1. концепция (цели) за пожарната безопасност на

1. КОНЦЕПЦИЯ (ЦЕЛИ) ЗА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ НА
СГРАДИТЕ
Борбата с всяко едно стихийно бедствие започва с изучаването му, опитите да се предскаже, да се избегне или ако в крайна сметка възникне - с действията на хората за ограничаване на щетите, които ще нанесе. По тази причина всяка една професия е толкова по-силна в постигането на целите си, колкото по обстойно е развита предпазната и дейност.
1. 1.
Основната цел в борбата с пожарите е недопускането и
(предотвратяването). Тя се постига по няколко начина:
- като се отстранят горимите материали в защитаваните обеми
(облицовки/ оборудване, елементи от строителната конструкция);
- като се отстранят топлинните източници, които са в състояние да възпламенят горимите материали в помещенията;
- в особено важни и пожароопасни сгради - се прилагат заедно първите два начина;
Втората цел, която се преследва (ако не се постигне първата) е предотвратяването (спирането) разпространението на пожара в обема на помещението (сградата). Това се постига чрез:
- разделянето на сградата на сектори (обеми) чрез вертикални и хоризонтални пожарозащитни прегради и защитаването на отворите в тях; така горенето не може да се разпространи бързо на голяма площ;
- разделянето на горимите облицовки и фасади на площи с неголеми размери и прилагането на системи за автоматично пожарогасене.
Ако настъпи последният и най-нежелан момент - пожарът се развие въпреки всички взети мерки, сградата трябва да е подготвена за следващата, но не и по важност и място, цел: осигуряването на условия за безопасна евакуация и проходимост на евакуационните пътища по време и на възможно най-тежък пожар. Тази цел е от голямо значение, както за пребиваващите в сградата, така и за безопасността на пожарникарите.
Освен посочените три основни цели, обекта се подготвя за успешно пожарогасене. За целта се осигурява необходимата вода за външно и вътрешно водоснабдяване, осигуряват се подстъпи и пътища за противопожарните автомобили, осигуряват се уреди за първоначално пожарогасене и т. н.
1.2. Същност на пожарното обезопасяване на сгради
Процесът на осъществяване на решения за постигане на безопасност при пожар се нарича пожарно обезопасяване. Това са всички обемно-планировъчни и строително-технически решения, които се прилагат при проектирането и строителството на сградите, в съответствие с пожарната опасност. Затова изучаването на

особеностите на обектите и обезопасяването започва още с изучаването на тяхната пожарна опасност.
Постигне ли се определено ниво на безопасност, необходимо е неговото поддържане. Този процес се нарича пожарна профилактика.
Той включва внезапни контролни проверки и планирани обследвания на състоянието на обезопасеността и поддържането й на необходимото равнище.
ПРОТИВОПОЖАРНАТА ОХРАНА и аварийните служби са система от личен състав и специална техника, която разрешава последния въпрос - ликвидирането на възникналите пожари (аварии) и последствията от тях
(поправя грешките на превантивната дейност и човешката разсеяност, а в някои случаи и безотговорност).
В дисциплината "ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ НА СГРАДИ" не се визира само процеса "построяване на сграда", а и всички решения, които се изискват и реализират в процеса на проектирането и строителството и с оглед на нейната безопасност при експлоатация.
В брой 96 от 04.12.2009 г. на Държавен вестник бе публикувана новата
Наредба за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар.
Една от причините за тези промени бе синхронизирането на техническата нормативна уредба в областта на пожарната безопасност на строежите и влаганите в тях продукти с Европейското законодателство както и въвеждане на по-строги правила за обезопасяване на сградите при проектиране, строителство и експлоатация.
Новата наредба отменя Наредба 2 за противопожарните строително- технически норми от 1987 г., прилагана повече от 20 години.
Целта на наредбата е да се определят основните изисквания и техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар а именно:
1. при планирането и застрояването на урбанизираните територии
2. при застрояването на поземлени имоти извън урбанизираните територии като крайпътни строежи, бензиностанции и газостанции, мотели, къмпинги, лесопаркове, защитени територии и др.
3. при проектиране и изпълнение на строежите при спазване на изискванията на ЗУТ, в т.ч. при оразмеряването на евакуационни пътища и при евакуацията на хора
4. при рехабилитация, ремонт или преустройство на строежите и при
СМР.
Изисквания при проектиране и изпълнение
1. устойчивост на конструкцията за определен период

2. ограничаване на разпространяването на огъня и дима в строежа
3. ограничаване разпространение на пожара към съседните строежи
4. условия, при които обитателите да могат да напуснат строежа или да бъдат спасени с други средства
5.условия за безопасен достъп на спасителните екипи
6. условия за защита на собствеността на населението.
С наредбата са въведени:
- класификация на строежите по функционална пожарна опасност
- категоризация по пожарна опасност на сградите, помещенията и съоръженията в зависимост от пожаро- и взривоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси
- изисквания за осигуряване на безопасността при пожар на различните класове и категории строежи
- класификация и означения на критериите за огнеустойчивост на строителните елементи, конструкции и съоръжения въз основа на решения на ЕК
- изисквания на европейски и международни стандарти
- минималната огнеустойчивост на конструктивните елементи
- изискваните класове по реакция на огън на строителните продукти, определени в съответствие с решения на ЕК
- изискванията при разработването на част "Пожарна безопасност" на инвестиционния проект на строежа
- изискванията за осигуряване на безопасността при пожар при евакуацията на хора, при проектирането и изграждането на електрически уредби в сгради, на инсталациите за димо- и топлоотвеждане и за пожарно водоснабдяване
- изискванията към сгради с атриуми и към строежи с височина над 28 метра.
За първи път са дадени нови изисквания към строежи с атриуми и високите сгради.
Нов момент в наредбата са класификациите - класове на функционална пожароопасност, групи пожарна опасност за електрически уредби и инсталации, класове пожароопасни места и класове на строежите по пожароопасност.
За осигуряване на безопасността при въздействия от пожар строежите или части от тях се разделят на т.нар. класове на функционална пожарна опасност от
Ф1 до
Ф5, като има и подкласове.
Видовете сгради и помещения от отделните класове са обвързани с видовете строежи по отделните категории съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ).

2. КЛАСОВЕ НА СТРОЕЖИТЕ ПО ФУНКЦИОНАЛНА ПОЖАРНА ОПАСНОСТ.
2.1. Видове класове и подкласове на строежите по функционална пожарна опасност.
За осигуряване безопасността при въздействие от пожар, строежите или части от тях в зависимост от функционалната им пожарна опасност се разделят на следните класове, а те от своя страна се подраздерят на подкласове:
* Клас на функционална пожарна опасност Ф1 – Жилищни сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи, хотелиерството и услугите – за постоянно и временно (в т.ч. денонощно) обитаване, които се ползват от хора на различна възраст и с различно физическо състояние и в които има спални помещения. Това са
Ф1.1 - детски градини и ясли, специални заведения за деца с увреждания, лечебни заведения за болнична помощ; домове за хора с увреждания; медицински центрове; интернати и сиропиталища и др.
Ф1.2. – хотели, общежития, пансиони, балнеосанаториуми, почивни домове, казарми, къмпинги, мотели и др.
Ф1.3. – многофамилни жилищни сгради;
Ф1.4. – еднофамилни жилищни сгради.
* Клас на функционална пожарна опасност Ф2 – сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството; спортни съоръжения.
Ф2.1. – кинозали, концертни, оперни и театрални зали, библиотеки и читалища, архивохранилища, циркови зали, спортни сгради и съоръжения, други видове сгради с точно определен брой посетители в закрити помещения.
Ф2.2. – музеи, художествени галерии, панаирни палати, танцови зали, дискотеки, казина и др. Закрити помещения.
Ф2.3. – основни помещения и съоръжения от подклас Ф2.1. , на открито и преместваеми.
Ф2.4. - основни помещения и съоръжения от подклас Ф2.2. , на открито.
* Клас на функционална пожарна опасност Ф3 – сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, транспорта, съобщенията и услугите; сгради за административно обслужване (с помещения, в които броят на очакваните посетители е по-голям от броя на обслужващия персонал).

Ф3.1. – търговски центрове, базари и покрити пазари и др.
Ф3.2. – помещения и сгради за обществено хранене.
Ф3.3. – приемни сгради на летища, ж.п. гари, автогари, морски и речни гари, станции на въжени линии.
Ф3.4. – административни сгради, банки, пощи, обществени сгради на изпълнителната власт, правителствени сгради, конферентни и конгресни сгради, сгради на съда и прокуратурата, помещения за обществено обслужване в областта на услугите и с култово и религиозно значение, с неопределен брой места за сядане.
Ф3.5. – спортни сгради и съоръжения без трибуни за зрители, битови помещения.
* Клас на функционална пожарна опасност Ф4 – сгради за обществено обслужване в областта на образованието и сгради за административно обслужване (сгради на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и др.), чиито помещения се използват в продължение на определен период през денонощието и в тях присъстват постоянно хора с определена възраст и физическо състояние, запознати с планировката на сградите.
Ф4.1. – училища, колежи, висши учебни заведения,
Ф4.2. – сгради за административно обслужване, на информационно- издателски организации, сгради за научно-изследователска дейност и др.
* Клас на функционална пожарна опасност Ф5 - производствени, складови и селскостопански сгради, бензиностанции и газостанции, помещения и съоръжения с постоянен режим на работа.
Ф5.1. – производствени сгради и съоръжения, лаборатории, работилници и др.
Ф5.2. – складови сгради и съоръжения, паркинги и гаражи (без техническо обслужване и ремонт);
Ф5.3. – бензиностанции и газостанции;
Ф5.4. – селскостопански сгради.
Сградите, помещенията и съоръженията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 в зависимост от пожаро- и взривоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси съответно се подразделят на категории по пожарна опасност от Ф5А до Ф5Д.
- сгради и помещения, в които се преработват и съхраняват радиоактивни отпадъци, съдържащи уран, мелници, силози, цехове за амониево- селитреното производство, кислородни станции и др.

2.2. Видове пожаробезопасни мерки и начини за тяхното постигане в практиката
Съществуват два вида пожаробезопасни мерки:
АКТИВНИ мерки и решения за защита;
ПАСИВНИ мерки и решения за защита.
Към първата група се отнасят всички обезопасяващи решения и методи, защитата от които започва след началото на пожарното въздействие. Те се нуждаят и зависят от други силови и информационни системи и по тези причини често поднасят неочаквани обрати, недостатъци и са по-малко сигурни от другата група;
Пасивните мерки са тези, които имат напълно завършен защитен ефект преди началото на пожара. Те не се нуждаят от промяна в състоянието си при работа, и от допълнителна информация и други системи. Тяхната защитна верига е от малко елементи и затова е много по-сигурна. Те рядко поднасят изненади и обикновено се държат съгласно предварителните замисли за защита.
Примери за активна защита са: автоматичните системи за пожарогасене, повишените налягания в стълбищни клетки, огненабъбващите бои и състави. Към пасивните методи спадат аналозите на гореизброените: разделяне на малки по площ сектори и секции, входовете в стълбищата през открити въздушни зони, прилагане на огнезащити с напълно завършен защитен ефект. Насочването на пожарното обезопасяване в едната или другата област (чрез нормативните лостове и изисквания) спомага за по-евтина и по-сигурна пожарна безопасност.
Най-добър резултат при обезопасяване на сградите се постига при умело съчетаване на ПАСИВНИ и АКТИВНИ методи за защита.
2.2. Начини за налагане на пожарообезопасяващите решения на практика
Основните методи включват:
- административно-принудителни мерки: разпореждания, актове, наказателни постановления;
- икономически лостове за принуда, които подтикват собствениците на обекти сами да повишават пожарната обезопасеност.
3. ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И СГРАДИ.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ ПО РЕАКЦИЯ НА ОГЪН
Високата огнеустойчивост на сградите не означава, че са решени всички проблеми на пожарната безопасност, но тя е важно условие от което зависят - животът и здравето на тези, които се евакуират, а така

също и на пожарникарите. Тя определя степента на загубите и разрушенията, интензивността на развитието на пожарите и т. н.
Когато огнеустойчивостта на сградите или строителните съоръжения е недостатъчна, се изчерпва и възможността за прилагане на един от основните методи за пожарогасене - от вътрешността на обемите в непосредствена близост до горенето. Освен това останалите защитни системи - вътрешни водопроводи, пожароизвестяване и др. при пожар в такава сграда, също не са в състояние да работят продължително.
Необосновано високата (излишна) огнеустойчивост оскъпява обектите и затруднява строителството. При завишени норми се вреди на бързото индустриално и обществено развитие.
Строителните конструкции и елементи се проектират с огнеустойчивост, която трябва да удовлетворява основните критерии : носимоспособност (R), непроницаемост (Е) и изолираща способност (І).
Носимоспособност (R) – способността на конструкцията и/или елемента на строежа да запазва конструктивната си устойчивост (да се съпротивлява) при въздействие на огън от една или повече страни за определен период.
Непроницаемост (Е) – способността на елемнт от конструкцията на строежа да издържа на въздействие на огън само от едната страна и при преминаването на пламъци или горещи газове, да предотвратява пренасянето на огъня към неизложената страна.
Изолираща способност (І) – способността на елемент от конструкцията на строежа да издържа на въздействие на огън само от едната страна и да предотвратява пренасянето на огъня и интензивното пренасяне на топлина от изложената към неизложената страна.
Пренасянета се ограничава така, че да не се запали нито неизложената повърхност, нито който и да е материал в непосредствена близост до нея.
Допълнителни критерии за определяне на огнеустойчивостта са:
Излъчване (W) – способността на елемент от конструкцията на строежа да издържа на въздействието на огън само от едната страна така, че да бъде намалена вероятността за пренасяне на пожара в резултат на значителна излъчена топлина през елемента.
Съпротивление при удар (механично въздействие) М – да издържа по време на пожар на удар от друг елемент вследствие на констрективна повреда в него.
Пропускане на дим S
– способността за намаляване или предотвратяване на преминаването на газовe или дим от едната към другата му страна.
За класификацията по огнеустойчивост на СК, елементи и съоръжения се използват буквените означения в новата наредба , а

именно „R”, „REI”, „RE”, „EI” и „E” заедно с един от периодите в min:
15,20, 30, 45, 60, 60, 90, 120, 240 или 360.
Елементите на СК се проектират така, че в зависимост от функциите им, определени в проекта, да отговарят еднавременно на изискванията на един или някалко основни критерии ( R, E, I ), за определен период, както следва: за носещи елементи - R, за преграждащи носещи елементи
- R, E и I, и за преграждащи неносещи елементи – E и I.
Сградите или части от тях се подразделят на степени на огнеустойчивост в зависимост от огнеустойчивостта на основните строителни конструкции и елементи и клас по реакция на огън на строителните продукти, от които те са изработени.
При класификация на строителните продукти по реакция на огън в зависимост от приноса им за развитието на неконтролирано горене се използват следните означения:
Клас А1 – за негорими продукти, които нямат принос за развитието на неконтролирано горене;
Клас А2 – за негорими продукти с изключително ограничен принос за развитието на неконтролирано горене;
Клас В – за трудногорими продукти с много ограничен принос за развитието на неконтролирано горене;
Клас С – за трудногорими продукти с ограничен принос за развитието на неконтролирано горене;
Клас D – за горими продукти с приемлив принос за развитието на неконтролирано горене;
Клас Е – за горими продукти със значителен принос за развитието на неконтролирано горене;
Клас F – за горими продукти без определени характеристики за реакция на огън;
Строителните продукти се класифицират допълнително в зависимост от интензивността на отделяне на дим и образуването на пламтящи частици или капки при горене. Използват се символите: „s” - за отделяне на дим и „d” – за образуване на пламтящи частици или капки.
За определяне на огнеустойчивостта е въведено понятието "степен на огнеустойчивост". Това е способността на сградата (строителната конструкция) да понася (издържа) определено време на пожарно въздействие и да не позволява да се разпространява горенето.
За класифициране на сградите по този показател са въведени 5 степени на огнеустойчивост, отбелязвани с първите пет римски цифри.
По-голямата цифра означава по-малка огнеустойчивост. Сгради с първа и втора степен се изграждат изцяло от негорими елементи (с изключение на покритието), а пета е изцяло от горими елементи, за които няма

нормативни изисквания по отношение на горимост и на огнеустойчивост
(табл. 3.1.).
Таблица 3.1
Степен на огнеустойчивост на сградите
Минимална огнеустойчивост на конструкциите
Минимален клас по реакция на огън на строителните продукти
1 2 3 4 5 6
Критерии за огнеустойчивост
R R,E,I E,I E,I R,E,I
І 180
А
120
А1-А2 30
А1-А2 60
А1-А2 90
А1-А2
ІІ 120
А1-А2 120
А1-А2 15
А1-А2 45
А1-А2 60
А1-А2
ІІІ 90
А
60 А
90 В
15 А
30 С
60
-
45
-
ІV 15
А
30 В
15 А
30 В
15
С
15
С
15
С
V
Не се нормира
При определяне на горимостта и огнеустойчивостта трябва да се прави разлика между горимост на строителните материали (вещества) и
СКЕ и да се използват нормираните им стойности
Горимостта и състоянието на облицовките на преградните неносещи стени, с които се оформят канцеларии и жилищни помещения (в рамките на отделните противопожарни секции), прозорците и вратите не оказват влияние върху степента на пожароустойчивост на сградите.
4. ФАКТИЧЕСКА ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ И
СГРАДИ
4.1. Фактическа граница на огнеустойчивост
Тя се определя по три начина:
• чрез експерименти;
• чрез изчисления;
• по метода на "аналогия" – при използването на таблици.
Експерименталното определяне на фактическата граница на огнеустойчивост е най-разпространеният и достоверен метод, но в същото време скъпо струващ и трудоемък. Той се осъществява въз основа на

нормите и методите за проектиране и изчисляване от системата стандарти
„Конструктивни еврокодове”, въведени като БДС EN 1990 и национално определените към тях параметри.
При втория метод - чрез изчисления, огнеустойчивостта се съобразява с редица особености, както на строителните конструктивни елементи, така и на пожарната опасност на обектите - например: пожарно натоварване, вентилационен параметър, конкретен температурен режим и т. н. При него се прилагат основно три изчислителни схеми и се решават така наречените: "статическа задача" - за определяне на критичната температура и "топлотехническа задача" - определяне на времето, за което ще се постигне тази температура в критичното сечение.
При третия метод - по "аналогия" се използват резултати и закономерности, извлечени от многобройни предходни експерименти. Те позволяват да се правят изводи и да се определя фактическата граница на огнеустойчивост без опити или изчисления.
4.2. Фактори, от които зависи огнеустойчивостта.
Факторите, от които се влияе и зависи огнеустойчивостта могат да се разделят на две основни групи:
• от страна на пожарното въздействие;
• от страна на СКЕ , конструкции и техните особености. Факторите от страна на пожарното въздействие, които могат да окажат съществено влияние върху огнеустойчивостта са следните:
- специфична топлина на пожара - qFn, kJ/m2.min;
Това е количеството топлина, което се отделя от един квадратен метър горима повърхност за единица време. За различните пожари е различна и от нея зависи интензивността на подаваното гасително вещество. Определя се по следната формула: qFn, = Q