Отговорност за вреди при неизпълнение на договора и при непозволено увреждане. Когато длъжникът с виновното си поведение е станал причина да не се изпълни или да се изпълни неточно негово задължение, за този длъжник възниква ново задължение да поправи вредата, която е причинил виновно. Това виновно неизпълнение поражда отговорност в тежест на длъжника. Очертават се винаги като вторични задължения.
Всяко задължение за поправяне на вреди цели да запълни и изравни празнината, настъпила в чужда имуществена сфера вследствие неизпълнението на един съществуващ дълг. Задълженията за поправяне на вреди се очертават винаги като вторични. Такива са защото възникват на второ място – само защото не са били изпълнени други, предшестващи ги. Щом задълженията за обезвреда предполагат по дефиниция предшестващия ги дълг, щом възникват само при неизпълнение на същия и щом тяхната цел е да поправят причиненото чрез неизпълнеието зло, явно е, че те функционират като санкция за неизпълнението. Вредите трябва да бъдат понесени от този, който виновно ги е причинил. Отговорността за вреди има следователно санкционен характер.
Договорна и деликтна отговорност
Основанието за възникване на отговорност за вреди е винаги неизпълнението на един съществуващ дълг. Този дълг може да има различен произход. И според това отговорността за вреди бива или договорна или извъндоговорна (деликтна)
Договорна отговорност. За такава говорим когато неизпълненият дълг произтича от едно облигационно отношение. По силата на това отношение длъжникът е лично обвързан – той трябва да осъществи един резултат, а кредиторът има право да иска от него реализирането му. Длъжникът отговаря за така предизвиканата липса в имуществото на кредитора. За да я запълни, кредиторът разполага с една претенция за обезщетение срещу длъжника. В тази хипотеза говорим за договорната отговорност, защото неизпълненото задължение произтича от договор. Но той не е единственият източник на облигационни отношения. Те възникват и от едностранна сделка и от адм. акт и т.н. Задължения по тия облигационни отношения с недоговорен източник също могат да бъдат изпълнени. И тогава длъжникът отговаря. Неговата отговорност пак наричаме договорна, но очевидно терминът е неточен.
Деликтна отговорност. При нея увреденият и увреждащият не само не са предварително свързани в едно обл. отношение, но често не се и познават. Шофьорът, който наранява минувач; крадецът, който разбива вратата на магазин и т.н. – всички те причиняват другиму вреда. Но очевидно е, че те не се намират с увредения в някаква облигационна връзка. Но те нарушават общия дълг, който всеки живеещ в обществото има към всички останали. Това задължение е общо за всички към всички.
Практическо значение на разграничението
Разграничаването на договорна и извъндоговорна отговорност се налага не само от теоретични, но и от практически съображения, тъй като законът не е уредил двете отговорности по съвсем еднакъв начин.
Еднакви са предпоставките на договорната и деликтната отговорност. И двете предпоставят наличие на вина у увреждащия и изхождат от принципа, че без вина няма и отговорност.
И при едната и при другата отговорност вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Длъжникът не отговаря ако невъзможността се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина – чл.81(1).
Еднакви са и целите при договорната и деликтната отговорност. И двете целят да компенсират вредата, която увреденият е понесъл.
Общи са и петте елемента на фактическия състав на възникване на отговорността:
а) поведение
б) вреда
в) причинна връзка между поведение и вреда
г) противоправност
д) вина
Разлики между деликтна и договорна отговорност:
Договорната отговорност произтича от неизпълнението на договор. Деликтната отг. произт. от неизп. на общото зад. да не се вреди другиму.
При договорната отговорност законът допуща степенуване на отговорността съобразно с вината, дори може да се освободи неизпълнилият задълж. си ако вината на другата страна е изключителна, докато при деликтната може само да се намали.
При договорната отговорност се отговаря само за т.нар. предвидими вреди. За непредвидими вреди се отговаря само ако длъжникът при неизпълнението е действал умишлено. При деликтната отговорност се отговаря за всички вреди, стига те да са пряка последица от увреждането.
При договорната отговорност в самия договор е възможно да се предвиди намаляване на отговорността при небрежно изпълнение. Такова уговаряне при деликтната отговорност е невъзможно.
Длъжникът при облигационното отношение винаги отговаря за виновните действия на лицата, които е привлякъл за изпълнение на задължението си. При деликтната отговорност, за чужди виновни действия се отговаря само в предвидените в закона случаи.
Ако няколко лица дължат една престация и не са я изпълнили, при договорната отговорност всеки от тях дължи вредите от неговото неизпълнение. При деликтната отговорност тези лица отговарят солидарно.
Погасителната давност за исковете е различна. При договорната отговорност тече в зависимост от характера на вземането, а при деликтната отг. е 5 години и тече от момента на откриването на дееца.