2011 – 2015 Област Велико Търново

В общия контекст, създаването на областна стратегия идва да преодолее неравномерността в развитието на услугите и да осигури равни възможности за достъп до услуги за рисковите групи. Въпреки наличието на общински стратегии, до момента социалните услуги са развивани в общините без достатъчно проучване на нуждите на рисковите групи и без да се взема предвид ситуацията в съседните общини. Най-многобройни са услугите в градовете Велико Търново и Горна Оряховица, но в повечето случаи живеещите в по-малките общини и особено в малките населени места остават извън мрежата на социалните услуги. Област Велико Търново се характеризира с голям брой специализирани институции, които продължават да действат, въпреки напредъка в развитието на социални услуги в общността.

Сред основните стратегически приоритети на Министерството на труда и социалната политика, заложени в Стратегическия план на МТСП за 2009–2013 година, е осигуряването на устойчивост, качество и достъпност на социалните услуги чрез

• Въвеждане на регионален принцип на развитие на социалните услуги на базата на анализ на потребностите на местните общности;

• Приоритетно развитие и увеличаване броя на предлаганите социални услуги в общността, подобряване на тяхното качество, гарантиране на стабилност и финансова устойчивост на социалните услуги, както и на процеса на деинституционализация;

• Ежегодно актуализиране на финансовите стандарти за социалните услуги, делегирана от държавата дейност;

• Разработване и прилагане на механизъм за предоставяне на комплексни социални услуги;

• Увеличаване на броя на ползвателите на социални услуги, в т.ч.: домашен социален патронаж (вкл. социални кухни, обществени трапезарии) в отговор на базови потребности от храна и грижа, особено на хората в планинските, малките и отдалечените от областните центрове населени места; услуги в подкрепа на семействата с деца; услуги, насочени към превенция на рисковете в семейството; комплексни социални услуги за преодоляване на рисковете от отпадане от образователната система, както и рисковете пред здравословното развитие на децата.
От 2000 г. държавата провежда целенасочена реформа в сферата на социалните услуги, която стартира първо в сферата на услугите за деца и след това премина и към услугите за другите възрастови групи. Реформата е насочена към деинституционализация и децентрализация на социалните услуги. От система от специализирани институции, които предлагат универсален отговор на различните потребности и проблеми на хората се премина към създаване на социални услуги в общността, които индивидуализират подхода към индивидите и групите в риск и целят интегрирането им в социалните общности. Затова отговорностите за управлението на социалните услуги на местно ниво са поети от общините. Последователната практика на децентрализация намери израз и във въвеждането на регламентите и практиката на договаряне на социалните услуги с частни доставчици.
Същевременно, в този „бум” в развитието на социалните услуги се откроиха проблемите в планирането на услугите. Както показа анализ на социалните услуги за деца в страната към края на 2007 г.², тяхното развитие е неравномерно на територията на страната и на областите, все още липсват услуги по превенция и за подкрепа на семействата, развиването на социални услуги се прави без подробна оценка на нуждите и планиране. Съществуващите социални услуги не са свързани в мрежа помежду си и със свързани системи – образование, здравеопазване, жилищна политика, инфраструктура.
Последните стратегически документи в областта на социалната политика са в контекста на членството в Европейския съюз и са разработени при следване на Отворения метод на координация. Националният доклад на България по стратегиите за социална закрила и социално включване 2008 – 2010 г. определя като свой фокус:
1. Ограничаването на предаването на бедността и социалното изключване между поколенията (с акцент върху детската бедност и социално изключване);
2. Активното включване за най-отдалечените от пазара на труда;
3. Равните възможности за най-уязвимите групи в обществото.

Националният план залага на:

• Министерство на труда и социалната политика (МТСП) – създава държавната политика в сферата на социалното подпомагане и социалните услуги, определя

националните приоритети, заедно с Министерство на финансите определя държавно-

делегираните дейности в социалните услуги и разработва разходните стандарти за финансиране на социалните услуги;

• Министерство на финансите (МФ) – определя разходните стандарти и тавани за финансиране на социалните услуги в страната;

• Агенция за социално подпомагане – разрешава откриването и закриването на социалните услуги – държавно-делегирана дейност, разработва методики за социални услуги, инспектира социалните услуги, поддържа регистър на доставчиците на социални услуги; чрез Дирекциите „Социално подпомагане” (ДСП) се предоставят и социални услуги;

• Държавна агенция „Закрила на детето” (ДАЗД) – лицензира доставчиците на социални услуги за деца, контролира стандартите и критериите за социални услуги за деца и семейства.
На областно ниво:

• Областен управител и Областна администрация, Областен съвет за развитие и областни комисии, които имат отношение към планирането изобщо във всички сфери;

• РДСП, която предоставя становища по отношение на откриването/закриването на социални услуги – държавно-делегирана дейност.
На общинско ниво:

• Общини – създават общинската политика по отношение на социалните услуги, създават, предоставят социални услуги, договарят предоставянето на социални услуги с външни доставчици, контролират тяхното качество;

• Доставчици на социални услуги;

• ДСП управляват случаите на хора в риск и насочват потребители към социалните услуги;

• Местни общности – НПО, местни организации, представители на рисковите групи.
1.3.3 Стратегически документи
Стратегията е разработена в унисон с принципите на:

• 
  Международни нормативни актове, визиращи насоките за осъществяване на приоритетни политики в сферата на социалното развитие, като:
  

• Конвенция на ООН за правата на детето;

• Европейска конвенция за правата на човека и неговите свободи

• Международен пакт за социални, икономически и културни права;

Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания и Факултативния протокол към нея

• Европейска социална харта

• Стандартни правила за равнопоставеност и равни възможности за хората с увреждания на ООН

• Конвенция на ООН срещу насилието и дискриминацията

• 
  Документи на национално ниво, като:
  

• Стратегия за децентрализация и програма за изпълнение на стратегията за децентрализация;

• Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в България”;

• Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015;

• Национална стратегия за детето 2008–2018 г.;

• Национална програма за закрила на детето за 2010 година;

• Национална стратегия за демографско развитие на Република България 2006–2020

• 
  Документи на областно и общинско ниво в област Велико Търново:
  

• Общински планове за развитие;

• Общински програми за закрила на детето;

• Програми и стратегии, във връзка с развитието на социалните услуги и дейностите за социална интеграция на общности в неравностойно положение на ниво община.

Полски Тръмбеш, Свищов Стражица и Сухиндол. Селищната мрежа обхваща 336 населени места, от които 14 са градове. Общият брой на населението по последни официални данни към 31.12.2009 г. е 275 395 души и представлява 3.6 % от общото население на страната, като в градовете живее 68.0% от населението на областта.

• 
  Възрастовата структура на населението се характеризира с трайна тенденция на застаряване на населението. През 2009 г. процентът на населението в областта от 0 до 17 г. е един от най-ниските в България – 14.7 %, при средно за страната 16.7 %. Същевременно населението над 60 години е 26.0 % при по-нисък процент за страната (24.3%). Тенденцията на застаряване на населението е по-силно изразена в селата, поражда сериозни социални и медицински проблеми и оказва отрицателно въздействие върху възпроизводството на населението.
  
• 
  Нараства коефициентът на общата раждаемост. Броят на ражданията в областта нараства, повишава се равнището на раждаемостта, но се запазват по-ниски стойности в сравнение със средните за страната. Намалява и броя на абортите
  
• 
  Намалява коефициентът на смъртност в областта, но остава по-висок от средния за страната.
  
• 
  Естественият приръст е отрицателен и е по-неблагоприятен от средния за страната, което е трайна тенденция за областта. Най-негативни са показателите в малките общини на областта.
  
• 
  В област Велико Търново се наблюдава процес на преструктуриране на населението по населени места, което е резултат от миграционните процеси. Тенденцията е към миграция на активното население към други райони на страната, в по-големите градове, в т.ч. и Велико Търново, както и емиграцията в чужбина и прогресивно намаление на относителния дял на лицата в трудоспособна възраст в малките общини от областта. Причина за това е възможността за работа, която носи по-добри доходи и съответно по-добър стандарт за живот.
  
• 
  Населението на област Велико Търново е със смесен етнически състав – около 88 % българи, 8% турци, 2% роми и малобройни представители на други етнически общности. Данните за етническия състав са на база самоопределение и не отразяват реалното съотношение на етническите групи. Тези различия са най-изявени при ромската етническа група. Проучванията показват, че по редица причини голяма част от ромите са се самоопределили като българи или като турци.
  

• 
  Малките селища в областта притежават сходни белези на значителна изостаналост, спрямо условията на градската среда и по-ниско качество на живот. В чисто икономически план намалението на населението по населени места и неговото застаряване прави неефективни много от предлаганите обществени услуги, в т. ч. социалните услуги, медицинските и образователните, както и осигуряването на достъп до тях. Всичко това изправя пред сериозна дилема управляващите органи в областта, защото трябва да намерят естествения баланс между икономическа ефективност и необходимостта от задоволяване на различните потребности от услуги на уседналото население, което няма намерение или възможности да напусне родните си места.
  

• 
  Характерно за областта е добрата изграденост на пътищата от висок клас - относителният дял на първокласните пътища е 16,33%. Недостатъчното развитие на второкласната пътна мрежа ограничава възможностите за достъп до областния център. Преобладаващата част от пътищата са в добро състояние, но около една трета от третокласната пътна мрежа е с влошени параметри, като най-осезателно е това в планинските части на областта, където пътищата стават непроходими в зимни условия, поради затруднения в поддържането им.
  
• 
  Основни източници на доходи са работната заплата и пенсиите. Тенденция през последните години е увеличаване размерът на социалните плащания (обезщетения, пенсии, помощи, семейни добавки, стипендии), като основно място заемат пенсиите. Нарастването на социалните плащания в номинално изражение като цяло се дължи главно на промените във възрастовата структура на населението на областта, увеличаването на броя на пенсионерите както и на първите признаци на започващата икономическа криза през 2008 г.
  
• 
  През последните години намалява равнището на безработица, но през 2009 в резултат от задълбочаващата се икономическа криза равнището на безработица започва да се повишава, като за целия период стойностите са над средните за страната.
  

• 
  Големи са различията в равнището на безработица между общините в областта.
  
• 
  Голям е делът на регистрираните безработни жени и лица над 55 години, продължително безработните, както и на тези с ниско образователно равнище.
  
• 
  Относителното и абсолютното намаление на населението в под трудоспособна възраст подсказва, че демографската картина в областта от гледна точка на миграцията ще търпи по-нататъшно влошаване, ако не се предприемат решаващи мерки за разкриване на нови работни места в малките населени места или в подобряване на пътната и съобщителна инфраструктура, за да се улесни достъпа до работни места в други населени места при запазване на родното място като място за живеене.
  
• 
  Пазарът на работната сила е неравномерно овладян и се наблюдава дисбаланс – по-висока безработица в малките общини в сравнение с областния град. Коефициентът на икономическа активност (лица на 15-64 навършени години) за областта през 2008 г. е 63,4% ( 67,8 % за страната).
  

Анализът очертава следните проблеми и тенденции в секторите:

• 
  Наблюдава се концентриране на ОПЛ в големите населени места – центрове на общини, като голяма част от тях са избрани от пациенти от отдалечени села, разположени на голяма територия. Това е предпоставка за ненавременно оказване на медицинска помощ и създава неравнопоставеност и затруднен достъп до ОПЛ на селското население в сравнение с градското. Примери в това отношение са общините Елена, Стражица и голяма част от община Свищов, където повечето ОПЛ живеят в общинския център и ходят по график в обслужваните от тях села.
  

• 
  Близо 90% от лечебните заведения за специализирана помощ се намират основно в трите най-големи общини на област Велико Търново (Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов), където са и трите най-големи болници.
  

• 
  Не са ясно дефинирани функциите и задълженията на системата за спешна медицинска помощ. Поради затруднения в достъпа на пациентите до Общо практикуващите лекари нараства търсенето на медицинска помощ в Центровете за спешна медицинска помощ и Спешното отделение. Това се наблюдава особено в по-малките и отдалечените населени места. За определен контингент от населението - с нарушени здравноосигурителни права, от етнически малцинства, социално-слаби и др. системата на спешната помощ се оказва удобна, а в някои случаи и единствена алтернатива за получаване на медицинска помощ
  

• 
  Осигуреността на областната здравна мрежа с лекари (27.9% през 2009) и лекари по дентална медицина (7.4 % през 2009 г.) е по-ниска от тази за страната. Тревожна е тенденцията на намаляване броя на лекарите в областта, съпроводено с нарастване на средната възраст на практикуващите лекари, поради което съществува опасност от недостиг на лекари през следващите години.
  

• 
  Съществуващата училищна мрежа в областта напълно задоволява нуждите на социално-икономическото развитие.
  
• 
  В резултат на демографския срив, броят на учениците в задължителната училищна възраст през последните 5 години значително е намалял - с 22,19%. Тази тенденция не се отнася за децата, които се обучават в детските градини на областта – през последните 4 години се забелязва тенденция на увеличение средно с по 150 деца на година, които се обучават там.
  
• 
  Демографският срив и въвеждането на делегирани бюджети и редица други причини водят до необходимостта от предприемане на действия за оптимизиране на училищната мрежа и броя на детските градини, училища и обслужващи звена за периода от 2005-2010 г. значително е намален В областта са определени за средищни 29 училища.За осигуряване на качествено образование и обучение на учениците от закритите училища е осигурен транспорт до средищно училище в най-близкото населено място на територията на съответната или съседна община.
  

• 
  Област Велико Търново има добра жилищна осигуреност - на 1000 човека от населението се падат 521,21 жилища, докато този показател за страната е 474. Средният брой лица в едно жилище за областта е 1,91 при 2.11 среден за страната.
  
• 
  Преобладаваща част от жилищата, повече от 95,25%, са частна собственост. На практика няма жилищен проблем за населението.
  
• 
  Нуждаещите се са основно хора от рисковите групи.
  
• 
  Факт е, че голям брой жилища в селата са необитаеми, намират се в райони с неподдържана пътна мрежа, без отходни канали и са неблагоустроени, изоставени и полусъборени.
  
• 
  Част от семействата имат жилищни проблеми, произхождащи от лошите битови условия, липсата на финансови средства и многочленните семейства, живеещи в едно жилище.
  
• 
  Обособени квартали на уязвими етнически малцинства има в общините Горна Оряховица, Златарица и Павликени.
  

• равнището на бедност и доходите – трайна липса на собственост и постоянни доходи, безработни, ниски пенсии и недостатъчни доходи на лица в над трудоспособна възраст;

• структурата на семейството – пълно или непълно семейство, многодетни семейства, здравословни и образователни проблеми;

• откъснатост от семейната среда и липса на подкрепа от семейството - деца и самотни стари хора, настанени в специализирани институции;

• увреждане и/или сериозни здравословни проблеми на лицето или на член от семейството;

• ниско образование (включително и неграмотност), липса на професионална квалификация, които водят до неравностойна позиция на пазара на труда;

• социално изключване и принадлежност към уязвими етнически малцинства, които живеят в изолация в обособени квартали и махали;

• местоживеене – отдалеченост и изолираност на населеното място, с нарушени транспортни връзки и комуникация с общинския и областния център;

• възраст – концентрация на пенсионери и стари хора, живеещи в изолираните малки населени места, с крайно ограничен достъп до здравна грижа и услуги.
Под влиянието на тези фактори се обособяват рисковите групи сред децата, възрастните и старите хора, към които е насочена интервенцията на Областната стратегия.
І-ва рискова група - Деца в риск и техните семейства:

• 
  Деца, отглеждани извън биологичното семейство: Анализът на настанените в специализирани институции деца обособява следните подгрупи, които изискват планиране на допълнителни мерки: деца, изоставени на ниво родилен дом; деца, настанени в СИ извън областта и малък брой деца, чиито родители живеят извън областта и/или са с неизвестно местонахождение.
  

• 
  Деца, настанени в специализирани институции. - На територията на област Велико Търново работят 8 специализирани заведения за отглеждане на деца: Дом за медико-социални грижи за деца, гр. Дебелец, Домове за деца лишени от родителски грижи гр.Велико Търново, с.Балван, гр.Стражица, с.Страхилово, Домове за деца с умствена изостаналост с.Михалци, с. Горски сеновец, с.Илаков рът. На територията на областта са разкрити и работят 9 броя ЦНСТ.
  

• 
  Деца, отглеждани в приемни семейства и при близки и роднини.
  

Към настоящия момент в област Велико Търново има 1 доброволно приемно семейство и 9 професионални – ( 6 в община В. Търново и по едно в общините Лясковец, Павликени и Стражица). Към октомври 2010 г. в процес на обучение и оценка са още 12 семейства 2 от които в община В. Търново, 5 в община Павликени, 3 в община Стражица и 2 в община Г. Оряховица.

• 
  Деца, настанени в резидентен тип на грижа. Макар и относително нова услугата показва отлични резултати по отношение на развитието на децата.
  

• 
  Деца, отглеждани в семейството:
  

• 
  Деца, с увреждания, отглеждани в семейна среда. По данни на ДСП в областта към 31.12.2009 г. са регистрирани 331 деца с увреждания. Семействата на всички деца с увреждане се нуждаят от подкрепа за отглеждане на децата, като особено остро тази необходимост се проявява при следните свързани групи в риск: самотни майки; семейства, в които единият партньор е личен асистент, многодетни семейства с деца с увреждане.
  

заведения. Необходимо е осигуряване на достъпна среда, диференциране на услуги за деца с различни по вид и степен увреждания, осигуряване на транспорт от селата и в рамките на града до социалните и здравни услуги, осигуряване на гъвкава дневна и почасова грижа, увеличаване на достъпа до образование, интеграция на децата с увреждания с връстниците им.

• 
  Осиновени деца, отглеждани в семейна среда - Семействата с осиновено дете се нуждаят от психологическа помощ и подкрепа за отглеждане и възпитание на децата.
  

• 
  Деца, отглеждани в семейства в риск – многодетни и непълни семейства, семейства от етнически общности в неравностойно положение, семейства в бедност, семейства с липса на жилище или в лоши жилищни условия, дисфункционални семейства. Децата в непълни семейства в областта за 2009 г. са 3739, а децата в многодетни семейства - 226 (по данни на ДСП).
  

• 
  Деца, отпаднали и нередовно посещаващи училище. По официални данни през последните три години се забелязва тенденция на намаляване на отпадналите и необхванати от училище деца. Като резултат от работата на тематчните групи в процеса на разработване на стратегията наа преден план бяха изведени като дефицити: липсата на ЦОП в някои от общините на територията на областта и невъзможността на съществуващите ЦОП да работят с идентифицирани деца в риск от отпадане поради липса на издадени направления, както и недостатъчен човешки ресурс в институциите, работещи с деца на територията на област Велико Търново.
  

• 
  Други деца в риск: деца, жертви на насилие, деца с проблемно поведение, деца, получили полицейска закрила. Официалните данни за регистрираните случаи на деца, жертви на насилие и неглижиране не отразяват пълната картина на проблемите. За жертвите на насилие остава необходимо осигуряването на сигурност, терапия за преодоляване на травмите, обществена и социална подкрепа. Малобройни, но важни са специфичните групи на деца с рисково поведение, с противообществени прояви и поведенчески проблеми, предизвикани от различни фактори, като нисък родителски контрол, раздяла в семейството, бедност, безработица. Поведенческите проблеми, определени от съответните експерти са: агресия, използване на алкохол и упойващи вещества, кражби, побой. Потребностите са от консултации (психологически, социални, правни и здравни), подкрепа на родителите и намаляване на агресията в семейната среда, ангажиране на свободното време на децата.
  

• 
  Хора с повече от едно хронично заболяване, даващо степен на инвалидност;
  
• 
  Самотни възрастни хора с увреждания;
  
• 
  Хора с увреждания, които имат нужда от придружител, подкрепа във всекидневния живот.
  
• 
  Възрастни с увреждания, настанени в специализирани институции.
  

На територията на област Велико Търново съществуват шест специализирани институции за възрастни хора с увреждания. Данните от анализа сочат, че се увеличава броя на настанените лица в институциите. За всички хора, настанени в специализирани институции е характерна потребността да живеят в близка до домашната среда, да получават адекватни на състоянието си грижи и да поддържат взаимоотношения с близките си. където трябва да се подобрят условията и стандартите на резидентната грижа.

• 
  Възрастни с увреждания, живеещи в отдалечени села.
  

Планирането на мобилни услуги за тях изисква да се проучи вида на заболяванията им и да се установи броя на възрастни хора с увреждания по малките населени места.

• 
  Възрастни с увреждания в общността
  

• 
  Стари хора, настанени в специализирани институции
  

Основната причина за постъпване в дом е нуждата от почивка и затруднение при поемане на всекидневните грижи. В много случаи мотив е и разтоварване на децата от поетите отговорности по отглеждане на родителите. Старите хора, настанени в специализирани институции имат потребност от битови условия, които да създават възможности за достоен живот, както и грижи, съобразно състоянието им. Добрите битови условия не винаги означават луксозна обстановка, която техните близки могат да оценят като необходима, но за старите хора тя може да създава повече стрес, отколкото уют. Настаняването трябва да бъде осъзнат избор от страна на възрастните хора и техните близки, а не последна възможност за оцеляване.

• 
  Самотни стари хора живеещи в отдалечени населени места
  

Самотните стари хора, които живеят в отдалечени населени места или са в състояние на социална изолация имат нужда от подкрепа в ежедневието си.

• 
  Непълнолетни и млади родители и самотни майки – Тази рискова група предполага голям обем превантивна работа с цел преодоляване на етническите особенности и традиции.
  

• 
  Хора с основно и по-ниско образование – с фокус: младежи с основно образование и напуснали рано училище; възрастни с основно образование, представители на етнически общности в неравностойно положение.
  

• 
  Безработни – Тук се включват безработни младежи, завършили образованието си; продължително безработни лица без квалификация, особено от етнически общности; безработни самотни родители с деца до 3-годишна възраст; безработни лица, изтърпели наказание “лишаване от свобода”; безработни в пред пенсионна възраст; други групи безработни лица. Негативните последици от бедността и изолацията от пазара на труда върху грижите за децата са най-тежки при семействата на трайно безработните, които постепенно изпадат в зависимост от социалните помощи. За да излязат от спиралата на пълната маргинализация и да осигурят бъдеще за своите деца, семействата на продължително безработните имат нужда както от професионално обучение, така и от подкрепа и мотивиране (курсове, консултации) за активно включване на пазара на труда.
  

• 
  Етнически общности в неравностойно положение; В настоящата група са включени социално изолирани граждани предимно от ромски произход. В тези групи са налице различни фактори, подкрепящи бедността – ранно отпадане от училище, ниско образование и квалификация на голяма част от жителите, трайна безработица и липса на трудови навици за част от тях, ограничени възможности за заетост, лоши битови условия, липса на достъп до здравни, социални, образователни услуги.
  

• 
  Семейства в бедност
  

• 
  Област Велико Търново се харектеризира с голям брой специализирани институции и социални услуги както за деца така и за възрастни.
  

• 
  Налице е неравномерно разпределение на услугите в областта. Резонно, социалните услуги за деца и за възрастни, в специализирани институции и в общността са развити най-добре в община Велико Търново, която е с най-голям брой население. Друга община с добре развита мрежа от услуги е Горна Оряховица, която е трета по брой население. Във втората по големина община – Свищов, услугите са слабо развити, като преобладават тези за възрастни. Най-слабо развити са социалните услуги в общините Сухиндол и Лясковец, като в община Сухиндол липсват услуги за деца.
  

• 
  По отношение на специализираните институции също е налице по-голям брой такива за възрастни (11), като отново най-голям е броят им в община Велико Търново (5).
  

• 
  Здравно-демографският анализ на ситуацията в областта показва, че броят на хора с увреждания е най-голям в трите най-големи общини – Велико Търново, Свищов и Горна Орховица. Съответно предоставяните услуги в общността са както следва: 11 във В. Търново, 4 в Свищов и 7 в Горна Оряховица. Специализираните институции за лица с увреждания са 3 в община В. Търново и 2 в община Г. Оряховица. По една специализирана институция за деца с умствена изостаналост има в общините Стражица, Елена и Павликени.
  

• 
  Наличните услуги, предоставяни в институции, вече имат изградена мрежа на взаимодействие в цялата страна, но не е така при услугите, предоставяни в общността.
  

• 
  В област В. Търново преобладават услугите в общността, спрямо услугите в специализирани институции.
  

• 
  Преобладават социалните услуги в семейна среда, спрямо услугите, които са резидентен тип.
  

• 
  Няма гарантиран набор от услуги по превенция, които да оказват подкрепа на родители и деца.
  

• 
  Налице е почти пълният спектър на социални услуги в общността с изключение на: „Звено майка и бебе”, „Център за временно настаняване”, „Преходно жилище”, „Център за работа с деца на улицата ”, “ Приют ” и „Обществена трапезария” /целогодишно/. Тези услуги не са разкрити досега поради липсата на потребност, както и поради липса на капацитет за разкриването им на територията на област В. Търново.
  

• 
  Повечето от наличните социални услуги в общността са недостъпни за децата и възрастните с увреждания, които живеят в малките и отдалечени от общинския център населени места. Единствената достъпна за тях услуга е личен и социален асистент, както и домашен помощник, които са крайно недостатъчни като капацитет и спектър предвид броя на населението.
  

• 
  В област Велико Търново има добре развити партньорски взаимоотношения с външни доставчици, предоставящи социални услуги. Почти целият спектър от услуги в общността е покрит именно от външни доставчици.
  

• 
  Няма гарантиран набор от услуги по превенция, които да оказват подкрепа на родители и деца в процеса на отглеждане и възпитание на децата.
  

• 
  Съпоставянето на броя детско население с броя предоставяни услуги за деца по общини показва следното:
  

- Горна Оряховица е втора по брой на деца, но се предоставят само 5 услуги;

• 
  Съществуващите услуги повече са фокусирани върху децата и почти не се отнасят към родителите и към други налични рискови групи в областта.
  

• 
  Не всички специализирани институции предлагат организация на живот, близка до семейната. Определени групи деца (деца с увреждания, деца над 10 годишна възраст и деца със здравословни проблеми на родителите) престояват дългосрочно в домовете и за тях трудно се стига до реинтеграция в биологичното семейство/осиновяване.
  

• 
  Приемната грижа е недостатъчно развита в областта.
  

• 
  Услугите, предоставящи ранна превенция на изоставянето на деца от 0 до 3 години, са все още недостатъчно развити на територията на областта. Липсват кандидати за приемни родители на деца от тази възрастова група. Към родилните отделения няма социален работник, който да осъществява регулярна работа по превенция.
  

• 
  Липсва достатъчен брой Центрове за настаняване от семеен тип в големите общини на областта (Свищов, Горна Оряховица).
  

• 
  Крайно недостатъчен е броят на Центровете за обществена подкрепа предвид броя на децата в областта.
  

• 
  Липсва услугата „Спешен прием за деца в риск”.
  

• 
  Във всички населени места работят читалища и пенсионерски клубове, които изпълняват много социални функции, близки до услугата Дневен център за възрастни хора.
  

• 
  Липсва услугата „Център за временно настаняване” на възрастни хора.
  

• 
  В помощ на възрастните и лицата с увреждания над 18 години има разкрити центрове са социална интеграция и рехабилитация, но те са недостатъчни като брой предвид предвид потребностите на населението
  
• 
  На територията на област Велико Търново се предоставят социални услуги в общността за възрастни и хора с увреждания- домашен помощник, социален асистент и личен асистент. Липсата на достатъчно подготвени специалисти по социална работа в тези услуги води до това, че дейностите се свеждат основно до предоставяне на храна или хигиенно и санитарно обслужване . Финаснираните по проекти услуги в домашна среда са с определен период на изпълнение и има риск за тяхната устойчивост.
  

• 
  Домашният социален патронаж е най-широко разпространената и достъпна услуга в общността за стари хора, която в някой общини може да бъде подобрена по отношение на разширяване на персонала и дейностите включени в услугата.
  

• 
  Капацитетът на съществуващите 5 специализирани институции за стари хора на територията на област Велико Търново не позволява да бъдат обхванати всички желаещи да ползват социалната услуга и е налице голям брой чакащи за настаняване в Дом за стари хора. Настаняването в домовете се предпочита поради ограничения достъп до здравни и социални услуги в общността.
  

• 
  На територията на област Велико Търново функционират 6 специализирани институции за хора с увреждания – Домове за възрастни с умствена изостаналост, Дом за възрастни с деменция и Дом за възрастни с физически увреждания, при които тенденцията е към разширяване изхода на институциите и насочване на потребителите им към социални услуги, предоставяни в общността.
  

• 
  В помощ на лицата с увреждания над 18 години са разкрити защитени жилища, които са недостатъчни като брой, предвид потребностите на целевата група
  

• 
  Липсват социални услуги за хора с ментални и психични проблеми в цялата област.
  

• 
  Липсват услуги за палеативни грижи за възрастни хора.
  

• 
  Липсва социална услуга резидентен тип - Кризисен център за жени жертви на насилие.
  

3. 
   Идентифицирани потребности от развитие на човешките ресурси
   

• 
  Основните потребности от развитие на човешките ресурси и на организационния капацитет за осъществяване на стратегията, идентифицирани в процеса на анализа на ситуацията в етапа на разработване на Областната стратегия за развитие на социалните услуги в област Велико Търново, които имат отношение към административния и организационен капацитет са свързани с:
  

• 
  Повишаване на капацитета на общинските администрации да управляват процеса на контрактиране и управление на предоставянето на социални услуги в общините от областта;
  

• 
  Промяна на съществуващите практики на ресурсно осигуряване на звената, координиращи предоставянето на социалните услуги в общините;
  

• 
  Повишаване на капацитета на персонала, ангажиран с администрирането, управлението и директното предоставяне на социалните услуги;
  

• 
  Повишаване на самостоятелността на общините в планиране на създаване, закриване и трансформиране на социални услуги, на база на променящите се потребности на населението в общините от областта;
  

• 
  Потребност от развитие на капацитета за подготовка и управление на проекти, осигуряващи развитие на социалните услуги в общините от областта и разширяване на обхвата на съществуващите услуги, осигуряване на качество и ефективност на предоставяните услуги;
  

• 
  Практически умения и механизми за осъществяване на междуобщинско и междуинституционално сътрудничество в сферата на социалните услуги.
  

• 
  Повишаване на квалификацията, професионалния опит и уменията на управляващите социалните услуги от резидентен тип и на услугите предоставяни в общността по отношение на подбор на персонал, ориентиране и обучение на персонала, планиране на работните задачи, мотивиране на персонала, стимулиране на работата в екип и работата в разширени/ мултидисциплинарни екипи.
  

• 
  Преодоляване на дефицита от човешки ресурси (социални работници и специализиран персонал), необходими за директното предоставяне на новоразкритите социални услуги.
  

• 
  Основна потребност за развитието на управленския персонал е повишаване на професионалните компетенции, свързани с прилагане на иновативни практики за повишаване на качеството и ефективността на предоставяните услуги, както и с въвеждане на механизми за ефективна оценка на положения труд, съобразени със спецификата на различните дейности по предоставяне на социалните услуги и обвързване на възнагражденията на служителите с реалната работа по обслужване на клиентите. Управленският персонал на съществуващите доставчици на социални услуги има потребност от развитие на уменията за добро управление и задържане на персонала от специалисти и стимулиране на тяхното непрекъснато развитие.
  

• 
  Професионалистите, ангажирани със създаването и управлението на нови социални услуги, имат потребност от нов тип управленски умения и практика, свързана със създаване на методологии за предоставяне на новите услуги, изграждане на стратегии за популяризиране на услугитe и спечелване на доверието на клиентите, развитие на междуинституционалното сътрудничество и включване на гражданското общество в процеса на развитие на новите услуги.
  

• 
  Потребностите на специалистите (социални работници, психолози, специални педагози, рехабилитатори и др.) и на помощния персонал ангажирани в директното предоставяне на социалните услуги в област Велико Търново са свързани с: обогатяване на знанията и опита им за ефективна работа по случай, индивидуализиране на оценката на потребностите на клиента, осигуряване на активното участие на клиента в процеса на работата по удовлетворяване на неговите потребности, необходимост от методическа подкрепа по отношение на осъществяване на адекватен подбор на специфичните дейности, свързани с предоставянето на социалната услуга, оценка на въздействието, документиране на добрите практики в работата по случай.