Алхимичната сватба на християн розенкройц ян ван райкенборг

В нашето обяснение към пролога на Третия ден на Алхимичната сватба на Християн Розенкройц ние установихме, че всички хора, които по някакъв начин се стремят към нещо по-висше, претърпяват една астрална промяна. Има много стремящи се хора, към които трябва да причислим искрено религиозните и онези, които се стремят към освобождаващ живот по езотеричен начин. Към тях можем да причислим също и онези, които се опитват да подобрят света и човечеството чрез изкуство и наука. Всички тези хора причиняват чрез старанието си една типична промяна в своето астрално тяло.

Вие знаете, че финоматериалното астрално тяло обгръща и прониква грубоматериалното тяло, а също така, че всички тела на личността си взаимодействат. Така например, астралните течения влизат в материалното тяло през черния дроб и определят състоянието на сърцето и състоянието на малкия мозък. От своя страна малкият мозък пък контролира теченията на змийския огън.

По този начин видът на вашите желания, стремежи, мисли, воля и действия винаги се отпечатват в субстанцията на астралното тяло. Затова ще разберете, че горепосочените човешки групи винаги дават израз на своя собствен вид, на своите намерения и стремежи в астралното си тяло.

Това състояние на астралното тяло определя вида на нощните преживявания на човека по време на сън. Дори да не си спомняте нищо след като се събудите или най-много имате някои смътни спомени, едно е сигурно: мястото на вашето пребиваване по време на сън е астралното ви дихателно поле. Докато се намирате там, вашето тяло се зарежда със сили за следващия ден, които напълно съответстват на вашия манталитет, желания и действия. Следователно по време на сън стремящият се човек бива привлечен от едно съответстващо на него астрално поле.

Вие можете да си представите безбройните варианти на човешките стремежи като стъпалата на една стълба, които намират в астралния свят един съответстващ на тях израз. На най-високата точка на тази стълба се изявява едно астрално състояние, което съответства на някои форми на най-висшите стремежи, на които въобще е способно човешкото същество в своето природно състояние. Всичко, което надминава това, вече не е земно, не принадлежи към седмата космическа област, а на съществото на шестата космическа област, света на живото душевно състояние.

Когато човек стигне до тази точка, може да се говори за една граница, за наличие на един астрален критерий, или, както се казва в Алхимичната сватба на Християн Розенкройц, за преддверие на Храма. Защото, ако някой човек желае да мине през този портал, той трябва да притежава напълно вида и естеството на оживеното душевно състояние. Тъй като познавате човешката природа, вие знаете, че има много добри, диалектично стремящи се хора, които поради своята надменност понякога могат да бъдат много неприятни, опасни както за себе си, така и за другите. Има мнозина разглезени от общественото си положение хора, които притежават огромно високомерие и така натрапват на околните това, което са си втълпили, че нещастните хора могат психически напълно да излязат от равновесие.

Това са хората, които през нощните часове на съня се надпреварват нагоре по астралната стълба и с голяма ревност се изпречват на най-първите редове на Входния храм, т.е. проникват до астралния критерий, и изискват да бъдат пуснати по-нататък. Това желание в известен смисъл е чисто и разбираемо, но заблудата на надценяването ги кара да задминат мястото, което наистина заслужават.

Но никой не може да прескочи тези стъпала, да прескочи някоя астрална фаза, без да изпълни закона на това жизнено състояние.

Нека сега да насочим нашето внимание към Третия ден на Алхимичната сватба. Ние виждаме, че в залата на Входния храм са се събрали всички, които в един определен момент се намират в споменатия астрален критерий, за да бъдат подложени на присъда, т.е. на една преценка.

Събралите се могат ясно да се разделят на три типа: изпълнените със заблуда, шарлатаните и окованите. Вторият ден ни показа кои са окованите. Този, който върви сериозно по пътя, показан от Гносиса на учениците; който напредва по Кралския път с пълна всеотдайност, попада по време на сън без принуда, съвсем естествено, в астралния критерий. За него „сънят на тялото" е „будността на душата" и по силата на своето душевно състояние той бива въведен по естествен начин в Първия храм.

Един такъв човек обаче се чувства там напълно недостоен, защото в сияйната светлина на душата може твърде добре да познае и прецени собствения си природен вид, поради което той нищо не си въобразява и в него цялата заблуда вече е премахната из основи. Състоянието, при което липсва влиянието на егото довежда този човек до дълбоко себепознание, което от една страна му помага да познае чистата възвишеност на света на живото душевно състояние, а от друга - извънредната тежест на диалектичното минало.

Въпреки това той не може да напусне Първия храм, защото мястото му е тук, което той още не знае. Това психическо състояние го кара да се чувства като окован, безсилен, недостоен, и въпреки това да не може да си отиде. За това състояние свидетелстват Библията и Универсалното учение: който види Светлината, пада в началото като мъртъв.

Усещате ли, че чувството да си окован по този начин е едно доказателство за състоянието, което наричаме „Да не бъдеш", и че същевременно е невъзможно да бъдете измамен чрез това изживяване? Истинското жизнено състояние - астралната дреха, която носи човек, е решаваща тук.

Както знаете, астралното тяло на човека се обозначава също и като дреха, премяна, която той носи. Дрехата на Ордена, жреческата премяна обаче не е някакво облекло, с което някой се кичи, за да представлява нещо, което всъщност не е, а е астралната дреха, която чрез своето излъчване, цвят и вибрация доказва кой и какъв е всъщност даден човек. Затова ние четем за Християн Розенкройц следното:

Но като ме видя в мойта дреха, тя се усмихна и каза: "Я гледай, значи и ти се предаде в плен? А аз си мислех, че тъкмо ти си се подготвил особено добре? "

При тези думи Християн Розенкройц се разплаква, защото мисли, че му се подиграват. Но астралната дреха не лъже: Християн Розенкройц бе намерен за достоен по силата на своята дреха. Той трябваше само да затвърди това достойнство в своето съзнание чрез опит.

Сега ние откриваме, че везната, на която трябва да бъдат премерени кандидатите, е от чисто злато и че се говори за седем тежести; и че има седем групи от рицари, всеки един от тях с гол меч в едната ръка, а в другата - със здраво въже.

Избират се седем рицари, в съответствие с броя на тежестите, което намира израз в числото 28 (1+2+3+4+5+6+7).

Тежестите са различни по големина. Отпред стои една, която е твърде голяма; следват четири малки, намиращи се една до друга, и още две големи, също една до друга.

За познаващия същността на Гносиса това кратко преброяване ще е напълно ясно. В Храма на присъдата всеки кандидат бива проверен по стойност и преценен от Седморния дух и намиращите се в съответствие с Него седем Братства на Свещения Граал, които действат в света от името на Универсалната верига. Всеки лъч на Свещената седморна светлина се представлява от едно Братство на Граала. И тъй като всяко едно от тези братства при изпълнение на своята задача стои на пост при една от тежестите, като същевременно поддържа и разпространява цялостната Седморна светлина, ние разпознаваме тези седем пъти по седем ( = 49) лъча също като една светлина - като Витлеемската звезда.

Везната е цялата от злато. Знаете ли, че металът, който наричаме злато, се състои от седем различни метала, свързани и споени в една маса посредством определена формула? Разбирате ли сега защо златната везна е центърът на присъдата, оценяващият критерий на Седморния дух в Храма на присъдата? И разбирате ли сега защо астралната дреха, която съответства на седемте лъча, се нарича „златна сватбена премяна?" Знаете ли какво ни казва числото двадесет и осем във връзка с рицарите на Златното руно?

Те представляват в своята цялост символа на Слънцето, символа на златото, в което се намира Божията любов, великият подтик към новораждане.

Както установихме, тежестите са различни по големина. Техните разлики насочват нашето внимание към факта, че седемте лъча познават фази на по-голяма и на по-малка интензивност, чрез които се определя начинът на човешкия живот. Затова някои жизнени задачи в определено време могат да бъдат твърде тежки.

Освен това тежестите по отношение на своите размери са толкова тежки, че за хората това е непонятно и невероятно. В действителност не съществува диалектичен човек, който може да издържи тези тежести. Затова той трябва да е новороден по душа и да е намерил своя Пимандър.

„Всемилостива девице, ако Ваше Милост разреши, тези хора, които признават своето невежество, биха могли да бъдат поставени на везната без опасност от наказание, а просто на шега, за да видим дали пък между тях не ще се намери нещо добро ".

Както вече казахме, в изпитващото астрално поле има три вида личности, които искат или не, трябва да се подложат на процеса на претегляне:

Първо - групата на онези, които са попаднали в гореспоменатото критично астрално поле чрез своите добри стремежи.

Второ - мошениците и шарлатаните, т.е. онези, които посредством различни негативни, окултни методи са развили определени астрални качества, за да могат по този начин да се доберат по време на сън до споменатото астрално поле.

Трето - групата на окованите, към които, както знаем, принадлежи и Християн Розенкройц. Това е групата на онези, които в своя жертвоготовен (свободен от егото) живот вече нищо не очакват от диалектичния свят и знаят как да се издигнат до Входния храм.

Всички тези групи предизвикват чрез жизненото си поведение една промяна в астралното си тяло. Именно поради това променено астрално състояние те биват докоснати от Седморния дух за оценка на тяхното състояние, с цел да се установи дали развитието им може да продължи в освободителния смисъл, или не.

Да се знае, че в това отношение никой не бива пренебрегнат, е една прекрасна и утешителна мисъл. Преди всичко, тази преценка не е човешко дело, а единствено решаващо е състоянието на вашето астрално тяло. Затова е трогателно да се чете какво преживява Християн Розенкройц в Храма на присъдата. Като осми поред в своята група той трябва да заеме място в блюдото на везната и не си прави никакви илюзии по отношение на резултата. Но за негово огромно учудване той издържа всичките седем тежести. И когато се опитват със сила да го вдигнат и заповядват на още трима души да увиснат на другото блюдо на везната, това въобще не помага. Блюдото не се помръдва, поради което някой извиква: „Този е! Освободете го!"

Сега ние ще се опитаме да ви обясним какво означава всичко това. На първо място е необходимо да разберем какво означава съвършеното число - числото седем.

Представете си един човек, който чрез търсене и стремеж се бори да постигне своята жизнена цел и непрекъснато претърпява астрална промяна, за която говорихме вече подробно. Той се изкачва по астралната стълба и минава по време на сън от едно преживяване към друго, докато стигне до споменатия астрален критерий. Той стига до границата на диалектичните възможности и вижда портала на Първия храм - Храма на присъдата - да се отваря пред него.

От казаното досега следва, че истински ученик на Духовната школа е онзи, който по време на нощните часове може да бъде срещнат там. Ако някой ученик още не може да стигне по време на сън до това астрално поле, това показва, че той все още има други влечения, други желания, които се намират в центъра на неговия живот и го владеят. Орденната му дреха, астралната му премяна ще издаде това. В един такъв човек лъчите на Седморния дух не могат да действат по никакъв начин освободително и оздравяващо. Напротив!

Едва когато един човек влезе в Храма на присъдата, може да започне неговото изпитание. Едва тогава той ще бъде свързан със седемте лъча на съвършеното число. Вие разбирате, че кандидатът не се качва само веднъж на везната, а всяка нощ отново и отново, тъй като това е един храмов процес, един процес на посвещение. Затова, когато се събуди сутрин, за да започне нормалния си дневен живот, в ученика често остават следите от нощните храмови преживявания. В нормалното ежедневие трябва да се учи голямата лекция на съвършеното число. Получените инструкции трябва да се приложат от ученика непосредствено на дело, да се запечатат като печат в него.

Ето защо трябва да сте проникнат дълбоко от знанието, че освен вашето външно ученичество, в съвременната Духовна школа съществува също и едно вътрешно ученичество, което е от по-голямо значение. Тук е необходимо да се направи едно предупреждение.

Не си дотягайте един на друг с всевъзможни разкази за сънища, нощни опитности и срещи, защото това би било едно доказателство, че астралната сфера, в която се намирате по време на сън, не е тази на Школата, на Първия храм на розенкройцерите. Защото в този храм се работи изключително само на базата на новото душевно качество. Опитът, който възниква на тази база в съзнанието, никога не е от картинен, представно-образен вид, а посочва непосредствено вашите грешки и недостатъци, като ги гравира в съзнанието. Следователно, този опит действа непосредствено поучително на вашия личен вътрешен живот. А за това няма какво да се разказва. Поради тази причина инструкциите от този вид никога не са ласкателни за природния аз.

В най-добрия случай будното и сънното състояние трябва да протичат в един постоянен ритъм, в едно ритмично движение между два полюса, между двете жизнени сфери. В сферата на будното състояние става въпрос за вашите конкретни действия на базата на обучението и опита от втората сфера - тази на несъзнателния живот (на небудното състояние). Кандидатът може да влезе във Втория храм едва когато реколтата е достатъчна и когато резултатът е конкретен. За вас на първо време е важно да бъдете приет в естествения процес на учение и развитие на Гносиса. Тогава започва истинското розенкройцерско ученичество. Защото едва тогава би било възможно да бъдете свързан успешно с великото сияние на Седморния дух, със съвършеното число.

Следователно трябва да се научат седем лекции, да се премине през седем курса, да се познаят седем добродетели, да се развият седем качества. Така трябва да се осъществи една седморна промяна. Затова преживяванията на везната се отнасят до един процес на посвещение.

Нашата задача е да ви разясним тези неща. Това е една неудобна тема, която се засяга само от време на време и то частично, понеже това противоречи на навиците на Братството. Естествено, всеки кандидат по пътя на посвещението трябва сам и независимо от другите да открие това, за което сега говорим.

А защо действаме сега противно на тези навици? Защото сватбената зала на новото астрално поле трябва да се напълни, защото времето напира и защото на света му е отреден само още един къс срок. Всичко това става, за да бъдете, ако още е възможно, принуден да влезете в Новото царство, за да можете по този необичаен начин да осъзнаете вашите възможности.

Вие чухте за седемте тежести - трите големи и четирите малки, които се намират в една група. Първите три посвещения в малките мистерии, които трябва да се осъществят, се отнасят до:

истинското познание на Бог,

истинското познание на Универсалната любов,

и истинското познание на Мъдростта.

Това са първите три главни тежести, всяка от които притежава различна форма, т.е. има отделен вид и стойност, но въпреки това не може да се разглежда като отделена от другите.

Това са първите три себепосвещения, които всеки ученик на Входния храм трябва да осъществи на базата на своето астрално състояние и да приложи конкретно на дело в будното си съзнание. На първо място това са първите три лъча на Седморния дух, на които кандидатът трябва да реагира с позитивно изживяване.

Кое е истинското познание за Бог? Вие трябва да се научите да познавате Бог като Единия извор на Живота, като съвършеното Благо, като Дао, както го нарича старата китайска мъдрост: не теоретически, не догматично, не по заповед, а наистина, като реалност.

Това не е мистично насочване и не е разумно възприемане, а едно свободно от его отваряне на цялото същество за първия лъч на съвършеното число, така че кандидатът бива докоснат, обгърнат и завладян от една безкрайна стабилност, непоклатима сигурност и една неизмерима благост. Тогава за първи път в живота на човека, въпреки всички съпротивления, се ражда една вечна, непоклатима база, която няма нищо общо с нормалния живот. Гностичният човек трябва да намери най-напред тази база. На тази скала трябва да бъде намерен той. Това е първата тежест, която трябва да издържи.

Към това сега е необходимо да се присъедини познанието на Любовта. Познанието на Универсалната любов се издига далеч над диалектичното. Който успее да издържи втората голяма тежест, постига един жизнен синтез, в който повече няма симпатия или антипатия към когото и да било, с всичките съответни астрални последици. Тогава съществува само един фундаментален интерес към всички създания. Той е одушевен от желанието да тласка във вечна себеотдайност всички създания към целта, на която се основава цялото творение.

В състоянието на втория лъч на съвършеното число вече не може да се говори за един нарастващ или намаляващ интерес: всичко и всички биват обхванати от Божията любов, която никога не намалява.

И когато вторият лъч получи власт над кандидата, се отваря третият лъч: познанието на Мъдростта. При това кандидатът никога не може да каже: „Аз притежавам мъдрост. Аз съм един мъдрец." Това е едно влизане в Мъдростта. Вие можете да го сравните със слънчевата светлина, в която можете да се къпете, която ви стопля и укрепва, която ви дава живот. Това е третият лъч - едно могъщо Слънце. Който се намира в светлината на това Слънце, влиза в Универсалната мъдрост и я приема с всяко вдишване на базата на първите два лъча.

Тогава кандидатът е напълно въоръжен за своя жертвен път, посветен на света и човечеството. Равностранният триъгълник е начертан. Триъгълникът е изправен! Сега следва квадратът на строенето, практиката на четирите други тежести.
След това аз бях приет с необходимите почести и ми беше позволено по мое желание да освободя един от пленниците. Нямах нужда от дълго размисляне и избрах първия император, към когото винаги бях изпитвал състрадание. Той веднага беше пуснат на свобода и му се разреши да се присъедини към нас с всички почести.