебно-оценителна експертиза /л.81-л.84 т.IV от ДП/, изслушано в съдебно заседание на 17.01.2017 г., като обосновано и мотивирано. Относно „Монтаж на охранителна камера” и „Доставка на софтуер и окабеляване” съгласно т.17 и т.18 от Протокол образец 19/17.04.2009 г., двете експертизи са дали стойността на дейностите по тези позиции в размер на 1200 лв. /220 лв. и 980 лв./. Съдът не възприе заключението на вещите лица от назначената допълнителна тройна съдебно строителна-техническа експертиза по тези две позиции – т.17 и т.18, съответно за 348 лв. и 2909 лв., тъй като тези вещи лица са специалисти в областта на строителството и свързаните с него дейности. В този смисъл е и изявлението на вещите лица от допълнителната тройна съдебно строителна -техническа експертиза, депозирано в съдебно заседание на 17.01.2017 г.

Съдът приема заключението на допълнителната тройна съдебно-строителна-техническа и оценителна експертиза /л.43-л.50 т. IX от ДП/, изслушано в съдебно заседание на 17.01.2017 г. /л.627-л.628 т.3 от съд.дело/, с изключение по точки 17 и 18 от Протокол образец 19/17.04.2009 г., по изложените по-горе съображения, и с изключение на отразеното по т. 13 от Протокол образец 19/17.04.2009 г., по изложени по-долу съображения. От показанията на свидетелите Б.П.С. /л.429 т.2 съд. дело/, О.П.П. /л.508 гърба – л. 509 т.2 съд. дело/, които съдът изцяло кредитира и други се установи, че дейността по т.13 от Протокол обр.19 „Оформяне зелени площи пред оградата“ е била извършена. Били са обработени и засадени 425 кв. м. при единична цена 8,57 лв. възлизащо на 3642,25 лв. В съдебно заседание проведено на 17.01.2017 г. експертите по допълнителната тройна съдебна строително-техническа експертиза, заявиха, че квадратурата и единичната цена по т.13 от Протокол обр. 19 „Оформяне зелени площи пред оградата“ отговарят на реалните. След представяне на писменото заключение и изслушването му в съдебно заседание, съдът кредитира заключението по допълнителната тройна съдебна строително-техническа експертиза, като обосновано и мотивирано, с направеното по-горе уточнение. Тримата експерти са посетили обекта, направили са съответните измервания и изчисления, съобразили са се със Справочника за цените в строителството, издание на СЕК „Стройекспорт“ – С. и действащите към инкриминирания период пазарни цени. Към заключението е приложен фотоалбум за онагледяване на обекта и извършваните дейности. Съдът, съобразявайки изложените по-горе аргументи по т. 13 от Протокол обр. 19/17.04.2009 г. и по точки 17 и 18 от Протокол обр. 19/17.04.2009 г. и отчитайки заключението на допълнителната тройна съдебно-строителна-техническа и оценителна експертиза прие, че присвоената сума възлиза на 56 861,75 лв.

Като изпълнител, посочен в документите в офертата на фирма *** – В., в Договор регистрационен № 19/09.04.2009 г., в Протокол образец 19 от 17.04.2009 г. и във фактура № 0000000021 от 17.04.2009 г., било вписано името на Х.Н., а в офертата на „***" ЕООД – В. било вписано името на В.Т.. Подписите под горните имена във всички тези случаи обаче били положени от подсъдимия М.А. видно от заключението на вещото лице В.В. по съдебно почерковата експертиза, депозирано в съдебно заседание на 29.11.2016 г. / л.510 гърба – л.512 т.2 съд. дело/, което съдът изцяло кредитира. Макар в заключението да е посочено, като вероятност полагането на подписа от подсъдимия М.А., съдът съобразявайки показанията на свидетелите Х.Н., В.Т. и Е.И. /л.427 гърба – л.429 т. 2 съд. дело/, които съдът изцяло кредитира, както и упълномощаването на А. да представлява тези фирми, тегленето на пари от сметката на *** – В., стигна до категоричния извод, че тези подписи са положени от подсъдимия М.А.. Наред с това, видно от заключението на вещото лице м-р И.П.Д. по съдебно графическата експертиза, депозирано в съдебно заседание на 29.11.2016 г. / л.509 гърба – л.510 т.2 съд. дело/, което съдът изцяло кредитира, подписите положени в графа „ВЪЗЛОЖИТЕЛ: *** ТД - В. /Д.И./“ в договор рег. № 19/09.04.2009 г., в графа „ВЪЗЛОЖИТЕЛ: /Д.И./“ в протокол обр. 19 от 17.04.2009 г. и в графа „ПОЛУЧИЛ: Д.И.“ във фактура № 0000000021/17.04.2009 г. са положени от подсъдимия Д.И., а в бюджетното платежно нареждане от 17.04.2009 г. най-вероятно е положен от подсъдимия Д.И..

Цялата процедура от получаване на одобрената докладна записка до издаване на платежното нареждане е била осъществена за 17 дни - от 1 до 17 април 2009 година. Свидетелката, финансовият контрольор Т.С. *** е била командирована в ТД – Б. и ТД – В. в периода 15-17.04.2009 г., видно от справка /т.ІХ л.133 ДП/. Преди това през месец април 2009 г. не е била командирована в *** В.. Контролен лист № 14/09.04.2009 г. /л.206 от ПВД/ за извършване на предварителен контрол, за проверка преди поемане на задължение е бил изготвен от С. на 17.04.2009 г., пост фактум, след сключването на Договора рег. № 19/09.04.2009 г. с предмет Р-СМР възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи към х-л „***", когато свидетелката не е била във В.. Този факт потвърждава, извода че финансовият контрол е бил последващ, а не предварителен. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка дадени в съдебно заседание проведено на 02.11.2016 г. /л. 418 – л. 420 от т.2 съд. дело/ в частта, че предварително била запозната с необходимата й информация от колегите й, както и по имейл, и затова по-късно с обратна дата е направила заверката. Такива обяснения свидетелката за пръв път депозира в показанията си в съдебното заседание. Съдът намира същите, като стремеж свидетелката да омаловажи допуснатите от нея нарушения и да оправдае поведението си.

Съгласно чл.137 от ЗУТ, оградите като обекти на Р-СМР са шеста категория. Съгласно чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, за такива обекти не се изисква разрешение за строеж, съответно не се изисква назначаване на строителен надзор. Въпреки, че в чл.12 от Договор рег.№ 19 от 09.04.2009 г. е била залегнала клауза за определяне на лица - комисия за упражняване на контрол при изпълнение на договора от изпълнителя, и за подписване на протокол обр. 19, такива лица, в изпълнение на формирания в подсъдимия И. умисъл за престъплението по чл. 202 от НК, не били назначени от него, в качеството му на ***а на ТД – В..