Алхимичната сватба на християн розенкройц ян ван райкенборг

Изтегляне 3.11 Mb.

страница	16/16
Дата	19.05.2017
Размер	3.11 Mb.
	#21529

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16

Ново гностично царство: Гностичното астрално поле, образувано от чистата астрална субстанция на Началото, построено от Младото гностично братство с помощта на Универсалната гностична верига, на която то е последно звено. Чрез неговото въздействие в два свята (както в полето на възкресението на шестата космическа област, така и в нашето жизнено поле на седмата космическа област) по време на жътвата то помага на хората, които търсят наистина спасение, да влязат посредством Живото тяло на Младия гносис в полето на възкресението. Живото тяло на Младия гносис представлява за жътвения период „Ноевия ковчег", за който се говори в Книга„Битие" от Библията. Това е построеното с помощта на Универсалната гностична верига Седморно тяло от освобождаващи сили, в което жътвата на нашите дни ще бъде събрана и чрез него със сигурност ще бъде занесена в хамбарите на Новия живот. Това е „кошарата на добрия пастир", за който се говори в Новия Завет. С това Живото тяло образува за много кратко време един мост между двете космически области. Новото гностично царство олицетворява всички сили, от които се нуждае ученикът, за да може да премине по този мост към Живота. То възникна в Европа, за да се разпространи оттам по целия свят. Затова неговият зов се отправя към цялото човечество.

Огледална сфера/земна сфера: Двете жизнени сфери на този преходен природен ред. Материалната сфера е една област, в която ние живеем с нашата материална изява; Огледалната сфера е областта, където, между другото, се осъществява процесът между смъртта на старата личност и новосъздаването на една нова личност. Тази сфера се състои освен от така наречената адска сфера, още от сферата на пречистването (чистилището) и от това, което природната религия и окултизмът неправилно посочват като небе и вечен живот. Тези така наречени небесни сфери и тамошният живот са подложени на преходност и временност, също както и животът в материалната сфера. Огледалната сфера е, между другото, мястото за временно пребиваване на умрелите, което не означава, че починалата личност получава нов живот; защото продължение на живота на четворната личност не съществува! Само най-дълбокото ядро на съзнанието, така наречената Духовна светкавица, или диалектическа искра, отново се приема за известно време в ауричното същество и образува основата на абсолютно новата личност, която се построява чрез ауричното същество с помощта на бъдещата майка.

Пимандър: Оживотворяващият Дух, който се изявява в новородения душевен човек (виж също Духовна душа). Тази изява става по двоен начин: първо, чрез това, че седморното излъчване на ядрото на микро-космоса приема форма, като навлиза в светилището на главата; по-късно, когато по този начин делото на духовното оздравяване е осъществено(станало възможно също и чрез саможертвата на смъртната душа) чрез възкресението на Небесния човек- вътрешното Христово същество - от гроба на природата, чрез праа тома, център на микрокосмическата земя. Следователно това развитие е съвършено христоцентрично. След своя кръстен път Христос (снижаването на божествената светлина в греховната, смъртна личност!) слиза в центъра на Земята, за да възкръсне от гроба, след като е извършил там своето спасително дело.

Праатом , или Христов атом: Виж Роза на сърцето.

Природа на смъртта: Животът, истинският живот е вечно Битие! В днешното човешко съществувание обаче цари законът на непрестанна промяна и разрушение. Всичко, което възниква тук, още от първия момент на своето развитие се намира по пътя на упадъка. Оттук се вижда, че това, което ние наричаме „живот", е само едно мнимо съществуване, едно битие на голяма заблуда. Затова е глупаво и без всякакъв смисъл да се вкопчваме в земното, както прави почти цялото човечество. Болката на разрушението, което намиращият се на пътя човек тук неизбежно толкова дълбоко изпитва, и срещу която безполезно се противи, желае по най-бързия начин да го доведе до познанието, че не тази природа на смъртта е определеното за него жизнено поле, а първоначалното адамитско жизнено поле, наречено в Библията Царството Небесно. Неунищожимото във всяко същество желание за сигурно, продължително щастие, вечен мир и любов, неговият копнеж за вечен живот произлизат от намиращото се в него Първоначално жизнено ядро, от прапринципа на истинския безсмъртен човек. От този праатом, или Христов атом, от това скрито царство чрез жизнена промяна в Гносиса този безсмъртен, Истински човек може да възкръсне и да се върне в природата на Живота, в Бащиния дом.

Противоприрода: Диалектичното жизнено поле, в което падналото, разделеното от Бог, от Духа, човечество живее в своеволие. В този свят, отделен от поставения от Бог космически ред, се разви злото, което характеризира това жизнено поле във всичките му аспекти, едно зло, което човекът се опитва да победи със същото своеволие. Според вида на своето възникване, това безбожно и противоестествено развитие може да бъде унищожено само чрез това, което в Библията се нарича „одобряване с Бог", и чрез едно истинско, последователно провеждане на това сдобряване. С други думи, това се осъществява чрез възстановяването на връзката с Духа, по пътя на трансмутацията и съдържащото се в него завръщане към доброволно послушание по отношение на Универсалния космически ред.

Роза на сърцето: Мистично обозначение за Атома на духовната искра (наречен също Праатом, или Христов атом). Пространствено той съвпада с върха на дясната сърдечна камера и е математическият център на микрокосмоса. Той е един закърнял остатък от първоначалния, божествения живот. Розата на сърцето (също: златното зърнено семе на Иисус, или прекрасната скъпоценност в лотоса.) е кълнът на един нов микрокосмос, божественото семе, запазено като милостиво обещание в падналия човек, за да дойде един ден моментът, когато той ще си спомни своя произход и ще се изпълни с желанието за завръщане в Бащиния дом. Тогава светлината на духовното слънце, светлината на Гносиса, може да събуди спящата Роза и да започне процесът на регенерацията в съответствие с Божия план, при условие че ученикът покаже правилна реакция и търпеливо правилно ориентиране.

Светилище на главата и светилище на сърцето: Главата и сърцето на човека са предназначени да служат като свещени работни места за дейността на Бог във и със човека, който отново е възстановил духовната връзка със своя Пимандър. В съответствие с това висше предопределение, след едно фундаментално и структурно пречистване по пътя на ендура - разрушаването на аза, главата и сърцето отново се превръщат в едно цяло, в едно действително светилище в служба на Бог. Необходимостта от осъзнаване на това предопределение се превръща за сериозния ученик, вървящ по Пътя, във вечен стимул и подкана да пречисти целия си живот - мисли, воля, чувства и действия - от всичко, което пречи на това призвание.

Свещен Седморен дух: Свещеният Дух: третият аспект на тройно изявяващото се Божество; това е всеобхватната Любов на Бащата, обяснена чрез Сина, достигаща до падналото човечество като Седморно лъчево поле, за да спаси това, което се е изгубило. Под ръководството и с помощта на тази Универсална седморна сила, която се изявява в Универсалното братство, процесът на трансфигурацията може да бъде осъществен. В този процес Седморният свещен дух отново „взема жилище" в ученика. "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц" е съединението на безсмъртната душа със Седморния дух.

Система на змийския огън: Системата на мозъка и гръбначния стълб, седалището на огъня на душата и съзнанието.

Системата далак-черен дроб: Обозначение за сферата на дейност на органите, които се обобщават като система от далак, слънчево сплитане и чернодробна система. В природно родения човек тази система е седалището на подсъзнателния живот.

Трансфигурация: Евангелското новораждане от вода и Дух, според духа, душата и тялото. Това е алхимическият процес, при който смъртното се облича с безсмъртно, при което всичко несвещено бива унищожено чрез превръщане в свещено. То нe е превръщането на неблагородни метали в злато.

Трите храма: Вероятно внимателният читател е забелязал, че в разказа на Християн Розенкройц, вътрешният процес, който той изживява, и външната среда, в която той събира своя опит, винаги се намират в съответствие. След известно премисляне ще стане ясно, че това е естествено. Чрез вътрешния процес, при който трансфигурацията, алхимичната сватба между Душата и Духа, се превръща във факт, кандидатът осъзнава чистата астрална атмосфера на Царството на Живота, към което неговото все повече развиващо се състояние на съзнание му проправя път, осъзнава реалността, към която той принадлежи по силата на своето обновяващо се състояние. Така той изпитва как вътрешното и външно състояния взаимно се определят и че те се намират в съвършено единство. Така например осъществяването на процесите в светилището на главата

- това е микрокосмичната горна зала

- му помагат да стане съзнателен в тази зала, към която това вътрешно развитие му проправя път. Там той среща Христовото братство, което му помага при неговия възход. Същото важи и за Храмовия портал, през който Християн Розенкройц минава по време на втория ден. Във вътрешния процес за него чернодробният портал е пътят, който води до Входния храм на изпитанието и присъдата. За да стигне до правилно разбиране, читателят трябва винаги да се съобразява с това, че алхимичната сватба е един постепенен възход, един ход от фаза към фаза, поради което е разделен на седем дни. Както става при всяко планинско изкачване, така е и при планината на сбогуването (със стария живот), където се намират трите храма.

- В зависимост от развитието на ученика, което той постига в своя път нагоре, хоризонтът става все по-голям и това, което в началото е било много отдалечено, се превръща във близка действителност.

Универсалното учение: То не е „учение" в обичайния смисъл на думата и не може също така да се намери в книги. В своята най-дълбока същност то е Живата божествена действителност, от която облагороденото за това съзнание, херметичното, или пимандрично съзнание, може да чете и разбира присъствието на Твореца.

1 С този знак ще победиш

2 В този знак на Меркурий, обозначен от John Dee като „йероглифична монада" (1564), слънцето и луната символизират Бог като Творец и Баща, кръстът символизира Сина, докато огненият знак Ариес отдолу представлява Светият Дух. Същият знак, само че в обратната форма, може да бъде открит също и на корицата на появилото се през 1616 г. издание на Алхимичната сватба.

3 Deus Lux Solis или Deo Laus Semper Бог е Светлината на Слънцето или Вечна Слава на Бог.

4 Далеч оттук, о, вие недостойни!

5 Spes Charitas: Надежда и Любов

6 Дайте и ще ви се даде.

7 Достоен чрез учение; Течна сол, да се изпрати на Младоженеца; Минерална сол; Пречистваща сол

8 Следователно това е третата порта

9 Аз се радвам заедно с теб

10 Аз страдам заедно с теб

11 Спасението от природата; На сватбата този е гост на младоженеца

12 Lapis Spitalauficus - това са тези, които занаятчийстват върху имитацията на Философския камък.

13 Изброяване на лъжеученията

14 Списък на очистителните писания

15 С това свое действие тя потвърждава присъдата. В миналите векове, след произнасянето на присъда, съдията е счупвал своя жезъл над главите на осъдените. Така той символично е искал да покаже, че както един жезъл след счупването му не може да бъде възстановен, така и присъдата създава един траен разрив между осъдения и „почтените" хора, както ги наричат в Алхимичната сватба.

16 Окачване на тежестите

17 Името на Девицата е ALCHIMIA, при което A=l, L=ll, С=3, Н=8, 1=9, М=13,1=9 и А=1, значи заедно 55, така, както Девицата казва. Това решение бе пресметнато с редица алгебрични уравнения и от философа и математик Лайбниц (1646-1716). Решението показва, че Андре употребява нумерологичните стойности на буквите и техния ред в азбуката, т.е. А=1, В=2, С=3 и т.н. Някои могат да установят, че буквата L би трябвало да има стойност 12, а не 11. Предполага се, че Андре, който е бил отличен математик, умишлено е вмъкнал тази малка хитрост, за да затрудни решението на загадката.

18 Камъкът, кубът - символично обозначение за Христос. Това е гравираното в кръвта доказателство, че Християн Розенкройц приема Христос (чак до кръвта си). Само онзи, който носи в своята кръв печата на Ордена, може да е сигурен, че "с този знак ще победи".

19 В световната история това винаги е ситуацията след една война. Тогава се появяват нови книги с изобличаващ или заклинателен характер и се вземат решения за експерименти. Изтощената маса разбира ясно състоянието, в което всички се намират, и отново с последните си сили разпалва един следвоенен раздор, и отново в някой нов аспект.

20 Deus Lux Solis или Deo Laus Semper. Бог е светлината на Слънцето или Вечна слава на Бог.

21 Spes Charitas: Надежда и Любов

22 Sal Menstrualis: Течна сол

23 Sponsi praesentandi nuptiis: На сватбата този е гост на младоженеца

24 Имитация на Философския камък

25 В Ussat-Ornolac, в Южна Франция, се намират останките на най-висшия Храм на посвещение на Братството на катарите, наречен Витлеем. Кандидатът, който след дългогодишна подготовка в Montagne Sacree (Свещената планина) е получил посвещението в пещерата Витлеем и се е издигнал до новото душевно състояние на Parfaits, на Съвършените, прекрачвайки Porte Mystique (Мистичната врата), е излизал в света, за да се посвети на страдащото човечество в служба на Иисус Христос.

www.spiralata.net

Изтегляне 3.11 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16