18. КАРЛ ГАУС (1777-1855) – основател на диференциалната геометрия, професор по математика и астрономия, един от най-великите математици на 19-ти век
Според Енциклопедия Британика (1997) “Карл Гаус е един от най-великите математици на всички времена заедно с Архимед и Нютон. На твърде ранна възраст Гаус преобърна математическите теории и методи на 18-ти век и чрез своята революционна теория на числата отвори пътя към строгия математически анализ на 19-ти век. Въпреки че неговият главен принос е към чистата математика, той има големи заслуги и за развитието на астрономията, електромагнитната теория и геодезията на 20-ти век.” Гаус е основател на диференциалната геометрия и на висшата алгебра; той има принос и към създаването на неевклидовата геометрия и теорията на числата.
♦♦♦
1♦ В книгата си “Карл Фридрих Гаус – титан на науката” биографът на Гаус – Гай Уолдо Дънингтън пише:
“Гаус вярваше, че един живот, който е смислено изживян тук на Земята, е най-добрата и единствена подготовка за отвъдния живот. За него религията не беше въпрос на думи, а на живеене. Според него Божието Откровение е вечно живо и актуално, а не е застинало върху каменни плочи или свещен пергамент; една книга е вдъхновена, ако може да вдъхновява. Непоклатимата вяра на Гаус в живота след смъртта и твърдата му убеденост в съществуването на един най-висш Владетел на Вселената – един вечен, справедлив, всезнаещ и всемогъщ Бог – формираха същността на неговия религиозен живот, който беше в пълна хармония с неговите научни изследвания.” (GUY WALDO DUNNINGTON, “Carl Friedrich Gauss: Titan of Science”, Washington, D.C., The Mathematical Association of America, 2004, 301).
2♦ Гаус пише: “Съществуват проблеми, чието решаване за мен е безкрайно по-важно, отколкото решаването на математическите проблеми. Това са проблемите, отнасящи се до морала, до нашите взаимоотношения с Бога, както и въпросите, засягащи нашата съдба и нашето бъдеще.” (ГАУС, цитиран в “Carl Friedrich Gauss: Titan of Science” by Guy Waldo Dunnington, Washington, D.C., The Mathematical Association of America, 2004, 298).
3♦ На въпроса, дали психичните явления могат да бъдат описани чрез езика на математиката, Гаус отговаря:
“Аз не вярвам, че в психологията има явления, които могат да бъдат описани чрез математически формули. Но човек не може да знае това със сигурност, без да е правил експерименти. Единствено Бог познава математическата същност на психичните явления.” (ГАУС, цитиран в Dunnington 2004, 306).
♦♦♦♦♦♦♦
19. МИХАИЛ ЛОМОНОСОВ (1711-1765) – основател на физикохимията, откривател на закона за запазване на материята, професор по химия, астроном, геолог и изобретател
♦♦♦
1♦ “Бог е дал на човечеството две книги. В едната е показал Своето величие, а в другата – Своята воля. Първата книга е нашият видим свят. Светът, който е създаден от Бога така, че да може човекът, който наблюдава огромните мащаби, красотата и грациозността на космическите структури, да признае Божието всемогъщество. Втората книга е Святата Библия. В нея е изразено Божието благоволение спрямо нашето спасение.” (ЛОМОНОСОВ, цитиран в “Библия опережает науку на тысячи лет”, В. Губанов, Москва, 1996, 44).
2♦ “Природата е в някакъв смисъл Евангелие, което гръмко проповядва творческата сила, премъдрост и величие на Бога. И не само небесата, но и земните недра проповядват Божията слава.” (ЛОМОНОСОВ, цитиран в Губанов 1996, 44).
3♦ “Тълкувателите и проповедниците на Библията ни сочат пътя към добродетелите; те ни показват какви ще бъдат наградите за праведниците и наказанията за престъпниците; те ни учат, че благополучен е само животът, който е в съгласие с волята на Бога.
Астрономите, от своя страна, ни разкриват храма на Божията сила и великолепие; тези учени – с благоговение и благодарност към Всевишния – търсят пътища към нашето земно временно блаженство.
И проповедниците, и астрономите ни показват, не само че Бог съществува, но и Неговите неописуеми благодеяния за нас.” (ЛОМОНОСОВ, цитиран в Губанов 1996, 44).
4♦ “Изследването на природата е трудно, обаче приятно, полезно и свято. Колкото повече нейни тайни постига разумът, толкова по-силно веселие чувства сърцето. Колкото по-далеч се простира нашето изследване в нея, толкова по-обилно събираме плодовете на житейските ни потребности. Колкото по-дълбоко до самите причини на така чудните дела прониква разсъждението, толкова по-ясно се вижда непостижимият Устроител на цялото битие. Този свят е първият общ, истински, незамлъкващ проповедник на всемогъществото, величието и мъдростта Му. Небесата проповядват славата Божия.” (ЛОМОНОСОВ, цитиран в “Световни мислители за Бога”, Дошков, 1996, 40).
♦♦♦♦♦♦♦
20. АНДРЕ-МАРИ АМПЕР (1775-1836) – физик, химик и математик, създател на електродинамиката
Според Енциклопедия Британика (1997) “Ампер е бил вундеркинд и на 12-годишна възраст е познавал всички математически теории, съществуващи по неговото време. На 26-годишна възраст той става професор по физика и химия”.
♦♦♦
1♦ През 1820 в писмо до един свой приятел – млад учен, Ампер пише:
“Боже мой, какво представляват всъщност всички тези науки, всички тези изследвания, всички тези остроумни експерименти и грандиозни концепции, на които светът се възхищава и върху които нашето алчно любопитство си устройва пиршества?
В действителност, всички тези науки не са нищо друго, освен пълна суета.
Така че продължавай научните си изследвания, но без всякакъв фанатизъм! Насочвай ограничената енергия на твоята душа към по-смислени занимания! Не разпилявай силата си в суетни и празни изследвания!
Не отделяй толкова много време за науките, както правеше в миналото! Работи за духа на твоето религиозно посвещение!
Продължавай да изследваш обектите в този видим свят – като учен ти си длъжен да правиш това – но ги изследвай само с едното си око; нека другото ти око да бъде непрестанно насочено към Вечната светлина!
Слушай учените, но ги слушай само с едното си ухо! Нека другото да бъде винаги готово да долавя нежните тонове на гласа на твоя Небесен приятел!
Пиши с едната ръка, а с другата се хвани здраво за одеждите на Бога, както едно дете се държи за дрехата на баща си!
Без тези предпазни мерки, със сигурност ще разбиеш главата си в стената.” (АМПЕР, цитиран в “Andre-Marie Ampere: Enlightenment and Electrodynamics” by James Hofmann, Cambridge University Press, 1996, 135).
2♦ “Времето, пространството, мисълта и свободната воля са по необходимост безкрайни; те са атрибути на съществото, което аз наричам Бог.” (АМПЕР, цитиран в Hofmann 1996, 152).
3♦ През 1817 Ампер пише в своя дневник:
“Днес, 5 октомври, деветнадесетата неделя след празника Петдесетница, Бог ми разкри от какво зависи моето вечно спасение – най-скъпоценният дар за мен. Никога няма да забравя това.
Великият Свети Йосиф, на чиято застъпническа молитва аз дължа тази благодат, и Светата Дева Мария, Божията майка, чието име аз получих при моето кръщение и на която също дължа този неизразим дар, непрестанно се молят на Бога да спаси моята душа и се надяват аз да се окажа достоен за тази награда.” (АМПЕР, цитиран в Hofmann 1996, 134).
4♦ “В природата ние можем да наблюдаваме делата на Твореца и от тях да се издигаме към знанието за Него.” (АМПЕР, цитиран в Губанов 1996).
5♦ През 1804 в една своя лекция, посветена на защитата на Християнската религия, Ампер казва:
“Всички възможни доказателства се сливат в една защита на Християнството. За да осъзнаят тази истина, философите трябва да изследват начина, по който тази Боговдъхновена религия показва едновременно както величието, така и нищожността на човека; същевременно философите трябва да изследват учението – което Християнството ни дава – за отношенията между Бога и Неговите творения и за намеренията на Божественото Провидение.” (АМПЕР, цитиран в Hofmann 1996, 93).
♦♦♦♦♦♦♦
Сподели с приятели: |