|
Председателствуващ Н. Захариев: Г. министърът на вътрешните работи е готов да отговори на питането на народните представители от работническата група: Митю Станев, Петко Стоев, Съби Димитров, Георги Костов и Асен Бояджиев.
Министър Н. Мушанов: Също съм готов да отговоря и на второто питане, което направиха вчера,
Председателствуващ Н. Захариев: Г. министърът ще отговори и на питането за стачката в Ямбол, подадено от народните представители: Митю Станев, Петко Стоев и Георги Костов. Кой ще развие питането?
А. Бояджиев (раб): Питането за стачката в Ямбол ще го развия аз.
Председателствуващ Н. Захариев: Има думата народният представител г. Петко Стоев да развие питането.
П. Стоев (раб): (От трибуната) Г. г. народни представители! Откак се откри Камарата на 20 август, до днес всеки ден тя представлява арена на борби и се изнасят факти за големи насилия, извършени през време на законодателните избори. Не така случайно във всичките заседания на Камарата досега се говореше изключително по терора, който сговористката власт упражняваше над избирателите от 9 юний 1923 г. до 21 юний т. г. Тоя терор, започнал още от 9 юний, все повече и повече се усилваше, и най-после работническите маси от градове и села решително се опълчиха срещу него и на 21 юний, когато гласуваха, покрай другите лозунги и искания, които ги вълнуваха, издигнаха като най-важен и основен лозунг спиране на терора, премахване закона за защита на държавата, пускане на затворниците, пускане на емигрантите да се завърнат в страната и най-сетне да се даде издръжка на пострадалите от 9 юний до днес.
Вие всички знаете, че нашата страна от 9 юний насам се превърна в арена на насилия и издевателства над работническите и селски маси, над трудящите се от градове и села. На всички ви е известно, че през Обществената безопасност, през участъците, през затворите минаха повече от 100 хиляди работници и селяни, борещи се за повече хляб, за повече свобода, за освобождение от игото на капиталистическата класа. Тези повече от 100 хиляди души работници и селяни, минавайки през каушите на Обществената безопасност, през каушите на затворите и през участъците, оставиха повече от 25 хиляди души избити без съд и присъда, връзвани с въжета и изкарвани покрай реки, гори, полета, ями и т. н.
През тия събития, от 9 юний 1923 г. досега, паднаха и много депутати, а така също и министри в миналото: Борис х. Сотиров, Димо х. Димов, Петко Петков.
Министър Н. Мушанов: Аз за миналото не отговарям. Питането ви се отнася до моята дейност като министър на вътрешните работи, и аз в отговора си ще се огранича само по тази дейност. Ако искате да говорите за историята, за миналото, ще направите такова питане, а сега ще се ограничите по предмета на питането.
П. Стоев (раб): Също така падна и Стамболийски. Всички те бяха избити или "безследно" изчезнали.
А. Кантарджиев (д): Г. председателю! Моля Ви да обърнете Внимание на запитвача да не разправя приказки от Андерсен, какво е станало преди 10—15 години, а да се ограничи по съществото на питането си.
Председателствуващ Н. Захариев: (Звъни)
П. Стоев (раб): При така развилите се събития, при така вършените насилия и издевателства над работниците и селяните от 8 години насам, борбата против терора беше станала насъщна нужда на работниците и селяните в цялата страна, следователно, на болшинството от българския народ. И не така случайно навсякъде, по всички публични събрания, които се правеха в надвечерието на изборите, всички избиратели бяха писнали кански от сговористския терор и навсякъде се вземаха резолюции против терора. Самите водачи на Народния блок знаят, че първият повик на избирателите беше против терора — да се премахне терорът, да се премахнат арестуванията, да се премахнат убийствата, да се премахне законът за защита на държавата, да се даде пълна свобода на трудящите се маси.
Г. Василев (д. сг): Както в Москва!
П. Стоев (раб): Това не може да отрече нито един от водачите на Народния блок, които ходеха между народа. На много места избраниците на Народния блок, особено тия от Земледелския съюз, изпитваха ужасите на терора. Затова именно за народните маси, чувствуващи така силно ударите на терора, в надвечерието на изборите лозунгът против терора беше станал най-насъщен за тях, беше едно от най-главните им искания. И на 21 юний, в деня на изборите, повече от 600 хиляди души, гласувайки за Народния блок, гласуваха и за тоя лозунг: премахване на терора, премахване на закона за защита на държавата, пускане на затворниците, пускане на емигрантите, даване издръжка на пострадалите от 9 юний до днес.
Някой от мнозинството: Това не е вярно.
П. Стоев (раб): Също и други 170 хиляди гласоподаватели, които се сплотиха под знамето на Работническо-селския трудов блок, гласуваха за същия тоя лозунг.
Какво видяхме, обаче, след изборите, след като Народният блок събра близо 600 хиляди гласа против терора, против издевателствата, против насилията, против приомите на Сговора и взе властта няколко дена след изборите? На всички ви е известно, че няколко дена след поемането на властта от Народния блок, както всяка година през летния сезон, така и тази година се развиха стачни борби. И тази година индустриялните работници, които са поставени в непоносимо тежки условия на живот, обявиха редица стачни борби. Тия стачни борби бяха плод на страшно бедственото положение на работниците, на страшно низките надници, на дългия работен ден, на лошите обноски, на постоянния тормоз на господарите и на тяхната полиция. За премахването именно на тия неща маса работници от предприятията обявиха стачки. Такива бяха: стачката във фабрика "Тунджа" в Ямбол, по-късно стачката на фабриката Саръиванов в Сливен, после стачката в тютюневата фабрика в Татар-Пазарджик, стачката във Варна и т. н. Ние видяхме, че работниците не бяха оставени да водят своята борба за насъщния им хляб, за подобрение малко поне на тяхното положение. Напротив, срещу тях беше изправен не само господарският терор, но срещу тяхната борба, в съюз с господарите, беше изправена и цялата полиция на управляващия Народен блок. На работниците, за да отстояват своята борба, им бе необходимо да имат салони, където да свикват своите публични събрания, за да могат там стачните комитети да дават отчети за водените преговори между работниците и господарите. Вие знаете, че работниците, вследствие 8-годишния терор срещу тях, нямат ония здрави организации, за да не допускат да имат стачкоизменници. При голямата безработица, при днешното положение не може да не се явят стачкоизменници. И когато работниците поставят постове пред фабриките, това не е продиктувано от някакъв лукс, за да се бият с полицията, ...
А. Николаев (з): За да тероризират!
Някой от мнозинството: Ударни команди!
П. Стоев (раб): ... а това е продиктувано от необходимостта да запазят своето парче хляб. Затуй бяха поставени тия постове. Ние видяхме, че срещу тия постове бяха упражнени полицейски насилия.
А. Кантарджиев (д): Тия постове бяха поставени, за да отнемат хляба на работниците. Вие отнемате тоя хляб от устата на работниците.
П. Стоев (раб): Срещу тези постове беше поставена цялата полиция на новата власт.
Г. г. народни представители! Веднага след обявяването на стачките, те бяха обявени за политически. Поставя се, обаче, въпросът: кой кара стачкуващите работници да издигат лозунги "Долу противонародната власт! Долу полицията! Долу терорът!"? Това са искания, които са продиктувани от техните непосредствени интереси. По пътя на защитата на тия интереси, работниците срещат вашата полиция, вашата власт — фашистската диктатура — и затова работниците издигат лозунгите: "Долу терорът! Долу законът за защита на държавата! Долу полицията и правителството, което ни тероризира!" Значи, самото изпращане от страна на господарите, от страна на правителството на полицейски отряди, самото вършене на тия полицейски насилия, превръща икономическата борба в политическа. (Възражения от мнозинството) Ние не се страхуваме да кажем, че всяка една икономическа борба днес е политическа. Другояче не може да бъде. Работниците не могат да водят само икономическа борба, когато капитализмът се руши и живее последния си кризис, когато интересите на капиталистите са срастнати с интересите на държавата, когато самият държавен институт е станал тяхна маша, която капиталистите постоянно употребяват против работниците в тяхната класова борба. Тая ежедневна борба на всеки работник днес среща полицейския спор на държавата, среща полицейския терор. Паралелно с така развиващата се борба правителството, за да услужи на господарите, за да спре борбата на работниците за повече хляб, за повече въздух, за чиста вода — работниците от фабрика "Тунджа" в Ямбол искаха да се докара вода от градския водопровод, защото тая, която пиеха, предизвиква треска — забрани събранията им, арестува стачните комитети, ...
Министър Н. Мушанов: Защото не им дадоха вода ли?!
П. Стоев (раб): ... не се позволи на стачните комитети да дават отчети за преговорите, които водеха с господарите. Пита се тогаз, кой кара работниците да разбират ясно, че всяка тяхна борба днес е борба политическа?
А. Буков (з): Приказвай за насилия! Какви теории развиваш?
А. Николаев (з): Да си конкретизира питането.
Министър Н. Мушанов: (Към П. Стоев) Не забравяйте, че имате само 15 минути, за да развиете питането си. Да не кажете после, че Ви се отнема думата.
П. Стоев (раб): Паралелно с туй се издаде нареждане от правителството на Народния блок — в кавички народен — да се затворят всички клубове на работническите организации, за да не могат по-нататък да водят борбата си за защита на техните интереси. Затвориха клубовете в Бургаз, София, Сливен, Пловдив, Станимака, Хасково, Варна, Русе, Лом и в почти всички големи градове, където работниците организираха своите стачни борби, за да могат да извоюват повече хляб
На 9 юлий т. г., тук, в София, беше организирано едно младежко събрание, за да се даде отчет за участието на младежите в изборната борба —чисто вътрешна организационна работа. Полицията от ІІ полицейски участък нападна клуба, разтури младежкото събрание и се завърза голям бой между полицията и пристигналите вече около клуба работници. Събранието беше блокирано и се дойде до това положение, че се хвърляха работниците през прозорците от 6 метра височина чак на улицата. И, г. г. народни представители, при такова едно нападение работниците се защищаваха и се завърза двучасов бой на улицата с полицията. Значи, полицията от II участък дойде, нападна клуба, провокира събранието и се завърза престрелка.
А. Кантарджиев (д): Кой удари стражара?
П. Стоев (раб): Когато полицията нападна работническите клубове и изхвърли работниците през прозорците, г. Мушанов взема повод от това, за да даде нареждане да се затворят работническите клубове.
А. Кантарджиев (д): Не е вярно. Това е лъжа!
П. Стоев (раб): През нощта полицията отива в нашия клуб, разбива всички врати, разбива чекмеджетата, разбива стълбите, прозорците, изпокъсва картините и портретите, всичко направя на парчета, разбива архивата и целия клуб беше усеян с книжа. Това е един неокачествим произвол, неокачествима провокация спрямо борбите на работниците и спрямо техните легални проявления.
По-нататък. Насрочихме събрания непосредствено след изборите, за да направим преглед на изминатия път около изборите. Тези събрания почти навсякъде бяха забранени. Лично аз отидох в Перник, за да направя събрание, но на гарата бях арестуван и повърнат. Лазар Станев отива на събранието, но бива арестуван и бит заедно с други работници.
Някой от мнозинството: Нали е земледелец — какво прави там?
П. Стоев (раб): Той видя къде е спасението, затуй е отишъл там. (Смях)
В Лом става същото, както в Перник. След като работническите депутати бяха вече избрани, навсякъде, където отидеха да правят конференции и събрания, биваха арестувани и връщани обратно, като навсякъде се поставяха под полицейска карантина, да се разписват по два и три пъти, някои от тях даже бяха интернирани. Христо Трайков, избраник на Трудовия блок от страна на македонските бежанци, беше арестуван затуй, защото отказа да се подчини на една противозаконна наредба — да се разписва в участъка; затуй той беше интерниран в с. Върбица, Преславско. Лично и аз бях арестуван така, както и Димитър Икономов, Стамат Иванов и всички наши депутати, които бяха принудени да се разписват в участъците.
Във Варна се обяви стачка във фабриката "Принц Борис". Още същата вечер полицията нападна събранието на работниците. Аз бях арестуван там.
А. Кантарджиев (д): Какво търсиш там — ти не си работник.
П. Стоев (раб): Аз ще Ви кажа. Аз съм работнически деец, господинчо, ...
А. Кантарджиевъ (д): Ти си работнически храненик!
П. Стоев (раб): ... и отивам там, за да дам насока на работниците, които водят борба.
Това положение, че ние сме работнически дейци, които трябва да отидем при работниците, се използува от властта, за да се казва, че ние превръщаме борбата на работниците в политическа.
Председателствуващ Н. Захариев: Имате още една минута, г. Стоев.
П. Стоев (раб): Каква е ролята на нашата организация, щом като вие отричате нейното ръководство? Вие признавате, че работническата класа трябва да има своя партия, свои организации, но вие отричате тяхното право да играят ръководна роль в работническите борби.
Народният представител Стамат Иванов отива във Варна, там бива арестуван в участъка, и му се наниса жесток побой от страна на полицията, след което го интернирват обратно в Пловдив.
Х. Мирски (д): Кой от вас бил полицейски пристав?
П. Стоев (раб): Ще го кажем, г. Мирски. — Народният представител Съби Димитров отива в Провадия да прави събрание, извикан от нашата партийна организация там. Събранието бива нападнато, разгонено от полицията, а Съби Димитров арестуван и държан цели 10 дена в участъка във Варна и после освободен.
Министър Н. Мушанов: Държан по решение на прокурора. Да отидеш да го намериш.
А. Кантарджиев (д): По закона за углавното съдопроизводство, подсъдими лежат 2 години и после се оправдават в по-горната инстанция.
П. Стоев (раб): По-после, непосредствено след свикването на Камарата, ние, като работнически представители, трябваше да отидем да видим какво искат нашите избиратели, които ни пращат тук.
Министър Н. Мушанов: Ще Ви кажа.
П. Стоев (раб): Ние направихме редица събрания. Повечето от тия събрания бяха нападнати и разгонени, има хора бити и ранени.
Така беше и със събранието в Пловдив, така беше и със събранието в Сливен, така беше и в Плевен и пр. В Плевен, където народният представител Андрей Денев беше отишъл да прави събрание, са били арестувани 40 души, между които е имало и жени, всички са били закарани в участъка и там са ги били най-жестоко, като на жените са вдигали роклите и са ги били по голо с бичове. За това има съставени медицински свидетелства.
Министър Н. Мушанов: Никакво такова оплакване няма досега.
П. Стоев (раб): Тук го пише.
Министър Н. Мушанов: Ти го пишеш. Никакво такова оплакване няма.
Председателствуващ Н. Захариев: Г. Стоев! Говорите вече 20 минути. Времето, определено от правилника, мина.
П. Стоев (раб): Преди последната ваканция, изпратихме нашите депутати из провинцията. Какво става в Станимака? Още на гарата народните представители Русинов и Георги Костов са били пресрещнати от полицията и се започнала престрелка, а когато отишли в салона, където трябвало да се състои събранието, били нападнати от полицейска шайка, бити и арестувани, въпреки депутатската им неприкосновеност, след това били закарани в участъка и пак бити. Затова Георги Костов е с вързана глава, а на Русинов е било счупено ребро и имал кръвоизлияние снощи.
Председателствуващ Н. Захариев: Г. Стоев! 25 минути минават от определеното по правилника време.
П. Стоев (раб): Народният представител Запрян Иванов е отишъл да прави събрание в с. Новачене, но събранието е било нападнато и всички събрани са били бити.
Х. Манафов (д): Какво общо има това с питането?
П. Стоев (раб): След като 600-те хиляди на Народния блок избиратели гласуваха на 21 юний против терора в села и градове, вие не се посвенихте да упражнявате същия терор над стачкуващите работници, въобще над работническата класа. (Възражения от мнозинството) Обаче трудещите се маси не си правят илюзии. Въпреки терора, те продължават да се борят и ще продължат до смъкването на фашистката диктатура и изграждането на работническо-селското правителство. (Ръкопляскания от работниците и от някои между публиката в галерията)
Председателствуващ Н. Захариев: Моля почитаемата публика да пази ред. Който ръкопляска или вдига шум в Събранието, веднага ще бъде изхвърлен вън от залата.
Д. Ачков (нац. л. о): Има и наказание за това.
Председателствуващ Н. Захариев: Има думата народният представител г. Асен Бояджиев.
А. Бояджиев (раб): (От трибуната) Г. г. народни представители! Аз ще приказвам по един частен случай, а именно по това, което полицията извърши във връзка със стачката на 960 работници в ямболската текстилна фабрика. Тая стачка привлече не само вашето внимание, не само вниманието на цялата работническа класа в България, но, бих казал, и вниманието на международния пролетариат. Точно по времето, когато се водеше ямболската стачка, аз бях в Германия и зная, че целокупната работническа преса там се интересуваше от нея. Защо се интересуваше? Затуй, защото там пролича най-ярко отношението на новото правителство към стачното движение на работниците за подобрение на тяхното положение.
Х. Манафов (д): Я разправи за статута за стачките в Съветска Русия.
А. Бояджиев (раб): За тази стачка писа най-много буржоазната преса и тезата, която тя защищаваше, беше, че тази стачка е заповядана от не зная къде си, от Москва или от Работническата партия, а не е продиктувана от тежкото положение на работниците. Но трябваше буржоазни вестници като "Бургазки фар" и редица други вестници, даже софийски, да излязат да пишат върху положението на ямболските. работници, за да бъдат запушени устата на всички. Ако вземем данните, дадени от самата фабрика в позива, който тя издаде, за да убеди работниците да се върнат на работа, ще видим, какво е положението на работниците. Там се казва, че надниците са 30, 35, 40, 45, 50, 55 л. Питам ви, г-да, може ли с 55 л. максимална надница— според тоя документ, който всеки може да провери, издаден от самата фабрика — един работник с 3—4-членно семейство да живее?
В. Маринов (д): В Русия дават на работниците само за хляб и не им плащат нищо повече, а всичко, което произвеждат, го вземат, за да правят с него дъмпинг.
|
