Манталитет и морал трите оси: хора – култура – ценности. Някои от големите

МАНТАЛИТЕТ И МОРАЛ

1.Трите оси хора – култура – ценности. Някои от големите
мислители и предприемачи и техните идеи. Позитивни
практики

/К. Личева Приблизително в края на XIX и XX в. стартира и се разгръща трансформация в мащабите на цялото общество, в т.ч. и в областта на икономиката. Една нова парадигма атакува господстващата, превзема върховете и продължава да воюва за „по-ниските етажи. В развития свят се моделира новата философия и политикана съвременния бизнес. В това отношение фундаментално значение имат принципите, върху които се градят отношенията вътре в индустриалните предприятия, дали началото на серия от позитивни бизнес-практики. Движещата сила е стремежът да се открият нови опорни точки, адекватни за усложняващите се и твърде неблагоприятни условия на повишен динамизъм, икономическа нестабилност, въздействие на непознати до момента фактори, транскултурни сили, многообразия и засилена непредсказуемост на резултатите. Обединяват усилията си теоретици, практици – собственици, мениджъри, изобретатели, дори общественици. Източникът, който най-често е ползвани осмислян при разработката на тази част е Мислители в бизнеса и гиганти в мениджмънта, част I, изд. Класика и стил, С, 2009.

Справедливо е да посочим някои от тези хора, допринесли за промяната, особено след като и в България се стремим към нея. Кои са имената им, откъде са започнали, в какви посоки са се движели, към какви цели, какъв път са извървели, какво ги е мотивирало и какви са били техните опорни точки и ценностите им, кои са били техните печеливши ходове и стратегии, а също неуспехи, техните идейни програми, претворени в практиката ? Какво общо имат техните успехи с морала им ? Почти всичките са известни заради приносите сив други, различни от етиката области, но би могло да се идентифицира и тяхното положително отношение към невидимата реалност – морала в организацията. Във възгледите им етиката е имплицитно зададена – подобно на скрит код. Всички тези гиганти на мисълта, действието, прогреса са развили и превъплътили в работата си определени етични стандарти. Всеки по свой начин сее стремил да бъде полезен на общността ида допринася за общото благо. Самото общо благо в основни линии тези хора видимо са си го представили като избягване противопоставянето на хора, като съвместяване на интереси, откриване на взаимозависимости, единни мотиви и взаимоприемливи резултати от дейността, като подпомагане изявата на човешкия потенциал за градивни цели и вдухана протестантската етика - без да се подценява печалбата. Много често натрупваното богатство сее осмисляло като средство за социална възвръщаемост наличния успех. Хората, които считаме за необходимо да откроим сред всички останали, са интересни като личности – колоритни, нестандартно мислещи, с подчертано волеви характеристики. Имат общи черти и поучителни биографии . Типично за подхода име обвързването на разнородни по характера си елементи бизнес-среда, култура, манталитет, вярвания и

ценности, мотивации, възгледи за икономическата ефективност, експлицирани върху представи за морала, за ролята на човешкия фактори неформалността в отношенията, за мисията на организацията и социалните й отговорности, за визията. Прагматизъм, релативизъм и общочовешки моменти се съчетават. Всички тези големи хора успяват да осъзнаят абсурдността на изкушително опростенческия възглед за успеха, преследван с чисто икономически и технологични средства. Поставени в патологичните условия на една нездрава ценностна среда, ние всички си задаваме тревожни въпроси и често сме скептични до максимална степен по отношение на морала в бизнеса, въобще на човечността и нейното отношение към успеха. Въпреки това, в сила е заключението, че някои бизнесмени са способни да съблюдават етични стандарти не само поради страх, но и по вътрешно убеждение. Едни от тях неслучайно саи най-крупните фигури в световния бизнес. Успехът им обаче не е производен само на един, единствен фактор. Моралната философия участва в системата като необходимото, но недостатъчно условие за постижения и утвърждаване. Редно е да посочим и това, че повечето от значимите мислители и организатори в корпоративния свят са експерти в областта на психологическото познание, без което вече е немислимо ефективно управление на каквото ида е равнище. Някои от тях са със специално психологическо образование, други – поне с магистърска степен по психология, по философия или други хуманитарно ориентирани науки. Някои от големите имена притежават солидни знания по религия, право, политически науки, комуникации – като всичко това им позволява да проектират процесите и явленията върху по-широкомащабна рамка и така по- вярно да улавят посоките. Зад привидната хаотичност на единичните фактори

изпъкват зависимости и закономерности, а абстрактни общи принципи и познания се трансформират съобразно конкретните отношения и практически задачи на корпорациите. Французинът Анри Файол (1841 - 1925) е практик от минната и металургична промишлености основателна Административната школа. Според него важното е мениджърите не просто да бъдат специалисти в конкретна област (например в технологиите, ада притежават умения за работа с хора, енергия и морал, компетентност, опит, способност за генериране на свежи идеи, да са комуникативни и отговорни. Това е сплав от изисквания към професионалисти. Като важни в интересуващия ни аспект можем да изведем следните теоретични положения на Файол:
 Субординация на индивидуалния спрямо обществения интерес организационните интереси стоят над груповите, груповите
– над индивидуалните. Това би могло да се възприеме като прототипна изискването за лоялност в организацията.
 Равнопоставеност: съчетаване на любезности справедливост в отношенията с персонала.
 Справедливо оценяване и възнаграждаване на хората със съответен коментар за тяхната работа (силни, а после слаби страни) и с възможност за допълнително обучение. Допълнителното обучение на практика е имплицитно зададената програма загрижа към хората.
 В организацията трябва да бъде стимулирано развитието на морала на работниците и служителите, на техните способности.
 Развитие чувството на принадлежност към организацията. Тази, превърнала се днес във фундаментална за бизнесетиката идея

води корените си от разбиранията на Файол в края на XIX и началото на XX век.