Зависимост”Добив-Евапотранспирация” при полски опит със соя

11. Зависимост”Добив-Евапотранспирация” при полски опит със соя

Зависимостта “Добив –сумарна евапотранспирация”, при полски опит със соя от 2006г.(фиг.4.93), е с висок коефициент на детерминация R² =0.91. От графиката се вижда, че при повишаване на евапотранспирацията се покачва и добивът, като зависимостта между двете е линейна. Вероятно поради преовлажняване (през вегетацията на соята са паднали много валежи, през юни над 120mm а през август над 90mm-фиг.3.7) и загуба на вода от дълбока филтрация, се наблюдава намаляване на добива и евапотранспирацията през 2007г.(Фиг.4.94.а) коефициентът на детерминация е три пъти по-нисък в сравнение с предходната година R² =0.335. Най-нисък добив и евапотранспирация е отчетен за ненапоявания вариант, след което добивът рязко се покачва. Понижаване на добива се отчита и за варианта с пропусната поливка във фаза цъфтеж.

Като цяло добивите от соя, получени за 2007-2008г. са по-ниски от тези за 2006г, което вероятно се дължи на екстремните климатични условия, отчетени през двете години (Фиг.3.7; 3.8.).


Зависимостта „относителен добив-относителна евапотранспирация”, получена за 2008г. е с висок коефициент на детерминация R² =0.95 (фиг.4.96).



Фиг. 4.96. Зависимост „относителен добив- относителна евапотранспирация”, полски опит със соя, Цалапица 2008г.

При благоприятни за развитието на соята климатични условия (2006г). е видно че най-ефективно е използвана водата от ненапоявания вариант, което го прави и икономически най-изгоден за съответната година (фиг.4.97). По варианти на напояване ЕИВ е в граници от 0.62 до 0.75 kg/m³.

Получените данни при разилчни варианти на напояване, през различни фенофази показват, че при оптимално напоявания вариант добивът спрямо ненапоявания вариант се покачва от 40 до70%, като най-голямо покачване на добива от 57 до 70% е отчетено за ОН-гентиповете, които са отзивчиви на напояване. При пропускане на поливка през фаза цъфтеж загубата на добива спрямо оптимално поливания вариант варира от 5 до 32%, като най-голяма загуба е отчетена при генотип С/10, а най-малка при сорт ОН/Ходсон. Загубите на добива при пропускане на първата поливка са по-високи от тези при пропускане на поливка във фаза наливане на зърното. Това вероятно се дължи на факта, че най-критичният период от развитито на соята е периода на цъфтеж. Най-голяма загуба на добив е отчетена при неполивния вариант спрямо оптимално поливания, като тя достига до 41% ОН/5 и 36-37% за отзивчивите на наповяване генотипове.

Вариант	поливен режим	добив kg/dka.	Спрямо оптимално поливния вар.4, %	Спрямо не поливния вар.1, %
1	0	169,6	-20	0
2	0,35	174,3	-17	3
3	0,7	178,9	-15	5
4	1	210,8	0	24
5	1,35	177,1	-16	4

При ненапоявания вариант добивът намалява с 20% спрямо варианта с оптимална поливна норма m=1. При намалената поливна норма загубите варират от 15 до 17%, а при подаването на по-висока от необходимата поливна норма добивът от соя намалява. Най-голямо повишение на добива с 24% е отчетено за оптимално поливания вариант, следван от варианта с поливна норма 0.7 (5%).

вариaнт	поливен режим			добив kg/dka.	Спрямо оптимално поливния вар.4, %	Спрямо не поливния вар.1, %
	І период	ІІ период	ІІІ период
1	0	0	0	104	-58	0
2	0,35	0,35	0,35	160	-35	53
3	0,7	0,7	0,7	216	-13	108
4	1	1	1	248	0	138
5	1,35	1,35	1,35	259	4	146
6	0	1	1	206	-17	98
7	0,35	1	1	223	-10	114
8	0,7	1	1	240	-3	136
9	1	0	1	214	-14	105
10	1	0,35	1	226	-9	117
11	1	0,7	1	238	-4	128
12	1	1	0	233	-6	124
13	1	1	0,35	236	-5	127
14	1	1	0,7	238	-4	129

През 2008г. най-голяма загуба на добив от 58% е получена за ненапоявания вариант, следван от този с поливна норма m=0.35. При вариантите с пропусната поливка във фаза цъфтеж-бобообразуване се наблюдава по-голямо намалеие на добива до 17%, което е сходно с резултатите, получени от предходната година (табл.4.9.). При всички варианти се наблюдава повишаване на добива спрямо неполивния вариант.