5. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на реализацията на инвестиционното предложение

Местоположението на находището спрямо повърхностните водни обекти в района – реките Хаджийска и Ахелой, както и технологична схема за добив на полезно изкопаемо, залегнала в инвестиционното предложение, не предполагат, по време и след неговата реализация на негативни въздействия върху количествените показатели на реките и техните притоци в района. Не се засягат техни заливаеми ивици, русла и диги.

Горният извод се базира на фактите, че добивните работи ще се извършват на значително разстояние, без връзка с речните води, не се предвижда изграждане на хидротехнически съоръжения, водовземания и др.

Формираният от валежи и снеготопене повърхностен отток в по-голямата си част ще инфилтрира в масива. Останалата част от него ще се отвежда посредством отводнителни канавки в терените, разположени южно от обекта, след механично утаяване. В количествено отношение характеристиките няма да се променят съществено в резултат на вливащите се от отводнителните канавки на кариерата води, поради сравнително малката площ на обекта и характерната напуканост на скалите от находището.

Въздействие на фекални и битови води на площадка „Порой” няма да има, тъй като се предвижда ползването на химическа тоалетна и съответно – на В и К – съоръженията на площадка „Кариера Инджейско блато” (там ще е организирано хигиенното обслужване на персонала).

5.3.2. Прогноза и оценка на очакваните изменения в качеството на водите на повърхностните водни обекти. Значимост на въздействието.

Прогнозната оценка е за отсъствие на негативно въздействие върху качествата на водите от р. Хаджийска и р. Ахелой и притоците им, в района на инвестиционното предложение, нормирани от Наредба N 7 и Заповед № 272/ 2001 г. в рамките на IІ категория водоприемник. Горният извод се базира на следните факти:

• 
  не се предвижда заустване на отпадъчни води, съдържащи замърсители в повърхностни водни обекти;
  
• 
  технологията на добив не предполага отделяне на вредни и опасни вещества към повърхностни води;
  
• 
  добивните работи ще се извършват на значително разстояние от р. Хаджийска и р. Ахелой (съответно около 4 и 2 кm по въздушен път), без пряка връзка с речните води;
  
• 
  добиваните кариерни материали не съдържат вредни и токсични елементи и примеси.
  

• 
  предварително механично утаяване на отвежданите води;
  

• 
  скалите, изграждащи находището, не съдържат лесно отмиваеми частици;
  

• 
  няма предпоставки за отделяне на вредни и опасни вещества, както от технологията, възприета в инвестиционното предложение, така и от самото полезно изкопаемо;
  

• 
  не се променят водосборните области в района, където ще се осъществява инвестиционното предложение.
  

По тази причина считаме, че не се налага изграждане на други пречиствателни съоръжения за пречистване на тези води преди тяхното заустване в дерето, освен зумфове за механично утаяване.

Очакваното въздействие върху повърхностните води в процеса на строителството и експлотацията се очаква да бъде, както следва:

Териториален обхват на въздействие: Пряко въздействие върху повърхностни води няма да има, тъй като строителните работи в кариерата и депото за откривка и експлотационните работи се разполагат извън повърхностни водни обекти, русла на реки, диги, заливаеми ивици и т.н. Възможно е много слабо косвено въздействие, при аварии на строителната механизация (разлив на нефтопродукти) и попадане на замърсяването в отводнителните канавки.

Степен на въздействие: много ниска степен на въздействие .

Продължителност на въздействието: за периода на строителство и експлотация.

Честота на въздействието: рядко - само при аварии в периодите на големи дъждове.

Кумулативни въздействия – Такъв род въздействия върху повърхностните води не се очакват, тъй като в околностите няма други обекти с общи, еднопосочни и със същия характер въздействия като настоящото инв. предложение.

Трансгранични въздействия – Повърхностните водни обекти р. Хаджийска и р. Ахелой не са трансгранични.

Очакваното въздействие върху повърхностните води в процеса на закриване се очаква да бъде както следва:

Възможно е много слабо косвено въздействие, при аварии на механизацията, свързани с разлив на нефтопродукти.

Характерът на дейността, предмет на инвестиционното предложение, не е свързана с потенциална опасност от промяна режима и качеството на повърхностите води в района.

Добивът на полезни изкопаеми неминуемо е свързан с обедняване на полезния компонент и технологични загуби.

Съгласно инвестиционното предложение общите експлоатационните загуби за целия срок на концесията няма да надхвърлят 5%. Може да се приеме, че тази стойност е номинална, при конкретните минно-технически условия на обекта и заложената схема на добив.

Прогноза и оценка на очакваните въздействия на изменената геоложка среда върху съществуващи строителни и други обекти и върху компонентите на околната среда.

Основните промени в геоложката среда в резултат от реализацията на инвистиционното предложение се определят в следните направления:

• 
  Изкопни работи, извършени във връзка с добива на полезното изкопаемо. Засягат изключително трахитите с горно кредна възраст в обсега на кариерата. При реализацията на инвестиционното предложение ще бъде иззета съществуващата позитивна релефна форма в резултат на добив за концесионния срок на 7556183 m³ от полезното изкопаемо, 90000 m³ мека откривка и 920000 m³ твърда откривка ще намали своя размер. Измененията ще са дълготрайни и ще обхващат кариерната площ;
  
• 
  Изкопни работи, извършени във връзка с изграждане на съответни вътрешно кариерни пътища и инфраструктурни съоръжения. Засягат предимно делувиално – елувиалната кватернерна покривка и горната изветряла част на коренните скали, изграждащи концесионната площ. Обхватът им е между 1.0 до към 3.0 метра дълбочина;
  
• 
  Насипни работи, свързани отново с производствената дейност на кариерното стопанство. Тук се отнасят депото за откривка от 75 dka и двете депа за почвени материали с обща площ от 18 dka. На практика насипните работи ще променят само локалната дебелина на покривния хоризонт.
  
• 
  по време на закриването и рекултивацията ще се извършват сравнително по-малки по обем работи, свързани с подравняване на стъпала и промишлената площадка, оформяне на откоси и др., които няма да доведат до значителни промени в геоложката среда.
  

Бъдещата дейност на кариерата, съгласно инвестиционното предложение, включва два основни начина за въздействие върху геоложката среда: формиране на дълбоки изкопи в геоложката среда и изкуствено сеизмично въздействие по време на технологичните взривявания.

Дълбоките изкопи не застрашават строителните обекти, пътищата и съседните земеделски земи, поради достатъчната отдалеченост на същите и поради типа на скалите, допускащи почти вертикални откоси. В околностите на бъдещата кариера не се наблюдават пропадания на терена или други неблагоприятни инженерно -геоложки процеси.

Инженерните съоръжения, предвидени за изграждане, са свързани с експлоатацията на кариерата. Съгласно предвидената схема и технология на разработване на находището за срока на концесията, не би следвало да се очакват негативни въздействия върху разположените в близост инженерни съоръжения, породени от измененията, настъпили в геоложката среда при експлоатацията на кариерата.

Очакваните значителни негативни изменения в геоложката среда ще окажат единствено въздействие върху ландшафтната характеристика на района. В резултат на това въздействие ще се ликвидира част от позитивната релефна форма на възвишението.

Изхождайки от факта, че залегналите в инвестиционното предложение етапи по неговото реализиране се припокриват в значителна степен по отношение геоложката среда, очакваното въздействие върху нея за периода на строителството и експлотацията може да се характеризира по следния начин:

Кариерно поле: пряко върху площ от 356497,63 m²

Депа за откривка и почвени материали: пряко на обща площ от 93 dka

Степен на въздействие: пряко и значително;

Продължителност на въздействие:

• 
  за кариерното поле – периода на концесия, 25 години.
  

• 
  при строителните работи: периодично, в рамките на работния ден;
  
• 
  при експлоатацията на кариерата: 320 работни дни годишно (25 години)
  

Трансгранично въздействие: не се очаква.

По време на закриването и рекултивацията въздействието може да се оцени:

Териториален обхват на въздействие: ограничен в рамките на концесионната площ;

Степен на въздействие: незначителна.

Продължителност на въздействието: срока на концесията .

Честота на въздействието: еднократно върху съответния участък.

Комулативни въздействия: не се очакват.
5.5. Земи и почви

5.5.1 Нарушени земи и почви

Територията на находището, както беше вече посочено, заема удължен и постепенно снижаващ се в източна посока хълм и представлява едно от източните разклонения на Малка Айтоска планина. Дължината му е около 4 km, а ширината – между 200 и 400 m. Най-висоната точка на билото в границите на находището, в западната част е 244.6 m („Айденски баир”). Оттук на изток билото, освен плавно снишаващо се, е и релефно разнообразно от редуващи се възвишения и седловини. Последното в източна посока възвишение е на кота 174.6 m.

Билото е оголено. Почвеният слой е тънък, каменист и в комплекс с откритата на повърхността скала. Растителната покривка е бедна и е съставена от сухоустойчиви пасищни треви, храсти и единични изкелявяли широколистни дървесни видове.

Доказаните в границите на находището (1169.3 dka) запаси и ресурси са както следва:

• 
  категория 122 - 22 302 700 m³
  
• 
  категория 222 - 7 924 500 m³
  
• 
  категория 332 – 16 714 700 m³
  

Срокът за погасяване на геоложките запаси от цялата площ на находището, при годишна производителност от 263 000 m³ (геоложки запаси), е 84 години. За срока (25 години) на концесията обемът на геоложките запаси, които ще се изземат, са само 6 579 132 m³ , а площта на оформилата се кариера е съответно 357 dka.

Разработването на находището започва в западната му част и отгоре надолу – приблизително от кота 230 m до кота 170 m. Разработват се пет стъпала през 10 m – на хоризонти 210, 200, 190, 180 и 170. Оформят се четири предпазни берми и дъно на кариерата (кота 170).

Съществен момент, от гледна точка на рекултивацията, при извършване на разкривните работи е селективното отнемане и депониране на хумусния слой. Съгласно направеното по-горе описание на почвите, се установява, че почвите на хълма са плитки и хумусния хоризонт е твърде слабо развит или изобщо липсва. В такива случаи за нуждите на рекултивацията се оползотворяват земната част от разкривката или изобщо годни за целта почвено-геоложки материали. В случая мощността на разкривката е общо до 4 m и повече или средно 2.8 m. Почвено-алувиално-делувиалният слой е изграден от тънкия хумусен пласт, късове от трахити със сивокафява песъчлива глина и пясъци между тях. Под този делувиално-алувиален слой твърде неравномерно лежат силно изветрели трахити, представляващи твърдата (скална) разкривка.

Съгласно експлоатационният проект общият обем на разкривката е 977 051 m³ в т. ч.

- мека разкривка (почвено-геоложки материали от площта на добива) - 59 939 m³;

- мека разкривка (почвено-геоложки материали от площта нанасипището)-30 000 m³;

- твърда разкривка - 917 112 m³ .

С твърдата разкривка се изгражда върху площ от 75 dka външно скално насипище, край северната граница на кариерата, но в границите на концесионната площ. Почвено-геоложките материали (мека разкривка) до 15-тата година се депонират северозападно от кариерата, а от 16-тата година – югоизточно. Но и в двата случая депата са в границите на концесията.

Временно депо	Площ m2	Обем m3
Северозападно Югоизточно	15 000 3 000	75 000 15 000
Всичко	18 000	90 000

Преди изграждането на външното (скално) насипище, наличния земен слой от площта му (около 30 000 m³) също се изземва и насипва на временното депо. Площта и обема на временните депа са както следва:
Нарушенията на други терени, съгласно експлоатационния проект, не се очакват. Минната маса се транспортира на 21 km до трошачно-миячна сортировъчна инсталация. Постоянна промишлено-битова площадка няма. Необходимите съоръжения и фургони (административно-битови и пр.) са мобилни.

Външни пътища няма да се строят. Предвижда се укрепване на съществуващите черни пътища. Вътрешно-кариерните пътища ще се оформят в процеса на работа.

Съществуващите евентуално нарушени терени от воден нерегламентиран добив или други дейности на територията на находището са извън площта на кариерата, с изключение на проучвателната кариера и воден изравнител (открит резервоар, отдавна изведен от експлоатация). Същите обаче попадат в добивната площ и не ще оказват някакво допълнително въздействие върху някой от природните компоненти и околната среда.
5.5.2 Деградирани земи и почви

От екзогенните геодинамични процеси за района на находището са налице ерозионните. Предпоставката за тяхната поява са хълмистия релеф и обезлесеността. Приносът на антропогенния фактор в тази насока се изразява главно чрез допълнителното обезлесяване на билата и склоновете.

С разкриването и разработването на находището и създаване на изкопи (кариерата) и насипи (скално насипище и временни депа) неминуемо ще се провокира до някаква степен активността на ерозионните процеси.

Дегредационните процеси, при разкриването, експлоатацията и закриването на кариерата за прилежащите земи се изразяват в утъпкване, повърхностни изкопи и насипи за оформяне на подходи, устройване на мобилните съоръжения и фургони, временни площадки и места за депониране и складиране на материали и съоръжения, за паркиране и т.н.

Някакви особени дейности за възстановяване на нарушените по този начин терени не се изискват. Мероприятията по техническата им рекултивация е елементарна. По-съществени са изпълненията по биологическата им рекултивация – агротехнически и горскостопански.
5.5.3. Замърсени земи и почви

В резултат на разкриването и експлоатацията на находището пряко въздействие, изразяващо се в замърсяване на прилежащите земи и почви не се очаква. Съгласно данните и описанията на геоложкия строеж, почви, води и въздух не се установява наличие на условия за генериране на замърсители и отлагането им в почвите.

Относно минно-взривния начин на добив на минна маса, в експлоатационнния проект всички дейности са подробно разработени и с оглед опазване на околната среда. Опасността от запрашаване при изпълнение на разкривните и добивните дейности, товарене, транспорт през сухите дни и сезони, се преодолява чрез оросяване на пътищата и в забоите. Замърсяването на почвите евентуално с масла и нефтопродукти, от страна на ползваната механизация, може да се предотврати чрез стриктното спазване на изискванията на съответните инструкции и наредби относно експлоатацията и поддържането на съответните машини и не се допуска безразборното и нерегламентирано разполагане в района.
5.5.4. Прогноза и оценка на въздействието върху почвите

Най-значително и директно техногенно нарушаване на земите в границите на отработения участък на находището е от кариерата. Извън границите на находището, но в границите на концесионната площ се нарушават отделни площи за изграждане на насипището за скална разкривка и на двете временни депа за почвено-геоложки материали.

Нарушават се в някаква степен, както бе отбелязано, и земи, ползвани като временна площадка за мобилните съоръжения и фургони, за временно складиране на материали и минна техника, за кратковременно престояване на машини и др. Неминуемо се извършват нарушения на прилежащите на черните пътища земи по време на реконструкцията им.

Съгласно извлечения от плана за земеразделяне на селата Бата и Порой, площта на предлаганото инвестиционно предложение включва предимно земи от Общински горски фонд. Обработваемите земеделски земи, частна или общинска собственост, заемат незначителен дял. Площта на земите, попадащи в контура за концесията са дадени в таблица №4.3-1.

Таблица №4.3-1.

Вид на земите	Собственик	Площ в %
Общински горски фонд	Община Поморие	59,1 %
Частни земеделски земи	Частни стопани, обединени в кооперация	27,9 %
Общински земеделски земи	Община Поморие	11,4%
Напоителни системи	„Напоителни системи” АД – клон Бургас	1,6 %

За предварителна оценка за степента на нарушаване, дегредиране и замърсяване на земите и почвите се използва четиристепенната класификационна схема на увредените земи по чл. 7 и Приложение № 7 от цитираната по-горе Инструкция № РД-00-11„13.07.1994 г. Тази оценка за находището „Порой” е посочена в следващата Таблица № 4.5.5-1.

Таблица № 4.5.5-1

Категория	Подобект
	Котлован	Насипище скално	Временни депа за почв. мат.	АБ площадка мобилна	Пътища Реконстр. на черен път	Места за временно складиране
Клас на увреждането	I Нарушени земи	I Нарушени земи	I Нарушени земи	III Дегредирани земи	I Нарушени земи	III Дегредирани земи
Тип на увреждането	01 Иззети земни маси	02 Натрупани твърди отпадъци	02 Натрупани твърди отпадъци	17 Уплътняване	01 Иззети земни маси	17 Уплътняване
Вид на увреждането	013 Кариера	021 Откривка	021 Откривка	171 Повърхностно	014 Шосейна откривка	171 Повърхностно
Единици	0-3	0-3	0-3	0-3	0-3	0-3
Времетраене	П постоянно	В временно	В временно	В временно	П постоянно	В временно
Код	I013 (0-3) П	I021(0-3)В	III021(0-3)В	III171(0-3)В	I014(0-3) П	III171(0-3)В

От посочените в таблицата нарушения на земите най-чувствително е увреждането от кариерата. В резултат на изкопа са нарушени и иззети почва, геоложки пластове и суровина. По този начин земите в границите на добива са напълно и за постоянно унищожени. Същевременно сериозно е променен и микрорелефът, като хълмът в този участък е пресечен и заменен от котлован. Специфичността на последния е в това, че е с 1 до 5 стъпала от трите страни, а отворен от юг, където достигнатата кота на терена (170) е същевременно и кота на оформеното кариерно дъно.

Нарушените за времето на концесията земи са общо 450 dka

В т.ч.

насипище за скална разкривка 75 dka

две временни депа за мека разкривка (почвено-геоложки материали) 18 dka.
Иззетат и депонирана мека разкривка (почвено-геоложки материали), включваща и тънкия хумусен пласт, е около 90 000 m³.

Съществена особеност по отношение на рекултивацията в случая е, че изпълнението на рекултивационните работи е твърде затруднено. Обстоятелствата, които допринасят за това, са няколко. На първо място това е изцяло скалния състав на повърхностите за рекултивация – на кариерата и на насипището. Следващото е свързано с ограничения обем на почвено-геоложките материали. И на трето място това са неблагоприятните качества на тези материали – бедни, имат лек механичен състав и са силно каменисти. Това е същевременно и съществена предпоставка за избора на горскостопанска насока на рекултивация.

Рекултивационните работи се изпълняват поетапно и още по време на експлоатацията, върху отработени площи и с приключена вече минна дейност върху тях. Техническата рекултивация е свързана с почвоподготовката на съответните площи, а биологическата – със залесяването.

Размерът на рекултивираните площи в случая е твърде ограничен. На рекултивация подлежат, в границите на кариерата, само оформилите се върху западния й борд предпазни берми и отработени площи, както и хоризонталните площи на скалното насипище. Дъното на кариерата (кота 170) остава нерекултивирано, тъй като след края на концесията под него, в дълбочина (до кота 140 m) остават запаси.

Техническата рекултивация се реализира чрез създаване не почвено покритие върху съответните площи. Дебелината на това покритие от 0.40 m е продиктувано единствено и съобразно ограниченото наличие на почвени и почвено-геоложки материали. Технически рекултивираните по този начин площи и оползотворените количества почвено-геоложки материали са посочени в Таблица 4.5.5-2.