Храненето по време на присъдите

Който прониква в новото астрално поле - полето на Храма на присъдата, и бива върнат поради своето състояние, се храни два пъти: първия път - при влизането, втория път - малко преди да бъде произнесена присъдата.

Но и тези, които могат да влязат в Храма по позитивен начин и успешно издържат изпита на претеглянето, също вземат участие в тези две хранения. Тези хранения представляват астрални лъчения, които човек получава когато влиза в Храма, и те действително са от решаващ характер. Нека сега да разгледаме същността на тези две влияния по-отблизо.

Представете си, че влизате в едно астрално поле, което в никакво отношение няма допирни точки с вашето. Вие влизате вътре поради една от причините, които вече обяснихме. Тогава тази нова обстановка в началото ще ви потиска, ще ви плаши или ще ви е чужда.

Възможно е също така в началото някой да реагира прекалено оживено и шумно, да си придава важност и достойнство или да заеме позата, която ние всички познаваме: „Вие няма какво да ми говорите, на мен всичко това ми е известно".

Спомнете си, че Християн Розенкройц по време на втория ден бе много неприятно изненадан от различните реакции, които забеляза, когато събралите се в преддверието на Храма на присъдите за първи път седнаха на масата.

Тук се говори главно за проверката на астралното същество на човека, защото вашето астрално състояние определя вашето поведение и съдба. И не забравяйте неговото пълно взаимодействие с вашия мисловен живот. Мисленето е възпламеняващият принцип, а астралната сфера е големият огън, който осъществява всичко.

И така, след първото хранене всички присъстващи биват принудени от главния астрален принцип на Храма изцяло да покажат кои са, да докажат от каква сила живеят. Това доказателство е решаващо за определянето на присъдата и за по-нататъшната съдба на кандидата. Първото хранене действа, общо взето, демаскиращо, просветляващо и изясняващо.

За да можем да разберем различните реакции и техните психологически причини, трябва да имаме предвид, че астралното поле на Братството не може изобщо да се сравнява с астралното поле на природата. Когато някой човек е ориентиран много силно към Братството и действително е тръгнал на път с четири рози върху шапката си, той, чрез докосването на това първо астрално течение, става извънредно притеснителен и скромен. Ако търси духовно оздравяване с всичко, което е в него, и вече е изживял много горчиви разочарования, тогава първото докосване с астралното течение на оздравяването, което произлиза от Братството, го разтърсва до най-дълбокото му същество и го кара да стане безмълвен.

Когато един човек е егоцентричен търсач на щастие и бива подтикван от едно съответстващо на това астрално състояние, срещата му с това първично астрално течение отначало предизвиква в него онова повърхностно чувство на щастие, което го кара да мисли: „Е, сега вече съм вътре, аз победих". Разочарованията и адският пожар на астралния огън идват едва по-късно. Такива хора се намират в състояние на мнимо просветление, те дрънкат без всякаква мярка и се подиграват на сериозните кандидати поради предполагаемата им ограниченост.

При второто хранене ролите са разменени. Клюкарите и подигравчиите са пленените, а завързаните и първоначално отчаяните сега са освободени. Защо става така? Обяснението е просто. По време на първото хранене астралното тяло се зарежда, което води до една повече или по-малко силна реакция на съзнанието. Но по време на второто хранене астралната сила, с която се зарежда астралното тяло, въздейства тотално, така че етерното тяло трябва да реагира, а с него също и материалното тяло. Мисловната способност вижда всичко и разбира цялостния резултат.

Когато един сериозен ученик действа наистина според спасителната идея, която му се предава, и в резултат на това започва своето пътешествие към свободата с четири рози на шапката, възможно е първото докосване на чистия астрален огън да го порази. Но когато този астрален огън продължи да действа, сериозният кандидат открива, че поради продължителната си подготовка цялата му система е станала годна да издържа на този могъщ огън и да реагира позитивно на него. Така в началото слабият и несигурен наглед човек се превръща в един силен Петър, т.е. „твърд като скала". Затова такива кандидати получават от името на жениха Златното руно с летящия лъв и имат право да пият от чашата на Свещения Граал, коронясан със Златната Фортуна.

Рицар на Златното руно е човек с подновено, съвършено пречистено от земни петна астрално тяло. Той носи златната дреха, златната сватбена премяна, и стои под печата на един петорен Обет:

1. Вие, господа рицари, трябва да се закълнете, че ще се посветите за всички времена на вашия Орден, не на някой дявол или дух, а на Бог, вашия създател, и Неговата служителка - Природата;

2. че ще мразите блудството, разврата и нечистотата и няма да опорочавате вашия Орден с такива мерзости;

3. че ще помагате с вашите дарби на всички, които са достойни за това и се нуждаят от вашата помощ;

4. че не желаете тази слава, за да я употребите за светски разкош и личен престиж;

5. че не желаете да живеете по-дълго, отколкото Бог ви е определил.

Крилатият лъв е символ на Божията любов, която чрез астралната пълнота на докосването се отразява в цялостната личност.

Златната Фортуна е богинята на щастието, на най-висшето щастие, което един човек може да постигне: щастието от влизането в състоянието на истинското съществуване, щастието на Живата душа, която получава правото да продължи да върви по пътя, водещ към Животворния Дух. Това щастие е едно вечно състояние и няма нищо общо с крехкото и непостоянно щастие, което природното рождение може да даде на един човек.

Сега вие можете да разберете защо несериозният човек по време на второто хранене може напълно да осъзнае своята негодност и причините за своите неправилни стремежи и действия. Това, което влиза в астралното тяло или се развива вътре в него, трябва да се развие в цялата личност. Това е ползата от адския пожар; той не е наказание, а поучение, гравиране чрез огън.

Затова девицата прочита на осъдените присъдата, в която всички причини и последици са изброени. Всичко това причинява много оплаквания, хленчене и сълзи, което дълбоко трогва Християн Розенкройц. Сълзите му текат, но той не може да направи нищо за осъдените. Той изпитва съчувствие към тях, но не предприема нито едно действие от фалшиво състрадание. В силата на Светлината човек може да помогне само на себе си. Който пада, познава дъното.

За изправяне може да се говори едва когато, озовал се пак на дъното на шахтата, човек успее да се хване за спасителното въже и тогава наистина отново да тръгне на път с четири рози на шапката.

След престъпление винаги следва наказание. Никой не може да бъде спасен насила от змийското гнездо на диалектиката. Който се опита въпреки това, ще изпита ударите на съдбата, която сам е предизвикал. Който желае да възкръсне от гроба, трябва да носи докрай кръста със седемте рози, чиито цветове и аромат свидетелстват за славната нововъзстановена дейност на седемте универсални лъча.

Има още нещо, на което желаем да обърнем цялото ви внимание, а именно, че всеки един, който със своите четири рози накрая на пътешествието бива приет от Братството, преди да постигне това, неведнъж е бил връщан обратно. Тук става дума за един процес. Никой не може да постигне успех без да се старае или да премине през някакви трудности.

С други думи: сигурно и вие вече сте се намирали в групата на арестуваните, които, въпреки че са били много сериозни, не са били, още не са могли да бъдат приети. И така, вие също трябва да вземете участие в двете хранения на присъдата с всички произтичащи от това последици.

Но вие можете да бъдете сигурен в това, че и в тези часове състрадателната сила на Братството е била с вас. Така трябва и да разбирате привидно детинското съобщение, че по време на второто хранене новите братя на Граала получават правото да подхвърлят на своите познати и приятели сред осъдените някой и друг апетитен залък.

Всеки истински търсещ, всяка бореща се душа е един приятел, една приятелка и всички те получават винаги помощта, от която се нуждаят. Тази помощ не е била или никога няма да ви се откаже и на вас - преди всичко не и в часовете, в които се нуждаете най-много от нея.

Но при осигуряването на тази помощ чрез Ордена се поставя едно условие, а именно, че тя никога не е лична. Природно роденият човек търси един учител, адепт, авторитет, който да му служи като подпорна колона, като помощник при чистенето на мръсното кармично пране. В тези случаи обаче той няма да може да превъзмогне своето природно родено състояние, защото неговата егоцентричност продължава да съществува. Затова тези, които наистина могат да помогнат, никога не се появяват в личен контакт.

Затова и Християн Розенкройц, когато се опитва спонтанно да постигне това, бива строго смъмрен от пажа. Важно е единствено това, че се оказва помощ, и то така, че ученикът да вземе единственото възможно решение за правилното си поведение, когато получава подкрепящата, безлична сила.

Този, който желае да възкръсне от гроба на смъртната природа, получава необходимото, но той трябва сам да осъществи делото на своето спасение.
Девицата носеше също като нас златно руно с лъв, от което заключих, че тя вероятно е предводител на Ордена. Ние я попитахме за името на Ордена и тя отговори, че не може да го обяви в момента, защото въпросът с пленниците още не е разрешен. Поради тази причина техните очи трябвало да бъдат още затворени, а това, което бе разкрито на нас, щяло само да ги шокира и раздразни, въпреки че откритото ни досега изобщо не можело да се сравнява с честта, която ни очаква.

След това тя пое от ръката на другия паж документа, който се състоеше от две части. Частта, която се отнасяше за първата група гласеше приблизително следното: „Те трябва да признаят, че са чели твърде лекомислено лъжливи книги и че са имали прекалено високо мнение за себе си и затова са дошли в двореца, без изобщо да са били поканени. Вероятно по-голямата част от тях са дошли само с желанието да забогатеят, за да могат после да живеят в разкош и изобилие. По този начин те са се изкушили и са се изложили на толкова много позор и подигравки, че заслужават да бъдат строго наказани за това." Те признаха всичко това и смирено го потвърдиха с ръкостискане. Към останалите обръщението беше наистина много строго:

„Те са знаели много добре и напълно са съзнавали, че са съставили неверни книги, пълни с измислици, че са смятали за глупаци другите, мамили са ги, поради което мнозина са загубили кралското си достойнство. Те сигурно са знаели какви безбожни и съблазнителни способи са използвали, като не са пощадили дори и самата Божествена Троица, а напротив - злоупотребили са с нея, за да измамят всеки. Сега обаче е излязло наяве с какви практики са се опитвали да заблуждават праведните гости и да водят невежите хора по криви пътища. Също така било общоизвестно, че те открито робували на сладострастието, изневярата, лакомията и други нечисти неща, което представлява нарушение на обществения ред на нашето кралство. Накратко, тъй като те много добре знаят, че са нанесли вреда на Негово Кралско Височество пред обикновения народ, трябва да се признаят публично за изобличени като предатели, шарлатани и мошеници, които заслужават да се отделят от честните хора и да бъдат наказани."

Надяваме се, че сега ще ви стане ясно, че форсираният стремеж към едно по-висше, лечително астрално поле, което не съответства на вашето собствено астрално състояние, трябва винаги да действа отмъщаващо (т.е. коригиращо). Всеки сериозно търсещ човек се стреми, най-често несъзнателно, към чистите астрални полета на Универсалното братство. Това приближаване, естествено, никога не се наказва, но може да доведе до свързване и действително оставане в преддверието на спасението, само ако собственото астрално състояние се намира в хармония с това на Първия храм. Това е един природен закон, който закриля свещените пространства на Братството.

Тази закрила се осъществява чрез седемте лъча на Духа, наречени в Алхимичната сватба „седемте тежести".

Всеки храм на Братството, всяко осветено астрално работно място на Тройния съюз на Светлината, е едно пространство, в което Духът не само присъства, но и се изявява по седморен начин. Който попадне в тези пространства - все едно поради какви причини и поводи - и желае да остане там, трябва да познава и изповядва този Дух не само теоретически, но и на базата на подготвени и годни за това душа и тяло, трябва да го притежава.

Първият храм на Духа, както се описва в Третия ден, е едно астрално поле, в което седморната пълнота на Духа се изявява по определен начин. Затова всеки, който влиза там, трябва да може да издържи физически, психически и духовно тежестта на тези влияния, в резултат на което ще е в състояние да им реагира хармонично.

В този свят има мнозина, които познават до някаква висока степен Духовното учение, но винаги пропускат да водят духовен живот поради многобройни заблуждения. Вие трябва добре да разберете това, за да можете да проникнете в намеренията на Алхимичната сватба. Този, който познава Духовното учение, но не живее според него, съгласно нашите норми, не е непременно един лош, незначителен и недостоен човек, но поради въздействията на еоните животът му е една грешка.

В диалектичния, природен живот ние познаваме само една двойна култура: културата на материята и културата на душата. Към културата на материята принадлежи телесната култура, и вие знаете какво се прави по света за нейното насърчаване. Физическите хигиенни принципи и практики са тясно свързани с поддържането на телесното здраве. Помислете например за различните видове спорт, за създаването на по-добри социални условия, за строежа на по-удобни жилища, за стремежа към добро хранене и осигуряване на достатъчно количество храна, за предпазването от вредата на индустриалните съоръжения, за подобряването условията за работа, за съвременното ниво на здравеопазването и т.н.

Към областта на душевната култура можете да причислите стремежите на всички морално-етични и природно религиозни групи. Душата е съзнанието, което одушевява личността. Всеки атом на личността притежава един жизнен принцип, една жизнена сила. Сумата на жизнените сили на всички атоми на личността образуват съзнанието, което някои погрешно обозначават като дух. Затова културата на това съзнание е чисто телесна и материална и води към метафизиката на огледалната сфера, т.е. към едно смесване на двете. Във всеки случай, човек може да се стреми към култивирането на материята със своето съзнание. Въз основа на съзнанието човек може да се опита да идеализира личността, да я култивира, т.е. да я обожествява. Тогава природната душа и тялото действат заедно за постигането на тази цел. Но от тези старания в огледалната сфера, т.е. в астрала на диалектичното жизнено поле се създават ответни реакции. Вие знаете, че тези реакции не водят до освобождение. Напротив, те обвързват хората все повече, с всички съответни последици.

Помислете в тази връзка за днешната антропософия с нейната евритмия. Евритмията е един опит с помощта на душата да се развие тялото във висшия идеален смисъл.

Но кой е висшият идеален смисъл, който доведе до тази практика? Той произлиза от така нареченото духовно учение, което не е нищо друго, освен душевно учение. Сега внимавайте в следното: духовно учение е нещо различно от духовен живот. Едно духовно учение може да се схване с разума. И ако то се разбере разумно, според най-дълбоката му същност, тогава съответният човек се свързва с една голяма сила, произлизаща от истинското духовно учение, която желае да го води към една интензивна, атакуваща душата и тялото жизнена промяна, към едно умиране, водещо към живот, към една гибел, довеждаща до трансфигурация, до възкресение. В тази трансфигурация чрез духовен живот Духът влиза вътре и живее в една нова душа и едно обновено тяло. Само по този начин човекът стига до една трета фаза: духовната култура.

Фактите доказаха ясно, че намирайки се в невежество и заблуда, природният човек винаги е зает с това да се домогва до истинското духовно учение, като например Библията, за да разкрие нейната сила. Затова някои се опитват, било съзнателно или от добра воля, да следват духовното учение като негативна душевна наука, да го променят и да го прилагат на практика, за да построят едно Божие царство, различно от това, което съществува. По този начин те се опитват, излизайки от едно духовно учение, което не разбират, да се занимават с душевна наука.

Така се извикват сили, които се употребяват по един начин, който напълно се отклонява от единствено правилния, защото тези хора вече не са в състояние да ги прилагат както трябва. Със своята евритмия Рудолф Щайнер възнамеряваше нещо съвсем друго от това, което неговите последователи направиха от нея.

Вие трябва да знаете всичко това, за да можете напълно да разберете словото, което бе отправено към пленниците по време на третия ден. Те не можаха да издържат изпита на седемте тежести, въпреки че бяха успели да проникнат в Първия храм. Те бяха премерени и се оказаха прекалено леки. Сега те трябва да бъдат осъдени.

За тази цел всички пленници биват заведени в една градина, където се намира една разкошна чешма. Освен нея там има и едно скеле на четири етажа.

Първият етаж е закрит със завеса от бяла копринена тафта, така че да не се вижда кой е вътре; вторият етаж е едно отворено, празно пространство; третият етаж е закрит с червена тафта, а четвъртият - със синя. Чешмата свидетелства за факта, че Духът е винаги животворен и извиращ, че божественият извор никога не престава да изявява своята жива сила. В Божията градина, в Полето на жизнената изява, сега е построено това специално скеле, от което всички биват съдени, т.е. преценявани. От Живата вода на Духа трябва да се събуди истинската душа, новородената душа, Майката на живота. Това е едно състояние на съзнанието, което в действителност може да бъде наречено Кралицата, облагородено и призвано да се ожени, да се свърже с истинския Дух, с Краля. В своето обединение Кралят и Кралицата трябва да образуват базата за истинския живот в най-висшия смисъл на Божието намерение. Затова бялата завеса на първия етаж означава Божията светлина, която се изявява от скритото, когато Духът и Душата - позитивният и негативният полюси на Монадата, успеят отново да се съединят. Това, което трябва да възкръсне в нас от двуединството, е тройно: В отвореното пространство на втория етаж трябва да се изяви един ясно познаваем, доказуем, действителен освобождаващ живот; на по-горния етаж - едно ново душевно състояние, едно действително душевно тяло; затова е и червеният цвят като белег на новата астрална душевна субстанция; на най-горния етаж е резултатът от тялото и душата: новият разум, новото мислене, богочовешкото състояние (затова е и синият цвят), човекът в неговата златна сватбена премяна - петолъчната звезда, звездата на Витлеем.

Тази градина на Първия храм на Братството с всичко, което се намира вътре в нея, ви поставя пред жизнената задача: живот от Духа, чрез Духа и със Духа, станал възможен чрез Живата вода на седморно течащата чешма. Който не може или не желае да разреши тази задача, който е направил от това една карикатура, открива, че голямата житейска задача е като една непреодолима стена, като място за присъда. Който желае да пробие тази стена, изпитва неумолимостта на изискването, неприкосновеността на Плана на възвишения Божи дух.

Накрая, понеже дължите нещо на държавата, Негово Величество се надява, че никой няма да се оплаче от това всеки от вас да се откупи с верижка или някаква друга ценност и така да се раздели като приятел, и ескортиран от нас, да се върне отново при близките си.