Заседание софия, сряда, 12 декември 2012 г. Открито в 9,04 ч

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих се съгласил с това, което каза колегата преди малко – че Синята коалиция винаги е настоявала за преференциално гласуване, това е наша последователна позиция. Веднага искам да дам пример на колегите защо това означава повече демокрация. Ако ние искаме да има повече демокрация в България, трябва да приемаме такива предложения.

Ще използвам името на господин Шопов, който говори преди малко. Представете си, че като водач на листата на „Атака” в Пловдив се появи примерно Волен Сидеров, а не Павел Шопов. Тогава провдивчани, които безспорно биха искали личността на Павел Шопов да бъде на първо място, биха могли преференциално да гласуват за Вас, господин Шопов, и да вземат решение кой да ги представлява в град Пловдив. Това означава повече действаща демокрация. Хората в Пловдив искат Павел Шопов, някой сложил Волен Сидеров. Затова именно – искайки повече демокрация в България, ние сме за преференциално гласуване.

Госпожо Фидосова, обезпокоително е, че партията с мнозинство в Четиридесет и първото Народно събрание даде една преференция, която остана само на хартия. Гласувахте новия Изборен кодекс, приет с апломб, в него беше прието такова преференциално гласуване, но хората дори веднъж не можаха да гласуват преференциално. Следователно е дадено право, което дори веднъж не беше използвано, употребено реално. То реално пропадна. И сега какво се оказа? Някой в Партия ГЕРБ се уплаши от преференциалното гласуване и реши да го отмени.

Вижте, преференциалното гласуване е форма на отговорност. Отиваш на избори в своя роден град и хората те питат какво си свършил и какво смяташ да свършиш. Те избират измежду 20-30 имена. Това е възможност гражданското общество да подрежда листите, а не партиите. Тогава всеки един човек ще може да каже в дебат пред хората какво е свършил и ако не ги убеди, те да изберат следващия, някой друг от тези 20 имена. Когато хората разберат, че от тях зависи повече – това е главното послание, ако разберат, че не Партия ГЕРБ, не Синята коалиция, не Коалиция за България, а хората решават кои да са техните депутати и че последните могат наистина да бъдат първи, тогава участието в изборите ще бъде по-голямо. Стимулът хората да гласуват ще бъде по-голям. Когато разберат, че не Станишев, не Бойко Борисов, не Синята коалиция, не някакви лидери и апаратчици определят водачите, а хората вземат тези решения, тогава желанието за участие в изборите ще бъде много по-голямо, конкуренцията ще бъде много по-голяма и по-истинска.

В момента въпросът е повече или по-малко демокрация. Разбирам, че Партия ГЕРБ се обявиха за по-малко демокрация.

Интересна ни е позицията на БСП, въпреки че слушах един техен представител. Мисля обаче, че като цяло и те са за по-малко демокрация, но мога да греша.

Интересно ми е и другите партии да се самоопределят – и ДПС да се самоопредели, „Атака” – разбрахме, те категорично са за по-малко демокрация. (Реплики от КБ и ДПС.) Господин Шопов обясни. До това опират нещата. Иначе всички ние казваме на гражданското общество: „Искаме да участвате, каним Ви в инициативи”, ето днес правихме кръгла маса. Но когато опре хората наистина да могат да решават, да определят своите народни представители, да имат повече власт гражданите и гражданските организации, не смеете да им я дадете.

От какво Ви е страх?! Само страхът може да бъде причина да не се даде такава власт на гражданското общество – нещо, което ГЕРБ са обещавали на хората. Не само са го обещавали, но са го и записали в Изборния кодекс. Сега обаче идва моментът на истината и в него Вие не издържате да удържите на Вашето обещание.

Аз Ви призовавам, колеги, да преосмислите тази позиция и да гласувате за запазване на преференциалното гласуване. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?

Господин Шопов, имате думата за реплика.

ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Недейте, господин Димитров, да се опитвате да вбивате партийни клинове и интриги. На това Вие сте царе. Не го казвам с лошо чувство, а с повече хумор. Вие знаете как става това, това Ви е стихията и затова сте стигнали до това дередже. Не се опитвайте обаче да казвате, че този текст е пробата за демократичност и недемократичност, защото просто не е така. Същите бяха доводите и в предишното Народно събрание, ако си спомняте. Казах Ви доводите, всъщност подбудите. Те бяха тясно вътрешнокотерийни, партийни и бяха как да се натрие носът на едната група от СДС. Сега всъщност това са пък приятели. Спомням си каква беше технологията на вътрешнопартийната ежба и вражда.

Казах Ви: критерият за нас е, че това гласуване, което се проведе на няколко пъти, не издържа и не доведе до никакъв съществен резултат, до никакви пренареждания, до абсолютно никакво преминаване на хора от по-задно място в листата по-напред, поради това че избирателите ги подкрепили в по-голяма степен. Всъщност животът отхвърли тази идея и няма смисъл да усложняваме избирателния процес, избирателната процедура с несъстоятелни неща. Това е нашият довод, а не критерият демократичност и недемократичност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.

Господин Димитров има думата за дуплика.

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Благодаря на колегата Шопов, от репликата на който разбирам, че внимателно е слушал моето изказване.

И в този смисъл, господин Шопов, не използвайте думата „дередже”. Като една патриотична партия използвайте „състояние”, „положение”. Някак си не е подходящо за патриотична формация.

Извън шегата, която си позволих, за която моля да ме извините, искам да кажа следното нещо. Когато има преференциално гласуване, това е и форма на отговорност. Избрал си едни хора – каква работа са свършили? Този, който е първи, свършил ли е това, което е обещал. Този, който е втори, изпълнил ли е своите ангажименти? Работил ли е в комисиите, в парламента, където сме го сложили, където е бил? Направил ли е това, което е обещал? Тези хора, които пък не са в парламента, искат да бъдат там – какво предлагат, какво отстояват, какво смятат да направят? Така отговорността става индивидуална. Всеки носи индивидуална отговорност в листата. И забележете, след гласуването ще е ясно кой колко гласа персонално е получил, което също е форма на отговорност.

Това Вие го заменяте с една партийна система – каквото кажат партиите. Партията казва: „Гошо е първи” – Гошо става първи. Няма значение той дали е подходящ, какво е мнението на хората, дали има по-ценни хора в листата оттук нататък. За мен това опира наистина до повече и по-малко демокрация. Всичко друго е да се лъжем и да си заравяме главата в пясъка.

Вижте, аз не се сърдя на „Атака”. Възприемам Вашата позиция. Вие сте патриотична, националистична партия. Допускам, че смятате, че знаете повече от гражданското общество. Това го приемам. Затова се обръщам не към Вас, господин Шопов, а към ГЕРБ. ГЕРБ е партия от Европейската народна партия, която би трябвало да споделя ценностите за повече демокрация, за повече конкуренция, за лична отговорност, всеки, който е кандидат за депутат, да носи лична отговорност какво е свършил, какво е направил, добре ли се е представил, работил ли е, колко пъти е вземал думата в парламента, какви предложения е направил? Имал ли е лобистки залитания, нямал ли е? Продавал ли се е, не се ли е продавал? Бил ли е честен и мъдър, не е ли бил?

За всички тези въпроси се носи политическа отговорност. Като няма преференциално гласуване, тази отговорност става на партията. Но не става никога индивидуална за хората, които се кандидатират. А ние искаме да бъде и индивидуална. Както да бъде на партията, което е неминуемо в една демократична система, да бъде и на всеки един кандидат – той да си носи отговорността и да види колко гласа той е получил.

Така че, уважаеми дами и господа, благодаря още веднъж за репликата на колегата, която ми даде възможност да говоря още веднъж по тази тема. Призовавам Ви да преосмислите своята позиция, защото утре ще Ви питат защо ГЕРБ, която управлява България в момента, даде това право, обяви се за демократи и после се отрече? Защо се отрекохте, колеги? Защо се отрекохте?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други народни представители?

Заповядайте, господин Курумбашев. Имате думата за изказване.

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да започнем този разговор със случаите, когато имаме и мажоритарно, и пропорционално гласуване. Много често ние оценяваме един кандидат за кмет, например, и казваме: „Този човек получи повече от листата на партията, която го е предложила, или получи по-малко гласове.”

Когато имаше мажоритарни кандидати в изборите през 2009 г., също се оценяваше един кандидат и по това дали той е получил повече гласове от партията, която го е издигнала, или не. Имаше възможност за персонална оценка. Тук идва въпросът до кой е по-важно да си близък – до партийната централа, до партийния лидер, или до тези, които гласуват на изборите?

Уважаеми колеги от ГЕРБ, Вие предпочитате да Ви подреди Вашата партийна централа, а не Вашите избиратели. Така ли е? Ако на първия избор до голяма степен хората са гласували за учителя и вожда и много хора не са били познати по избирателните си райони, но въпреки това са били избрани, сега вече като народни представители, които имат по четири години, мисля, че всеки един може да получи една справедлива оценка от своите избиратели – дали биха искали той да повтори своя мандат или биха искали да гласуват за някой друг, който досега не е бил народен представител.

Възможността за преференции дава възможност да се направи смесен избор. От една страна партийната централа казва: „Ние си представяме, че листата трябва да бъде подредена така”, от друга страна избирателят казва: „Да, това предложение е интересно, но аз смятам, че тук трябва да се направят едно, или две, или три размествания.” Така всъщност действа механизмът, че е уважено и предложението на политическата партия, и, от друга страна е уважено мнението на избирателя. Иначе, ако искате, дайте дори да не пишем никакви имена в листите. Просто ще пише „БСП”, „ГЕРБ”, „ДПС” и накрая: тази партия печели 8 мандата, тая – 9. Ако искат партийните централи даже да вземат да напишат след изборите кои са избрани.

Освен това Вие наистина бяхте привърженици на това да има преференция и тя да не е безсмислено висока, защото има и такава имитация на демокрация – да, да има преференция, но тя е толкова висока, че никой не може да я постигне. Между другото, аз също съм гласувал като избирател, с преференция – с голямо удоволствие отбелязах един път последния.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): И защо?

ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Защото този последен аз го познавах и смятах, че е най-достоен. И смятах, че трябва да пререди предишните преди него.

Питам се защо това право трябва да бъде отнето на българския избирател, след като един път вече е било подкрепено? Или ние тук непрекъснато се занимаваме да се обясняваме за това, че избирателят не е компетентен да подреди листата. Слушам, че за референдума за Белене, той не е компетентен да вземе решение. А кой е компетентен? Кой е компетентен, освен суверенът? Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики към изказването на господин Курумбашев? Не виждам желаещи.

Други народни представители, които искат да вземат отношение по текста?

Заповядайте, господин Василев.

ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.

Монетата има обаче две страни. Аз съм склонен да се съглася с доводите на посттоталитарните партии отляво и отдясно в полза на преференциалната система. Да, тя има някои предимства. Те са точно такива, каквито Вие ги говорите. Само че преференциалната система има и огромни недостатъци. И затова взимам думата – за да ги кажа и да може тези, които следят дебата, не само за информация на пленарна зала, евентуално и гражданите, да разберат предимството и недостатъка на преференциалната система.

Големият недостатък на преференциалната система е, че предвид действащата избирателна система „Хеърни-Майер” бяхме свидетели как за 41-то Народно събрание по тази система влязоха народни представители, те са тук, в залата, с по 2-3 хиляди гласа. Аз пак го казах, и на обсъждането в Правната комисия – ако действа такава преференциална система, както да речем със 7%, това би означавало, че със 140 или 150 гласа преференции един човек от листата би могъл да изпревари всички останали и да влезе в парламента. Аз лично смятам, че не е редно в парламента да влизат народни представители с по 140-150 гласа, колкото впрочем е едно село, в което дори нямат право да си изберат кмет и им го назначават, а един човек, който контролира едно село, примерно един арендатор, ще може да се самоизбере за народен представител. Това е недостатъкът, господин Курумбашев. Иначе разбираме преимуществата на тази система.

По въпроса за мажоритарността обаче искам да добавя още нещо в контекста на дебата, който се води. Мажоритарните системи понякога са много опасни за демокрацията. По принцип те работят в полза на най-голямата партия. И тук не е само примерът с управляващата сега Партия ГЕРБ. Нека да се върнем в историята и да видим какви са били избирателните системи преди 1945 г. Ще видите, че тогава мажоритарната система много често се е използвала в България и са се провеждали избори изцяло по мажоритарна система!

Забележете, дами и господа, че точно в тези периоди – преди 45-та година, по мажоритарна система на власт са идвали режими, които историята определя като авторитарни. Не искам да изброявам имена на големи български държавници, които са били в тази зала, дошли на власт именно по силата на мажоритарна система.

Затова смятам, че тези писъци вдясно, от страна на десните посттоталитарни партии, за заплаха за демокрацията просто не са верни. Демокрацията в България винаги е била в опасност, когато са се прилагали чисти мажоритарни системи.

По отношение на Вашата партия – Вие видяхте от много демокрация докъде я докарахте. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики, колеги? Няма.

Други народни представители? Няма желаещи.

Дискусията е закрита.

Преминаваме към гласуване.

Припомням на народните представители, че има § 3 по вносител с определено съдържание.

Предложението на госпожа Мая Манолова, подкрепено от комисията, е този параграф по вносител да отпадне и по същество ни се предлага нова редакция на § 3, докладван от докладчика, който да стане § 1.

Поставям на гласуване § 1 в редакцията му по доклада на комисията.

Гласували 96 народни представители: за 72, против 17, въздържали се 7.

Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народния представител Петър Хлебаров за създаване на нов § 3а със следното съдържание:

„§ 3а. В чл. 7 ал. 2 се отменя.”

Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.

Гласуваме предложението на господин Хлебаров, което комисията не подкрепя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласували 77 народни представители: за 2, против 53, въздържали се 22.

Предложението не е прието.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Предложение на народните представители Христо Бисеров, Митхат Метин и Четин Казак за създаване на нов § 3а:

В чл. 11, ал. 1 думите „неделен ден” се заменят с „неработен ден за цялата страна”.

Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи да вземат отношение народни представители?

Заповядайте, господин Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаеми дами и господа! Може би на пръв поглед се задава въпросът: защо е това предложение? Идеята ни е следната. Кметските избори в София бяха много ярка демонстрация на това как избори в неделя се използват, за да се създаде хаос. Знаете, че всички членове на секционните комисии, в София 1500 ли бяха – да не сбъркам, на другия ден са на работа или ако не всички – три четвърти от тях.

Този хаос нямаше да бъде такъв и ГЕРБ нямаше да има възможност да го създаде, ако изборите бяха в събота и хората бяха спокойни, че могат да отидат да проконтролират документите от секционните избирателни комисии. А не народни представители от ГЕРБ да разнасят чували с изборни бюлетини, с изборни книжа и да се стигне дотам, че наблюдателите от ОССЕ изрично да подчертаят, че това е била изключително грозна картина.

Ние продължаваме да твърдим, че изборите в София не бяха спечелени на първи тур. Те бяха фалшифицирани чрез създаване на хаос в най-голямата избирателна комисия в страната ни – в Общинската избирателна комисия на София. Повтарям, това е единственото ни съображение. Няма какво друго да бъде! Хората, които са в комисиите, които са ангажирани с изборите, да знаят, че следващият ден би могъл да бъде пак почивен.

Изборите, проведени в събота, са много по-добър вариант, отколкото изборите, проведени в неделя. Петък ще бъде ден за размисъл. Така че няма никакви проблеми от гледна точка на такива съображения.

Предложението е именно в тази посока – за да се гарантира честността на изборите, е по-добре да приемем този наш текст. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики?

Заповядайте, господин Лазаров.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Просто искам да напомня за две съдебни решения. Тук някой говори за фалшификация, за честност на изборите, за двама депутати, които носели едни чували, ама те ги носели пред очите на не по-малко от 200 журналисти с камери! Някой тук иска да ни втълпява, че правели изборни манипулации!

Искам да напомня първото засега, за толкова години, решение на Конституционния съд, който се произнесе по отношение на „изборни фалшификации” и приключи с пренареждане на мандатите!

Ако някой пък толкова твърди за големите „фалшификации” на изборите в София, защо пропусна да каже имаше ли жалба в съответния съд по отношение на тези избори и как приключи, как се произнесе съдът?

Повтарям, решението на Конституционния съд се произнася относно „изборни фалшификации” на парламентарни избори. Единственото решение за 20 години! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Ципов, имате думата за реплика.

КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Бисеров, защо в един район на София, където миналата година имаше 74-ма представители на секционните избирателни комисии от Движението за права и свободи, в 17,00 ч. те си тръгнаха по команда от избирателните комисии, не останаха за подписването на протоколите, не останаха да занесат протоколите и изборните книжа в Общинската избирателна комисия?

Моля Ви да ми отговорите на този въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искам да напомня на народните представители, че все пак става въпрос дали в събота, или в неделя да са изборите, защото дебатът тръгна някъде другаде.

Трета реплика има ли?

Дуплика – господин Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин Лазаров, изобщо не става въпрос за манипулации! Става въпрос за фалшификации – за това става въпрос! За това – чрез отстраняване, чрез създаване на неудобства, пречки за нормалната работа! Това направихте Вие! Не дадохте възможност на секционните избирателни комисии в София да работят нормално! Вие ги поставихте в екстремна обстановка – вкарахте между хората Вашите народни представители! Те не са отишли там да помагат! Отишли са да помагат за фалшификацията на изборите. За това става въпрос!

Колкото до Конституционния съд, той не констатира никакви фалшификации! Конституционният съд констатира, че част от протоколите не са подписани от длъжностните лица, изпратени от българската държава! Избирателите нямат никаква вина за това, че Конституционният съд не зачете техния глас. Ако някъде имаше фалшификации, те бяха най-вече в София, откъдето е избран господин Ципов.

Затова вземате думата – защото е във Вашия избирателен район!

КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Точно така, защото всичките Ваши представители си тръгнаха!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Народният представител Четин Казак пръв поиска думата. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)

Добре, господин Миков – записвам всички по реда на заявките.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.

Уважаеми колеги! Аз не разбирам защо, ако сте добросъвестни и добронамерени, не подкрепяте това предложение? Защо не предвидим повече гъвкавост за президента – президентът Росен Плевнелиев, при насрочването на следващите избори? Може да се прецени, че съботният ден е по-подходящ от неделния. Защо да не му оставим тази малка свобода? Нищо, че неговата длъжност е протоколна и от него нищо не зависи. Ами дайте му възможност нещо да зависи и от него – той да реши, да избере между събота и неделя, ако сте добронамерени, добросъвестни и нямате задни мисли.

КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): А Вие?

ЧЕТИН КАЗАК: Проблемът е, че Вие имате такива, защото това, което прокарахте в Правната комисия, върви именно в посоката, за която спомена господин Бисеров.

След малко ще видим, че предвиждате да се изместят началото и краят на изборния ден с един час напред.

Господин Бисеров, изборният ден вече няма да започва в 6,00 ч., а в 7,00 и няма да завършва в 19,00, а в 20,00 ч.

Нали знаете какво следва от всичко това за броене, за протоколи, за носене в късните или ранните часове на понеделник? Тези членове на секционни комисии, на ОИК или на РИК в ранните часове на понеделник, когато ще бързат за работа, ще трябва да броят, да изготвят протоколи.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Те са освободени.

ЧЕТИН КАЗАК: Как ще са освободени? Моля Ви се.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви се, ще имате възможност за реплики.

ЧЕТИН КАЗАК: В секционните комисии не са освободени. Моля Ви се. Те ще броят и ще бързат за работа. Смятайте каква ще я свършат.

Именно за да избегнем всичко това (да оставим настрана нашите подозрения, че това е целенасочено, за да се фалшифицират точно в тези часове, там – между секцията и ОИК или между секцията и РИК, когато се носят чували, протоколи, придружавани, пък непридружавани, само секретарят, само председателят), нека да улесним практически всички членове на избирателни комисии.

Ако е в събота, хората знаят, че в неделя ще си починат и спокойно ще могат да стоят до последно, да си свършат добросъвестно работата и да се допуснат по-малко грешки, да се дадат по-малко поводи след това за оспорване на резултатите.

Аз Ви призовавам, ако нямате някакви задни мисли, ако нямате някакъв подтекст, за който спомена господин Бисеров, докажете го, като подкрепите нашето предложение. То е съвсем, съвсем добронамерено и цели именно да премахне тези практически затруднения. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.

Народният представител Рамадан Аталай има думата.

РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, виждам, че вече сме уморени. Затова имам чувството, че аргументите, които моите колеги представиха преди това, не бяха чути – гледам, че по-голяма част от колегите се занимават с айпадите си, други сигурно вече бързат да се прибират.

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Нали нямаш задни мисли?

РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, ако ще говорим за задните мисли, не се предлагайте пред ДПС. (Оживление.) Моите уважения.

По отношение на законопроекта искам да говорим много сериозно. Законопроектът, който е представен пред нас, не предполага да се смеете за това, което си надробихте.

Нашето предложение, колеги, е – за да не се случи точно така, както е сегашната ситуация в залата, в неделния ден, за да не се уморите Вие и да си карате членовете на секциите, защото на тези избори ГЕРБ караше членовете на секциите, обучени в школата в Симеоново, в различни краища на България – да Ви създадем такава обстановка, да можете да се възползвате от тези неща, да ги карате спокойно още в петък, за да отидат в определени населени места, където не познават нито ситуацията, нито членовете на секционните комисии, нито ги интересува състоянието на хората, които ще отидат да гласуват там!