Здравната каса между "Развигор" и съда

Той избра да танцува сам

"Продължаваш, ако те разстрелят - разстрелят, толкова е просто." С тази перифраза на част от предсмъртното стихотворение на Никола Вапцаров и по лекарски циничен Петър Москов обясни оставането си във властта, след като партията му ДСБ взе решение да излезе в опозиция. В "безмилостно жестоката борба" (по Вапцаров), която министърът на здравеопазването поведе срещу партията си под предлог да спасява Бойко Борисов, правителството му и управляващото мнозинство от "предсрочни парламентарни избори", Москов засега изглежда само прострелян.

Веднага след обявяването на решението на ръководството на ДСБ за излизане в опозиция и оставането на Москов на министерския пост миналата събота вечерта на стената на профила му във фейсбук се появиха мнения на хора в двете крайности. Едни го подкрепяха за решението му да остане на министерския пост. Други обаче го нарекоха предател. Такива бяха и коментарите на общинските съветници от ДСБ по време на семинара в Поморие, където се разигра драмата. Или поне на тези, които се бяха отърсили от шока. "Това е предател", нарече го мъж, докато Москов пушеше на терасата в хотела в Поморие. Имаше и такива, които ги болеше. "Цяла нощ не можах да спя. Толкова ми е мъчно. Даже плаках", сподели общинска съветничка в разговор със своя колежка. Макар че остана член на ДСБ, разривът на Москов с партията изглежда необратим. От формацията твърдят, че арбитражът, който взема решенията какви наказания да налага на партийните членове за нарушения на устава, вече е сезиран.

Оттук нататък дали раната на Москов ще се излекува с политическо бъдеще в ГЕРБ, или ще получи смъртоносния втори куршум ще решава Бойко Борисов. Премиерът може да оцени постъпката на Москов да предаде партията си в съдбовен момент по достойнство. А Борисов обича да отвръща с лоялност на направилите подобен жест. Така стана с кмета на Добрич Детелина Николова, която изненадващо загуби местните избори. За да й се отблагодари за това, че през 2007 г. изневери на партията си НДСВ и се присъдени към ГЕРБ, Борисов отстрани от поста областен управител на Добрич партиен член на ГЕРБ. Но премиерът може и в един момент да реши, че Москов не се справя с рисковия сектор здравеопазване и да го смени, така както направи със съпартиеца му д-р Стефан Константинов.

Какво са си казали Радан Кънев и Петър Москов в колата на път за семинара в Поморие, по време на който се проведе заседанието на ръководството на ДСБ, знаят само двамата. Някъде по пътя обаче Москов пусна онази песен в профила си във фейсбук на Франк Синатра My way, с която на практика даде отговор на въпроса ще остане ли с партията си, или ще премине в лагера на ГЕРБ.

Когато оттегли подкрепата си от правителството след бламирането на промените в конституцията, Радан Кънев беше почти сигурен, че Москов ще напусне министерския пост. Поне такава информация се разпространяваше сред депутатите от ДСБ. Част от тях обаче имаха съмнения, че Москов ще вземе това решение. Основания в тази посока им даваха демонстративно близките отношения между Бойко Борисов и здравния министър. През август Москов се появи на пресконференция в министерството с фланелка на любимия си английски отбор "Арсенал" в чест на победата му над "Челси" - любимият английски клуб на Борисов. За закачките между двамата на тема футбол пръв заговори премиера. "Излъгах Москов. Горкият, обича да се хваща на бас с мене за мачове и се пропих - хващаме се все на бутилка уиски. Ама виж какво е да си здравен министър - заедно с бутилката ми слага в пликчето лекарство за черния дроб. Но аз не пия. В събота беше заложил за "Ювентус" срещу "Барселона" и пак загуби", каза министър-председателят през юни по "Нова телевизия".С бутилка уиски Москов вероятно омилостиви Борисов и за пожарите около здравните закони, както и за прословутия си статус във фейсбук "Плевен падна", който той си написа след победата на кандидата на реформаторите за кмет на града Георг Спартански и който вбеси премиера. Футболът обаче не е единствената обща тема между двамата. Напоследък Москов често придружаваше Борисов при откриването на различни строителни обекти и все по-често пътуваше в неговия автомобил - една от най-видимите демонстрации на близост до премиера. Депутати от ДСБ тълкуваха това като опит на Борисов да вбие клин в отношенията между лидера на партията Радан Кънев и заместника му Москов. Ако това е била целта, то "ухажването" на Москов се оказа успешен ход за премиера. "Решението на Москов (да остане министър - бел. ред.) е интересно и изненадващо в някакъв смисъл, защото той е като l'enfant terrible на тази партия, артистичният неуправляем с публичен рейтинг, има някакъв дар, оспорим за театрално присъствие на политическата сцена, една демонстрирана мъжка дружба, едно своеобразно кокетство между Борисов и Москов, което трудно се проследява. Те са на един акъл", обобщи психиатърът Николай Михайлов пред bTV, който преди години беше член на ДСБ, решението на Москов да остане верен на премиера.

10 години в опозиция стигат

Москов има своите аргументи за този избор. "Нямаме никакво разминаване по политиката и преценката за това, което се случи, с Радан, а имаме разминаване по начина, по който ще се продължи", казва той. И добавя: "ДСБ се създаде в опозиция и 10 години беше в опозиция. За това време доста хора се отказаха от партията, защото не виждаха политически смисъл да членуват в нея." И се зарича да направи всичко възможно да промени това.

Москов вече е правил веднъж опит да намери смисъл в друга политическа сила. Преди три години той водеше разговори с Меглена Кунева да се присъедини към новосформиращата се нейна партия. Тогава обаче тя заложи на другите членове на ДСБ, които решиха да преминат в ДБГ - Петър Николов, Прошко Прошков, Христо Ангеличин и Даниел Митов. Според депутати от ДСБ, защото тогава те успяха да отцепят цели структури от партията, а Москов преговарял с Кунева сам. Освен това двама от тях - Прошков и Ангеличин, бяха и общински съветници в Столичния общински съвет и чрез тях формацията й получи и представителство в управлението на София.

Преди това обаче между Прошков и Москов имаше сблъсък. Те участваха във вътрешните избори на ДСБ за определяне на кандидата за кмет на партията, който щеше да се състезава със СДС за общата номинация на "Синята коалиция" за кметските избори през 2011 г. Вътрешнопартийният вот беше спечелен от Прошко Прошков в съотношение 60% към 40%. Независимо че в полза на Москов работеше партийният апарат в централа на ДСБ. Тогава всички бяха толкова убедени, че Москов ще спечели, че плакатите му като кандидат за кмет на София бяха отпечатани и разлепени по централните софийски улици. Част от тях сега смятат, че тогавашният лидер Иван Костов умишлено е целял този сблъсък, за да предизвика раздор между тях. Тогава Москов стана общински съветник в София. Заедно с Радан Кънев влезе и в ръководството на ДСБ по предложение на Костов. След неуспеха на парламентарните избори през 2013 г. и оставката на Иван Костов от лидерския пост в ДСБ Москов лансира идеята партията да се управлява от двама съпредседатели - Радан Кънев и той. Костов обаче отхвърля тази идея, като казва, че уставът на ДСБ не позволява това. Така при предварителното обсъждане кой да го наследи се стига до решението Кънев да бъде избран на поста. Кандидатът на Костов Илко Семерджиев няма необходимата подкрепа в партията. След избора на Кънев той посочва Москов за един от заместниците си. Подобно на настоящия лидер на ДСБ и Москов е учредител на формацията от сдружение "Диалог" - гражданското формирование, от чиито редици дойде инициативата бившият премиер и лидер на СДС Иван Костов да създаде новата партия ДСБ. За разлика от Кънев обаче Москов никога не се е вълнувал от партийната работа. "Не обичаше партийните събрания и срещите с активистите. При него я нямаше емоцията ДСБ. Презираше т.нар. от него сектантски дух на партията", казва за Москов депутат от блока.

Вероятно по тази причина и решението да остане във властта не е обмисляно дълго. Присъствали на заседанието на ръководството на ДСБ разказаха, че още в началото той заявил, че оставането му на министерския пост няма алтернатива и не подлежи да обсъждане. Пред неизвестността да остане отново в опозиция и без гаранции, че при следващи избори ДСБ ще влезе отново в парламента и в управлението, Москов избра властта.

Между другото това желание на здравния министър първа усети сестрата на премиера д-р Красимира Иванова. Две седмици преди съставът на новото правителство да бъде обявен, тя казва пред "24 часа" в отговор на въпрос дали няма да стане министър на здравеопазването: "Към поста се е устремил самият Петър Москов от Реформаторския блок. Той е толкова напорист, толкова агресивен." Интересно е, че година преди това двамата влязоха в сблъсък. Като общински съветник през октомври 2013 г. Москов влезе в конфликт със сестрата на Борисов. Тя участва в конкурса за директор на софийската болница "Шейново" и като член на конкурсната комисия към Столичния общински съвет Москов подаде сигнал, че кандидатурата на Иванова би могла да навлезе в конфликт на интереси. "Единствено поставих въпроса дали не е конфликт на интереси, когато мнозинството от състава на комисията за конкурса за директор на общинска болница са членове на ГЕРБ, чийто председател е Бойко Борисов, и администрация, назначена лично от Борисов в лицето на зам.-кмет и други, а единият от явяващите се на конкурса е роднина на Борисов", заяви тогава Москов.

По тези причини и изявленията му, че остава министър, за да продължи реформите в здравеопазването, не прозвучаха убедително. Всъщност единственият привкус засега от започналата реформа остава в посока на предстоящото истинското упражняване на властта върху сектора - основните закони са гласувани, но според наредбите еднолично министърът ще определя кой да работи със здравна каса и ресурсът й от 3.204 млрд. лв., по какви критерии, с какви цени, какво има в основния и допълнителния пакет, с кои лекарства ще се лекуват хората, къде да има болница или аптека и къде не.

Всъщност първото ярко действие след встъпването в длъжност на здравния министър беше реакцията на нападението над спешен лекар и шофьор на линейка на "Спешна помощ", когато Петър Москов обяви, че спешните медици вече няма да реагират на повиквания в ромските махали, докато не бъде гарантирана сигурността им.

Откровено расисткото изказване предизвика едноседмична буря, срещи с полицията и ромските лидери, разделение по линията българи - роми, рязък скок на личния политически рейтинг на министъра, както и подкрепата на лекарското съсловие.

Москов беше един от първите министри, които представиха готова стратегия за реформи в сектора, в която имаше ключови фрази като това, че вече няма да се плаща на структура, а за резултат, че услугите на здравната каса ще се разделят на основен и допълнителен пакет, че броят на болниците ще намалее, че ще има демонополизация на здравната каса, приватизация на клиники.

В крайна сметка се оказа, че почти нищо от това, което и в момента здравната каса плаща, не изпада. Нещо повече - оказа се, че влизат още допълнителни дейности, за които няма пари. Не се оказаха верни и заклинанията, че броят на болниците ще бъде намален, защото в здравната каса няма пари. Само за няколко седмици в края на 2015 Москов подписа 36 разрешителни за нови клиники и отделения.

Министърът обеща, че ще уволни първо директорите на болници, загубили парите на лечебните си заведения във фалиралата КТБ, и онези, които не управляват добре. Заканите обаче застигнаха само Димитър Димитров, директорът на болницата, в която работеше самият Москов. Болницата беше сред печелившите клиники и Димитров се ползваше с авторитет сред колегите си. Останалите директори запазиха постовете си, въпреки че парите им изгоряха в КТБ. Последва заплаха с уволнение към всички, които са против реформите. Вследствие на това с поста си се раздели само директорът на една от най-успешните държавни болници - "Св. Иван Рилски", д-р Дечо Дечев. За уволнението му нямаше конкретна причина, а Москов обясни махането му с това, че е против реформите. Всъщност Дечев беше единствената ярка опозиция на здравния министър и публично поставяше под съмнение част от решенията му. Последният против - подуправителят на здравната каса д-р Димитър Петров, също подаде оставка по искане на Москов. Под страх от крайната мярка на министъра срещу каквато и да било съпротива иначе гласовитите и протестиращи лекари в държавните, а и в някои от частните болници млъкнаха.

В същото време министерството, което е най-големият собственик на болници, като цяло не успя по никакъв начин да се справи с управлението на най-големия им проблем - дълговете. През лятото задълженията на държавните и общинските болници достигнаха 413 млн. лв., като според доклад на самото министерство от 65 държавни болници 30 са във фактически фалит.

Идеите на Москов за запушване на течовете в системата и за реформиране на системата включваха пакет от промени в три от здравните закони. Докато ги промотираше, министърът непрекъснато обясняваше, че болните няма да имат лимити за направления, че ще бъдат лекувани бързо, че ще има безплатно лекарство за всички заболявания, че здравната каса няма да изпълнява бизнес планове на болници, че ще се отпуши осигуряването в частни фондове.

По принцип разделянето на услугите, които здравната каса плаща, на основен и допълнителен пакет, който не беше предварително ясен, беше посрещнато от депутатите с големи резерви. В крайна сметка те одобриха текста, който предвижда министърът да определя кое заболяване влиза в двата пакета. Освен това одобриха и здравната каса да не сключва договор с всички лечебни заведения.

ГЕРБ на няколко пъти бламира здравния министър за идеи, които по принцип са доста спорни. Първата от тях беше за законовото одържавяване на здравната каса, което и БСП не се беше осмелило да предложи в чист вид. Тогава премиерът Борисов обяви, че би искал текстът да се прегласува и че лично ще гласува с депутатите. Втората идея на Москов, която беше отхвърлена, беше неосигурените да дължат здравни вноски за 15 години назад, а третата - за начина на договаряне с фармацевтичните компании.

Следващият закон от здравния пакет - за лечебните заведения, предизвика протести, а основната му реформаторска идея в него - за приватизацията на болници, отпадна. Заради съпротивата на депутатите от ГЕРБ срещу предложението Москов беше извикан на заседание на парламентарната група, а председателят й Цветан Цветанов обяви, че е много разтревожен от протестите на лекарите и от ГЕРБ няма повече да мълчат и ще започнат да задават неудобни въпроси. След повишаването на тон между депутатите от ГЕРБ и Москов Борисов поиска 10 дни отсрочка, за да може министърът да изясни идеите си, и го посъветва да оттегли текста за приватизацията и промените в закона да вървят напред. В крайна сметка одържавяването беше отложено.

За това каква подкрепа среща Москов от ГЕРБ за реформите си може да се съди по това, че депутатите от здравната комисия приемаха мълчаливо всички негови предложения след натиск от премиера и изобщо не дискутираха нито в комисия, нито в зала повечето предложения.

Проблемът е, че дали реформата на Москов дотук е успешна ще стане ясно през следващата година, защото през април лекарите ще сключат национален рамков договор с касата. Все още не са гласувани множество наредби и не е ясно кои участници ще останат на пазара, както и за какво лечение стигат парите.

Заради мълчаливото презрение на реформата на Москов в здравния сектор от депутатите от ГЕРБ близки до партията на Борисов твърдят, че дори и министърът да свърже бъдещето си с формацията, той ще си остане чуждо тяло за нея. Казват, че в момента той е ценен за премиера, защото е от ДСБ, които вече са в опозиция. И защото поне на този етап идеално обслужва тезата за шизофренното състояние на партията - да е в опозиция и да има министър в правителството. Удобен е и за тези партии от РБ, които останаха в управляващото мнозинство, които го обявиха за министър на блока. Въпросите, които остават, са два - докога ще издържи тази сложна конструкция под краката на здравния министър и ще има ли той някакво политическо бъдеще след това.