1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати


Абсолютно действие на солидарността



страница214/624
Дата14.07.2023
Размер1.18 Mb.
#118280
1   ...   210   211   212   213   214   215   216   217   ...   624
Материали за изпита за адвокати и мл.адвокати
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
Абсолютно действие на солидарността. Солидарните задължения са самостоятелни. Те са обаче тясно свързани помежду си, което е последица от обезпечителната им същност. В изчерпателно посочени от законодателя случаи както юридическият факт, пораждащ солидарността, така и допълнителни на него факти, които настъпват с оглед на едно (или повече) от солидарните задължения, пораждат действие за всички солидарни длъжници. Това явление може да бъде наречено „абсо­лютно действие“ на солидарността. За да не бъдат увредени со­лидарните длъжници, абсолютното действие е допустимо, извън хипотезата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, само когато е в полза на всички съдлъжници. Законодателят е уредил няколко случая на абсолют­но действие.
Първият от тях е следствие на юридическия факт, пораждащ солидарността. Обстоятелството, че солидарните длъжници дъл­жат едно и също нещо на кредитора, е предпоставка последният да може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници — чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Той може да предяви правата си срещу един от длъжниците, срещу няколко от тях или срещу всички. На кредито­ра не могат да бъдат противопоставени нито възражение за разде­ляне на дълга, нито възражение за реда, по който съдлъжниците са се задължили. Солидарният длъжник не мо­же да предявява установителен иск против кредитора, че и други лица са отговорни за същото задължение. Това правило е основно­то за солидарността. То е израз на нейната обезпечителна същност.
Друга хипотеза на абсолютно действие на солидарността, която също е функция на юридическия факт, пораждащ самата со­лидарност, е задължението на солидарния длъжник, срещу който е предявен иск, да противопостави на кредитора всички общи за съдлъжниците възражения — арг. от чл. 122, ал. З, чл. 127, ал. 3 ЗЗД. Неизвършването на това действие поражда не­благоприятни за съдлъжника последици — чл. 127, ал. 3 ЗЗД. Това абсолютно действие на солидарността е уредено, за да бъде при­нуден длъжникът, от който кредиторът е поискал изпълнение, да полага грижи не само за собствения си, но и на останалите соли­дарни длъжници интерес.
Абсолютното действие може да произтича от юридически факти, следващи солидарността.
Точното изпълнение на едно от солидарните задължения пре­кратява не само това задължение, но и останалите — чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Без значение е дали изпълнението е извършено от един, от няколко или от всички съдлъжници. Кредиторът не може да от­каже предложено от един от солидарните длъжници точно изпъл­нение, без да изпадне в забава. Смисълът на тази норма е да се прекрати колкото е възможно по-скоро състоянието на солидар­ност, което е обременително за съдлъжниците. Ако кредиторът е получил от един съдлъжник само част от дължимата престация, той може да търси разликата от останалите.
Аналогично на това на изпълнението е действието на даване­то вместо изпълнение, извършено от един от солидарните длъжни­ци. То освобождава всички — чл. 123, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Юридиче­ски даването вместо изпълнение е еквивалент на изпълнението, до­ри и стойностно двете престации да не съвпадат. Когато обаче на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, прекратителният ефект настъпва, след като бъде събрано вземането, ос­вен ако не е уговорено друго — чл. 65, ал. З ЗЗД. Разграничаването между даването вместо изпълнение, при което длъжникът поема нов дълг, и новацията следва да се извърши в зависимост от наме­рението на страните.
Прихващането с вземане на един от солидарните длъжници има прекратително спрямо всички действие — чл. 123, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Прихващането замества изпълнението и е в интерес на всич­ки солидарни длъжници. Волеизявлението за прихващане може да се направи както от солидарния длъжник, така и от кредитора. Трябва да се прави разграничение между правото да се извърши прихващане и самото прихващане. Правото принадлежи само на страната, която има насрещно вземане, и ако тя е съдлъжник, не може да се упражнява от останалите — чл. 123, ал. 2 ЗЗД. Прекратителното действие настъпва едва след като изявлението за при­хващане достигне до кредитора — чл. 104, ал. 1 ЗЗД. То ползва всички съдлъжници. Когато прекратяването на задължението е само частично, останалите съдлъжници се освобождават от задълженията си съ­образно с прекратената част.
Абсолютно е действието и на забавата на кредитора спрямо един от солидарните длъжници — чл. 123, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, и на предаването на дължимото за пазене от един от длъжниците съгласно чл. 97, ал. 1 ЗЗД.


Сподели с приятели:
1   ...   210   211   212   213   214   215   216   217   ...   624




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница