Заседание на снс по почвознание, агрохимия и общо земеделие при вак


Оценка на водния статус на растенията при различни поливни режими с физиологични методи при полски опит с пшеница



страница4/7
Дата24.06.2017
Размер0.58 Mb.
#24123
ТипЗаседание
1   2   3   4   5   6   7

6. Оценка на водния статус на растенията при различни поливни режими с физиологични методи при полски опит с пшеница

Резултатите от наши предишни експерименти показват, че нарастването на свободен пролин в листата на растенията върви успоредно с намаляването на водното съдържание и че съдържанието му може да се използва успешно като стресов маркер.





Фиг.4.40. Съдържание на пролин в полски опит с пшеница, Цалапица 2007г.


Фиг.4.41. Съдържание на свободен пролин при полски оптит с пшеница, Цалапица, 2008г.


Фиг.4.42. Съдържание на свободен пролин при полски оптит с пшеница, Цалапица 2008


Количеството свободен пролин е най-малко за сортова линия 93/214, която при опитите е с най-добри показатели и най-високо при 93/223 (фиг.4.40). Напояването на пшеницата води до намаляване на съдържанието на пролин при повечето изпитвани сортове. При сорта Садово 1, напояван при различни стойности на dT ( за постигането на коитъо са подадени съответно различни напоителни норми). Пролинът има най-ниски стойности при dT = +1. При другите напоителни норми се наблюдават по-високи стойности в резултат на преовлажняване.

Съдържанието на хлорофили дава възможност индиректно да се съди за активността на протичащите в растенията фотосинтетични процеси, които отразяват състоянието на нормално развитие или стрес.





Фиг.4.43. Съдържание на пластидни пигменти в листа от пшеница, полски опит, Цалапица 2007г.


Фиг.4.44. Съдържание на пластидни пигменти в листата на пшеница, съдов опит, 2008


Фиг.4.45.Съдържание на пластидни пигменти в листата на пшеничени растения от полски опит, Цалапица 2008


На базата на химичния анализът на растенията (фиг.4.43.) показва, че хлорофилното съдържание в листата е в границите на нормалното за културата. Получените резултати показват, че съдържанието и на двата изследвани пигмента- хлорофил а и хлорофил b при повечето от ненапояваните варианти е по-високо от колкото при поливните условия. Вероятна причина за това е така нареченият ефект на разреждането, длължащ се на намалената или увеличена концентрация на клетъчния сок, зависеща от промяната на почвената влажност. В условията на полски опит с пшеница във фаза братене най-високо е съдържанието на хл.а и хл. b при сортовете Славея, Ивета и Неда. Съдържанието на каротеноиди е приблизително еднакво при всички сортове, като най-високо е за Аглика (фиг.4.44.). По-чувстително намаление на хлорофил а и b при неполивни условия се наблюдава при сортовете Болярка, 93/223, и Славея, които се проявяват като по-чувствителни към засушаване. При сортовете Садово 1, Милена, Аглика при ненапоявания вариант съдържанието на хлорофил а е с по-високо спрямо напоявания вариант, т.е. те са по-устойчиви към засушаване и високи температрури (фиг.4.45.). При поливни условия съдържанието на хлорофил а нараства при почти всички сортове като най-чуствително е при сортовата линия 93/214 и сорт Лазарка..

Съдържанието на пластидни пигменти в листата на сорта Садово1 в условията на определените температурни различия между въздуха и посева (фиг.4.46.), съвпадат с тези на пролина (фиг.4.42.). Най-добри показетели са отчетени при dТ=+1, а най-ниско dТ=-1. Това още веднаж потвърждава, че пластидните пигменти, подобно на пролина са надежден индикатор за стрес.


Фиг.4.46.Съдържание на пластидни пигменти в листата на пшеничени растения от полски опит, Цалапица 2008 г.



Направени са изследвания за електролитното изтичане, като при напояваните варианти то е по-малко от колкото при неполивните. Определено е и количеството на захари в листа от пшеница.

На базата на изучаваните параметри, индикатори за воден стрес при растенията може да се каже, че по отношение на всички показатели- съдържание на пролин, пластидни пигменти, електролитно съдържание и съдържание на захари в тъканите на листата като най-устойчиви спрямо засушаване са следните сортове и сортови линии пшеница 93/223, Ивета, Аглика, Славея и Галатея.


7. Влияние на поливния режим и почвено-климатичните условия върху качеството на продукцията на полски опит с пшеница

Направени са анализи за качеството на зърното; стъкловидност, хектолитрова маса, маса на 100семена (стр.94-99).

Напояването повишава масата на 1000 зърна, както и хектолитровата маса.

Стъкловидността е сортов признак, но много силно се влияе от условията на формиране и най-вече узряване и прибиране на зърното, както и от почвено-климатичните и метеорологичните условия на района и годината. За част от сортове и в двете години тя е по-висока при поливни условия, а при другата полвина- при неполивните.

Направените почвени азнализи преди и след залагане на опитите показват че приложените поливни режими при пшеницата не влошават химичните свойства на почвата.


III.Б. Изследвания със соя

9. Влияние на поливния режим върху развитието и добива при съдов опит със соя

При съдовите опити със соя, както при пшеницата са правени биометрични измервания по време на вегетацията. При съдовия опит са получени следните добиви.



Фиг.4.59.Тегло зърно, съдов опит със соя, 2006г.




Фиг.4.60.Височина и сухо тегло на растенията- съдов опит със соя 50%ППВ, мулчирано с дървени трици -2006


Фиг.4.62. Сухо тегло средно на едно растение и зърно от съдовите опити, 2008г.





Най-ниски стойности са отчетени във вегетационната къща, кето се дължи на посочените по-горе причини. При поставянето на съдовете през втория период във фитокамера при влажностен режим на почвата 80%ППВ, отношението е по-ниско, независимо от това, че добивът от зърно е по-голям от този при 50%ППВ, тъй като биомасата е доста по-висока (фиг.4.63).

При поставените във фитокамера при почвен и въздушен воден дефицит през две фенофазаи, повечето от сухите тегла на зърното са най-високи във вегетационната къща (фиг.4.59). Изключение прави само генотипа С/10, поставен във фитокамерата през периода на бобообразуване, което вероятно се дължи на това, че той е по-ранозреещ и е бил прикючил своето развитие, при поставянето му в камерата. При проведения съдов опит с влажностен режим 50%ППВ, мулчиран с дървени трици на (фиг.4.60), най-големи височини са отчетени за вариантите, мулчирани с трици, което вероятно се дължи на по-благоприятния влажностен режим. Като цяло триците не оказват влияниве върху теглото на зърното, изключение прави само генотип С/6. Подобряването на влажностния режим чрез мулчиране води до нарастване на биомасата на растението. Това от своя страна се отразява положително върху сухото тегло на цялото растение. То е най-високо за генотип С/6. Теглото зърно средно от едно растение (Фиг.4.62.) е най-ниско за растенията от вегетационната къща, тъй като през вегетационния период на соята през тази година температурите са доста високи там- до 45оС (Фиг.3.6.) и с висок температурна амплитуда до 20оС, освен това те най-дълго престояват там, докато във фитокамерата са поставяни за 1 фенофаза. За растенията при поддържан влажностен режим 80 % ППВ теглото зърно се понижава при престоя във фитокамерата по време на цъфтеж-бобообразуване, а при тези с влажностен режим 50% ППВ- при престой в камерата през периода наливане на зърното- зреене.




Фиг.4.63. Отношение ''сухо тегло зърно-сухо тегло цяло растение'' от съдов опит със соя, поставени във фитокамера, 2008г.




10. Динамика на почвената влажност при полски опити със соя
При проведените полски опити със соя, динамиките на почвената влажност, отчетена по-показания на ГБ е показана графично. Динамиката на почвената влажност в ненапоявания вариант се определя от валежите и фазата на развитие (фиг.4.64.). До началото на юли има добра естествена влагозапасеност. След безвалежен период влажноста се движи около 50%ППВ. Валежите в края на юли и началото на август покачват влажността на 20, 40 cm до ППВ. През средата на август влажността спада почти до ВЗ на 20 cm и малко по-високо от ВЗ за другите дълбочини. Падналите валежи през септември покачват влажността сомо на дълбочина от 20 cm.



Фиг.4.64. Динамика на почвената влажност в ненапояван вариант, полски опит със соя-Цалапица 2006г.


Фиг. 4.67. Динамика на почвената влажност в оптимално поливания вариант, полски опит соя, Цалапица 2006г.


Фиг. 4.68. Динамика на водния потенциал на почвата във вариант с четири поливки и по-висока поливна норма, полски опит соя, Цалапица 2006г

Независимо от падналите валежи и подадените поливки в оптимално напоявания вариант, през юли има период, когато влажността е под оптималната. През август тя е в границите на оптималната влажност (Фиг.4.67). Тензиометрите, като по-чувствителен уреди при високи влажности, използвахме за оценка на водния режим на почвата в най–влажния вариант - с 4 поливки и поливна норма 80 mm, за разлика от предходните, където тя е 60 mm. Независимо от това водният потенциал на почвата (ВПП) на дълбочини 40 и 70 cm между предпоследната и последната поливки спада до - 70 000 Ра, а в края на август и септември - до 60 - 70 000 Ра (Фиг. 4.68.).

Поради падналите валежи през 2007г. е подадена само една поливка. В резултат на това са реализирани само пет варианта на напояване.





Фиг.4.69. Влажност на почвата в неполивен вариант (Вар.1.) полски опит соя, Цалапица 2007г.



Фиг.4.72. Влажност на почвата при варианта с m =1,0 (Вар. 4) полски опит соя, Цалапица 2007г.

При ненапоявания вариант в началото на август влажността се движи около ППВ в четирите дълбочини (фиг.4.69). От средата до края на август тя рязко спада за слоя 20сm, като достига до ВЗ. Падналите валежи в средата на септември я покачват до ППВ. До края на вегетацията падналите валежи поддържат влажноатта постоянна за слоя от 100 сm. Подаването на поливка от 60mm повишава влажността и на четирите дълбочини от 14 % до ППВ (фиг.4.72).

Падналите валежи през 2008г. не надвишават 30mm и позволиха реализирането на четиринадесете варианта на напояване.




Фиг. 4.74. Динамика на почвената влажност в неполивен вариант (Вар. 1.) полски опит соя, Цалапица 2008г.


Фиг.4.75. Динамика на почвената влажност в оптимално поливан (Вар.4) (m=1.0) полски опит соя, Цалапица 2008г.


При ненапоявания вариант (Фиг.4.74), в резултат на активното нарастване на водопотреблението на културата и повишаването на температурите през месец юни влажността спада рязко като достига до ВЗ за горните два слоя. Валежите през юли я покачват почти до ППВ, след което към средата на август тя спада отново до ВЗ.

При подаване на три поливки с оптимална поливана норма от 60mm почвената влажност се движи около ППВ. В началото на септември поради липса на валежи и поливки влажността на почвата спада почти до ВЗ (Фиг.4.75).

      • Растежни показатели и добив при полски опит със соя

При проведените полски опити със соя бяха отчетени растежните показатели и добивът по варианти.



Фиг.4.87. Добив от полски опит със соя сорт Даниела, Цалапица 2007г


Фиг.4.88. Зависимост ”относителен добив/y/-относителна поливна норма/m/”, полски опит със соя, Цалапица 2007г.


Фиг. 4.84. Добив от полски опит със соя, Цалапица 2006г.


При всички варианти добивът е най-висок при оптимална поливна норма, при неполивни условия най- висок добив е получен за генотип С/6 с нитрагин-261 kg/dka, сорт Даниела и генотип ОН/5. При вариантите с пропусната първа поливка във фаза цъфтеж най-висок е добивът при генотиповете ОН/5-345 kg/dka и С/6-324 kg/dka, при пропуснатата втора поливка добивът при генотип С/6 е почти еднакъв с този за генотип ОН/5. При оптимално поливания вариант при генотип С/6 той е 403 kg/dka, а за генотип ОН/5-401 kg/dka. Най-нисък е добивът от сорта OН/ Ходсон при всички варианти.

През 2007г. при петте относителни напоителни норми сухите тегла на листата и стеблата са най-високи за оптималната поливна норма (m=1), при другите варианти тези тегла са приблизително еднакви. Сухото тегло на бобовете нараства от неполивния към оптимално поливния вариант. При варианта с повишената поливна норма сухите тегла на трите показатели намаляват, което вероятно се дължи на преовлажняването на почвата и води до аноксия и хипоксия , кето затормозява развитиети на растенията. При добива (фиг.4.87.) се наблюдават същите тенденции както при биометричните данни, показани на фиг.4.85.

Н


Най-висок добив е отчетен за варианта с повишена поливна норма (вар.5) (фиг.4.91) следван от оптимално напоявания вариант (вар.4). Пропускането на поливка в периода на цъфтеж намалява добива (вар.6) повече от пропускането на поливка във втората фаза. Липса на достатъчно влага по време на цъфтежа води до окапване на част от цветовете и образуването на по- малко бобове. Пропускането на поливката във фаза наливане на зърно от своя страна води до образуването на по-дребни зърна. Пропускането или намаляването на поливната норма по време на третата фаза не оказва същствено влияние върху добива. Добавянето на трици не оказва влияние върху количеството на добива.

а базата на тези данни е получена зависимостта “относителен добив–относителна напоителна норма” (фиг.4.88.), която има обичаиния характер за този вид криви и е с коефициент на детерминация R2 =0.89.





Фиг.4.91. Добив от полски опит със соя сорт Даниела, Цалапица 2008г.







Фиг.4.92.а. Зависимост ''относителен добив-относителна поливна норма'' за вариантите от полския опит, полски опит със соя, Цалапица 2008г.

Фиг.4.92.б. Зависимост '' относителен добив-относителна поливна норма'' по фенофази полски опит със соя, Цалапица 2008г.


Зависимостта ''относителен добив-относителна поливна норма'' за вариантите от полския опит (фиг.4.92.а.) има характерния вид и е с висок коефициент на детерминация. Най-нисък е добивът при неполивния вариант и този с m = 0.35 от първата група варианти. От втората група с регулиран воден дефицит (фиг.4.92.б.) най-голямо е намалението на добива с 58% при пропускане на поливка във фаза цъфтеж, най-малко намалява добива с 6% за варианта с пропусната поливка през периода наливане на зърно-зреене и още по-малко (с 5 % и 4%) с намалените поливни норми (съответно 0.35 и 0.7) през същия този период.


Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница